Копието на Браилското знаме вече е в музея в Монтана
Дни преди да се навършат 140 години от приемането на Търновската конституция, възпитаници от Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в Монтана подариха копие на Браилското знаме на историческия музей в града. Инициативата е на историка Йордан Герасимов.
Първообразът на българския байрак е направен за шест месеца от Йолина Йорданова - преподавател по история в строителната гимназия. Заедно с учениците си, в наличието на публицисти и посетители, тя връчи репликата на светинята на шефа на историческия музей доктор Ваня Иванова.
Българското знаме е узаконено от учредителното заседание във Велико Търново на 26 март 1879 година Видът му е тъкмо избран в член 23 от Търновската конституция. Редът на цветовете е същият като на Браилското знаме.
То е извезано от Стилиана Параскевова през 1876 -1877. Стиляна е една от едно от трите деца на българския родолюбец, бизнесмен и търговец в Браила Иван Параскевов. Когато излиза наяве, че скоро ще стартира нова руско-турска война той поема отговорността пред българския революционен комитет в Румъния да сътвори знаме за българските опълченци.
Доставя от Виена компактен копринен плат - атлаз, дребни естествени бисери и сърмени конци, особено направена ръкохватка и железен връх. Изработката и извезването на знамето той разпорежда на по-голямата си 14-годишна щерка Стиляна. За модел на красивия везан коронован златен лъв тя употребява металното лъвче-значка от четнически калпак.
Знамето е с размери 198 см дължина и 173 см широчина. Цветовете бял, зелен, червен са ситуирани хоризонтално. В развяващия се край е завършено като лястовича опашка. Върху зелената линия на лицевата страна на плата със златни конци е извезан коронован лъв, висок 60 см, извърнат на лява хералдическа страна.
Над него в полукръг е избродиран надписът “БЪЛГАРИЯ”, а под признака на три реда е извезан следният текст: “Съ Божия воля и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го Напредъ”.
В долния външен ъгъл на два реда са извезани името на девойката, градът и месецът: “Стилиана Ив. Параскевова Браила, 1877 година, априлий”. Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата линия, зелени по зелената и червени по алената.
Знамето е приковано за дървена ръкохватка, която в горния си край приключва с две дървени сфери с друг диаметър, сложени една над друга. Върху тях е забит бронзов осмоконечен кръст, в основата на който има полумесец.
На 8 май 1877 година в Плоещ Иван Параскевов, дружно с щерка си, персонално сервира знамето на главнокомандващия Руската войска – великия княз Николай Николаевич, който дава обещание да го връчи на ІV опълченска тайфа.
Знамето е развяно за пръв път на 30 август 1878 година на боен церемониал в Пловдив по случай имения ден на съветския император. След парада е непокътнато и по-късно прибрано в двореца на българския княз в новата столица София.
В днешни дни се намира в специфичното вместилище на Националния военноисторически музей, дружно с други известни бойни флагове. Съгласно протоколните условия, Браилското знаме се изнася единствено при най-тържествени случаи - на Националния ни празник 3 март и на Гергьовден.
Първообразът на българския байрак е направен за шест месеца от Йолина Йорданова - преподавател по история в строителната гимназия. Заедно с учениците си, в наличието на публицисти и посетители, тя връчи репликата на светинята на шефа на историческия музей доктор Ваня Иванова.
Българското знаме е узаконено от учредителното заседание във Велико Търново на 26 март 1879 година Видът му е тъкмо избран в член 23 от Търновската конституция. Редът на цветовете е същият като на Браилското знаме.
То е извезано от Стилиана Параскевова през 1876 -1877. Стиляна е една от едно от трите деца на българския родолюбец, бизнесмен и търговец в Браила Иван Параскевов. Когато излиза наяве, че скоро ще стартира нова руско-турска война той поема отговорността пред българския революционен комитет в Румъния да сътвори знаме за българските опълченци.
Доставя от Виена компактен копринен плат - атлаз, дребни естествени бисери и сърмени конци, особено направена ръкохватка и железен връх. Изработката и извезването на знамето той разпорежда на по-голямата си 14-годишна щерка Стиляна. За модел на красивия везан коронован златен лъв тя употребява металното лъвче-значка от четнически калпак.
Знамето е с размери 198 см дължина и 173 см широчина. Цветовете бял, зелен, червен са ситуирани хоризонтално. В развяващия се край е завършено като лястовича опашка. Върху зелената линия на лицевата страна на плата със златни конци е извезан коронован лъв, висок 60 см, извърнат на лява хералдическа страна.
Над него в полукръг е избродиран надписът “БЪЛГАРИЯ”, а под признака на три реда е извезан следният текст: “Съ Божия воля и съ силата славного руского царя Александра ІІ-го Напредъ”.
В долния външен ъгъл на два реда са извезани името на девойката, градът и месецът: “Стилиана Ив. Параскевова Браила, 1877 година, априлий”. Отстрани платът на знамето е със заплетени памучни ресни: с бежов цвят по бялата линия, зелени по зелената и червени по алената.
Знамето е приковано за дървена ръкохватка, която в горния си край приключва с две дървени сфери с друг диаметър, сложени една над друга. Върху тях е забит бронзов осмоконечен кръст, в основата на който има полумесец.
На 8 май 1877 година в Плоещ Иван Параскевов, дружно с щерка си, персонално сервира знамето на главнокомандващия Руската войска – великия княз Николай Николаевич, който дава обещание да го връчи на ІV опълченска тайфа.
Знамето е развяно за пръв път на 30 август 1878 година на боен церемониал в Пловдив по случай имения ден на съветския император. След парада е непокътнато и по-късно прибрано в двореца на българския княз в новата столица София.
В днешни дни се намира в специфичното вместилище на Националния военноисторически музей, дружно с други известни бойни флагове. Съгласно протоколните условия, Браилското знаме се изнася единствено при най-тържествени случаи - на Националния ни празник 3 март и на Гергьовден.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ