Дневник публикува текста на Даниел Смилов от портал Култура.Карпов: кирилицата

" Дневник " разгласява текста на Даниел Смилов от портал " Култура ".

Карпов: кирилицата е от Византия;
Крамник: бацилус булгарикус е бродяга от Азия;
Тал: созополският " върколак " е скелет с буца желязо от леярна;
Карякин: челюстта не е на Йоан Кръстител;
Свидлер: зъбът от Чирпан не е от homo или Ел Греко;
Алехин: Ноевият ковчег не е в българския шелф;
Каспаров: героят от Лайпциг не е герой;
Боголюбов: Тервел не е бил християнин;
Корчной: Балхара не е антична България;
Спаски: няма иго без роби;
Ботвиник: компютърът не е фиктивен от Джон Атанасов;
Крогиус: средновековните страни са несуверенни елементи от империи;
Нимцович: най-малко цивилизованите, неварварски държави;
Гелер: по тази причина Симеон е желал да стане държател на Византия – на империята;
Камски: конската опашка не е автентично българска;
Гелфанд: траките са били безписмени антични гърци;
Петросян: безчовечие е да се прави чаша от арменеца Никифор;
Яновски: македонците са македонци;
Смислов: българите не са втори по IQ;
Чигорин: художествената гимнастика и шахът не са спорт
ИСТОРИЯТА и ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ дават отговор:
Шахматът в действителност е български,
тъй като произходът ни е ирански!

***

Теория

Политиката би трябвало да се еманципира от историята. Знае се, че на Балканите има прекалено много история, само че за жалост тя става от ден на ден и повече. Ракообразното й разгръщане трансформира политиката в история, провеждана с други средства. От политиката се изисква да легитимира, признае, узакони историята, както и да отхвърли безпочвените й тълкования. Затова всички настръхват, когато човек на Путин разгласи кирилицата за византийска, въпреки този човек да е просто един (велик) шахматист.

Това е странна обстановка – историята въпреки всичко е въпрос на обстоятелства и научната им интерпретация. Мнението на политически лица, спортисти или медийни звезди не би трябвало да я трансформират и разклащат. Нашата история, с изключение на изобилна, наподобява е толкоз нежна, обаче, че има заплаха да се промени от сходни изявления. И с цел да се предотврати това, сегашни и някогашни структури на Държавна сигурност се активизират, с цел да дадат отпор на историческата експанзия.

Проблемът за политиката е още по-сериозен. Политическите граници на общността са дефинирани извънредно в исторически, даже родово-биологически термини – действителни или мислени. Българите идваме от древен времена или най-малко от времето на Хан Кубрат. Македонците са наследници на Александър Велики. Гърците пък произлизат от Хектор и Ахил, в случай че не и по-назад във времето. Турците са нео-османисти, като " нео " -то просто значи, че произлизат от османските владетели. В една такава среда политиката е допустима само като Илиада, сериал за Сюлейман Великолепни или някакъв сходен героичен роман.

Всяка страна желае другата да признае нейния героичен роман: някои желаят държавен контракт за това; други – по-умни – продават телевизионни продукции. Политиците пък се вживяват в епическите персонажи – един към този момент наподобява на султан, различен си е жив бунтовник, трети е актуален Крали Марко. Каракачанов е нашият Хектор, Симеонов построи и варди Скейските ни врати, а Сидеров е влюбчивият Парис (с известно приближение). Списъкът е илюстративен, а не обстоен.

Всичко това повдига въпроса допустима ли е политика на равнопоставеност на Балканите, където облагата за едни не е загуба за други и където човешкият живот има значение, освен в случай че е на родственик. Казусът с българския трафикант, който наподобява е слушал часове наред по какъв начин хора умират и не е направил нищо, е индикативен: не-роднината се третира като не-човек и даже базови правила във връзка с него отпадат. Прекаленото родово историзиране на политиката има и тази цена.

Македония или по какъв начин един монумент със съмнителни естетически качества свърши добра политическа работа

Визитата на Заев в София и държанието на Борисов са вяра за друг вид политика. От основен интерес за България е Македония да бъде приобщена и в НАТО, и в Европейски Съюз. Вратите на Европейски Съюз ще са затворени за известно време за страните от Западните Балкани, само че в това време България, Гърция, Румъния, Хърватска и Словения могат да основат задоволително мощно лоби за европеизацията на целия район. Борисов и Заев дадоха сигнал, че това са значимите политически цели, които не трябва да стават заложници на историята и нейните пазители от другите районни обединения на държавна сигурност. Истинската сигурност на балканските страни ще пристигна не от взаимното препотвърждаване на епическите им разкази, а от интензивни връзки, обща инфраструктура, планове, бизнес, културни събития и така нататък За тази цел е нужна благосклонност и почитание към другия, само че не е належащо припознаване и сключване под всичките му исторически тълкования. По историята може и да не сме съгласни, само че е добре да се съгласим тя да не пречи на решаването на общите ни проблеми.

В този смисъл възможното сключване на контракт за добросъседство с Македония би трябвало да бъде обсъждано като политически, а не като исторически акт: той би трябвало да отвори вратите за едно интензивно съдействие, а не да взема решение исторически разногласия. Очаквания за противното както у нас, по този начин и в Македония, могат да торпилират един положителен политически развой.

Русия или Радев като Оливър Стоун

Президентът Радев предложения президента Путин за честванията на Освобождението ни следващата година. Това е още един образец, при който историята избързва и застава пред политиката, стартира да я води в незнайна посока. И в действителност, какъв е политическият смисъл на тази покана? Все отново държавна аудиенция от най-голям темперамент е на първо място политически акт, който би трябвало да прати ясно обръщение, както и да докара до съответни стъпки в развиването на двустранните връзки.

Към момента политическият смисъл на визитата остава неуточнен. Дори не се знае тя координирана ли е с Министерски съвет, който по конституция управлява външната и вътрешната политика в страната. Изказванията на Борисов и на външния министър са показателни: в случай че Путин пристигна, ние ще го посрещнем. Това възстановка на посрещането на братушките с самун и сол ли ще е, и защо в последна сметка се прави, не излиза наяве.

Логически вероятните послания са следните:

1) Визитата има за цел най-много да отпразнува общата ни история. Ако това е водещото, в реда на нещата е да се поканят и ръководителите на другите страни, взели участие в нашето Освобождение: Украйна, Румъния, Финландия, Полша А за какво не и Турция – в последна сметка войните би трябвало да останат в предишното и сходни празненства имат главно сходна задача;

2) Историческите връзки са по-важни от актуалните политически обвързаности и позиции на България и Русия. Въпреки уговорките към НАТО и Европейски Съюз, ние желаеме преференциални, специфични връзки с Русия по принцип;

3) България има друга политика от Европейски Съюз по избрани въпроси – да речем глобите против Русия. Посещението на Путин по време на българското председателство на Съвета е един от методите да окажем напън за анулация на санкциите;

4) България може да употребява историческите си връзки с Русия, с цел да подкрепи договарянията по щекотливи въпроси сред Русия и Европейски Съюз. Ако това е упоритостта обаче, ресурсът, с който разполагаме, несъмнено е дребен. По отношение на Украйна и Минските съглашения мъчно можем да допринесем с каквото и да било, а във връзка с Крим обстановката е ясна и поле за компромис няма. Енергийният съюз на Европейски Съюз пък още не е основан, а да се кани Путин преди този момент за да се води обща енергийна политика е несъстоятелно;

5) България желае да възобнови " Белене " и да си обезпечи достъп до съветските тръби за газ, с цел да осъществя " газовия хъб "

Към момента не се знае коя е формалната българска позиция по тези въпроси и дали има единна политика, споделяна от президент и държавно управление. Като цяло още веднъж сме в обстановка, в която сме поставили историческата кола пред политическия кон.

Летяшата паница и соцносталгията

Българска социалистическа партия желае да си " вземе " летящата паница на Бузлуджа. Като оставим правната страна на въпроса, питането е какво ще се прави с този монумент. Българска социалистическа партия още няма отговор, само че държи да придобие този маркер на историческа последователност. Да е ясно, че тя е столетница, " наследница " на минало, включващо и годините на социализма.
Това е още веднъж образец, в който историята взема превес над политиката. По-важно е историческата последователност пред съответното политическо обръщение.

Сградата на Бузлуджа може да се употребява и да стане забавен музей-паметник на един цялостен интервал от българската история (сигурно ще е скъпо). С възобновяване й, обаче, могат да бъдат пратени огромен набор от разнородни послания и да се преследват противоречащи се цели:БСП не е декларирала личната си позиция и избор по тях (или други възможни). Но по-важното е, че това не е спор единствено вътре в левицата. В последна сметка чинията на Бузлуджа е национално завещание, тя е и народен знак. Опаковането му в чисто партиен целофан в действителност може да е нелегитимна приватизация на обща история.

Поставянето на историята пред политиката е продължителен проблем за левицата: тя към момента живее с един крайник в предишното и мъчно се трансформира в " естествена " европейска партия.

***
На Балканите има освен прекалено много история, само че и прекомерно малко политика.