Ужасяващо! Лекари скачали върху корема на Глория
До болежка прям роман на Глория е част от идната книга „ Гладната гражданска война на доктор Емилова “, която включва 25 истории на нейни пациенти. Всички те са трансформирали живота си и са дали късмет на себе си и на гения си да се развива.
Пример за това е фолк звездата, която постоянно е подчертавала огромната роля на доктор Емилова в нейния живот. Глория е една от най-обичаните певици, слави се освен със своите стойностни песни, само че и с дисциплинираност, неизменност и темперамент.
В описа си за това по какъв начин е стигнала до доктор Емилова примата на фолка се връща обратно в спомените си и споделя доста персонални и трагични моменти, свързани с бременността си, извънредно тежкото раждане и насъбраните килограми, с които е съумяла да се пребори, с помощта на лечебното недояждане в клиниката.
Ето фрагмент от описа на певицата Глория:
„ …Бях единствено на 23, когато забременях. Двамата с бащата на щерка ми се обичахме доста, само че бяхме млади и… неподготвени. Бях неподготвена и за шеметната експедитивност, с която се развиваше кариерата ми. Валяха предложения за присъединяване отвред, постоянно имах по две изяви дневно. Не ги отказвах. Толкова съм мечтала да пея на сцена, че се активизирах, ставах и излизах, макар че при започване на бременността постоянно ми прилошаваше. По време на бременността качих 25 кг от безотговорно ястие, само че бях млада, и хората ме харесваха, залите бяха цялостни.
…Раждането беше тежко, едвам не умрях. Лекарите още веднъж ме сложиха на системи и след девет часа жестоки болки един от тях безусловно седна на корема ми, с цел да излезе бебето. Дъщеря ми се роди жива и здрава, само че от прекарванията по време на бременността и от тежкото раждане изпаднах в следродилна меланхолия. За нея допринасяха и 25-те кг, които качих и които никак не желаеха да си отиват след раждането. Плачех постоянно, изпадах в безпричинна горест и обезсърчение, гледах с часове в една точка, нямах предпочитание и сила за нищо. Започнах да сънувам кошмари и когато мъжът ми се опитваше да ме успокои, виках: „ Не желая да пея, не желая сцена, не желая да виждам хора! “
Когато Симона, щерка ми, стана на годинка, се пробвах да се върна на сцената и да комбинирам майчинството с кариерата. Но не се усещах добре, виждах неодобрението в очите на част от хората към мен. А може би аз излъчвах виновност, че не съм в добра форма, че съм цялостна, че не съм онази, която са привикнали да виждат. Всичко това правеше завръщането още по-трудно.
Липсата на сила и непрекъснатият стрес се отразяваха и на майчинството. Беше тежък, ужасяващ интервал. Молех се на Бог да ми помогне, аз съм вярваща. Но не желаех да се оставям на случайността и търсех способи да изляза от рецесията. И тогава инцидентно, а в действителност напълно закономерно, ми попадна книгата на Лидия Ковачева „ Гладът – другар и лекарство. “ Направи ми мощно усещане изповедта на доктор Емилова в тази книга, нейната персонална история с глада и това, което е постигнала. Тя споделя там, че с недояждане се лекува и депресията, която съпътства хората със здравословни проблеми и наднормено тегло. Звучеше ми в действителност необичайно и необикновено, само че бях подготвена да опитам всичко, с цел да се усещам добре.
Пример за това е фолк звездата, която постоянно е подчертавала огромната роля на доктор Емилова в нейния живот. Глория е една от най-обичаните певици, слави се освен със своите стойностни песни, само че и с дисциплинираност, неизменност и темперамент.
В описа си за това по какъв начин е стигнала до доктор Емилова примата на фолка се връща обратно в спомените си и споделя доста персонални и трагични моменти, свързани с бременността си, извънредно тежкото раждане и насъбраните килограми, с които е съумяла да се пребори, с помощта на лечебното недояждане в клиниката.
Ето фрагмент от описа на певицата Глория:
„ …Бях единствено на 23, когато забременях. Двамата с бащата на щерка ми се обичахме доста, само че бяхме млади и… неподготвени. Бях неподготвена и за шеметната експедитивност, с която се развиваше кариерата ми. Валяха предложения за присъединяване отвред, постоянно имах по две изяви дневно. Не ги отказвах. Толкова съм мечтала да пея на сцена, че се активизирах, ставах и излизах, макар че при започване на бременността постоянно ми прилошаваше. По време на бременността качих 25 кг от безотговорно ястие, само че бях млада, и хората ме харесваха, залите бяха цялостни.
…Раждането беше тежко, едвам не умрях. Лекарите още веднъж ме сложиха на системи и след девет часа жестоки болки един от тях безусловно седна на корема ми, с цел да излезе бебето. Дъщеря ми се роди жива и здрава, само че от прекарванията по време на бременността и от тежкото раждане изпаднах в следродилна меланхолия. За нея допринасяха и 25-те кг, които качих и които никак не желаеха да си отиват след раждането. Плачех постоянно, изпадах в безпричинна горест и обезсърчение, гледах с часове в една точка, нямах предпочитание и сила за нищо. Започнах да сънувам кошмари и когато мъжът ми се опитваше да ме успокои, виках: „ Не желая да пея, не желая сцена, не желая да виждам хора! “
Когато Симона, щерка ми, стана на годинка, се пробвах да се върна на сцената и да комбинирам майчинството с кариерата. Но не се усещах добре, виждах неодобрението в очите на част от хората към мен. А може би аз излъчвах виновност, че не съм в добра форма, че съм цялостна, че не съм онази, която са привикнали да виждат. Всичко това правеше завръщането още по-трудно.
Липсата на сила и непрекъснатият стрес се отразяваха и на майчинството. Беше тежък, ужасяващ интервал. Молех се на Бог да ми помогне, аз съм вярваща. Но не желаех да се оставям на случайността и търсех способи да изляза от рецесията. И тогава инцидентно, а в действителност напълно закономерно, ми попадна книгата на Лидия Ковачева „ Гладът – другар и лекарство. “ Направи ми мощно усещане изповедта на доктор Емилова в тази книга, нейната персонална история с глада и това, което е постигнала. Тя споделя там, че с недояждане се лекува и депресията, която съпътства хората със здравословни проблеми и наднормено тегло. Звучеше ми в действителност необичайно и необикновено, само че бях подготвена да опитам всичко, с цел да се усещам добре.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ