ДНК, извлечена от останки, намерени в българска пещера от трима

ДНК, извлечена от остатъци, открити в българска пещера от трима души, живели преди към 45 000 години, разкрива изненади за някои от първите популации на Homo sapiens, които са почнали да обитават Европа, в това число и дават някои сведения за допустимо генетично кръстосване с неандерталци и генетични връзки със актуалните хора в източните елементи на Азия.

Учените обявиха в сряда, че са секвенирали геномите на въпросните три индивида – всичките мъже, като са употребявали ДНК, получена от кътни зъби и костни фрагменти, открити в пещерата Бачо Киро покрай град Дряново, като е взет и генетичен материал на женски субект, живял преди към 35 000 години в същия район.

Нашият тип за първи път се появява в Африка преди към 300 000 години, а по-късно стартира да пътува до други елементи на света, като от време на време предците ни са се сблъсквали с неандерталците – наши близки еволюционни братовчеди, които по това време към този момент населяват някои елементи от Евразия. Трите мъжки индивида от пещерата Бачо Киро съставляват най-старите датирани човеци, представители на Homo sapiens в Европа.