Да запишеш дете в софийско училище или градина е изтезание
Дните към 15 септември от дълго време са се трансформирали в изключително ненавиждан интервал за хиляди българи, изключително тези в София. За родителите, най-вече на дребни деца, това е време за бездънен стрес и лудо препускане за бумащина, за работодателите - дни, в които на чиновниците не може да се разчита, а за останалите - внезапно връщане към действителността на препълнен, замърсен, задръстен и неприятелски град. Тази година, с идните локални избори, фактът, че столичните учебни заведения и детски градини все още тънат в каменната епоха, е още по-отчетлив на фона на гръмките обещания за чист въздух, екосреда и умерено строителство. Фактът, че образованието е мултисекторна отговорност - на министерството на просветата, в дребна част - на опазването на здравето и на общините, насочва интереса на претендентите и на самата община към други въпроси, а в случай че Столичната община се вълнува от собствеността си - градини и учебни заведения, то е единствено до равнище поправки - обичаната активност на " Московска " 33.
Кандидатстването и записването на дете в софийска детска градина или начално училище е ад, който, вместо да върви към нормализиране, става все по-дълбок и безразсъден. Този развой илюстрира в цялостна степен метода на мислене на администрацията, отношението на чиновника към работодателя му - жителя, както и резултата от дългите години прилагане на администрацията за партийни цели:
окончателното й завладяване от калинки,
способни само да спомагат за крадене, само че не и да правят работата си всъщност, е довела до цялостната неспособност на жителите да се дават услуги, считани за естествени в останалата част от Европа.
Електронната услуга в региона на образованието в София се изчерпва с онлайн системата за кандидатстване в яслите и градините. За учебните заведения такава няма. Което значи, че с цел да кандидатства детето му за I клас, родителят би трябвало да обиколи лично няколко учебни заведения, където да подаде куп документи, по-късно отново да ги обиколи, с цел да види по какъв начин е класирано детето, което тук-там излиза наяве благодарение на класическия хартиен лист, залепен на вратата. Родителят даже няма визия какъв е балът на детето, в случай че не е признато, къде е в листата на чакащите, има ли късмет да влезе, или да го записва в друго учебно заведение - в другия завършек на града. А за какво родителят кандидатства в най-малко 3 учебни заведения и тича сред тях като свободен електрон? Защото от няколко години общината не може да се оправи с правилото за уседналост - максимален късмет на книга да влезе в обещано учебно заведение има дете, което живее в прилежащия му регион. Ако обаче това е учебно заведение, набедено за положително и елитно, децата, живеещи там, се оказват много повече. Въпреки че разполага с информацията къде живее всеки жител на София, колко деца има и на каква възраст, общината не всеки път я преценява с бройките, нужни за даденото учебно заведение. Също по този начин издава позволения за градежи на нови жилища, без въобще да се интересува има ли учебни заведения наоколо и могат ли те да поемат новозаселилите се.
И вместо да се направи електронна система за банкет, каквито има във Варна, Бургас и Пловдив, софийската община и районното ръководство на образованието си трансферират топката чия работа е това. В другите градове системите са създадени от общините, тъй че отговорът не е толкоз комплициран.
Сложно е обаче осъществяването
И държавната, и общинската администрация в София в последните години се специализираха в два типа търгове: или за поправки, където калъпът е от дълго време завършен и приляга на съответните компании като масло на лъжица, или по европейски планове, където пък значимото е да се усвоят парите, а не по какъв начин. По тази причина в страната има платени и сякаш направени стотици електронни системи, само че немалка част от тях не работят. Система за електронен банкет в първи клас обаче е нещо не по силите на общината, евентуално и на РУО, тъй като нейната съществена специфичност е, че би трябвало да работи, и то добре, в противоположен случай ще се разчуе много бързо и гръмко. Само че и двете администрации надали имат потенциала да напишат удовлетворително задание, върху което да се построи система. Защото са привикнали да се занимават с друго.
След първичната борба и последващия банкет някъде стартира процесът по записване, който във всяка естествена страна се изчерпва с натискане на няколко клавиша на клавиатурата. Но не и тук. Тук е царството на чиновника и той бележи територията си по категоричен метод. Родителят би трябвало да даде записка, че детето не е било в контакт със заразно заболели, проучвания на кръв, урина и изпражнения и нещо, наречено здравна карта, което удостоверява, че детето има нужните ваксини и има или няма хронични заболявания. Голяма част от тази информация е налична в електронен тип при персоналните лекари, само че общината няма съгласуваност със здравната каса или със здравните инспекции, нито пък касата и инспекциите и здравното министерство са свързани между тях. Затова към 15 септември при персоналните лекари настава второ пришествие от родители, които висят за книжа, всички до една - попълнени официално. Тази година чиновническият талант на здравните инспектори стигна нови висоти и изиска не просто увещание, че детето има ваксини, само че и серийните им номера, тъй като
по хипотеза всички жители са тарикати, мамещи системата,
в тази ситуация - антиваксъри, които дават подправени бележки за ваксини. Масово персоналните лекари отхвърлиха " услугата ", тъй като серийни номера в софтуера им няма, и с цел да угодят на служителите, би трябвало да прекарат дни в ровене по хартиени журнали. До които здравните инспектори имат легален достъп и могат да ги ревизират, когато намерят за комфортно.
Следва уверение за приключено до момента обучение. Дори детето да е стъпало на общинска градина и да се записва в общинско учебно заведение, родителят би трябвало да вземе хартията от градината и да я придвижи до учебното заведение. Нищо че и двете са общински.
И тъй като родителят по хипотеза съществува, с цел да мами общината, Министерство на здравеопазването, МОН и всички останали, от няколко години той е осъден и с нов, безусловно неуместен документ - копие от трудова брошура. В несъгласие, меко казано, с антидискриминационните закони, Столичната община дава преимущество за градина и предучилищна група в учебно заведение на деца с работещи или учещи родители. Само че по закон от 5 години нататък образованието е задължително и не може неналичието или съществуването на работа да са критерии за това ще учи ли детето, или не. А в случай че родителят работи, което дава повече точки за класиране, той би трябвало да го потвърди. И тъй като всеки може да си извади служебна записка от кое място ли не, че е нает, чиновникът е измислил условието за копие от трудовата брошура, в което за похлупак има информация и за заплатата на родителя. Макар че благосклонно му е обещано правото да задраска сумата. Информацията, естествено, е налична в Национална агенция за приходите, само че Столичната община не е обвързвана електронно с организацията. Нищо че целия свят получи достъп до данните на Национална агенция за приходите. А и за какво да си дават напън общинските служители - в случай че някой е на напън, това е родителят - ще тича и до луната за бумащина, в случай че се наложи.
Така, вместо да получи базова услуга записване за наложително обучение, жителят получава наказване. Защото, в случай че за някой София е колбас, това са служителите и назначаващите ги политици, които до последно ще са откровено уверени, че не ползата на жителя дефинира работата им, а че жителят би трябвало да нагоди всеки аспект от живота си по отношение на тяхното улеснение, ограничените им благоприятни условия и неограничения им вкус.
Честит първи образователен ден!
Кандидатстването и записването на дете в софийска детска градина или начално училище е ад, който, вместо да върви към нормализиране, става все по-дълбок и безразсъден. Този развой илюстрира в цялостна степен метода на мислене на администрацията, отношението на чиновника към работодателя му - жителя, както и резултата от дългите години прилагане на администрацията за партийни цели:
окончателното й завладяване от калинки,
способни само да спомагат за крадене, само че не и да правят работата си всъщност, е довела до цялостната неспособност на жителите да се дават услуги, считани за естествени в останалата част от Европа.
Електронната услуга в региона на образованието в София се изчерпва с онлайн системата за кандидатстване в яслите и градините. За учебните заведения такава няма. Което значи, че с цел да кандидатства детето му за I клас, родителят би трябвало да обиколи лично няколко учебни заведения, където да подаде куп документи, по-късно отново да ги обиколи, с цел да види по какъв начин е класирано детето, което тук-там излиза наяве благодарение на класическия хартиен лист, залепен на вратата. Родителят даже няма визия какъв е балът на детето, в случай че не е признато, къде е в листата на чакащите, има ли късмет да влезе, или да го записва в друго учебно заведение - в другия завършек на града. А за какво родителят кандидатства в най-малко 3 учебни заведения и тича сред тях като свободен електрон? Защото от няколко години общината не може да се оправи с правилото за уседналост - максимален късмет на книга да влезе в обещано учебно заведение има дете, което живее в прилежащия му регион. Ако обаче това е учебно заведение, набедено за положително и елитно, децата, живеещи там, се оказват много повече. Въпреки че разполага с информацията къде живее всеки жител на София, колко деца има и на каква възраст, общината не всеки път я преценява с бройките, нужни за даденото учебно заведение. Също по този начин издава позволения за градежи на нови жилища, без въобще да се интересува има ли учебни заведения наоколо и могат ли те да поемат новозаселилите се.
И вместо да се направи електронна система за банкет, каквито има във Варна, Бургас и Пловдив, софийската община и районното ръководство на образованието си трансферират топката чия работа е това. В другите градове системите са създадени от общините, тъй че отговорът не е толкоз комплициран.
Сложно е обаче осъществяването
И държавната, и общинската администрация в София в последните години се специализираха в два типа търгове: или за поправки, където калъпът е от дълго време завършен и приляга на съответните компании като масло на лъжица, или по европейски планове, където пък значимото е да се усвоят парите, а не по какъв начин. По тази причина в страната има платени и сякаш направени стотици електронни системи, само че немалка част от тях не работят. Система за електронен банкет в първи клас обаче е нещо не по силите на общината, евентуално и на РУО, тъй като нейната съществена специфичност е, че би трябвало да работи, и то добре, в противоположен случай ще се разчуе много бързо и гръмко. Само че и двете администрации надали имат потенциала да напишат удовлетворително задание, върху което да се построи система. Защото са привикнали да се занимават с друго.
След първичната борба и последващия банкет някъде стартира процесът по записване, който във всяка естествена страна се изчерпва с натискане на няколко клавиша на клавиатурата. Но не и тук. Тук е царството на чиновника и той бележи територията си по категоричен метод. Родителят би трябвало да даде записка, че детето не е било в контакт със заразно заболели, проучвания на кръв, урина и изпражнения и нещо, наречено здравна карта, което удостоверява, че детето има нужните ваксини и има или няма хронични заболявания. Голяма част от тази информация е налична в електронен тип при персоналните лекари, само че общината няма съгласуваност със здравната каса или със здравните инспекции, нито пък касата и инспекциите и здравното министерство са свързани между тях. Затова към 15 септември при персоналните лекари настава второ пришествие от родители, които висят за книжа, всички до една - попълнени официално. Тази година чиновническият талант на здравните инспектори стигна нови висоти и изиска не просто увещание, че детето има ваксини, само че и серийните им номера, тъй като
по хипотеза всички жители са тарикати, мамещи системата,
в тази ситуация - антиваксъри, които дават подправени бележки за ваксини. Масово персоналните лекари отхвърлиха " услугата ", тъй като серийни номера в софтуера им няма, и с цел да угодят на служителите, би трябвало да прекарат дни в ровене по хартиени журнали. До които здравните инспектори имат легален достъп и могат да ги ревизират, когато намерят за комфортно.
Следва уверение за приключено до момента обучение. Дори детето да е стъпало на общинска градина и да се записва в общинско учебно заведение, родителят би трябвало да вземе хартията от градината и да я придвижи до учебното заведение. Нищо че и двете са общински.
И тъй като родителят по хипотеза съществува, с цел да мами общината, Министерство на здравеопазването, МОН и всички останали, от няколко години той е осъден и с нов, безусловно неуместен документ - копие от трудова брошура. В несъгласие, меко казано, с антидискриминационните закони, Столичната община дава преимущество за градина и предучилищна група в учебно заведение на деца с работещи или учещи родители. Само че по закон от 5 години нататък образованието е задължително и не може неналичието или съществуването на работа да са критерии за това ще учи ли детето, или не. А в случай че родителят работи, което дава повече точки за класиране, той би трябвало да го потвърди. И тъй като всеки може да си извади служебна записка от кое място ли не, че е нает, чиновникът е измислил условието за копие от трудовата брошура, в което за похлупак има информация и за заплатата на родителя. Макар че благосклонно му е обещано правото да задраска сумата. Информацията, естествено, е налична в Национална агенция за приходите, само че Столичната община не е обвързвана електронно с организацията. Нищо че целия свят получи достъп до данните на Национална агенция за приходите. А и за какво да си дават напън общинските служители - в случай че някой е на напън, това е родителят - ще тича и до луната за бумащина, в случай че се наложи.
Така, вместо да получи базова услуга записване за наложително обучение, жителят получава наказване. Защото, в случай че за някой София е колбас, това са служителите и назначаващите ги политици, които до последно ще са откровено уверени, че не ползата на жителя дефинира работата им, а че жителят би трябвало да нагоди всеки аспект от живота си по отношение на тяхното улеснение, ограничените им благоприятни условия и неограничения им вкус.
Честит първи образователен ден!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ