Данъкоплатците пак ще платят сметката за зрелищните арести
" Дневник " се обърна към адвокати да разясняват зрелищните арести, които прокуратурата организира, и превръщането на мярката за неотклонение " задържане под стража " на процедура в наказване, макар че става дума за хора, които са почтени до доказване на противното. Изпратихме въпроси и на министъра на правораздаването Данаил Кирилов.
Поводът е серията от показни акции на прокуратурата в последните дни. В " Басейнова дирекция " в Пловдив директорката, упрекната в занемареност, беше задържана пред очите на всички от въоръжени с автомати служители на реда. В сдружение " Лъки инвест " за замърсяване на две реки бяха задържани двама души, единият на 84 година Бившият екоминистър Нено Димов продължава да е в ареста от началото на януари след показно задържане пред телевизионните камери. Непълнолетни момчета без престъпни досиета, съблекли в тролея момче, тъй като било с облекла на ненавиждан от тях футболен тим, също бяха арестувани. И още доста обвинени " търкат наровете " за проява на държавната принуда. Случващото се изостри връзките в ръководещата коалиция - екоминистърът Емил Димитров предизвести, че служителите ще спрат да работят от боязън от арест, а вицепремиерът Красимир Каракачанов се възмути: " Какви са тези акции от Цветаново време да пращат качулки с автомати против жена с химикалка? Ми идващия път да пратя специфичните сили с танкове! "
На въпросите ни пръв отговори Андрей Янкулов. Той беше прокурор в Софийската градска прокуратура, само че при започване на годината напусна системата поради противоречие със протичащото се в нея. Бил е зам.-министър на правораздаването (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.).
Как се вместват в закона тези зрелищни арести? Има ли съгласно вас нарушаване на процесуалните правила, когато се употребява несъразмерна мощ?
- Формално всевъзможни арестувания са в осъществяване на законови пълномощия, тъй като и чиновниците на Министерство на вътрешните работи могат да задържат до 24 часа, и прокурорите до 72, и съдът може да вземе така наречен непрекъсната мярка (която в действителност не е непрекъсната, тъй като предстои на от време на време преразглеждане). В общественото пространство постоянно е съществувало разбирането, че няма ли арест и мярка задържане под стража, все едно не се води същинско следствие.
Погледнато обратно в годините, вълните на арести на толкоз забавни хора, че с тях да стартират новинарските излъчвания, не са някаква необичайност, същинска необичайност обаче са ефикасните влезнали в действие неоправдателни присъди по тези случаи. Акциите, арестите и следствията, в случай че не приключват с необжалваеми неоправдателни присъди за твърдените причинители, непроменяемо пък водят до опция за наказание на страната за вреди от противозаконни дейности на нейните органи. Така че напълно действителна догадка е едно официално законно задържане в границите на следствието след финала на делото да се окаже без съображение, тъй като наказателното произвеждане против арестувания след това е прекъснато или същият е бил оневинен.
Отделно от това, самата зрелищност и показаност на арестите нееднократно е водила до добили гласност неоправдателни решения против България от Европейския съд за правата на индивида, само че това като че ли също няма никакво значение, всичко се повтаря.
Не беше толкоз от дълго време, че да не си го спомняме, времето, когато висши ръководители в Министерство на вътрешните работи бяха хората с най-високия рейтинг в страната, тъй като новините започваха с техните акции против всевъзможен тип престъпност. Резултатите след години от тези акции от позиция не на пиар резултата, а на наказателния развой, към този момент са напълно обособен въпрос. Но те се размиват освен във времето, а и измежду другите участници в същинския углавен развой.
Така че всъщност сега не виждаме нищо по-различно от неща, които към този момент сме гледали. Разликата е единствено в някои нюанси.
Кой би трябвало да понесе отговорност, в случай че има несъразмерна принуда? И какво може да се направи, в случай че особено основаният съд на властта - спецсъдът - взе участие в тази прекаленост?
- Предвид обстоятелството, че мачът с несъразмерната принуда е към този момент игран и резултатът от него е писан на сметката на данъкоплатеца, само че все пак демонстративното мачкане на твърдените закононарушители продължава да се котира, данъкоплатецът и в този момент надали ще има проблем да си заплати сметката за зрелищата, когато пристигна след години.
Как възприемате думата " отмъщение " - от най-високо място в страната се приканва за това?
- От най-високите места в страната би трябвало да се приканва за правораздаване, а не за отмъщение. Правосъдието не трябва да е снизходително или кръвожадно, а минимум е редно да се въздейства от публичните настроения по съответни случаи. Непрекъснато се търсят краткотрайни пиар изгоди с непрестанното искане за увеличение на наказванията като елементарен отговор на сложната задача по какъв начин съответно да се реагира на престъпността.
Успоредно с това се следи различен феномен - общоевропейската наклонност още от предишния век към понижаване на наказателната принуда в последно време се показва като някакъв надали не нездравословен неолиберализъм. Парадокс или не, в европейските общества и престъпността, и наказателната принуда понижават.
През последните години станахме очевидци на странна подчиненост: Премиерът се срещаше с предходния основен прокурор всяка сряда и за тези срещи не беше оповестявана информация. Премиерът приключи тези постоянни срещи с новия основен прокурор, само че разгласи, че се е схванал с него " да се размаже всичко живо, което цапа ". Силовият вицепремиер Красимир Каракачанов разгласи, че не е осведомен за силовите акции на прокуратурата. По силата на кой закон върви стиковката сред премиера и основния прокурор? Трябва ли силовият вицепремиер да бъде уведомяван за дейностите на прокуратурата?
- Прокуратурата е в изключително състояние, тъй като е част от правосъдната власт, само че би трябвало да поддържа тесни връзки с изпълнителната, без която не би могла да реализира главната си задача да организира наказателно гонене. Срещите сред ръководителите на прокуратурата и изпълнителната власт не би трябвало да са априори притеснителни, защото на тях най-малкото би следвало да се разискват единствено организационни въпроси, а не съответни следствия.
На процедура обаче у нас се е основало фактическото състояние, че ръководителят на структурата се ангажира освен да я ръководи, само че и е в течение и се разпорежда " извънпроцесуално " по всевъзможни настоящи въпроси. Не би трябвало да е работа нито на основния прокурор, нито на министъра на вътрешните работи или който и да е различен представител на изпълнителната власт да се разпорежда по което и да е съответно следствие. То си има наблюдаващ прокурор или прокурори, надлежно работата им може да бъде надзиравана от горестоящ прокурор или прокурори, има си и проверяващи органи следователи и/или чиновници на Министерство на вътрешните работи или други органи на изпълнителната власт в лимитирани случаи. Само те би трябвало да могат да споделят какво да се прави по досъдебното произвеждане, а в случай че не работят качествено, има задоволително механизми да бъдат заменени, само че не и работата им да предстои на настояща глоба по всеки въпрос от конкретиката на следствието от основен прокурор, министър, силов вицепремиер, министър председател и пр.
Поводът е серията от показни акции на прокуратурата в последните дни. В " Басейнова дирекция " в Пловдив директорката, упрекната в занемареност, беше задържана пред очите на всички от въоръжени с автомати служители на реда. В сдружение " Лъки инвест " за замърсяване на две реки бяха задържани двама души, единият на 84 година Бившият екоминистър Нено Димов продължава да е в ареста от началото на януари след показно задържане пред телевизионните камери. Непълнолетни момчета без престъпни досиета, съблекли в тролея момче, тъй като било с облекла на ненавиждан от тях футболен тим, също бяха арестувани. И още доста обвинени " търкат наровете " за проява на държавната принуда. Случващото се изостри връзките в ръководещата коалиция - екоминистърът Емил Димитров предизвести, че служителите ще спрат да работят от боязън от арест, а вицепремиерът Красимир Каракачанов се възмути: " Какви са тези акции от Цветаново време да пращат качулки с автомати против жена с химикалка? Ми идващия път да пратя специфичните сили с танкове! "
На въпросите ни пръв отговори Андрей Янкулов. Той беше прокурор в Софийската градска прокуратура, само че при започване на годината напусна системата поради противоречие със протичащото се в нея. Бил е зам.-министър на правораздаването (2014-2015 г.) и зам.-министър на вътрешните работи (2013 г.).
Как се вместват в закона тези зрелищни арести? Има ли съгласно вас нарушаване на процесуалните правила, когато се употребява несъразмерна мощ?
- Формално всевъзможни арестувания са в осъществяване на законови пълномощия, тъй като и чиновниците на Министерство на вътрешните работи могат да задържат до 24 часа, и прокурорите до 72, и съдът може да вземе така наречен непрекъсната мярка (която в действителност не е непрекъсната, тъй като предстои на от време на време преразглеждане). В общественото пространство постоянно е съществувало разбирането, че няма ли арест и мярка задържане под стража, все едно не се води същинско следствие.
Погледнато обратно в годините, вълните на арести на толкоз забавни хора, че с тях да стартират новинарските излъчвания, не са някаква необичайност, същинска необичайност обаче са ефикасните влезнали в действие неоправдателни присъди по тези случаи. Акциите, арестите и следствията, в случай че не приключват с необжалваеми неоправдателни присъди за твърдените причинители, непроменяемо пък водят до опция за наказание на страната за вреди от противозаконни дейности на нейните органи. Така че напълно действителна догадка е едно официално законно задържане в границите на следствието след финала на делото да се окаже без съображение, тъй като наказателното произвеждане против арестувания след това е прекъснато или същият е бил оневинен.
Отделно от това, самата зрелищност и показаност на арестите нееднократно е водила до добили гласност неоправдателни решения против България от Европейския съд за правата на индивида, само че това като че ли също няма никакво значение, всичко се повтаря.
Не беше толкоз от дълго време, че да не си го спомняме, времето, когато висши ръководители в Министерство на вътрешните работи бяха хората с най-високия рейтинг в страната, тъй като новините започваха с техните акции против всевъзможен тип престъпност. Резултатите след години от тези акции от позиция не на пиар резултата, а на наказателния развой, към този момент са напълно обособен въпрос. Но те се размиват освен във времето, а и измежду другите участници в същинския углавен развой.
Така че всъщност сега не виждаме нищо по-различно от неща, които към този момент сме гледали. Разликата е единствено в някои нюанси.
Кой би трябвало да понесе отговорност, в случай че има несъразмерна принуда? И какво може да се направи, в случай че особено основаният съд на властта - спецсъдът - взе участие в тази прекаленост?
- Предвид обстоятелството, че мачът с несъразмерната принуда е към този момент игран и резултатът от него е писан на сметката на данъкоплатеца, само че все пак демонстративното мачкане на твърдените закононарушители продължава да се котира, данъкоплатецът и в този момент надали ще има проблем да си заплати сметката за зрелищата, когато пристигна след години.
Как възприемате думата " отмъщение " - от най-високо място в страната се приканва за това?
- От най-високите места в страната би трябвало да се приканва за правораздаване, а не за отмъщение. Правосъдието не трябва да е снизходително или кръвожадно, а минимум е редно да се въздейства от публичните настроения по съответни случаи. Непрекъснато се търсят краткотрайни пиар изгоди с непрестанното искане за увеличение на наказванията като елементарен отговор на сложната задача по какъв начин съответно да се реагира на престъпността.
Успоредно с това се следи различен феномен - общоевропейската наклонност още от предишния век към понижаване на наказателната принуда в последно време се показва като някакъв надали не нездравословен неолиберализъм. Парадокс или не, в европейските общества и престъпността, и наказателната принуда понижават.
През последните години станахме очевидци на странна подчиненост: Премиерът се срещаше с предходния основен прокурор всяка сряда и за тези срещи не беше оповестявана информация. Премиерът приключи тези постоянни срещи с новия основен прокурор, само че разгласи, че се е схванал с него " да се размаже всичко живо, което цапа ". Силовият вицепремиер Красимир Каракачанов разгласи, че не е осведомен за силовите акции на прокуратурата. По силата на кой закон върви стиковката сред премиера и основния прокурор? Трябва ли силовият вицепремиер да бъде уведомяван за дейностите на прокуратурата?
- Прокуратурата е в изключително състояние, тъй като е част от правосъдната власт, само че би трябвало да поддържа тесни връзки с изпълнителната, без която не би могла да реализира главната си задача да организира наказателно гонене. Срещите сред ръководителите на прокуратурата и изпълнителната власт не би трябвало да са априори притеснителни, защото на тях най-малкото би следвало да се разискват единствено организационни въпроси, а не съответни следствия.
На процедура обаче у нас се е основало фактическото състояние, че ръководителят на структурата се ангажира освен да я ръководи, само че и е в течение и се разпорежда " извънпроцесуално " по всевъзможни настоящи въпроси. Не би трябвало да е работа нито на основния прокурор, нито на министъра на вътрешните работи или който и да е различен представител на изпълнителната власт да се разпорежда по което и да е съответно следствие. То си има наблюдаващ прокурор или прокурори, надлежно работата им може да бъде надзиравана от горестоящ прокурор или прокурори, има си и проверяващи органи следователи и/или чиновници на Министерство на вътрешните работи или други органи на изпълнителната власт в лимитирани случаи. Само те би трябвало да могат да споделят какво да се прави по досъдебното произвеждане, а в случай че не работят качествено, има задоволително механизми да бъдат заменени, само че не и работата им да предстои на настояща глоба по всеки въпрос от конкретиката на следствието от основен прокурор, министър, силов вицепремиер, министър председател и пр.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ