Какво очакват от политиците хората в обезлюдялото брезовско село Чехларе?
До 90 % изборна интензивност са записали в брезовското село Чехларе на изборите за Народно заседание, които се организираха у нас през последните две години. Хората обаче не имат вяра, че този резултат ще
бъдат реализиран и днес- деня на следващия избор. Преди години в Чехларе популацията е било над 800 индивида, в този момент хората там са към 80. В селото няма магазини, аптека и доктор, църквата и учебното заведение са в руини. Хляб се доставя два пъти седмично против авансово записване.
Село Чехларе е на 16 километра от Брезово и на към 60 километра от Пловдив. Автобус има вторник и петък единствено до общинския център. В същите дни идва и мобилен магазин, който е единствената опция за хората да си купят най-необходимото.
Българска национална телевизия: Няма магазин, какво друго няма в селото?
Дончо Дончев: " Ами, поща няма, лекар няма, автобус няма, нищо няма, нищо... "
Хлябът се продава против записване, тъй като е обемна стока и заема място, а мобилният магазин зарежда още две брезовски села.
Пенка Дедевска: " Ами какво закупувам - ето самун, картофи. - Гледам два хляба, до петък ще ви стигнат ли? - Артисват и запаса имам, остават ".
Кръстю Клявков - магазинер: " Хората понижават тука, просто с годините понижават. - Най-необходимото ли купуват? - Най-необходимото, няма по какъв начин.
След като мобилният магазин си замине, в Чехларе още веднъж се възцарява тишината.
Българска национална телевизия: Кога затвориха тука учебното заведение, читалището, аптеката, магазина?
Слав Илиолов: " Училището рано е затворено, ами няма деца и го затвориха, какво да вършат, дори е съборено, идете го снимайте, смут е, смут, като минавам от там ми се плаче ".
Кристине Пачова - ръководител на читалището: " Разкошна постройка беше, има една картинка, която припомня за нея, само че деца няма и учебно заведение към този момент няма естествено, а това дефинира и живота на едно село ".
Друга болежка на хората е селската черква, която била една от най-големите в региона. Църквата " Йоан Кръстител " в село Чехларе е строена към 1856 година с труда и средствата на локалното население и бесарабски българи. В последните 50 години тя последователно се разрушава.
Манол Марински - кметски наместник на село Чехларе: " Всичко е разграбено, унищожено, камбаната не се знае къде е, иконите са унищожени преди време, иконописи е имало доста красиви, въобще била е доста красива черква ".
На метри от разрушените черква и учебно заведение, се извисява още една призрачна сграда.
Сградата, строена за локално читалище към 1986 година по този начин и не е довършена, през днешния ден тя е частна благосъстоятелност, само че продължава да се разрушава. В селото, в което не е останало нищо, духът на Чехларе е жив и се пази в дребна стаичка, цялостна с книги. Защото и без издигната постройка, локалните читалищни дейци са основали богата библиотека.
Кристине Пачова - ръководител на читалището: " Няколко години подред се печелят планове и се набират книги, съвсем всяка година, последните пет-шест е по този начин и си има и читатели за тях, което е най-хубавото нещо ".
Заради чистия въздух и близостта на Средна гора, млади фамилии са купили 20 къщи, които посещават през почивните дни. Но също толкоз къщи, в които към този момент няма поданици, са в руини.
Българска национална телевизия: Опустява ли в този момент селото?
Дончо Дончев: " Опустява, привършва де, съгласно мен тука след някоя година единствено тези, които идват от Пловдив в петък вечерта, събота и неделя и то магазин няма смисъл да има тогава, те си носят ястие хората ".
Манол Марински - кметски наместник на село Чехларе: " Няма кой да се засели младеж, няма вероятност, няма развиване, няма работа и нещата отиват към този момент на неприятно ".
Сега по-младите в Чехларе оказват помощ на възрастните като им купуват медикаменти и ги транспортират до града. А жителите не желаят доста, единствено магазин и рейс всеки ден.
Манол Марински - кметски наместник на село Чехларе: " Неща, които всеки един човек от всекидневието му липсват, едно село в 21 век да не може да бъде обслужено и хората просто са обезверени ".
Затова не всички са уверени, че желаят да гласоподават.
Пенка Дедевска: " Ще си помисля, ами доста работи има, за които да си помисля ".
Слав Илиолов: " Правителство не могат да създадат, карат се вътре там, събират се там единствено за кавги народните представители, едни други се ядат ".
Димо Танев: " Ще гласуваме естествено. - Какво ви се желае за вас, за обитаемото място? - Какво да желаеме, то и да желаеме, дават обещание пък няма да го изпълнят ".
Ще има ли бъдеще брезовското село Чехларе - ще би трябвало да решат политиците.
Репортер: Галена Паскова
бъдат реализиран и днес- деня на следващия избор. Преди години в Чехларе популацията е било над 800 индивида, в този момент хората там са към 80. В селото няма магазини, аптека и доктор, църквата и учебното заведение са в руини. Хляб се доставя два пъти седмично против авансово записване.
Село Чехларе е на 16 километра от Брезово и на към 60 километра от Пловдив. Автобус има вторник и петък единствено до общинския център. В същите дни идва и мобилен магазин, който е единствената опция за хората да си купят най-необходимото.
Българска национална телевизия: Няма магазин, какво друго няма в селото?
Дончо Дончев: " Ами, поща няма, лекар няма, автобус няма, нищо няма, нищо... "
Хлябът се продава против записване, тъй като е обемна стока и заема място, а мобилният магазин зарежда още две брезовски села.
Пенка Дедевска: " Ами какво закупувам - ето самун, картофи. - Гледам два хляба, до петък ще ви стигнат ли? - Артисват и запаса имам, остават ".
Кръстю Клявков - магазинер: " Хората понижават тука, просто с годините понижават. - Най-необходимото ли купуват? - Най-необходимото, няма по какъв начин.
След като мобилният магазин си замине, в Чехларе още веднъж се възцарява тишината.
Българска национална телевизия: Кога затвориха тука учебното заведение, читалището, аптеката, магазина?
Слав Илиолов: " Училището рано е затворено, ами няма деца и го затвориха, какво да вършат, дори е съборено, идете го снимайте, смут е, смут, като минавам от там ми се плаче ".
Кристине Пачова - ръководител на читалището: " Разкошна постройка беше, има една картинка, която припомня за нея, само че деца няма и учебно заведение към този момент няма естествено, а това дефинира и живота на едно село ".
Друга болежка на хората е селската черква, която била една от най-големите в региона. Църквата " Йоан Кръстител " в село Чехларе е строена към 1856 година с труда и средствата на локалното население и бесарабски българи. В последните 50 години тя последователно се разрушава.
Манол Марински - кметски наместник на село Чехларе: " Всичко е разграбено, унищожено, камбаната не се знае къде е, иконите са унищожени преди време, иконописи е имало доста красиви, въобще била е доста красива черква ".
На метри от разрушените черква и учебно заведение, се извисява още една призрачна сграда.
Сградата, строена за локално читалище към 1986 година по този начин и не е довършена, през днешния ден тя е частна благосъстоятелност, само че продължава да се разрушава. В селото, в което не е останало нищо, духът на Чехларе е жив и се пази в дребна стаичка, цялостна с книги. Защото и без издигната постройка, локалните читалищни дейци са основали богата библиотека.
Кристине Пачова - ръководител на читалището: " Няколко години подред се печелят планове и се набират книги, съвсем всяка година, последните пет-шест е по този начин и си има и читатели за тях, което е най-хубавото нещо ".
Заради чистия въздух и близостта на Средна гора, млади фамилии са купили 20 къщи, които посещават през почивните дни. Но също толкоз къщи, в които към този момент няма поданици, са в руини.
Българска национална телевизия: Опустява ли в този момент селото?
Дончо Дончев: " Опустява, привършва де, съгласно мен тука след някоя година единствено тези, които идват от Пловдив в петък вечерта, събота и неделя и то магазин няма смисъл да има тогава, те си носят ястие хората ".
Манол Марински - кметски наместник на село Чехларе: " Няма кой да се засели младеж, няма вероятност, няма развиване, няма работа и нещата отиват към този момент на неприятно ".
Сега по-младите в Чехларе оказват помощ на възрастните като им купуват медикаменти и ги транспортират до града. А жителите не желаят доста, единствено магазин и рейс всеки ден.
Манол Марински - кметски наместник на село Чехларе: " Неща, които всеки един човек от всекидневието му липсват, едно село в 21 век да не може да бъде обслужено и хората просто са обезверени ".
Затова не всички са уверени, че желаят да гласоподават.
Пенка Дедевска: " Ще си помисля, ами доста работи има, за които да си помисля ".
Слав Илиолов: " Правителство не могат да създадат, карат се вътре там, събират се там единствено за кавги народните представители, едни други се ядат ".
Димо Танев: " Ще гласуваме естествено. - Какво ви се желае за вас, за обитаемото място? - Какво да желаеме, то и да желаеме, дават обещание пък няма да го изпълнят ".
Ще има ли бъдеще брезовското село Чехларе - ще би трябвало да решат политиците.
Репортер: Галена Паскова
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ