Дневник се обръща по традиция в края на всяка година

" Дневник " се обръща по традиция в края на всяка година към философи, писатели, политолози, социолози и наблюдаващи да оценят 2021 година и да създадат прогнози за 2022 година След пристигна ред на прогнозите. Днес четете отговорите на доктор Николай Михайлов - психиатър и политически коментатор.

Какви са очакванията ви и какви опасенията за 2022 година?

- Безпокои пандемията. Проточи се и не е ясно какво следва. Населението живее изнервено като предмет на санитарна грижа, в уморителен режим на " отваряне " и " затваряне ", на стрес и облекчение. Реалността става сложна за понасяне, търпението се изчерпва. " Народният " разсъдък нахлува в научните сфери като мощна " преценяваща " буря и нищо не може да го спре. В Джокович е вярата, сръбското момче избавя свободата...

Тревожи още и деградацията на геополитическото съревнование, свличането му до предвоенно равнище. На България, по всичко проличава, е отредена " влиятелната " роля на прифронтова страна, една сложна за осмисляне чест. Юлия Кръстева, неотдавна " популярен офицер на Почетния легион ", твърди в изявление, наскоро оповестено, че " Европа е в нокаут, боксьор на пода, разкървавен и в рани ". Политически неточна метафора.

Кръстева храни вяра за възобновление на " финеса " в връзките сред Европа и Русия. Да останем, споделя тя, " деликатни към спазването на човешките права, само че без наказания, а по-скоро със съюзничество. Да превърнем Русия в консенсусна сестра на Европа... Русия е друга, само че като сестра. " И прибавя, че " това ще е мъчно за политиците и икономистите, поради съперничеството. Но в културен проект може би ще е допустимо ". Една вяра в духа на европейския хуманизъм, пленителна и утопична. Единствената разполагаем.

Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?

- Вместо какво " неизбежно " ще се случи, ме тегли да кажа какво би трябвало да се случи. Новата власт би трябвало да съблюдава дадените обещания и да се сбие с " негодниците ". На институционален език това би следвало да значи лишаване на узурпирана власт, като първа по ред е властта на прокурора. По простата причина, че страна без закон е разбойнически стан - за смешен резултат, член на Европейски Съюз.

Нататък или паралелно, " чака " за разграждане клиентелната администрация на Борисов. Но първоначално е прокурорът. Компромис по този въпрос наподобява неосъществим заради скандалния темперамент на тази власт в нейното структурно и персонално положение. Прокурорът Гешев е избрал в последно време паническо амплоа на примирител, обикаля страната гологлав, подарява цветя. Появи се като богомолец в Цариград, с цел да трогне " метафизически ", сниман за жалост, в гръб. От углавен " инструмент на провидението ", какъвто се разгласи изначало, напредна до просветител на мир и единодушие. Жадува консенсус. Прокуратурата е основен въпрос, въпрос на въпросите. Всеки упорит политически " хитрец " наема прокурор, като поръчител за ненаказуема корист с власт. В името на " промяната ". Така е от ден първи на фамозния ни преход.

Приказките, че тази " промяна " следва да се организира " деликатно и постепенно ", са банално правилни, само че сигурно подвеждащи. Тази така наречена промяна в персоналната й част би трябвало да се извърши на висока скорост, до момента в който ръководството има заем на доверие, след това ще е късно.

Чистосърдечно желаем триумф на това ръководство, пожелаваме му дълъг и благополучен живот. Алтернативата е немислима. С Борисов отпред тази опция няма да е нито " дясна ", нито " консервативна ", както суфлират " мъдреците ", а просто невъзможна. Борисов и неговите хора са безидейни опортюнисти от незаконен вид, това е късата им формулировка. Безмислено е да инжектират идеология в това " туловище ", ще повредат феноменалната му жизнеспособност. Далече от подобен " народ ".

Ще усетим ли смяна във връзка с бюрокрацията, корупцията, изискванията за правене на бизнес, налозите, градската среда, превоза, опазването на здравето?

- Нямат време, дори и да имат сили. Но са вероятни известни усъвършенствания в средносрочна вероятност. Ще е добре, в случай че тяхната предизборна " химера " породи скромни резултати в някоя от сензитивните сфери. Кражбата на обществен запас, да вземем за пример. Трябва да бъде понижен корупционния " налог ", коефициентът на малък и наедрял обир. Прословутата " нулева приемливост " би трябвало да е в действие от 1 януари.

Освен грижата за " джоба ", ръководството има и " педагогическа " задача, в българския случай също неотложна. Трябва да се пробуди осезание за правда, да стане фешън да крадеш " умерено ", в идеалния случай - по никакъв начин. Ваксинирай се и не кради. Едно е ясно: няма да им се елементарни и намек за корупция, ще им се наложи да бъдат светци.

Ще бъде ли устойчиво новото ръководство?

- Стабилността допуска увереност. Това ръководство не е в състояние да избира " бавна " непоклатимост, нямат време за подобен " лукс ". Сами подвигнаха залога, ще би трябвало да работят бързо, с цел да догонят личните си думи. Имат малко време, с цел да очертаят граници сред закон и безвластие, сред измама и отговорност. На развращаващата безцеремонност на Борисов би трябвало да опълчват рационална отдалеченост, в сходство с кода на цивилизованото държание. Не им наподобява остарелият пиар, безочливият напън върху обществените сетива. Ще би трябвало да лъжат с усет и в краен случай, в случай че закачката е позволена. Нужна е промяна на " стила ", по-амбициозно - " гражданска война на приличието ".

Реформата на политическия жанр не е " прочувствен ", а политически въпрос, това е значимо да се разбере. На моноспектакъла на наглата дивотия би трябвало да се постави край. В една цивилизована страна би трябвало да работи смъртно наказване за циничност, споделя колумбиецът Давила. Преведено на " филантроп " език това значи, че систематизираният " Борисов " следва да бъде разследван по цялото продължение на неговата " фриволна " власт, безкомпромисно и без търгуване на сигурност против поддръжка. Голата юридическа истина без тънки сметки е редовно спестявана от всички ръководства дотук, с цел да бъде спазено извратеното предписание за недостижимост на елита. И не на последно място, с цел да избегнат орис на преследвани след края на личния им мандат. Това предписание корумпира " по принцип ", обезсмисля демократичната проповед .

Трите най-сериозни риска пред съдружната формула и държавно управление за 2022 година?

- Първият риск е съдружен разпад. Оцеляването ги събра, то може да ги раздели. Оставането и напускането са въпрос на партийна целенасоченост, съдружният документът няма да ги спре. Ще кажат, че не са се клели върху него с кръст и пищов, а единствено върху партийната си брошура. Партиите са йезуити, работят с " правилата " гъвкаво.

Вторият риск е изводим от световната рецесия и свързаната с нея локална обстановка. Риск, формиран от сложни за ръководство рецесии: здравна, енергийна, стопанска. И несъмнено " македонският въпрос ". В тази обстановка всичко ще зависи от ръководството и от популацията, взети дружно. Ще се наложи единодушие за очевидностите и преди всичко за неизбежните ограничавания. Адекватната връзка е от първостепенно значение. Обещанията " от горната страна " и претенциите " изпод " би трябвало да бъдат минимализирани с приложимост на здрав разсъдък, в случай че подобен е разполагаем. По-добре диалог за " кръв и пот " (по Чърчил), в сравнение с бленуване за средноевропейски стандарт като " постижима цел ". Веднага си проличава, че няма да е елементарно.

Третият риск е обвързван с " феодализация " на министерствата, заради слаб " вертикал на властта " и мощен партиен (и прочее) лобизъм - съвършен или веществен. Премиерът Кирил Петков е казус в политическата хармония - чаровно " неинституционален ", властно " безразличен ", никакъв дрескод, наподобява на холандски министър председател. За цялост на облика липсва единствено колело (казват, че върви на работа пеша). Няма да му отива да е автократ, само че е неизбежно да е водач. Идеята за " тим " без подчиненост е евентуално чута в Харвард, само че приложимостта й тук, а и на всички места, е под въпрос. Конструкцията става паянтова, ръководството " безредно ".

Обобщено: Предизвикателствата пред ръководството са тежки, поддръжката скромна. При серия от неудачи следва невроза на популацията и разбягване на парньорите на " кардинална " основа. Ще побегнат от направения " компромис ", ще чистят пред електората гузната си " съдружна съвест ": Демократична България съюзът с Българска социалистическа партия, " ИТН " с " лицемерите ". " Големият Бойко " ще победи юридически и политически. Този сюжет е призрачен, само че вероятен. Г-н Рашков е на ход, само че му би трябвало поддръжка.

Какво очаквате от деклариралите се като съпротива ГЕРБ и Движение за права и свободи?

- Опозицията на ГЕРБ ще е груба или по-точно грубиянска. Ще разпрострат целия капацитет на своя селски макиавелизъм, с който са богато надарени, ще пуснат в ход всичките му процедурни " номера ". Ще разчитат на цинични солови играчи, от застаряващото младо потомство, с биография на " безчет " партийни такъми, върли и безсрамни опортюнисти, майстори на лицемерието. Полемистите от тима на Борисов имат дарбата да бъдат непоносими, това събитие би подкрепило всяко ръководство в общество с прочут " усет " и бих добавил разсъдък. Не съм сигурен, обаче, че нашето попада в тази графа. Опозиционният рефрен ще бъде: " вие сте съпротива на себе си, не ни е нужно да се трудим, неуспехът ви е неизбежен ".

От страна на Движение за права и свободи чакаме " разсъдък " и комично самомнение, от репертоара на " превъзходството по подготвеност ". (Освен господин Карадайъ, обаче имат и неколцина опитни хора, рационално е да се приказва с тях.)

Медийната съпротива ще глозга ръководството за свое наслаждение, безкористно или платено, този планктон се храни с безотговорно клеветничество и квартална клевета. Ще ги преследват с цялостния репертоар от " услуги ", които " втората антична специалност " ще дава на повикване. Сутеньорът е прочут.

Ще има ли смяна в превъзходството изпълнителната власт да е водеща, по-активна от законодателната?

- В рецесия надвива логиката на неотложното деяние. Но парламентарната съпротива ще им мисли злото, от заран до вечер и дори нощем, като саботира или " наддава " правилните стъпки на кабинета, с цел да ги обезцени. Това ще става с ехидни усмивки и безразсъден възторг, от първия ред на опозиционния бранш. Това назовават " възобновен парламентаризъм " и върнат групов разсъдък. Нещо като Англия на Балканите.

Какъв президент ще забележим през първата година на втория му мандат?

- Президентът се оправи с Борисов, а това е достижение, каквото и да си приказваме. Вторият мандат, коства ми се, ще повтори стила на първия, с спомагателен стратегически акцент: районна политика, съюзнически отговорности и сродни. Като негативен образец на това занятие може да послужи незабравимата екзалтираност на Плевнелиев, нелепото му преиграване в ролята на " неповторимо правилен " евроатлантически сътрудник. Урок вечно.

Кога ще са идващите парламентарни избори съгласно вас?

- Ще е знамение, в случай че бъдат след четири години.

Идва ли краят на пандемията от ковид?

- И доктор Мангъров не знае.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.