Дни на сватбената обредност посвещават в етнографския музей „Етър” в Габрово
Дни на сватбената обредност се организират в Етнографския музей навън / ЕМО/ „ Етър ” в Габрово от 21 до 24 септември.
„ И през днешния ден доста българи съблюдават някои обичаи от предишното, присъщи за сватбата – този толкоз значим в живота на индивида обред. В изложбените пространства над Дърворезбарската работилница в музея към този момент стартира подреждането на експозицията „ Родопска женитба ” на Регионалния исторически музей в Пазарджик ”, осведомиха етнографи.
Представени са дрехи и движимости, употребени от популацията в предишното. Посетителите в ЕМО „ Етър ” могат да се срещнат с обичаите както на християнското, по този начин и на мюсюлманското население в Родопа планина.
Вася Гиргинова, основен организатор в отдел „ Етнография ” на РИМ-Пазарджик и сътрудника й Венцислав Ангелов, също етнограф, споделиха, че чакат посетителите в ЕМО „ Етър ” да проявят огромен интерес към показаните експонати.
„ В продължение на 3 дни в ЕМО „ Етър ” може да видите обичаите: „ Калесване ”, „ Приготвяне на сватбено живо ”, „ Приготвяне на обредни хлябове ”, разработване на сватбени гердани и декорация на сватбарско знаме. Само на 22 септември обаче групата за достоверен фолклор към Народно читалище „ Св. Св. Кирил и Методий – 1912 “ от панагюрското село Оборище ще направи възстановка на „ Меченска женитба ”, обясниха от ЕМО „ Етър ”.
Етнографите описват, че сватбата се състои в неделя. Рано сутринта из селото потеглят „ калесари “ да калесват (б.а.канят). Първо минават през невястата да й занесат „ кордел “ – дълга бяла лента от коприна или различен плат, който се слага на дълго под булото на невястата за декорация.
След като деверите се върнат, сватбарите са към този момент подготвени и потеглят към кума и кумата. Заедно с тях отиват да вземат булката и под съпровода на песента „ Ела се вие, превива “ отиват в момковите двори, където ги посреща свекървата с блага. Младоженката носи синя плисирана пола, а младоженецът е облечен в наследник сватбарски костюм. Въвеждат ги в новия им дом и стартира даряването на кумовете, на младоженците, на сватовете и на всички посетители.
Само на 23 септември пък ще бъде пресъздаден различен бит, обвързван със сватбената обредност – „ Засевки ”. Възстановката е на Ансамбъл за достоверен фолклор „ Капанци ” при НЧ „ Искра 1893 ”, с. Паламарца, община Попово.
„ В събота преди сватбата в дома на булката се събират приятелките й, накичват се с китки босилек, измиват си ръцете под комина с вино. През три сита сеят брашно като внимават да не ги допират и удрят едно в друго – с цел да има сговор в фамилията, да няма кавги сред младите. Пеят се песни, назовава се.От забърканото тесто се омесват питка и кравайче, които се опичат едно върху друго, след което се намазват с маджун. Това е „ меденикът “. През цялото време свирят двама музиканти – наложително на гъдулка ”, разкриват уредниците на събитието.
Те допълват, че по-възрастна жена, буля на булката, подготвя меденика на синия с китка от горната страна, а в средата му забучва свещта, горяла при месенето, както и риза за зетя в торба. Докато се вършат засевките, момите играят хоро, там са и ергени, близки на булката. Булята влиза в хорото, вдигнала високо меденика, ергените я наобикалят и се пробват да го вземат. Тя го разчупва над главата на най-хубавата мома и раздава на играчите по залък, след което оставя парче за зетя. Заедно с още една по-възрастна жена, момите отиват с единия свирач в къщата на зетя, където той ги посреща на прага. Откупва си с дребни монети парчето меденик, само че се пазарят за ризата, защото тя е направена от булката и с нея младоженецът ще бъде на сватбата.
Вечерта в къщата на булката отиват двама души от страна на зетя, с цел да занесат пита, кокошка и шише с вино – това са „ калесниците “, които предизвестяват страната на момата, че на идващия ден ще дойдат за младоженка. Посрещат ги родителите й. Майката би трябвало да постели бяла тъкана забрадка за донесеното.
Само на 24 септември може да се види обичая „ Извеждане на младоженка ”.В неделя зетят, заложникът и заложницата, по-младите родственици и музикантите отиват за кръстник. Зетят носи шише с ракия и черно грозде за мезе. Заедно с кръстника и подкръстниците (брат или сестра на кръстника и фамилията им) се черпят от ракията на зетя и кръстника. Сватбата се повежда от кръстника, който дефинира от кое място да минат, по кое време да тръгнат или спрат. До него вървят играчите – сред 4 и 8 индивида, с кърпи в ръце дадени от свекървата. След тях са свирачите. Сватбарите потеглят за булката.
Стигнат ли до портата споделят „ ключова дума “ – дават пари и тогава влизат в двора. Заложникът извежда булката на сундурмата, където тя разхвърля просо на три страни, обръща се на изток, прекръства се три пъти и ръси с босилкова китка. Кръстницата я прибулва на три пъти и я подарява с букет от култивиран цветя в средата със свещ. След това булката се прости с най-близките си и сватбарите я извеждат от вкъщи и.
„ И през днешния ден доста българи съблюдават някои обичаи от предишното, присъщи за сватбата – този толкоз значим в живота на индивида обред. В изложбените пространства над Дърворезбарската работилница в музея към този момент стартира подреждането на експозицията „ Родопска женитба ” на Регионалния исторически музей в Пазарджик ”, осведомиха етнографи.
Представени са дрехи и движимости, употребени от популацията в предишното. Посетителите в ЕМО „ Етър ” могат да се срещнат с обичаите както на християнското, по този начин и на мюсюлманското население в Родопа планина.
Вася Гиргинова, основен организатор в отдел „ Етнография ” на РИМ-Пазарджик и сътрудника й Венцислав Ангелов, също етнограф, споделиха, че чакат посетителите в ЕМО „ Етър ” да проявят огромен интерес към показаните експонати.
„ В продължение на 3 дни в ЕМО „ Етър ” може да видите обичаите: „ Калесване ”, „ Приготвяне на сватбено живо ”, „ Приготвяне на обредни хлябове ”, разработване на сватбени гердани и декорация на сватбарско знаме. Само на 22 септември обаче групата за достоверен фолклор към Народно читалище „ Св. Св. Кирил и Методий – 1912 “ от панагюрското село Оборище ще направи възстановка на „ Меченска женитба ”, обясниха от ЕМО „ Етър ”.
Етнографите описват, че сватбата се състои в неделя. Рано сутринта из селото потеглят „ калесари “ да калесват (б.а.канят). Първо минават през невястата да й занесат „ кордел “ – дълга бяла лента от коприна или различен плат, който се слага на дълго под булото на невястата за декорация.
След като деверите се върнат, сватбарите са към този момент подготвени и потеглят към кума и кумата. Заедно с тях отиват да вземат булката и под съпровода на песента „ Ела се вие, превива “ отиват в момковите двори, където ги посреща свекървата с блага. Младоженката носи синя плисирана пола, а младоженецът е облечен в наследник сватбарски костюм. Въвеждат ги в новия им дом и стартира даряването на кумовете, на младоженците, на сватовете и на всички посетители.
Само на 23 септември пък ще бъде пресъздаден различен бит, обвързван със сватбената обредност – „ Засевки ”. Възстановката е на Ансамбъл за достоверен фолклор „ Капанци ” при НЧ „ Искра 1893 ”, с. Паламарца, община Попово.
„ В събота преди сватбата в дома на булката се събират приятелките й, накичват се с китки босилек, измиват си ръцете под комина с вино. През три сита сеят брашно като внимават да не ги допират и удрят едно в друго – с цел да има сговор в фамилията, да няма кавги сред младите. Пеят се песни, назовава се.От забърканото тесто се омесват питка и кравайче, които се опичат едно върху друго, след което се намазват с маджун. Това е „ меденикът “. През цялото време свирят двама музиканти – наложително на гъдулка ”, разкриват уредниците на събитието.
Те допълват, че по-възрастна жена, буля на булката, подготвя меденика на синия с китка от горната страна, а в средата му забучва свещта, горяла при месенето, както и риза за зетя в торба. Докато се вършат засевките, момите играят хоро, там са и ергени, близки на булката. Булята влиза в хорото, вдигнала високо меденика, ергените я наобикалят и се пробват да го вземат. Тя го разчупва над главата на най-хубавата мома и раздава на играчите по залък, след което оставя парче за зетя. Заедно с още една по-възрастна жена, момите отиват с единия свирач в къщата на зетя, където той ги посреща на прага. Откупва си с дребни монети парчето меденик, само че се пазарят за ризата, защото тя е направена от булката и с нея младоженецът ще бъде на сватбата.
Вечерта в къщата на булката отиват двама души от страна на зетя, с цел да занесат пита, кокошка и шише с вино – това са „ калесниците “, които предизвестяват страната на момата, че на идващия ден ще дойдат за младоженка. Посрещат ги родителите й. Майката би трябвало да постели бяла тъкана забрадка за донесеното.
Само на 24 септември може да се види обичая „ Извеждане на младоженка ”.В неделя зетят, заложникът и заложницата, по-младите родственици и музикантите отиват за кръстник. Зетят носи шише с ракия и черно грозде за мезе. Заедно с кръстника и подкръстниците (брат или сестра на кръстника и фамилията им) се черпят от ракията на зетя и кръстника. Сватбата се повежда от кръстника, който дефинира от кое място да минат, по кое време да тръгнат или спрат. До него вървят играчите – сред 4 и 8 индивида, с кърпи в ръце дадени от свекървата. След тях са свирачите. Сватбарите потеглят за булката.
Стигнат ли до портата споделят „ ключова дума “ – дават пари и тогава влизат в двора. Заложникът извежда булката на сундурмата, където тя разхвърля просо на три страни, обръща се на изток, прекръства се три пъти и ръси с босилкова китка. Кръстницата я прибулва на три пъти и я подарява с букет от култивиран цветя в средата със свещ. След това булката се прости с най-близките си и сватбарите я извеждат от вкъщи и.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ