Промените в наказателния процес и опитомяването на гражданското общество
" Дневник " разгласява текста на юрист Емилия Недева от Висшия адвокатски съвет по отношение на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха признати от Народното събрание малко преди лятната му почивка.
Поредното изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), популистки показано като панацея за бърз и ефикасен углавен развой, към този момент е реалност. Истината за него обаче е напълно друга от оповестените в претекстовете към законопроекта цели. Съзнателно поддържана в обществото заблуда е, че признатите през юли промени в Наказателно-процесуален кодекс ще ускорят наказателното правораздаване. Огромната част от нововъведенията лимитира правата на страните в наказателния развой и развързва ръцете на прокуратурата да нарушава процесуалния закон.
Всъщност всички промени на Наказателно-процесуален кодекс от 2010 година насам бяха направени с заявената цел да се форсира наказателното правораздаване и да отпадне ненужният педантизъм в него. Началото постави мантрата, че процедурните правила пречат за наказване на отговорните, тъй като са направени от юристи, които обслужват обвинените лица. През 2010 година започнаха прокурорските промени в Наказателно-процесуален кодекс, които не направиха процеса по-бърз, само че сигурно го направиха по-несправедлив. Чрез препоръчани от обвиняването промени отпадна възбраната присъдата да се основава само на употребявани специфични разследващи средства (СРС) и разпити на анонимни очевидци, подцени се свободата в избора на бранител, като се вкараха така наречен " аварийни бранители ", участващи в процеса директно волята на обвинените, комплицирани каузи се разпоредиха на проверяващи служители на реда, които нямаха нужната подготовка, а квалифицираните следователи останаха съвсем без работа.
Оттогава датират и
най-големите безобразия в настояването, разрешаването и употребата на СРС
Но законодателните щения на прокуратурата не стопираха дотук.
Само през 2015 година Наказателно-процесуален кодекс бе променян 7 пъти, а през 2016 – 5 пъти. Наказателно-процесуален кодекс към този момент не е кодекс в същинския смисъл на това разбиране – той се трансформира в юридически несъвършен общ брой от правила, в който промените се пришиват като кръпки и през тях прозират тежки правно-технически пороци. Най-радикалните промени на кодекса, които фрапантно опонират на правилата на правовата страна, се направиха точно в този момент, от актуалното Народно заседание, което разполага с рекордно дребен брой адвокати, а известните с експертни знания измежду тях са единици.
Ето част от проблемите, пред които ще се изправят участниците в наказателните процеси в бъдеще.
1. Скъсяват се периодите, в които жителите могат да упражнят свои права, а се удължават периодите, в които ще се води досъдебното произвеждане. Прокурорът ще може да удължава двумесечния период за довеждане докрай на досъдебното произвеждане до 4 месеца.
Ако този период се окаже непълен, ръководителят на съответната прокуратура може да го удължава неведнъж с по 2 месеца – до приключването на безспорната отминалост. Предоставя се
отлична опция на прокуратурата да манипулира процеса
по реализиране на правораздаването. Например – прокуратурата желае да в профил неуместен магистрат. Според признатите също толкоз противоречиви промени в Закона за правосъдната власт обвиненият магистрат се отстранява от служба. Наказателното произвеждане ще се удължава от прокурора до тогава, до момента в който отстраняването на магистрата е комфортно на прокуратурата. А въпросният магистрат ще остане с " висящо " наказателно дело до приключване на отминалостта.
Правомощието на прокурора да удължава безпределно всяко " висящо " разследване или разследване е мощно оръжие за влияние против неуместни лица – освен съдии, прокурори и следователи, само че и политици, предприемачи, общественици, публицисти, " елементарни " жители. Те всички са хора, някои от тях са конформисти или елементарно податливи на влияние.
" Висящото " следствие основава послушни магистрати,
комфортни публицисти, опитомено гражданско общество.
Така се присвоява и непознат бизнес
Чрез напън, посредством душевен тормоз, до момента в който индивидът рухне и се съобщи. Никой до момента не е направил статистика какъв брой са обвинените и потърпевшите, умряли в хода на нескончаемите наказателни производства, какъв брой членове на техните фамилии са протегнали ръка на живота си в припадък на обезсърчение.
2. Безкрайните благоприятни условия за удължение на следствието имат и друго измерение. С промените се отстрани възбраната да има " безконечни обвинени ". Досега всеки жител, който е бил обвинен в продължение на повече от две години за тежко закононарушение или една година в останалите случаи, можеше да изиска делото му да бъде прегледано от съда. Когато прокуратурата не се съобразяваше с указаните от съда периоди, делото бе прекратявано. Тези случаи бяха редки, само че дисциплинираха прокуратурата и подсигуряваха разглеждането на делото в рационален период. Вместо тази гаранция против корист с правата на обвинените, в този момент се вкара така наречен процедура по " ускорение на досъдебното и правосъдното произвеждане ", съгласно която недоволният от бавното правораздаване може да подаде тъжба до съда.
Това е една беззъба структура,
лишена от всевъзможни гаранции за успеваемост
Обстоятелството, че съдът ще установи бавност на следствието, с нищо не задължава прокуратурата.
Тази процедура е изключително неприложима в правосъдната фаза на процеса, когато жителите чакат правдивост от съда, от който се оплакват. Сега такава опция съществува в гражданския развой и се знае, че страните се тормозят да я употребяват, тъй като се притесняват, че крайният правосъден акт би бил наказване за това, че са се осмелили да стачкуват срещу бавността. Законодателят не се е съобразил с практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), подчертана и в пилотното дело Димитров и Хамънов срещу България. Европейски съд по правата на човека приема, че е належащо освен да се в профил позволената веселба в разглеждане на делото, само че и да се дават съответни обезщетения.
Например съдът в Полша при установена веселба има право да даде отплата на потърпевшия за забавянето, а в Румъния има право да дефинира и краен период за привършване на следствието или за постановяване на присъда. Нищо сходно не е планувано в пълномощията на съда у нас, разглеждащ жалбата за бавност.
3. Най-сериозното посягане против процесуалните права на жителите в наказателния развой, без значение дали те са потърпевши или обвинени, е въвеждането на така наречен " разпоредително съвещание ". В това първо и само съвещание ще би трябвало да се изчерпят всички възражения за нарушени права в досъдебното произвеждане.
В бъдеще – при разглеждане на делото всъщност, а даже и пред касационната инстанция, няма да могат да бъдат повдигани въпроси за нарушени права на досъдебното произвеждане – да вземем за пример нелегално потребление на СРС, неявяване на бранител при провеждането на избрани процесуални дейности, пороци при претършуване на пространства и изземване на движимости и други Интересното е, че
за това много комплицирано по наличие и съдбовно по последствия съвещание
не се планува наложителна адвокатска отбрана
В всеобщия случай жителите ще се явяват без бранители и ще провалят ползите си. Разпоредителното съвещание е замислено напълно в интерес на прокуратурата, с цел да не ѝ се връщат делата на един по-късен стадий от разглеждането им. А такова връщане е закономерна последица от некачествена работа в досъдебната фаза. Доказателство за това е отчетът на Инспектората към Висш съдебен съвет за резултатите от тематична инспекция в окръжните и апелативни съдилища по отношение на връщането на делата на прокуратурата, разгласен на 20 юни 2017 година Инспекторите не са разкрили нито един случай, при който второинстанционните съдилища да са върнали каузи на прокуратурата безпричинно.
Това значи, че при връщането на делата съдиите обективно са открили изключително основни нарушавания на процесуалния закон, без да демонстрират педантизъм или рестриктивно отношение към обвиняването.
Вместо да усъвършенства качеството на следствие,
прокуратурата реализира да се забрани на съда да ѝ връща каузи
Учудващо е обаче единодушието на представителите на съда в работната група по законопроекта.
Съдиите се съгласиха съдилищата да правят отстъпка от конституционно вменената им отбрана на правата и законните ползи на жителите и юридическите лица. Върховният касационен съд (ВКС) дерогира конституционното си обвързване за висш правосъден контрол за тъкмо и еднообразно използване на законите от всички съдилища. Този контрол не може да се реализира само посредством тълкувателни решения – той изисква идентичното и тъкмо използване на закона по всяко съответно дело, в което се взема решение човешка орис.
И по този начин, след траяло до безконечност досъдебно произвеждане, жителите сами или посредством своите юристи ще имат опция в границите на седем дни от приемане на призовката за това разпоредително съвещание или най-много в планувания до насрочването двумесечен период, да прочетат, проучват и да изложат причини за всички процесуални нарушавания, които са позволили проверяващите органи и прокуратурата в хода на дългогодишното наказателно произвеждане, събрало материали може би в стотици томове.
Ако жителите не се ориентират в правната материя, не ангажират юрист или юристът им не е забелязал позволените пороци, ще разчитат само на първоинстанционния съд – да открие всички тежки престъпления и да върне делото на прокуратурата. Актът на първоинстанционния съд е обжалваем пред втората инстанция, която обаче го преглежда в закрито съвещание, без да изслушва страните и юристите им. Така въпросът с позволените процесуални нарушавания се взема решение дефинитивно до степен, че даже Върховен касационен съд е привързан с преценката на долустоящите съдилища. Възможността за правосъдна неточност и несправедлива присъда в тези случаи е голяма.
4. Създаде се за първи път опция при оправдателна присъда жителят да бъде наказан на санкция по административен ред, в случай че съдът одобри, че е осъществил не закононарушение, а административно нарушаване. Възможността за такова наказание се планува и в пълномощията на касационния съд. Така за първи път може да бъде наложена забележителна имуществена глоба единствено от една единствена – първа и последна правосъдна инстанция, без право на обжалване. Такъв метод е в прорез с Европейска конвенция за правата на човека, предвиждаща наложително право на обжалване в наказателното произвеждане, каквото несъмнено е и административно-наказателното. Дори когато едни и същи обстоятелства са включени и в състава на закононарушението, и в състава на административното нарушаване (което е минус на закона!), предпоставките за налагане на наказване по Наказателния кодекс и по съответния административен закон се разграничават.
Излиза, че
по всяко наказателно дело жителят би трябвало да се пази по дифолт както против обвиняването, по този начин и против всички възможни административни нарушавания
към които гравитират обстоятелствата по обвинителния акт. Това е неуместно и вменява неприемлива тежест на жителите. То е непропорционално, защото за прокуратурата даже не съществува обвързване да уточни различно в обвиняването дали са нарушени административни правила и кои. Съдът ще си откри административно нарушаване, по което да наложи санкция всред хилядите административни правила, а за жителите ще остане единствено вярата да отгатнат авансово кое е то, с цел да осъществят отбрана и против него.
5. Промяната в подсъдността на Специализирания углавен съд към този момент беше доста необятно коментирана. Основен принцип в правото е, че профилиран съд се основава съгласно специфичността на материята, а не съгласно субектите. Сами по себе си субектите не изискват никаква специализация.
Недопустимо е да се основава съд за лица –
това го трансформира в ексклузивен съд, изключително откакто се съкратяват и периодите за насрочване на делата. Съчетанието на специфична процедура със специфичното качество на подсъдимите изрично сочи на противоконституционност. Според Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 година " критерият за установяване на компетентността на профилирания углавен съд е предметът на делото, а не качеството на причинителя на закононарушението ". Затова въвеждането на детайла " служебно състояние " или служба води до неравнопоставеност и основава съмнение в ориентиране на юрисдикцията на съда единствено срещу избрана категория лица, а не за съответни закононарушения.
Качеството на едно лице на заемащо отговорно служебно състояние се регистрира в съответния незаконен състав, а не в органа или процедурата, по която се преглеждат делата. По-тежката наказуемост за някои закононарушения, осъществени от длъжностни лица, се контролира от материалното право, тя се урежда в Наказателния кодекс, а не в процесуалния.
Когато през 2010 година за първи път стартира да се разисква с какви каузи да се занимава Специализираният углавен съд (СпНС), вносителите на сходен текст се мотивираха, че така и така има подобен профилиран съд и той е Софийският градски съд. И тогава, и в този момент остава неразбираемо, откакто има подобен профилиран съд, който преглежда каузи срещу министри, магистрати и лица с имунитет, за какво би трябвало да се ликвидира неговата дългогодишна специализация и да се трансферира подсъдността в СпНС, който се оказва недотам дипломиран. Проверката на делата на СпНС, осъществена от Върховен касационен съд, сподели, че този съд има основни проблеми с точното приложение на закона.
Доводите на Върховен касационен съд бяха изслушани от Комисията по правни въпроси на Народното събрание, само че народните представители просто ги пренебрегнаха. Несъмнено в СпНС не се търси нито специализация, нито висока подготовка. Налага се усещането, че задачата е да се откри комфортен за обвиняването съд, върху който посредством кадрови асортимент или посредством администриране да се окаже влияние при решение на делата. И това влияние надалеч не цели единствено битка с корупцията по високите етажи на властта – то включва и чадър над клиентелата, доближена до избрани властови среди.
Затова жителите ще срещат идентични компликации при приемане на правосъдна правдивост и когато са обвинени в закононарушение, и когато са потърпевши от закононарушение. Показателно е, че както през 2010 година, когато аналогично предложение бе отхвърлено от Народното събрание, по този начин и в този момент – през 2017 година, Народното събрание е доминиран от една и съща политическа мощ, само че в двата случая тя взе радикално противоположни решения. Това подсказва, че решаващи са не юридическите, а политическите причини. Старо предписание е обаче, че когато в наказателното право е водеща политиката, а не законът, правораздаването се трансформира в произвол.
Беше безусловно належащо да се обясни в публичното пространство
кой е основателят и моторът на тези правила,
основани в оттегляне от правилата на справедливия правосъден развой
Формално планът принадлежи на Министерството на правораздаването при предходното държавно управление, само че в началото той бе ориентиран към в действителност нужни промени по отношение на процедурите по преюдициално питане и ограничения по превъзмогване на паралелни наказателни производства в две обособени страни-членки на Европейски Съюз.
Представители на адвокатурата бяха включени на един по-късен стадий от работата по плана и през цялото време изрично показаха несъгласието си с похищението върху процедурните правила, гарантиращи справедливостта в наказателното произвеждане.
Затова е
извънредно време същинските създатели на законите
да не остават анонимни
Министерският съвет се крие зад Министерството на правораздаването, то вписва в претекстовете, че планът е работен с присъединяване на съдии, прокурори и юристи – по този начин се придава представителност на закона, каквато той не има. Нито дума за възраженията на адвокатурата, нито дума за неналичието на единодушие по съществени нормативни разпореждания, нито дума, че няма стенограми, няма правила, няма правилник. Крайният текст е въпрос на договаряне отвън работните групи сред незнайни (предполагаеми!!!) лица, които не носят никаква отговорност за вредата от нормотворчеството.
Жалко е, че правният екип на президента не съзря учредения за налагане на несъгласие, само че има институции измежду оправомощените по член 150 от Конституцията, които са длъжни да защитят върховенството на правото, като сезират Конституционния съд.
Поредното изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), популистки показано като панацея за бърз и ефикасен углавен развой, към този момент е реалност. Истината за него обаче е напълно друга от оповестените в претекстовете към законопроекта цели. Съзнателно поддържана в обществото заблуда е, че признатите през юли промени в Наказателно-процесуален кодекс ще ускорят наказателното правораздаване. Огромната част от нововъведенията лимитира правата на страните в наказателния развой и развързва ръцете на прокуратурата да нарушава процесуалния закон.
Всъщност всички промени на Наказателно-процесуален кодекс от 2010 година насам бяха направени с заявената цел да се форсира наказателното правораздаване и да отпадне ненужният педантизъм в него. Началото постави мантрата, че процедурните правила пречат за наказване на отговорните, тъй като са направени от юристи, които обслужват обвинените лица. През 2010 година започнаха прокурорските промени в Наказателно-процесуален кодекс, които не направиха процеса по-бърз, само че сигурно го направиха по-несправедлив. Чрез препоръчани от обвиняването промени отпадна възбраната присъдата да се основава само на употребявани специфични разследващи средства (СРС) и разпити на анонимни очевидци, подцени се свободата в избора на бранител, като се вкараха така наречен " аварийни бранители ", участващи в процеса директно волята на обвинените, комплицирани каузи се разпоредиха на проверяващи служители на реда, които нямаха нужната подготовка, а квалифицираните следователи останаха съвсем без работа.
Оттогава датират и
най-големите безобразия в настояването, разрешаването и употребата на СРС
Но законодателните щения на прокуратурата не стопираха дотук.
Само през 2015 година Наказателно-процесуален кодекс бе променян 7 пъти, а през 2016 – 5 пъти. Наказателно-процесуален кодекс към този момент не е кодекс в същинския смисъл на това разбиране – той се трансформира в юридически несъвършен общ брой от правила, в който промените се пришиват като кръпки и през тях прозират тежки правно-технически пороци. Най-радикалните промени на кодекса, които фрапантно опонират на правилата на правовата страна, се направиха точно в този момент, от актуалното Народно заседание, което разполага с рекордно дребен брой адвокати, а известните с експертни знания измежду тях са единици.
Ето част от проблемите, пред които ще се изправят участниците в наказателните процеси в бъдеще.
1. Скъсяват се периодите, в които жителите могат да упражнят свои права, а се удължават периодите, в които ще се води досъдебното произвеждане. Прокурорът ще може да удължава двумесечния период за довеждане докрай на досъдебното произвеждане до 4 месеца.
Ако този период се окаже непълен, ръководителят на съответната прокуратура може да го удължава неведнъж с по 2 месеца – до приключването на безспорната отминалост. Предоставя се
отлична опция на прокуратурата да манипулира процеса
по реализиране на правораздаването. Например – прокуратурата желае да в профил неуместен магистрат. Според признатите също толкоз противоречиви промени в Закона за правосъдната власт обвиненият магистрат се отстранява от служба. Наказателното произвеждане ще се удължава от прокурора до тогава, до момента в който отстраняването на магистрата е комфортно на прокуратурата. А въпросният магистрат ще остане с " висящо " наказателно дело до приключване на отминалостта.
Правомощието на прокурора да удължава безпределно всяко " висящо " разследване или разследване е мощно оръжие за влияние против неуместни лица – освен съдии, прокурори и следователи, само че и политици, предприемачи, общественици, публицисти, " елементарни " жители. Те всички са хора, някои от тях са конформисти или елементарно податливи на влияние.
" Висящото " следствие основава послушни магистрати,
комфортни публицисти, опитомено гражданско общество.
Така се присвоява и непознат бизнес
Чрез напън, посредством душевен тормоз, до момента в който индивидът рухне и се съобщи. Никой до момента не е направил статистика какъв брой са обвинените и потърпевшите, умряли в хода на нескончаемите наказателни производства, какъв брой членове на техните фамилии са протегнали ръка на живота си в припадък на обезсърчение.
2. Безкрайните благоприятни условия за удължение на следствието имат и друго измерение. С промените се отстрани възбраната да има " безконечни обвинени ". Досега всеки жител, който е бил обвинен в продължение на повече от две години за тежко закононарушение или една година в останалите случаи, можеше да изиска делото му да бъде прегледано от съда. Когато прокуратурата не се съобразяваше с указаните от съда периоди, делото бе прекратявано. Тези случаи бяха редки, само че дисциплинираха прокуратурата и подсигуряваха разглеждането на делото в рационален период. Вместо тази гаранция против корист с правата на обвинените, в този момент се вкара така наречен процедура по " ускорение на досъдебното и правосъдното произвеждане ", съгласно която недоволният от бавното правораздаване може да подаде тъжба до съда.
Това е една беззъба структура,
лишена от всевъзможни гаранции за успеваемост
Обстоятелството, че съдът ще установи бавност на следствието, с нищо не задължава прокуратурата.
Тази процедура е изключително неприложима в правосъдната фаза на процеса, когато жителите чакат правдивост от съда, от който се оплакват. Сега такава опция съществува в гражданския развой и се знае, че страните се тормозят да я употребяват, тъй като се притесняват, че крайният правосъден акт би бил наказване за това, че са се осмелили да стачкуват срещу бавността. Законодателят не се е съобразил с практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), подчертана и в пилотното дело Димитров и Хамънов срещу България. Европейски съд по правата на човека приема, че е належащо освен да се в профил позволената веселба в разглеждане на делото, само че и да се дават съответни обезщетения.
Например съдът в Полша при установена веселба има право да даде отплата на потърпевшия за забавянето, а в Румъния има право да дефинира и краен период за привършване на следствието или за постановяване на присъда. Нищо сходно не е планувано в пълномощията на съда у нас, разглеждащ жалбата за бавност.
3. Най-сериозното посягане против процесуалните права на жителите в наказателния развой, без значение дали те са потърпевши или обвинени, е въвеждането на така наречен " разпоредително съвещание ". В това първо и само съвещание ще би трябвало да се изчерпят всички възражения за нарушени права в досъдебното произвеждане.
В бъдеще – при разглеждане на делото всъщност, а даже и пред касационната инстанция, няма да могат да бъдат повдигани въпроси за нарушени права на досъдебното произвеждане – да вземем за пример нелегално потребление на СРС, неявяване на бранител при провеждането на избрани процесуални дейности, пороци при претършуване на пространства и изземване на движимости и други Интересното е, че
за това много комплицирано по наличие и съдбовно по последствия съвещание
не се планува наложителна адвокатска отбрана
В всеобщия случай жителите ще се явяват без бранители и ще провалят ползите си. Разпоредителното съвещание е замислено напълно в интерес на прокуратурата, с цел да не ѝ се връщат делата на един по-късен стадий от разглеждането им. А такова връщане е закономерна последица от некачествена работа в досъдебната фаза. Доказателство за това е отчетът на Инспектората към Висш съдебен съвет за резултатите от тематична инспекция в окръжните и апелативни съдилища по отношение на връщането на делата на прокуратурата, разгласен на 20 юни 2017 година Инспекторите не са разкрили нито един случай, при който второинстанционните съдилища да са върнали каузи на прокуратурата безпричинно.
Това значи, че при връщането на делата съдиите обективно са открили изключително основни нарушавания на процесуалния закон, без да демонстрират педантизъм или рестриктивно отношение към обвиняването.
Вместо да усъвършенства качеството на следствие,
прокуратурата реализира да се забрани на съда да ѝ връща каузи
Учудващо е обаче единодушието на представителите на съда в работната група по законопроекта.
Съдиите се съгласиха съдилищата да правят отстъпка от конституционно вменената им отбрана на правата и законните ползи на жителите и юридическите лица. Върховният касационен съд (ВКС) дерогира конституционното си обвързване за висш правосъден контрол за тъкмо и еднообразно използване на законите от всички съдилища. Този контрол не може да се реализира само посредством тълкувателни решения – той изисква идентичното и тъкмо използване на закона по всяко съответно дело, в което се взема решение човешка орис.
И по този начин, след траяло до безконечност досъдебно произвеждане, жителите сами или посредством своите юристи ще имат опция в границите на седем дни от приемане на призовката за това разпоредително съвещание или най-много в планувания до насрочването двумесечен период, да прочетат, проучват и да изложат причини за всички процесуални нарушавания, които са позволили проверяващите органи и прокуратурата в хода на дългогодишното наказателно произвеждане, събрало материали може би в стотици томове.
Ако жителите не се ориентират в правната материя, не ангажират юрист или юристът им не е забелязал позволените пороци, ще разчитат само на първоинстанционния съд – да открие всички тежки престъпления и да върне делото на прокуратурата. Актът на първоинстанционния съд е обжалваем пред втората инстанция, която обаче го преглежда в закрито съвещание, без да изслушва страните и юристите им. Така въпросът с позволените процесуални нарушавания се взема решение дефинитивно до степен, че даже Върховен касационен съд е привързан с преценката на долустоящите съдилища. Възможността за правосъдна неточност и несправедлива присъда в тези случаи е голяма.
4. Създаде се за първи път опция при оправдателна присъда жителят да бъде наказан на санкция по административен ред, в случай че съдът одобри, че е осъществил не закононарушение, а административно нарушаване. Възможността за такова наказание се планува и в пълномощията на касационния съд. Така за първи път може да бъде наложена забележителна имуществена глоба единствено от една единствена – първа и последна правосъдна инстанция, без право на обжалване. Такъв метод е в прорез с Европейска конвенция за правата на човека, предвиждаща наложително право на обжалване в наказателното произвеждане, каквото несъмнено е и административно-наказателното. Дори когато едни и същи обстоятелства са включени и в състава на закононарушението, и в състава на административното нарушаване (което е минус на закона!), предпоставките за налагане на наказване по Наказателния кодекс и по съответния административен закон се разграничават.
Излиза, че
по всяко наказателно дело жителят би трябвало да се пази по дифолт както против обвиняването, по този начин и против всички възможни административни нарушавания
към които гравитират обстоятелствата по обвинителния акт. Това е неуместно и вменява неприемлива тежест на жителите. То е непропорционално, защото за прокуратурата даже не съществува обвързване да уточни различно в обвиняването дали са нарушени административни правила и кои. Съдът ще си откри административно нарушаване, по което да наложи санкция всред хилядите административни правила, а за жителите ще остане единствено вярата да отгатнат авансово кое е то, с цел да осъществят отбрана и против него.
5. Промяната в подсъдността на Специализирания углавен съд към този момент беше доста необятно коментирана. Основен принцип в правото е, че профилиран съд се основава съгласно специфичността на материята, а не съгласно субектите. Сами по себе си субектите не изискват никаква специализация.
Недопустимо е да се основава съд за лица –
това го трансформира в ексклузивен съд, изключително откакто се съкратяват и периодите за насрочване на делата. Съчетанието на специфична процедура със специфичното качество на подсъдимите изрично сочи на противоконституционност. Според Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 година " критерият за установяване на компетентността на профилирания углавен съд е предметът на делото, а не качеството на причинителя на закононарушението ". Затова въвеждането на детайла " служебно състояние " или служба води до неравнопоставеност и основава съмнение в ориентиране на юрисдикцията на съда единствено срещу избрана категория лица, а не за съответни закононарушения.
Качеството на едно лице на заемащо отговорно служебно състояние се регистрира в съответния незаконен състав, а не в органа или процедурата, по която се преглеждат делата. По-тежката наказуемост за някои закононарушения, осъществени от длъжностни лица, се контролира от материалното право, тя се урежда в Наказателния кодекс, а не в процесуалния.
Когато през 2010 година за първи път стартира да се разисква с какви каузи да се занимава Специализираният углавен съд (СпНС), вносителите на сходен текст се мотивираха, че така и така има подобен профилиран съд и той е Софийският градски съд. И тогава, и в този момент остава неразбираемо, откакто има подобен профилиран съд, който преглежда каузи срещу министри, магистрати и лица с имунитет, за какво би трябвало да се ликвидира неговата дългогодишна специализация и да се трансферира подсъдността в СпНС, който се оказва недотам дипломиран. Проверката на делата на СпНС, осъществена от Върховен касационен съд, сподели, че този съд има основни проблеми с точното приложение на закона.
Доводите на Върховен касационен съд бяха изслушани от Комисията по правни въпроси на Народното събрание, само че народните представители просто ги пренебрегнаха. Несъмнено в СпНС не се търси нито специализация, нито висока подготовка. Налага се усещането, че задачата е да се откри комфортен за обвиняването съд, върху който посредством кадрови асортимент или посредством администриране да се окаже влияние при решение на делата. И това влияние надалеч не цели единствено битка с корупцията по високите етажи на властта – то включва и чадър над клиентелата, доближена до избрани властови среди.
Затова жителите ще срещат идентични компликации при приемане на правосъдна правдивост и когато са обвинени в закононарушение, и когато са потърпевши от закононарушение. Показателно е, че както през 2010 година, когато аналогично предложение бе отхвърлено от Народното събрание, по този начин и в този момент – през 2017 година, Народното събрание е доминиран от една и съща политическа мощ, само че в двата случая тя взе радикално противоположни решения. Това подсказва, че решаващи са не юридическите, а политическите причини. Старо предписание е обаче, че когато в наказателното право е водеща политиката, а не законът, правораздаването се трансформира в произвол.
Беше безусловно належащо да се обясни в публичното пространство
кой е основателят и моторът на тези правила,
основани в оттегляне от правилата на справедливия правосъден развой
Формално планът принадлежи на Министерството на правораздаването при предходното държавно управление, само че в началото той бе ориентиран към в действителност нужни промени по отношение на процедурите по преюдициално питане и ограничения по превъзмогване на паралелни наказателни производства в две обособени страни-членки на Европейски Съюз.
Представители на адвокатурата бяха включени на един по-късен стадий от работата по плана и през цялото време изрично показаха несъгласието си с похищението върху процедурните правила, гарантиращи справедливостта в наказателното произвеждане.
Затова е
извънредно време същинските създатели на законите
да не остават анонимни
Министерският съвет се крие зад Министерството на правораздаването, то вписва в претекстовете, че планът е работен с присъединяване на съдии, прокурори и юристи – по този начин се придава представителност на закона, каквато той не има. Нито дума за възраженията на адвокатурата, нито дума за неналичието на единодушие по съществени нормативни разпореждания, нито дума, че няма стенограми, няма правила, няма правилник. Крайният текст е въпрос на договаряне отвън работните групи сред незнайни (предполагаеми!!!) лица, които не носят никаква отговорност за вредата от нормотворчеството.
Жалко е, че правният екип на президента не съзря учредения за налагане на несъгласие, само че има институции измежду оправомощените по член 150 от Конституцията, които са длъжни да защитят върховенството на правото, като сезират Конституционния съд.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ