България няма нужда от нови големи енергийни мощности, смята председателят на регулатора
До 2035 година България няма потребност от нови огромни енергийни мощности. Ако има нови мощности, те би трябвало да бъдат единствено заместващи на настоящите в този момент. Това мнение изрази ръководителят на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) Иван Иванов на кръгла маса на тематика " Приоритетите на енергийния бранш в България до 2050 година - европейски вероятности и стратегически опасности ", представен от Българска телеграфна агенция.
Иванов напомни, че до 31 януари 2018 година е срокът, в който огромните термични централи от Маришкия басейн би трябвало да дават на Европейската комисия (ЕК) заявки за реализиране на изключение от строгите условия за парниковите газове и изрази оптимизъм за позитивно решение. Едновременно с това той предложи тези централи да преминат от въглища на природен газ, тъй като чака в границите на идващите няколко години България да има задоволително други възможности за доставки.
Според ръководителя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев е доста мъчно да се дефинира какъв ще е енергийният микс през 2050 година, тъй като международната енергетика е на кръстопът. Според Добрев правилото, който би трябвало да се следва, е да се даде опция на конкуренцията на пазара. " Основният принцип, към който да се придържаме, е пазарният. Ако вземем решение на правилото на либерализацията, това ще е вярното решение ", добави Добрев.
Експерти от Центъра за проучване на демокрацията показаха три сюжета за развиване на електроенергийния пазар до 2050 година И при трите разходът на семействата за електрическа енергия като дял от приходите им ще се удвои, а към половината от микса ще е сила от възобновими източници. Според тях, при всички сюжети, природният газ играе преходна роля на заменяне на въглищата като гориво.
Експертите са на мнение, че при предстоящите междинни цени на електрическата енергия през 2050 година нова нуклеарна мощ няма да бъде финансово устойчива, защото единичната цена на електрическата енергия, която би разрешила планът " Белене " да покрива разноските си, е най-малко 80 евро/МВтч.
Иванов напомни, че до 31 януари 2018 година е срокът, в който огромните термични централи от Маришкия басейн би трябвало да дават на Европейската комисия (ЕК) заявки за реализиране на изключение от строгите условия за парниковите газове и изрази оптимизъм за позитивно решение. Едновременно с това той предложи тези централи да преминат от въглища на природен газ, тъй като чака в границите на идващите няколко години България да има задоволително други възможности за доставки.
Според ръководителя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев е доста мъчно да се дефинира какъв ще е енергийният микс през 2050 година, тъй като международната енергетика е на кръстопът. Според Добрев правилото, който би трябвало да се следва, е да се даде опция на конкуренцията на пазара. " Основният принцип, към който да се придържаме, е пазарният. Ако вземем решение на правилото на либерализацията, това ще е вярното решение ", добави Добрев.
Експерти от Центъра за проучване на демокрацията показаха три сюжета за развиване на електроенергийния пазар до 2050 година И при трите разходът на семействата за електрическа енергия като дял от приходите им ще се удвои, а към половината от микса ще е сила от възобновими източници. Според тях, при всички сюжети, природният газ играе преходна роля на заменяне на въглищата като гориво.
Експертите са на мнение, че при предстоящите междинни цени на електрическата енергия през 2050 година нова нуклеарна мощ няма да бъде финансово устойчива, защото единичната цена на електрическата енергия, която би разрешила планът " Белене " да покрива разноските си, е най-малко 80 евро/МВтч.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ