За един детски живот по-малко
" Дневник " разгласява със съкращения текста от страницата на Националната мрежа за децата във връзка на следващото закононарушение против малолетно дете. Психиатри и психолози разясниха в медиите, че 21-годишният мъж, задържан за убийството, евентуално е бил жертва на експанзия в детството си. Според полицията той е без обучение, незает и асоциален.
Цяла България се потресе от случая на убитото седемгодишно дете в едно далечно-далечно село. И всички си задаваме първия въпрос – кой е отговорен?
Само за първата половина на предходната година убитите деца са 30 – от тях малолетни са 26. Случаите на
деца, потърпевши от закононарушения – 1917.
В същото време, подадените сигнали за принуждение над дете са 1106, от които случаи са разкрити 387.
И това няма да се промени, до момента в който не осъзнаем две неща – първо, че всички имаме отговорност за това да сме общество, в което децата са полезност освен на думи. Това звучи необикновено общо, само че в действителност е напълно съответно. Означава, че когато видиш единствено дете на улицата, би трябвало да се поинтересуваш за какво е единствено. Ако видиш дете, което е в рискова обстановка, да подадеш сигнал в полицията или в отдел " Закрила на детето ", в случай че се постанова. Изключително стеснителен е фактът, че за последните пет години у нас
хората са все по-малко склонни да подават сигнал, в случай че видят дете, което е в рискова обстановка,
а това е директно обвързвано и с недоверието в институциите и метода, по който реагират те. Но цената на това съмнение най-после заплащат децата.
И второ – да признаем, че имаме проблем с насилието над деца и че до момента в който нямаме действителни, съответни дейности, които да предотвратяват такива случаи, а освен да реагират и да търсят отговорния по-късно, те ще продължат да съществуват – с десетки и с хиляди на година. И ние още веднъж ще желаеме да линчуваме причинителите, да търсим виновността в институциите и да се чудим кой е отговорен. Нужно ни е освен полиция, която да реагира бързо и да намира причинителите, само че и
обществена система, която да съумява да предотврати такива случаи.
Нужна ни е поддръжка за фамилиите, които имат компликации. Нужни са ни мрежа за психологична помощ и работа с хора с психологични болести. И ни е нужно всеки един от нас да направи нещо, когато види дете, което се намира в рискова обстановка.
А за всички нас от време на време е нужно, в случай че забележим единствено дете, да не го подминаваме, а просто да го изпратим до у дома и да се уверим, че е на несъмнено място или най-малко да го попитаме дали е добре.
Цяла България се потресе от случая на убитото седемгодишно дете в едно далечно-далечно село. И всички си задаваме първия въпрос – кой е отговорен?
Само за първата половина на предходната година убитите деца са 30 – от тях малолетни са 26. Случаите на
деца, потърпевши от закононарушения – 1917.
В същото време, подадените сигнали за принуждение над дете са 1106, от които случаи са разкрити 387.
И това няма да се промени, до момента в който не осъзнаем две неща – първо, че всички имаме отговорност за това да сме общество, в което децата са полезност освен на думи. Това звучи необикновено общо, само че в действителност е напълно съответно. Означава, че когато видиш единствено дете на улицата, би трябвало да се поинтересуваш за какво е единствено. Ако видиш дете, което е в рискова обстановка, да подадеш сигнал в полицията или в отдел " Закрила на детето ", в случай че се постанова. Изключително стеснителен е фактът, че за последните пет години у нас
хората са все по-малко склонни да подават сигнал, в случай че видят дете, което е в рискова обстановка,
а това е директно обвързвано и с недоверието в институциите и метода, по който реагират те. Но цената на това съмнение най-после заплащат децата.
И второ – да признаем, че имаме проблем с насилието над деца и че до момента в който нямаме действителни, съответни дейности, които да предотвратяват такива случаи, а освен да реагират и да търсят отговорния по-късно, те ще продължат да съществуват – с десетки и с хиляди на година. И ние още веднъж ще желаеме да линчуваме причинителите, да търсим виновността в институциите и да се чудим кой е отговорен. Нужно ни е освен полиция, която да реагира бързо и да намира причинителите, само че и
обществена система, която да съумява да предотврати такива случаи.
Нужна ни е поддръжка за фамилиите, които имат компликации. Нужни са ни мрежа за психологична помощ и работа с хора с психологични болести. И ни е нужно всеки един от нас да направи нещо, когато види дете, което се намира в рискова обстановка.
А за всички нас от време на време е нужно, в случай че забележим единствено дете, да не го подминаваме, а просто да го изпратим до у дома и да се уверим, че е на несъмнено място или най-малко да го попитаме дали е добре.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ