КЕВР: България няма нужда от нови енергийни мощности
До 2035 година България няма потребност от нови огромни енергийни мощности. Ако има нови мощности, те би трябвало да бъдат единствено заместващи на настоящите понастоящем мощности. Това сподели ръководителят на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Иван Иванов при проведената кръгла маса на тематика " Приоритетите на енергийния бранш в България до 2050 година - европейски вероятности и стратегически опасности ".
Според ръководителя на КЕВР България в дълготраен проект би трябвало да извърши заложените цели на Европейския съюз. Иванов напомни, че до 31 януари 2018 година е срокът, в който огромните термични централи от Маришкия басейн би трябвало да дават на Европейската комисия (ЕК) своите заявки за реализиране на дерогация.
" До огромна степен бъдещето в идващите 10 години на българските енергопроизводствени мощности ще зависи от решението във връзка на тези претенции за дерогация ", добави Иванов. Той е оптимист, че огромните термични централи ще получат дерогация от Европейска комисия. По думите му Европейска комисия ще се съобрази, че това решение има значимо социално-икономическо значение за една огромна част от популацията на България. Той добави, че откакто Европейска комисия излезе с окончателното решение по този въпрос, страната ни би трябвало да изготви енергийна тактика.
Иванов предложи в бъдеще тези термични централи да преминат на природен газ. Той счита, че в границите на идващите няколко години България ще има задоволително други възможности за доставки на природен газ.
Председателят на КЕВР посочи, че след четири години енергийният регулатор ще престане да контролира цените на електрическата енергия, тъй като последователно контролираният пазар ще завърши. " По рекомендацията на Европейския съюз това би трябвало да се случи до 2021 година ", уточни Иван Иванов.
По думите му след 2021 година регулаторът ще дефинира само цените поради естествения монопол на електропреносната и електроразпределителната мрежа, както и добавката " Задължение към обществото ", която последователно ще понижава и последователно ще отпадне.
Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев съобщи, че международната енергетика е на кръстопът, от който потеглят доста пътища. Затова е доста мъчно да се направи прогноза какъв ще бъде енергийният микс до 2050 година, още по-малко - какъв ще бъде верният енергиен микс за всяка страна. Според Добрев правилото, който би трябвало да се следва, е да се даде опция на конкуренцията на пазара. " Основният принцип, към който да се придържаме, е пазарният. Ако вземем решение на правилото на либерализацията, това ще е вярното решение ", добави Делян Добрев.
Експертите от Центъра за проучване на демокрацията показаха три сюжета за развиване на електроенергийния пазар до 2050 година. При всички сюжети разходът на семействата за електрическа енергия, като дял от приходите им, ще се удвои приблизително до към 8,5 на 100 през 2050 година. Според тях, при всички сюжети, природният газ играе преходна роля на заменяне на въглищата като гориво.
Експертите са на мнение, че при предстоящите междинни цени на електрическата енергия през 2050 година нова нуклеарна мощ няма да бъде финансово устойчива, защото единичната цена на електрическата енергия, която би разрешила планът " Белене " да покрива разноските си, е най-малко 80 евро/МВтч. Поради бързо покачващите се цени на въглеродните излъчвания, въглищните и лигнитните мощности ще бъдат изведени от пазара до 2050 година. Към 2050 година електроенергийният микс на страната ще включва 53-54 на 100 ВЕИ-производство и в трите прегледани сюжета, показват още от Центъра за проучване на демокрацията.
Според ръководителя на КЕВР България в дълготраен проект би трябвало да извърши заложените цели на Европейския съюз. Иванов напомни, че до 31 януари 2018 година е срокът, в който огромните термични централи от Маришкия басейн би трябвало да дават на Европейската комисия (ЕК) своите заявки за реализиране на дерогация.
" До огромна степен бъдещето в идващите 10 години на българските енергопроизводствени мощности ще зависи от решението във връзка на тези претенции за дерогация ", добави Иванов. Той е оптимист, че огромните термични централи ще получат дерогация от Европейска комисия. По думите му Европейска комисия ще се съобрази, че това решение има значимо социално-икономическо значение за една огромна част от популацията на България. Той добави, че откакто Европейска комисия излезе с окончателното решение по този въпрос, страната ни би трябвало да изготви енергийна тактика.
Иванов предложи в бъдеще тези термични централи да преминат на природен газ. Той счита, че в границите на идващите няколко години България ще има задоволително други възможности за доставки на природен газ.
Председателят на КЕВР посочи, че след четири години енергийният регулатор ще престане да контролира цените на електрическата енергия, тъй като последователно контролираният пазар ще завърши. " По рекомендацията на Европейския съюз това би трябвало да се случи до 2021 година ", уточни Иван Иванов.
По думите му след 2021 година регулаторът ще дефинира само цените поради естествения монопол на електропреносната и електроразпределителната мрежа, както и добавката " Задължение към обществото ", която последователно ще понижава и последователно ще отпадне.
Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев съобщи, че международната енергетика е на кръстопът, от който потеглят доста пътища. Затова е доста мъчно да се направи прогноза какъв ще бъде енергийният микс до 2050 година, още по-малко - какъв ще бъде верният енергиен микс за всяка страна. Според Добрев правилото, който би трябвало да се следва, е да се даде опция на конкуренцията на пазара. " Основният принцип, към който да се придържаме, е пазарният. Ако вземем решение на правилото на либерализацията, това ще е вярното решение ", добави Делян Добрев.
Експертите от Центъра за проучване на демокрацията показаха три сюжета за развиване на електроенергийния пазар до 2050 година. При всички сюжети разходът на семействата за електрическа енергия, като дял от приходите им, ще се удвои приблизително до към 8,5 на 100 през 2050 година. Според тях, при всички сюжети, природният газ играе преходна роля на заменяне на въглищата като гориво.
Експертите са на мнение, че при предстоящите междинни цени на електрическата енергия през 2050 година нова нуклеарна мощ няма да бъде финансово устойчива, защото единичната цена на електрическата енергия, която би разрешила планът " Белене " да покрива разноските си, е най-малко 80 евро/МВтч. Поради бързо покачващите се цени на въглеродните излъчвания, въглищните и лигнитните мощности ще бъдат изведени от пазара до 2050 година. Към 2050 година електроенергийният микс на страната ще включва 53-54 на 100 ВЕИ-производство и в трите прегледани сюжета, показват още от Центъра за проучване на демокрацията.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ