Да не би да искате тази грозна евразийска диващина?
" Дневник " разгласява текста на от " Дойче Веле ".
Мрачни видове с оцъклени погледи желаят да разрушат най-висшата цивилизация в историята ни - Европа. И да я заменят с грозна евразийска дивотия. Нека им се противопоставим, моли Евгений Дайнов в прочувствено есе.
Тези дни подписах " Отворено писмо към българските жители във връзка празника на българската просвета и изборите за Европейски парламент ". В него става дума за това: да опазим през днешния ден нашата Европа от нейните врагове, в случай че не желаеме на следващия ден да се повторят 1930-те години с техните резултати.
На фона на дивашките викове против " еврогейовете ", " соросоидите " и " джендърите " (да не загатваме иранските травестити и норвежките педофили), сходни отворени писма на интелектуалци мъчно се чуват. Те са тихият ромон на разсъдъка, само че публиката е толкоз " ошумена ", че в случай че не чуе нещо за " педерасти ", може и въобще да не обърне внимание.
Какво желаеме: Шестата на Чайковски или грозна дивотия?
Ромонът на разсъдъка е спокоен, само че точно той, а не крясъкът, е това, което назоваваме " Европа ". Там, където тихият ромон на разсъдъка се чува, живеят кротки, възпитани и уважителни хора, които се стремят към благополучие в една мирна среда, подредена съгласно разпоредбите на справедливостта. Такива и единствено такива хора създават богатства, изобретяват нови технологии, оказват помощ на изпадналите в неволя, вървят на Шекспирови пиеси, посещават картинни изложения и вършат разлика сред Петата на Бетовен и Шестата на Чайковски.
Това е нашата Европа и е извънредно време да си дадем сметка, че сме длъжни да я опазим. Защото тя не е някаква естествена даденост. Както свободата, която е в нейната основа, Европа има потребност от протекция - всяко потомство би трябвало да се бори отначало за нея. Защото от тъмните кьошета на човешкото общежитие постоянно извират мрачни видове с оцъклени погледи, които желаят да я разрушат.
Какво ни оферират те през днешния ден, на мястото на нашата Европа? Някаква " Европа на отечествата ". Но какво значи това? С какво е по-добро от сегашната " Европа на хората "? Не изясняват. И защото не могат да обяснят - кряскат, лъжат, сеят ненавист и се пробват да срутен това, което е градено с генерации.
Неотдавна проф. Ивайло Дичев ги назова " мошеници ". Разбира се, че са такива - убоги " търчи-лъжи ", квартални шмекери и кръчмарски измамници. Но те са и доста повече от това. В една неуверена в себе си Европа те работят като безобразници - желаят да оставят Европа без облик.
Това, че са без-образници, изяснява и тяхното дивашко държание на обществената сцена. Неспособни да съградят облици и мостри, те просто унищожават наличните. Застанали като едни национални предводители против разпоредбите на " елита ", те презират всички правила. И ги нарушават. Като да вземем за пример правилото, че в едно цивилизовано общество не е добре да се краде. И че властта не трябва да се употребява за лична и на другари полза, нито пък за отстрел на неуместните.
Законът на джунглата
Там, където няма правила, които да са еднообразно годни за всички, единственият регулатор на публичните връзки е силата. Силният прави каквото си желае. Зетят на Орбан получава европейските средства, елитът на българската страна краде от европейски стратегии, а господин Щрахе с очевидно блаженство договаря приемането на милиони мръсни пари от Русия против бъдещи държавни поръчки.
Когато един човек не може да ти изясни защо се бори, гледай го какво прави. Защото това, което прави, разкрива това, за което се бори. Неспособни да обяснят какво оферират в подмяна на нашата Европа, нейните врагове образно показват защо се борят. А точно - когато пристигна часът на голата мощ, те да са от горната страна. И да взимат всичко, което си изискат. Защото в действителност им се поставя - нали те са мощните. А ние, жителите - кротки, възпитани, произвеждащи богатства, тананикащи си Шестата на Чайковски - ние сме глупавите демократични слабаци, които са длъжни да им дават всичко поискано.
Затова другите днешни " консерватори " са във забележим екстаз от Владимир Путин. Той е това, което те - Орбан, Льо Пен, Щрахе, Качински, Фараж, Салвини, Джамбазки и сие - желаят да бъдат. А Путин на собствен ред на драго сърце финансира сходни видове. Защото е наясно, че една рухнала Европа, в която ръководи голата мощ, ще е неговата Европа. Не наша и не даже на " консерваторите ", които през днешния ден се умилкват край него. Той ще си откри лични гаулайтери.
Искат да ни трансфорат в навалица крепостни. Но няма да стане.
Но днешните претенденти за наши господари не си дават сметка за нещо доста значимо: демократичното поданство относително бързо преодолява интервалите на комплицираност. Последните проучвания демонстрират невиждани нива на поддръжка за Европейския съюз, макар всички (често напълно на място) рецензии против неговата изолираност. А когато жителите си спомнят за какво са жители, тогава по предписание следват много печални събития за тези, които са се пробвали да ги трансфорат в навалица крепостни.
Не е нужно да крещим, с цел да опазим нашата Европа от грачещите против нея. Нужно е единствено да им гледаме " гейтовете ", с цел да разберем какво носят със себе си като наше бъдеще. На мястото на най-висшата съществувала в миналото цивилизация, те оферират най-грозна евразийска дивотия.
Но ние, жителите, не сме диваци. Показваме го с персоналното си държание, с сключване на прокламации и отворени писма, с всекидневната битка против без-образието, налагано от диваците. Показваме го и по метода, по който гласуваме.
И на тези избори за Европейски парламент диваците няма да победят. Вместо да набиват крайник в надвит марш, ще танцуват финален валс. Защото Европа е просвета. А тя, културата, и този път ще се окаже по-жилава, в сравнение с си мислят без-образниците.
Мрачни видове с оцъклени погледи желаят да разрушат най-висшата цивилизация в историята ни - Европа. И да я заменят с грозна евразийска дивотия. Нека им се противопоставим, моли Евгений Дайнов в прочувствено есе.
Тези дни подписах " Отворено писмо към българските жители във връзка празника на българската просвета и изборите за Европейски парламент ". В него става дума за това: да опазим през днешния ден нашата Европа от нейните врагове, в случай че не желаеме на следващия ден да се повторят 1930-те години с техните резултати.
На фона на дивашките викове против " еврогейовете ", " соросоидите " и " джендърите " (да не загатваме иранските травестити и норвежките педофили), сходни отворени писма на интелектуалци мъчно се чуват. Те са тихият ромон на разсъдъка, само че публиката е толкоз " ошумена ", че в случай че не чуе нещо за " педерасти ", може и въобще да не обърне внимание.
Какво желаеме: Шестата на Чайковски или грозна дивотия?
Ромонът на разсъдъка е спокоен, само че точно той, а не крясъкът, е това, което назоваваме " Европа ". Там, където тихият ромон на разсъдъка се чува, живеят кротки, възпитани и уважителни хора, които се стремят към благополучие в една мирна среда, подредена съгласно разпоредбите на справедливостта. Такива и единствено такива хора създават богатства, изобретяват нови технологии, оказват помощ на изпадналите в неволя, вървят на Шекспирови пиеси, посещават картинни изложения и вършат разлика сред Петата на Бетовен и Шестата на Чайковски.
Това е нашата Европа и е извънредно време да си дадем сметка, че сме длъжни да я опазим. Защото тя не е някаква естествена даденост. Както свободата, която е в нейната основа, Европа има потребност от протекция - всяко потомство би трябвало да се бори отначало за нея. Защото от тъмните кьошета на човешкото общежитие постоянно извират мрачни видове с оцъклени погледи, които желаят да я разрушат.
Какво ни оферират те през днешния ден, на мястото на нашата Европа? Някаква " Европа на отечествата ". Но какво значи това? С какво е по-добро от сегашната " Европа на хората "? Не изясняват. И защото не могат да обяснят - кряскат, лъжат, сеят ненавист и се пробват да срутен това, което е градено с генерации.
Неотдавна проф. Ивайло Дичев ги назова " мошеници ". Разбира се, че са такива - убоги " търчи-лъжи ", квартални шмекери и кръчмарски измамници. Но те са и доста повече от това. В една неуверена в себе си Европа те работят като безобразници - желаят да оставят Европа без облик.
Това, че са без-образници, изяснява и тяхното дивашко държание на обществената сцена. Неспособни да съградят облици и мостри, те просто унищожават наличните. Застанали като едни национални предводители против разпоредбите на " елита ", те презират всички правила. И ги нарушават. Като да вземем за пример правилото, че в едно цивилизовано общество не е добре да се краде. И че властта не трябва да се употребява за лична и на другари полза, нито пък за отстрел на неуместните.
Законът на джунглата
Там, където няма правила, които да са еднообразно годни за всички, единственият регулатор на публичните връзки е силата. Силният прави каквото си желае. Зетят на Орбан получава европейските средства, елитът на българската страна краде от европейски стратегии, а господин Щрахе с очевидно блаженство договаря приемането на милиони мръсни пари от Русия против бъдещи държавни поръчки.
Когато един човек не може да ти изясни защо се бори, гледай го какво прави. Защото това, което прави, разкрива това, за което се бори. Неспособни да обяснят какво оферират в подмяна на нашата Европа, нейните врагове образно показват защо се борят. А точно - когато пристигна часът на голата мощ, те да са от горната страна. И да взимат всичко, което си изискат. Защото в действителност им се поставя - нали те са мощните. А ние, жителите - кротки, възпитани, произвеждащи богатства, тананикащи си Шестата на Чайковски - ние сме глупавите демократични слабаци, които са длъжни да им дават всичко поискано.
Затова другите днешни " консерватори " са във забележим екстаз от Владимир Путин. Той е това, което те - Орбан, Льо Пен, Щрахе, Качински, Фараж, Салвини, Джамбазки и сие - желаят да бъдат. А Путин на собствен ред на драго сърце финансира сходни видове. Защото е наясно, че една рухнала Европа, в която ръководи голата мощ, ще е неговата Европа. Не наша и не даже на " консерваторите ", които през днешния ден се умилкват край него. Той ще си откри лични гаулайтери.
Искат да ни трансфорат в навалица крепостни. Но няма да стане.
Но днешните претенденти за наши господари не си дават сметка за нещо доста значимо: демократичното поданство относително бързо преодолява интервалите на комплицираност. Последните проучвания демонстрират невиждани нива на поддръжка за Европейския съюз, макар всички (често напълно на място) рецензии против неговата изолираност. А когато жителите си спомнят за какво са жители, тогава по предписание следват много печални събития за тези, които са се пробвали да ги трансфорат в навалица крепостни.
Не е нужно да крещим, с цел да опазим нашата Европа от грачещите против нея. Нужно е единствено да им гледаме " гейтовете ", с цел да разберем какво носят със себе си като наше бъдеще. На мястото на най-висшата съществувала в миналото цивилизация, те оферират най-грозна евразийска дивотия.
Но ние, жителите, не сме диваци. Показваме го с персоналното си държание, с сключване на прокламации и отворени писма, с всекидневната битка против без-образието, налагано от диваците. Показваме го и по метода, по който гласуваме.
И на тези избори за Европейски парламент диваците няма да победят. Вместо да набиват крайник в надвит марш, ще танцуват финален валс. Защото Европа е просвета. А тя, културата, и този път ще се окаже по-жилава, в сравнение с си мислят без-образниците.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ