Господари на пародията в 7/8
" Дневник " разгласява текста от блога на юрист Емил Георгиев с негово позволение във връзка извоюваното от " Господари на ефира " дело против " Шоуто на Слави " след деветгодишна правосъдна борба.
Могат ли продуцентите на телевизионно предаване да употребяват елементи от други телевизионни излъчвания за пародийни цели?
Да, според решение No 112 от 02.08.2017 година по т. д. No 1771 / 2016 година на Върховен касационен съд (ВКС), 1-во комерсиално поделение, постановено по спор сред Седем-Осми АД, което продуцира " Шоуто на Слави " и Глобал Вижън ООД, която продуцира " Господари на ефира ". За какво става дума?
" Господари на ефира " са употребили фрагменти от предаване на " Шоуто на Слави ", от предаване, анонимизирано в правосъдното решение като " В на д " (може би " Вот на доверие "?), както и фрагменти от звукозаписа на песента " Едно Ферари с цвят червен ", без да изискат позволение от " Седем-Осми " АД, която е продуцент на изброените обекти на сродно право.
Вследствие на това компанията на Слави завежда иск пред Софийски градски съд (СГС) на съображение член 95, ал.1, т. 1, 2 и 6 от ЗАПСП, а продуцентът на " Господарите " твърди неоснователност, базирайки се на правото на свободно потребление в границите на член 24 и 90в ЗАПСП. Съвсем съответно ръководеното от Джуди Халваджиян сдружение разчита на приложимостта на член 24, алинея 1, т. 2 от закона, т. е. на правото на цитиране от към този момент разгласено произведение.
От Седем-Осми АД оспорват и поддържат, че не са изпълнени предпоставките за потребление на обектите на сродно право като откъс, откакто не е заимствуван тъкмо и напълно оригиналът на предаванията и записът на песента, както и че липсва категорично изтъкване на името на Седем-Осми като продуцент.
" Господарите " акцентират, че цялостно изтъкване на името на продуцента е механически невероятно при прилагане на напълно къси фрагменти в границите на ефирен формат, както и че за задачите на цитирането е изцяло задоволително да посочат единствено името на предаването, чийто фрагмент употребяват. Как вземат решение съдилищата?
На първа инстанция Софийски градски съд признава за открито, че е осъществено нарушаване на сродното на авторското право на Седем-Осми и осъжда Глобал Вижън на 6 300 лв. обезщетение + рента и деловодни разходи. Глобал Вижън апелират на втора инстанция пред Софийски апелативен съд (САС), който отхвърля исковете на Седем-Осми и ги осъжда да възстановят разходи на Глобал Вижън.
Така компанията на Слави се обръща към Върховен касационен съд, който позволява касационното разглеждане на делото, само че също по този начин подава на касатора по-късата съчка, като удостоверява решението на САС. Защо решението на Върховен касационен съд е значимо?
На първо място, тъй като е постановено по реда на член 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което оттук насетне го прави обвързващо за долните инстанции.
На второ място, тъй като съставлява извънредно скъпа правосъдна процедура, изясняваща правото на свободно потребление на непознати творби (или предпазени със сродно на авторското право обекти) под формата на откъс, рецензия или преглед. В тази връзка Върховен касационен съд отхвърля като голословна тезата на Седем-Осми, че пародията няма относимост към рецензията, а съставлява обособена причина, невключена в нормата на член 24, ал.1, т. 2 от ЗАПСП.
Напротив, прецизира съдът, като приема, че
Критиката се дефинира като разискване, анализиране за да се откроят положителните и неприятните страни на персона или феномени от обществения живот. Или тя е обобщаващото разбиране, до момента в който иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и така нататък са все стилистични похвати, посредством които рецензията се показва.
А напълно типично за постигането на пародийния резултат е прибавянето на спомагателни звуци, коментар зад кадър с присъщите гласове на водещите, в това число техните провиквания или кискания, които не са част от истинската фонограма на употребяваните фрагменти. Т. е. в този момент знаем, че правото на цитиране включва както използването на истинската част от творбата (или обекта на сродно право), по този начин и довнасянето на странични детайли за реализиране на търсения язвителен и/или пародиен резултат.
На трето място, тъй като внася спомагателна изясненост по отношение на задължението за изтъкване на създателя (или продуцента, како е в съответния случай) при цитиране на произведение или предпазен със сродно право обект.
В решението си съдът приема, че неналичието на изтъкване на продуцента на аудиовизуално произведение не води до извод за незаконосъобразно потребление на цитати от същото това произведение. И това е по този начин, тъй като условието за изтъкване е относимо единствено към метода на реализиране на цитирането, само че не и към правото на цитиране единствено по себе си. Последното е видно от въведената в член 24, алинея 1, т. 2 ЗАПСП подусловност – името на създателя или източника би трябвало да бъде посочено " в случай че това е невероятно ". С други думи, споделя съдът,
единственото планувано изключение от експлицитното изтъкване на правоносителя е доказване за неспособност за неговото изтъкване, като доказателствената тежест за определяне на невъзможността е на ответника, който прави несъгласие, че е имал право свободно да употребява творбата, с оглед съществуване на предпоставката за неспособност.
От което произтича, че който желае да си спести посочването на източника, от който цитира, би трябвало да има задоволително положителни причини за какво въпросното изтъкване е невероятно.
Вместо умозаключение
С оглед на гореизложеното, решението на Върховен касационен съд е освен вярно, само че и доста потребно, тъй като още по-ясно обрисува границите на цитирането, които са от огромно значение както за медиите, по този начин и за всички бизнес модели, разчитащи на свободното прилагане на части от към този момент разгласени творби или аудиовизуални излъчвания.
С неговото постановяване Върховен касационен съд напълно закономерно извършва задължението си да бди над уеднаквяването на правосъдната процедура и да служи като поръчител за повече правна сигурност изобщо.
Могат ли продуцентите на телевизионно предаване да употребяват елементи от други телевизионни излъчвания за пародийни цели?
Да, според решение No 112 от 02.08.2017 година по т. д. No 1771 / 2016 година на Върховен касационен съд (ВКС), 1-во комерсиално поделение, постановено по спор сред Седем-Осми АД, което продуцира " Шоуто на Слави " и Глобал Вижън ООД, която продуцира " Господари на ефира ". За какво става дума?
" Господари на ефира " са употребили фрагменти от предаване на " Шоуто на Слави ", от предаване, анонимизирано в правосъдното решение като " В на д " (може би " Вот на доверие "?), както и фрагменти от звукозаписа на песента " Едно Ферари с цвят червен ", без да изискат позволение от " Седем-Осми " АД, която е продуцент на изброените обекти на сродно право.
Вследствие на това компанията на Слави завежда иск пред Софийски градски съд (СГС) на съображение член 95, ал.1, т. 1, 2 и 6 от ЗАПСП, а продуцентът на " Господарите " твърди неоснователност, базирайки се на правото на свободно потребление в границите на член 24 и 90в ЗАПСП. Съвсем съответно ръководеното от Джуди Халваджиян сдружение разчита на приложимостта на член 24, алинея 1, т. 2 от закона, т. е. на правото на цитиране от към този момент разгласено произведение.
От Седем-Осми АД оспорват и поддържат, че не са изпълнени предпоставките за потребление на обектите на сродно право като откъс, откакто не е заимствуван тъкмо и напълно оригиналът на предаванията и записът на песента, както и че липсва категорично изтъкване на името на Седем-Осми като продуцент.
" Господарите " акцентират, че цялостно изтъкване на името на продуцента е механически невероятно при прилагане на напълно къси фрагменти в границите на ефирен формат, както и че за задачите на цитирането е изцяло задоволително да посочат единствено името на предаването, чийто фрагмент употребяват. Как вземат решение съдилищата?
На първа инстанция Софийски градски съд признава за открито, че е осъществено нарушаване на сродното на авторското право на Седем-Осми и осъжда Глобал Вижън на 6 300 лв. обезщетение + рента и деловодни разходи. Глобал Вижън апелират на втора инстанция пред Софийски апелативен съд (САС), който отхвърля исковете на Седем-Осми и ги осъжда да възстановят разходи на Глобал Вижън.
Така компанията на Слави се обръща към Върховен касационен съд, който позволява касационното разглеждане на делото, само че също по този начин подава на касатора по-късата съчка, като удостоверява решението на САС. Защо решението на Върховен касационен съд е значимо?
На първо място, тъй като е постановено по реда на член 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), което оттук насетне го прави обвързващо за долните инстанции.
На второ място, тъй като съставлява извънредно скъпа правосъдна процедура, изясняваща правото на свободно потребление на непознати творби (или предпазени със сродно на авторското право обекти) под формата на откъс, рецензия или преглед. В тази връзка Върховен касационен съд отхвърля като голословна тезата на Седем-Осми, че пародията няма относимост към рецензията, а съставлява обособена причина, невключена в нормата на член 24, ал.1, т. 2 от ЗАПСП.
Напротив, прецизира съдът, като приема, че
Критиката се дефинира като разискване, анализиране за да се откроят положителните и неприятните страни на персона или феномени от обществения живот. Или тя е обобщаващото разбиране, до момента в който иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и така нататък са все стилистични похвати, посредством които рецензията се показва.
А напълно типично за постигането на пародийния резултат е прибавянето на спомагателни звуци, коментар зад кадър с присъщите гласове на водещите, в това число техните провиквания или кискания, които не са част от истинската фонограма на употребяваните фрагменти. Т. е. в този момент знаем, че правото на цитиране включва както използването на истинската част от творбата (или обекта на сродно право), по този начин и довнасянето на странични детайли за реализиране на търсения язвителен и/или пародиен резултат.
На трето място, тъй като внася спомагателна изясненост по отношение на задължението за изтъкване на създателя (или продуцента, како е в съответния случай) при цитиране на произведение или предпазен със сродно право обект.
В решението си съдът приема, че неналичието на изтъкване на продуцента на аудиовизуално произведение не води до извод за незаконосъобразно потребление на цитати от същото това произведение. И това е по този начин, тъй като условието за изтъкване е относимо единствено към метода на реализиране на цитирането, само че не и към правото на цитиране единствено по себе си. Последното е видно от въведената в член 24, алинея 1, т. 2 ЗАПСП подусловност – името на създателя или източника би трябвало да бъде посочено " в случай че това е невероятно ". С други думи, споделя съдът,
единственото планувано изключение от експлицитното изтъкване на правоносителя е доказване за неспособност за неговото изтъкване, като доказателствената тежест за определяне на невъзможността е на ответника, който прави несъгласие, че е имал право свободно да употребява творбата, с оглед съществуване на предпоставката за неспособност.
От което произтича, че който желае да си спести посочването на източника, от който цитира, би трябвало да има задоволително положителни причини за какво въпросното изтъкване е невероятно.
Вместо умозаключение
С оглед на гореизложеното, решението на Върховен касационен съд е освен вярно, само че и доста потребно, тъй като още по-ясно обрисува границите на цитирането, които са от огромно значение както за медиите, по този начин и за всички бизнес модели, разчитащи на свободното прилагане на части от към този момент разгласени творби или аудиовизуални излъчвания.
С неговото постановяване Върховен касационен съд напълно закономерно извършва задължението си да бди над уеднаквяването на правосъдната процедура и да служи като поръчител за повече правна сигурност изобщо.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ