„Дневникът на една камериерка“ (1900), най забележителната творба на Октав

„ Дневникът на една камериерка “ (1900), най забележителната творба на Октав Мирбо, вижда бял свят през 1900 година. Чрез дръзкия и саморазголващ роман на съблазнителната Селестин, камериерка в семейство земевладелци в Нормандия, писателят смъква маската на буржоазната благопристойност в безжалостна ирония на провинциалните и парижките нрави, с надигащия се след аферата Драйфус антисемитизъм и шовинизъм. Макар и разгласен при излизането си за „ скандално четиво “, вадещо нескрито мръсното долни дрехи в фамилните връзки, романът и до през днешния ден се радва на непрестанен читателски интерес и е обект на голям брой екранни и театрални акомодации – от първата екранизация на Жан Реноар (1946), през превъзходния едноименен филм на Луис Бунюел (1964), с Жана Моро и Мишел Пиколи, до най-новата екранна версия на Беноа Жако (2015), с Леа Сейду и Венсан Лендон в основните функции.
„ Октав Мирбо е най-великият актуален френски публицист и този, който най-добре въплъщава вековния талант на Франция “.
Лев Толстой

Октав Мирбо е фамозен френски публицист, живописен критик, памфлетист, романист и драматург, съвременник на Зола, Мопасан, Доде. Автор е на огромен брой разкази и романи, измежду които се открояват„ Абат Жюл “, „ Голгота “, „ Градината на мъченията “, „ Дневникът на една камериерка “. Дълго време причисляван към школата на писателите натуралисти, през днешния ден Октав Мирбо е оценен по достолепие като предтеча на модернизма, разчупил романовите кодове на натурализма и отредил първостепенно място на субективността в роман от първо лице, скъсващ с условности като достоверност, правота, благовъзпитание и „ натурализъм “. Неслучайно след дълги години забвение той е преоткрит от водещия книжовен и артистичен авангард на XX век.