"Моята съдба е твоята" – стихотворенията, които одухотворяват метрото
До 20 декември всички, които употребяват метрото, имат опция да прочетат 14-те поетични произведения от плана " Поезия в метрото ". Във вагоните и основните метростанции са сложени постери със стихотворения (в оригинал и на български), определени от мрежата на културните центрове на страните от Европейския съюз (EUNIC). Българският представител е Петър Чухов.
" Дневник " разгласява поетичната селекцията на български, предоставена на редакцията от екипа на " Литературен вестник " - сътрудник на Полския институт, който е основател на плана.
Лятна ария
Ернст Яндл / Австрия
ние сме хората върху земята
скоро ще сме хората подземен
ще има земи ще има дъбрава
каква приятна отмора на тази ливада
Превод от немски: Венцеслав Константинов
Из " Съвременни немски поети. Антология "
Изд. " Елиас Канети ", Русе, 2018
***
Думи
Петър Чухов / България
Както доста други преди мен,
написах на мокрия пясък
обичам те
и нарисувах сърце.
Както доста други преди мен,
видях по какъв начин вълните отнесоха думите
и последователно
заличиха сърцето.
Думите бяха мои,
само че чие беше
сърцето?
Хайку клуб " София ", WorldHaikuAssociation и Musicautor.
" Три ", издателство " Жанет 45 ", 2010
***
Песен за детството
Ярослав Сайферт / Чехия
Бих желал като вас, момчета,
да върша с глина бент и път,
да не поглеждам часовете
и да не слушам по какъв начин летят.
Да скитам необут в студенината
и тя през мене да я струи.
Животът чист и необхватен
Тепърва да ми следва.
Превод от чешки: Вътьо Раковски
Из " Цялата хубост на този свят. Поезия и мемоари "
" Народна просвета ", 1986
***
Волфганг Борхерт / Германия
Бих желал да съм фар
в нощта и урагана -
за треската и за калкана,
за всяка лодка на вода -
а пък самият аз
съм транспортен съд във неволя!
Превод от немски: Венцеслав Константинов
ЕИ " LiterNet ", Варна, 2009
***
Итака
Константинос Кавафис / Гърция
Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е отдалечен,
изпълнен с премеждия и познания.
Недей не помни в никакъв случай Итака.
Да стигнеш там - това е твойта цел,
Ала по пътя ни по какъв начин да не бързаш,
Че по-добре - години да пътуваш
и стар на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.
И в случай че бедна я намериш, не те е тя излъгала:
така умен, както си в този момент със толкова опит,
вероятно към този момент си схванал Итаките що значат.
Превод от новогръцки: Стефан Гечев
Из " Избрани стихотворения "
***
Синопсис
Акош Фодор / Унгария
Нито чукът съм,
нито наковалнята -
може би: звънът.
Превод от маджарски: Петър Чухов и Дьорд Сонди
Публикувано в " Литературен вестник ", Год. 19, бр. 32-33 (20-26 окт. 2010)
***
Покаяние
Джон Ф. Дийн / Ирландия
Оставят си обувките като подписи долу в ниското;
горе ги чака техният Бог. Бавно се изкачват
по планинския скат под дъжд и под вятър,
който съска и брули наред. Мъкнат нагоре
отломките от живота си, нарушаванията на
дребнави закони, мъничките си действия и
тъжните си провинения. Но тази голяма планина
не трепва пред такава върволяк, пред такова просто
ронене на пясък и разбъркване на антични камъни.
Когато слязат долу с изранени нозе, отърсени
от греховете си, виновността им остава, а черната там
планина се откроява на фона на мрака над тях.
Превод от британски: Антония Парчева
Из " Христос, с градска лисица "
Издателска къща " Орфей ", 1999
***
На брега
Марио Луци / Италия
Самотните пристанища сами прескачат
вълните. И на морски вълк не му е елементарно.
Какво, кажи ми, правиш? Маслото досипвам
в светилника, държа към момента будна стаята, в която
заставам от тебе скрито и от твойте близки.
Дружината разпръсната се връща
и отново се преброява след тая стихия.
Къде си? Пак - уповавам се - на някой кей
Фаропазачът отново е вън със свойта лодка,
кръстосва, търси, измежду откритото море се впуска.
И времето подобен покой познава, и морето.
Превод от италиански: Кирил Кадийски
Из " Антология на модерната италианска лирика "
ИК " Нов Златорог ", 2006.
***
Колко хубаво
Тадеуш Ружевич / Полша
Мога да бера
в гората боровинки
а мислех
че няма гора и няма боровинки
какъв брой хубаво
Мога да лежа
на сянка под дървото
а мислех
че дърветата не хвърлят към този момент сянка
какъв брой хубаво
аз съм с теб
и сърцето ми по този начин бие
а мислех
че човек няма сърце.
Превод от полски: Антоанета Попова
***
Кръщение
Жорже де Сена / Португалия
Най-трудните стихотворения, където приказвам за любовта,
са тези, в които любовта съзерцава.
Любовта се не помни в това съзерцаване,
не помни, че не съществува и омагьосана гледа
във някакъв лъч неизвестен под вятъра лек.
Съзерцавай, обич, съзерцавай.
И бързо създавай ти името, което на този лъч ще дадеш.
Превод от португалски: Сидония Пожарлиева
Из " Дълбини "
Издателска къща " Пет плюс ", София, 1998
***
Този трен не стопира
Мартин Солотрук / Словакия
Този трен не стопира.
Предлага единствено прекъсване
на пероните в празнотата,
в надълбоко земните протичания
на силата, която прогонват и провокират
вътрешен филм
до стартирането на светлинната аура
на фамилната снимка
на пътуващите във времето,
когато може да се срещнат в еднакъв вагон,
в еднакъв модул на времето и пространството,
който споделят на първо място през внушението.
Enter, mind the gap.
Превод от словашки: Димана Иванова
***
Очи
Маринка Пощрак / Словения
с клепките на нощта
извих пруста на утрото
в свод
с ресниците на деня
изметох двора
на нощта
от кея на веждите
заложих мрежата на луната
за улов
и това е всичко
с което заситих
гладните очи на стихотворението
Превод от словенски: Людмил Димитров
Из " Седем стихотворения "
" Факел.бг " - онлайн издание, 2018
***
Фигура без пейзаж
Луис Гарсия Монтеро / Испания
Продадох си душата два пъти на дявола,
За монети от мъгла и на черен курс
В страни, които никой не се е осмeлил да основе.
Реалист, който живее света на сънищата,
Мечтател, който желае да живее действителността.
Моята орис е твоята.
Така ти върви.
Превод от испански: Рада Панчовска
Из " Четвърт век испанска лирика 1980-2005 "
" Проксима - районна прокуратура ", София, 2008
***
Бодхисатва
Линда Франс / Англия
Виж по какъв начин очите й, сходно чайки, се плъзгат
по маранята бяла на лицето.
И по какъв начин делфините се гмурват в глъбините му.
Така променлива е кожата й, косата й се колебае
да стартира. Носът й учи листчетата
на изящните й устни и взема решение всичко
да назове лилия и лотос и отворена.
Но какво ти остава да правиш с такава жена,
с изключение на да положиш главата си в скута й, да поемеш
топлината на пъпа й, неговото във вътрешността, на открито?
В подарък поднеси й куража на тъгата си (...)
Превод от британски: Надежда Радулова
Из " Четири пъти север | Four Times North " изд.Small Station Press, 2017
" Дневник " разгласява поетичната селекцията на български, предоставена на редакцията от екипа на " Литературен вестник " - сътрудник на Полския институт, който е основател на плана.
Лятна ария
Ернст Яндл / Австрия
ние сме хората върху земята
скоро ще сме хората подземен
ще има земи ще има дъбрава
каква приятна отмора на тази ливада
Превод от немски: Венцеслав Константинов
Из " Съвременни немски поети. Антология "
Изд. " Елиас Канети ", Русе, 2018
***
Думи
Петър Чухов / България
Както доста други преди мен,
написах на мокрия пясък
обичам те
и нарисувах сърце.
Както доста други преди мен,
видях по какъв начин вълните отнесоха думите
и последователно
заличиха сърцето.
Думите бяха мои,
само че чие беше
сърцето?
Хайку клуб " София ", WorldHaikuAssociation и Musicautor.
" Три ", издателство " Жанет 45 ", 2010
***
Песен за детството
Ярослав Сайферт / Чехия
Бих желал като вас, момчета,
да върша с глина бент и път,
да не поглеждам часовете
и да не слушам по какъв начин летят.
Да скитам необут в студенината
и тя през мене да я струи.
Животът чист и необхватен
Тепърва да ми следва.
Превод от чешки: Вътьо Раковски
Из " Цялата хубост на този свят. Поезия и мемоари "
" Народна просвета ", 1986
***
Волфганг Борхерт / Германия
Бих желал да съм фар
в нощта и урагана -
за треската и за калкана,
за всяка лодка на вода -
а пък самият аз
съм транспортен съд във неволя!
Превод от немски: Венцеслав Константинов
ЕИ " LiterNet ", Варна, 2009
***
Итака
Константинос Кавафис / Гърция
Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е отдалечен,
изпълнен с премеждия и познания.
Недей не помни в никакъв случай Итака.
Да стигнеш там - това е твойта цел,
Ала по пътя ни по какъв начин да не бързаш,
Че по-добре - години да пътуваш
и стар на острова да спреш,
богат, с каквото в пътя си спечелил,
без да очакваш нещо той да ти даде.
И в случай че бедна я намериш, не те е тя излъгала:
така умен, както си в този момент със толкова опит,
вероятно към този момент си схванал Итаките що значат.
Превод от новогръцки: Стефан Гечев
Из " Избрани стихотворения "
***
Синопсис
Акош Фодор / Унгария
Нито чукът съм,
нито наковалнята -
може би: звънът.
Превод от маджарски: Петър Чухов и Дьорд Сонди
Публикувано в " Литературен вестник ", Год. 19, бр. 32-33 (20-26 окт. 2010)
***
Покаяние
Джон Ф. Дийн / Ирландия
Оставят си обувките като подписи долу в ниското;
горе ги чака техният Бог. Бавно се изкачват
по планинския скат под дъжд и под вятър,
който съска и брули наред. Мъкнат нагоре
отломките от живота си, нарушаванията на
дребнави закони, мъничките си действия и
тъжните си провинения. Но тази голяма планина
не трепва пред такава върволяк, пред такова просто
ронене на пясък и разбъркване на антични камъни.
Когато слязат долу с изранени нозе, отърсени
от греховете си, виновността им остава, а черната там
планина се откроява на фона на мрака над тях.
Превод от британски: Антония Парчева
Из " Христос, с градска лисица "
Издателска къща " Орфей ", 1999
***
На брега
Марио Луци / Италия
Самотните пристанища сами прескачат
вълните. И на морски вълк не му е елементарно.
Какво, кажи ми, правиш? Маслото досипвам
в светилника, държа към момента будна стаята, в която
заставам от тебе скрито и от твойте близки.
Дружината разпръсната се връща
и отново се преброява след тая стихия.
Къде си? Пак - уповавам се - на някой кей
Фаропазачът отново е вън със свойта лодка,
кръстосва, търси, измежду откритото море се впуска.
И времето подобен покой познава, и морето.
Превод от италиански: Кирил Кадийски
Из " Антология на модерната италианска лирика "
ИК " Нов Златорог ", 2006.
***
Колко хубаво
Тадеуш Ружевич / Полша
Мога да бера
в гората боровинки
а мислех
че няма гора и няма боровинки
какъв брой хубаво
Мога да лежа
на сянка под дървото
а мислех
че дърветата не хвърлят към този момент сянка
какъв брой хубаво
аз съм с теб
и сърцето ми по този начин бие
а мислех
че човек няма сърце.
Превод от полски: Антоанета Попова
***
Кръщение
Жорже де Сена / Португалия
Най-трудните стихотворения, където приказвам за любовта,
са тези, в които любовта съзерцава.
Любовта се не помни в това съзерцаване,
не помни, че не съществува и омагьосана гледа
във някакъв лъч неизвестен под вятъра лек.
Съзерцавай, обич, съзерцавай.
И бързо създавай ти името, което на този лъч ще дадеш.
Превод от португалски: Сидония Пожарлиева
Из " Дълбини "
Издателска къща " Пет плюс ", София, 1998
***
Този трен не стопира
Мартин Солотрук / Словакия
Този трен не стопира.
Предлага единствено прекъсване
на пероните в празнотата,
в надълбоко земните протичания
на силата, която прогонват и провокират
вътрешен филм
до стартирането на светлинната аура
на фамилната снимка
на пътуващите във времето,
когато може да се срещнат в еднакъв вагон,
в еднакъв модул на времето и пространството,
който споделят на първо място през внушението.
Enter, mind the gap.
Превод от словашки: Димана Иванова
***
Очи
Маринка Пощрак / Словения
с клепките на нощта
извих пруста на утрото
в свод
с ресниците на деня
изметох двора
на нощта
от кея на веждите
заложих мрежата на луната
за улов
и това е всичко
с което заситих
гладните очи на стихотворението
Превод от словенски: Людмил Димитров
Из " Седем стихотворения "
" Факел.бг " - онлайн издание, 2018
***
Фигура без пейзаж
Луис Гарсия Монтеро / Испания
Продадох си душата два пъти на дявола,
За монети от мъгла и на черен курс
В страни, които никой не се е осмeлил да основе.
Реалист, който живее света на сънищата,
Мечтател, който желае да живее действителността.
Моята орис е твоята.
Така ти върви.
Превод от испански: Рада Панчовска
Из " Четвърт век испанска лирика 1980-2005 "
" Проксима - районна прокуратура ", София, 2008
***
Бодхисатва
Линда Франс / Англия
Виж по какъв начин очите й, сходно чайки, се плъзгат
по маранята бяла на лицето.
И по какъв начин делфините се гмурват в глъбините му.
Така променлива е кожата й, косата й се колебае
да стартира. Носът й учи листчетата
на изящните й устни и взема решение всичко
да назове лилия и лотос и отворена.
Но какво ти остава да правиш с такава жена,
с изключение на да положиш главата си в скута й, да поемеш
топлината на пъпа й, неговото във вътрешността, на открито?
В подарък поднеси й куража на тъгата си (...)
Превод от британски: Надежда Радулова
Из " Четири пъти север | Four Times North " изд.Small Station Press, 2017
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ