До дни Народното събрание ще започне да разглежда поправките в

До дни Народното събрание ще стартира да преглежда поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха признати преди седмица от държавното управление. Законопроектът към този момент е импортиран в Народното събрание, а приемането може да се реализира още преди края на актуалната сесия на Народното събрание, съобщи БГНЕС. Мащабните промени плануват ускорение на правосъдния развой, както и прекосяване на делата за битка с корупцията по високите етажи на властта на подсъдност пред Специализирания углавен съд. “Основната част от промените са ориентирани към ускорение на процесуалното развиване и в двете етапи на наказателното произвеждане ”, гласят част от претекстовете към законопроекта. Предвижда се осъществяване на разпоредително съвещание от състава на съда с присъединяване на прокурора, подсъдимия и неговия бранител, потърпевшия или неговите наследници, представител на ощетеното юридическо лице, повереника, в което се вземат решение дефинитивно въпросите по отношение на позволените процесуални нарушавания в досъдебната фаза. След влизането в действие на правосъдния акт от разпоредителното съвещание и насрочването на делото за разглеждане страните не могат да вършат възражения и да желаят връщането му на прокурора на това съображение пред въззивната или касационната инстанция. Друга оригиналност – по преценка на наблюдаващия прокурор - закононарушенията, които са наказуеми с отнемане от независимост до три години, може да се преглеждат по бързата процедура. Запазена е опцията съдията–докладчик да върне делото на наблюдаващия прокурор, в случай че установи при насрочването му, че е позволено отстранимо значително нарушаване на процесуалните правила, довело до ограничение на правата на обвинения или на неговия бранител. И още една основна оригиналност – вкарва се възбрана за наново връщане на делото на същото съображение, на което един път към този момент е било връщано на прокурора. Въвеждат се и ред други механизми за ускорение на правосъдния развой. Когато установи безпричинно закъснение в досъдебното или в правосъдното произвеждане, съдът ще дефинира подобаващ период за осъществяване на забавените дейности. За пръв път се вкарва опция за премахване на забавено осъществяване на процесуални дейности в правосъдната фаза на процеса. Предвижда се търсене на отговорност от магистрата, който допусне закъснение по делата. “Влезлият в действие правосъден акт, с който е установено голословно закъснение, е съображение за търсене на дисциплинарна отговорност на съответния магистрат в сходство с планувания ред в Закона за правосъдната власт и предстои на отчитане при образуване на оценката за качеството на работата му при атестиране ”, показват създателите на законопроекта за изменение на Наказателно-процесуален кодекс. По нов метод са уредени и опциите за удължение на периодите за следствие. Предлага се това да става единствено за интервали с оптимален период до два месеца, като в началото удължаването е от наблюдаващия прокурор. Едва след приключването на четиримесечен интервал и при фактическа и правна трудност на следствието, контролът за срочното му привършване се разпорежда на административния началник, който може да допусне удължение, само че също с не повече от два месеца. Законопроектът за промени в Наказателно-процесуален кодекс планува и ограничения за застраховане на качествената работа по делата, свързани с корупция по високите етажи на властта, които се наблюдават с изключително внимание и от обществото, и от сътрудниците ни от Европейската комисия. С оглед на компетентността и по-голямата си специализация да взема решение каузи с висока правна и фактическа трудност Специализираният углавен съд към този момент ще гледа корупционните закононарушения, за които са привлечени под отговорност депутати, министри, ръководители на държавни органи, управлението и териториалните началници в Агенция „ Митници “, шефа на държавни институции и организации, членовете на Висшия правосъден съвет и инспекторите от Инспектората на Висш съдебен съвет. Така се основава изискване за рационално потребление на профилираните съдилища и прокуратури. Заедно с това ще се разчита и на специализацията на магистратите в двете институции, с цел да бъдат реализирани упованията на обществото за своевременни и обективни санкции, когато подсъдимият е заемал висша държавна служба. Делата за корупционни закононарушения против лицата на управителни длъжности ще бъдат гледани по общия ред, само че от съд с национална подготвеност, и то единствено за изброените закононарушения.