Прокуратурата трябва да спре да осъществява "привременно правосъдие"
" Дневник " разгласява цялостния текст на мнението на фондацията " Български юристи за правата на индивида ", изпратено до президента по отношение на неговата самодейност за полемика по отношение на нужните промени в конституцията. Заглавието е на " Дневник ".
Главният прокурор Иван Гешев през вчерашния ден разяснява аргументираните оферти на правозащитниците по този начин: " Наглост е юристи на подсъдими и обвинени олигарси да оферират промени в конституцията за прокуратурата. Това е все едно прокуратурата да желае промени в Закона за адвокатурата. "
Конституцията на Република България (КРБ) от 1991 година издига правата на личността, нейното достолепие и сигурност във висш принцип. Тя е направена и призната на ранен стадий от демократичното развиване на страната - преди ратификацията на Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи (ЕКЗПЧОС), Договора за Европейски Съюз (ДЕС) и Хартата за главните права на Европейския съюз. Тяхното наличие във връзка с главните права и свободи се разграничава както по типове и обсег на обезпечените права, по този начин и по обсега на техните възможни ограничавания и гаранциите за тяхната ефикасна отбрана.
Някои от съществуващите съдържателни несъответствия на конституцията са били предмет на разбор на Венецианската комисия. Съответствието на конституцията с уговорките за обезпечаване на ефикасното практикуване на права и свободи и на средства за тяхната отбрана според условията на тези контракти, както и хармоничното им и безпротиворечиво пояснение, е дълъг и комплициран развой, обвързван както с промени в законодателството, по този начин и с промени в практиката на националните съдилища и държавните институции. Сложността и продължителността на този развой не освобождават страната от уговорката ѝ за почитание на правата и ползите като конституционна полезност и задължението на управляващите да дават отговор за тяхното нарушение.
Настоящото мнение няма за задача да проучва всички несъответствия сред конституцията от 1991 година и признатите по-късно отговорности по утвърдени интернационалните контракти, а по-скоро да предложи промени, които биха спомогнали за обезпечаването на конституционни гаранции за ефикасната отбрана на прокламираните от конституцията и от тези контракти права и ползи на национално ниво.
ЕФЕКТИВНА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА И СВОБОДИТЕ
Конституцията не съдържа обща наредба, гарантираща ефикасни средства за отбрана на правата, свободите и ползите на лицата под юрисдикцията на Република България на национално ниво, както изискват Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи (чл. 6 и 13) и член 19 от Договора за Европейски Съюз и член 47 от Хартата за главните права.
" Член 19 на Договора за Европейски Съюз, който конкретизира правовата страна като полезност, одобрена с член 2, разпорежда задачата да се обезпечи правосъден надзор за спазването на правния ред на Съюза освен на Съда (на ЕС), само че и на националните съдилища... Посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея принцип на ефикасната правосъдна отбрана на правата... съставлява главен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни обичаи на страните членки, провъзгласен е в членове 6 и 13 от Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи... и понастоящем е доказан в член 47 от Хартата...[В]сяка страна членка би трябвало да подсигурява, че органите, които, като " юрисдикции "... са част от системата ѝ от начини за отбрана... извършват условията на ефикасната правосъдна отбрана и съдържат такова условие към страните страни по тези контракти. "
По силата на член 13 от Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи Република България е задължена да обезпечи на " всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази спогодба, са нарушени,... право на ефикасни правни средства за тяхната отбрана пред съответните национални управляващи, даже и нарушаването да е осъществено от лица, настоящи при практикуване на служебни функционалности ". Това обвързване кореспондира с
базисния принцип за отчетност на управляващите пред жителите, присъщ за всяко демократично общество.
Към края на 2019 година Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) е открил допълнително от 170 решения против България нарушаване на задължението за обезпечаване на дейно средство за отбрана на съществени права, някои от които са обезпечени както от конвенцията, по този начин и от конституцията. Същевременно жителите все по-често показват незадоволство от събитието, че присъдените компенсации за позволени нарушавания на правата и ползите им както от Европейски съд по правата на човека, по този начин и от националните съдилища, се заплащат от данъкоплатците, а не от откритите директни причинители. Това несъмнено лишава неоправдателните решения от възпиращия им капацитет и не способства за взаимност на обществото със засегнатите от нарушавания лица.
В продължение на години практиката на съдилищата по директно използване на наредбите на конституцията, които следва да имат " директно деяние " (чл. 5.2 КРБ), както и по използването на интернационалните контракти с преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират (чл. 5.4. КРБ), остана спорна и постоянно ограничаваща. В някои от произнесените тълкувателни решения по тези въпроси Върховният касационен съд съобщи категорично мнение, че наредбата на член 7 от конституцията не е директен път за отбрана на главните права и свободи на жителите.
Същевременно опитите на законодателя да вкара разпореждания за отговорността на управляващите и опциите на жителите да търсят отбрана на правата си пред националните съдилища се сведоха до промени и допълнения на признатия през 1988 година Закон за отговорността на страната " на парче " - във връзка единствено с някои права. Този казуистичен метод оставя усещането, че останалите права и свободи, предпазени от конституцията и конвенцията, не следва да се употребяват от същата отбрана. С последното " отчасти " изменение и допълнение на признат през 1998 година закон с правила от по-висок порядък, член 2в (Нов - Дъждовни води, бр. 94 от 2019 г.) от Закона за отговорността на страната за вреди (ЗОДОВ) планува " Ред за разглеждане на искове против страната за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз ", който произтича директно от самия Договор за действие на Европейски Съюз - член 4. Този несистематичен метод, както и съдържателните разлики в актовете за главните права и ползи и спорната процедура на съдилищата по използването им, би следвало да бъдат избегнати с въвеждането на конституционна гаранция за отбрана като част от Глава първа на конституцията
Основни начала
Член 7
1. Република България подсигурява уважението към правата и свободите, прокламирани от конституцията, правото на Европейския съюз, утвърдените и обнародвани интернационалните контракти и законите. Ограниченията на тези права и свободи подлежат на правосъден надзор по отношение на законността, първичната и продължаваща нужда и пропорционалността им по отношение на преследваната с ограничаването цел.
2. Всяко лице може да отбрани тези свои права, свободи и ползи пред съдилищата. Съдилищата са длъжни да прегледат такива искания по реда на настоящите процесуални закони и при положение на открито нарушаване, да разпоредят възобновяване на засегнатите права и ползи, както и да присъдят уместно обезщетение за позволеното нарушаване и настъпилите от него вреди.
3. Държавата дава отговор за нарушаванията, настъпили по отношение на актове, дейности и бездействия на нейните органи и длъжностни лица. Установените длъжностни лица - директни причинители на такива дейности и бездействия, дават отговор с персоналното си имущество за присъдените компенсации солидарно с страната.
Безспорно е, че главната роля в обезпечаването на средство за отбрана на правата и свободите е предоставена на националните съдилища. Каталогът на плануваните в конституцията права и свободи обаче не съдържа експлицитното право на всеки на обективен правосъден развой, съответстващо на плануваното в член 6 от Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи. По смисъла на нейния член 6, с изключение на като средство за отбрана, това право има и своето независимо значение и включва редица съответни условия за самостоятелност и неутралност на съдилищата, както и процесуални гаранции за правата и ползите на жителите и юридическите лица, сред които преди всичко - достъпът им до съд за решаването на разногласия и изговаряне по обвинявания в нарушавания и закононарушения.
Към сегашния миг в решенията си против Европейски съд по правата на човека е открил 270 нарушавания на разнообразни аспекти на това право. Съществена част от тях бяха свързани с нарушаването на един от аспектите на член 6 - правото на всеки на рационален период на правосъдното произвеждане. В отговор на признати пилотни решения на Европейски съд по правата на човека законодателят вкара опция за обезщетение за това нарушаване на национално ниво с изменение и допълнение на ЗОДОВ.
Тази стъпка не е задоволителна за въвеждането на главното право на обективен развой
в националното законодателство. Практиката на съдилищата, както и възприетите от законодателя решения демонстрират, че разбирането за обсега на правото на достъп до съд и отбрана надалеч не всеки път се припокрива със наличието на член 6 от Европейска конвенция за правата на човека.
Възприемането на това право на конституционно равнище би съответствало на ролята на съдилищата в обезпечаването на обективен развой за отбрана на правата и ползите на жителите и би способствало за ясни критерии при тълкуването на конституционните разпореждания, свързани с правото на отбрана, независимостта на правосъдната власт и върховенството на закона. Необходимо е допълнение на конституцията с текст, подобаващ на член 6 на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи:
Βсяко лице, при решаването на юридически спор по отношение на неговите цивилен права и отговорности или основателността на каквото и да е наказателно обвиняване против него, има право на заслужено и обществено гледане на неговото дело в рационален период, от самостоятелен и неутрален съд, основан в сходство със закона.
НЕЗАВИСИМОСТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Независимостта на съдилищата от управляващите и страните е гаранция за функционалността на съдия и реализирането на обективен развой. В сходство с правото на всеки на обективен развой пред самостоятелен и неутрален съд, конституцията следва изрично да уточни, че правосъдната власт се упражнява от съдилищата, както и да съдържа ясни гаранции за независимостта им както от управляващите, по този начин и от страните в правосъдното произвеждане. Само самостоятелният от управляващите и страните в процеса съд може да обезпечи обективен развой и да служи като ефикасното средство за отбрана на правата и ползите на лицата пред националните съдилища. Конституцията следва ясно да уточни, че съдилищата упражняват правосъдната власт.
" Независимостта на съда е съществена и наложителна характерност на справедливия развой, изисквана както от (ЕКПЧ), по този начин и от Договора за Европейски Съюз и Хартата за главните права. За да се подсигурява, че орган като съда] е в положение да обезпечи отбрана, запазването на независимостта [му] е от първостепенно значение, което се удостоверява от член 47, втора алинея от Хартата, според който достъпът до " самостоятелен " съд е едно от условията, свързани с главното право на ефикасни правни средства за отбрана. Това условие за самостоятелност на съдилищата, присъщо за правосъдната активност, спада към значителното наличие на главното право на обективен правосъден развой, което има съществено значение като поръчител за отбраната на всички права... и за опазването на общите полезности на страните членки, прогласени в член 2 на Договора за Европейски Съюз, по-конкретно на полезността правова страна ".
Конституцията разпорежда на " правосъдната власт " общото обвързване да " пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната " и придава идентичен статут на самостоятелност и несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите, без да показва от кого следва да са самостоятелни те, какви техни функционалности обезпечава тази самостоятелност и каква е дължимата от тях отговорност пред обществото за ефикасното им реализиране. Подобно " резюме " на функционалностите е отразено и в разпореждания, относими към главните права и свободи, които приказват за " орган на правосъдната власт ", без да показват кой орган от трите структури на правосъдната система е овластен да реализира правосъдната власт в прецизния смисъл на това разбиране.
Макар член 119.1. Конституция на Република България да овластява само съдилищата да " правораздават ", и макар някои промени в конституцията, които до известна степен прецизираха функционалностите на прокуратурата в правораздаването, в конституцията не се съдържа експлицитна и отчетлива диференциация на функциите на другите органи, включени в правосъдната система. Такава формулировка би съдействала за установяване на техния статут в сходство с функционалностите им, както и за изясненост в закона и практиката по отношение на техните пълномощия и отговорности при осъществяването на задължението да пазят правата и законните ползи на другите и постоянно противостоящи субекти в правосъдното произвеждане. Конституцията следва ясно да отразява главния принцип, че самостоятелните от управляващите и страните съдилища се произнасят по разногласия и обвинявания, а
прокуратурата е страна в правосъдния развой, която съставлява публичния интерес
от правда и битка с престъпността.
Вместо изясняване на правилата на разделяне на управляващите и подсилване на гаранциите за независимостта на съда в сходството с ролята му на неутрален съдия, настъпилите след 1991 година десетки промени на Закон за съдебната власт и Конституция на Република България не способстваха за елиминирането на въздействието на политическата власт и прокуратурата като страна в правосъдното произвеждане в структурата и избора на членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС), основаването и избора на членовете на Инспектората към Висш съдебен съвет и прочие Тези проблеми бяха отразени в нееднократни мнения на Венецианската комисия, признати през последните 20 години по отношение на промени на Закона за правосъдната власт (ЗСВ) и конституцията, по искане на българските управляващи или ПАСЕ. Както тези мнения, по този начин и изразени в границите на постмониторинга отзиви на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа бяха придружени от рекомендации за подобаващи промени и оферти за подпомагане при правенето им. В някои кардинални мнения на Венецианската комисия във връзка с други страни се показват и условията за изясненост в дефинирането на дисциплинарните нарушавания на магистратите и справедливостта на дисциплинарните производства и други В това отношение следва да се съобразят и основни решения на Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ), в които се проучват използваните правила, мнения на Венецианската комисия, на Комисаря по правата на индивида и прочие, изразени по отношение на независимостта на правосъдната власт в други страни.
Тези мнения бяха неведнъж подценявани. Независимо от събитието, че прокуратурата е страна в производството пред съда, и макар постигнатите частични промени в конституцията от 2015 година, ръководството на правосъдната власт продължава да се реализира с болшинство на членове в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, посочени от Народното събрание, а в Пленума на Висш съдебен съвет - и с присъединяване на представители на прокуратурата. Становището на Венецианската комисия от 2019 година съдържа както ясни претекстове по отношение на
евентуалната взаимозависимост на съдиите от управляващите и прокуратурата,
по този начин и съответни рекомендации за превъзмогването на тези недостатъци.
Присъединяваме се към към този момент изразените мнения на неправителствени организации за промени в конституцията по отношение на структурата и метода на избиране на членовете на Висш съдебен съвет. Считаме, че цялостното делене на съдийската и прокурорските колегии е извънредно належащо за обезпечаването на организационна и институционална самостоятелност на съдилищата и техните ръководители от прокуратурата като страна в правосъдния развой. Промяната на състава на двете колегии следва да подхожда на функционалностите на съдилищата и прокуратурата за обезпечаването на правораздаването, като на съдийската гилдия се обезпечи самостоятелност посредством болшинство на съдиите определени от настоящи съдии, а на прокурорската - самостоятелност от управляващите посредством болшинство на представители на обществото, а не на прокурори, определени от Народното събрание. В мнението на Венецианската комисия от 2017 година (§§ 20-24) се съдържа и по-подробен разбор за подобаващия модел на Висш съдебен съвет, който би могъл да обезпечи действителна самостоятелност на правосъдната власт в тесния смисъл на понятието, както и на нужната отчетност на прокуратурата пред обществото.
ПРОКУРАТУРАТА E ЧАСТ ОТ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА, НО НЕ Е СЪД
Безспорно е, че прокуратурата има своята роля като представител на публичния интерес в реализирането на правораздаването от самостоятелните съдилища. Тъй като прокуратурата е страна по делата пред съда, нейната роля не може да е правосъдна, нито квази-съдебна. Още с първите решения на Европейски съд по правата на човека по каузи против България беше посочено ясно, че като страна в правосъдното произвеждане прокурорите не могат да извършват правосъдни и квази-съдебни функционалности нито в наказателните, нито в гражданските разногласия.
Макар в конституцията и законите да бяха въведени някои промени, прокуратурата продължава да реализира необятни квази-съдебни пълномощия и " привременно правораздаване ", с което нерядко се засягат и съществени права на жителите, а прокурорите имат несъответстващ за функционалностите им статут на самостоятелни и несменяеми магистрати идентичен с този на съдиите. Разгледани дружно с даденото от Конституционния съд пояснение на член 127, т. 3 като осигуряващ " извънредно " пълномощие на прокуратурата за самостоятелна и безотчетна преценка на прокуратурата дали, по кое време, кого и по какъв начин да изправи пред наказателния съд, те обезпечават
безконтролното и изборно упражняване на " монопол " върху наказателното правораздаване.
Някои от тези недостатъци са разисквани допълнително от 50-те неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека за несъблюдение на отговорностите на страната да обезпечи дейно следствие, както и за неналичието на ограничения против неуважението към презумпцията за невиновност и други Неизпълнението на тези решения посредством въвеждането на подобаващи генерални ограничения е сложено под засиленото наблюдаване на Комитета на министрите към Съвета на Европа. Следва да се означи, че в практиката на Европейски съд по правата на човека понятието " дейно следствие " е друго от дейностите по следствие в досъдебното произвеждане по смисъла на националното законодателство и включва всички стадии на процеса. Целта на такова дейно следствие е да откри събитията по твърдяното нарушаване, да разпознава вероятно забърканите в него лица и да им наложи съответната планувана в закона отговорност. Ефективното следствие следва да позволява задоволителен публичен контрол върху самото следствие или неговите резултати, с цел да бъде обезпечена на отчетност на процедура, да бъде непокътнато публичното доверие в придържането на управляващите към върховенството на закона и да бъде предотвратена появяването на секрети съглашения или толерантност на противозаконни дейности. " Ако това не е по този начин,... в някои случаи би станало допустимо на практика безнаказаното нарушаване от страна на представители на страната на правата на лица под техен надзор ".
Част от дефектите, открити в неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека, би могла да бъде преодоляна посредством промени в конституцията и закона, с които
да се наложи ефикасен правосъден надзор върху дейностите и бездействията на прокуратурата
при упражняването на нейните пълномощия, засягащи съществени права и ползи. През последните години законодателят вкара такива промени единствено във връзка с някои от пълномощията на прокуратурата като задържането под стража, само че не и във връзка с всички дейности и бездействия на прокуратурата, с които се засягат права и ползи без правосъдна глоба или надзор. Това способства за публичното чувство за неправда и безотговорност, както и за навлизането на непознати за понятийния уред на правораздаването изрази като " обвинителна власт " и до превратна визия за независимостта и " суверенитета " на прокуратурата.
Избирателното и случайно практикуване на пълномощията на несъдебен орган като прокуратурата може да бъде преодоляно с препоръчаната нагоре експлицитна конституционна норма, гарантираща право на обжалване пред съд на всички актове, дейности и бездействия, с които се засягат съществени права и свободи на жителите и юридическите лица. Независимо от това Конституцията следва да съдържа наредба за обжалваемостта на актовете на прокуратурата пред съд, с изключение на в категорично посочени от закона случаи, като гаранция против евентуален произвол, за надзор и правда на дейностите на институцията, откриваща и достъпа на засегнатите лица до правораздаване, въздадено от съд.
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР
Конституцията отрежда независимо място на основния прокурор като орган, осъществяващ управлението на прокуратурата със статут, идентичен с този на ръководителите на висшите съдилища. Този статут не подхожда на функционалностите на прокуратурата като институция и на нейната йерархична конструкция, както и на функционалностите на основния прокурор като неин началник. Осигуряването на дължимата успеваемост и самостоятелност на следствието на обвинен причинител - прокурор е проблем, отразен в решението по делото " Колеви против България ", обвързван точно с йерархичната зависимост и институционална взаимозависимост на всички прокурори от основния прокурор. Подкрепяме предложенията за решаването на този проблем посредством въвеждането на ad hoc арбитър от Върховния касационен съд за задачите на следствието в сходни случаи. Считаме обаче, че такова решение рискува да бъде затруднено от неналичието на потенциал за осъществяването на дейности по следствието и не е в положение да реши по-общия проблем за независимостта на ефикасното следствие на който и да е представител на прокуратурата. Този проблем е обвързван с тълкуването на наредбата на член 127, т. 3 Конституция на Република България като предоставяща " извънредно " пълномощие на прокуратурата да " притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ темперамент ". Преодоляването на това пояснение би разрешило функционалностите по следствие и привличане към отговорност, както и поддържането на обвинявания против представители на прокуратурата да се правят от орган, друг от прокуратурата, вместо от прокурори, които несъмнено са институционално и/или йерархично свързани с вероятно обвинените лица.
В този смисъл е и едно от препоръчаните от Венецианската комисия решения по отношение на промените на Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт за осъществяването на решението на Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви ". Не съзираме нито логичност, нито основателни аргументи функционалността по привличане на обвинени и поддържане на обвиняването да е съсредоточена само в прокуратурата и да не може да се реализира от други държавни органи, на които законът разпорежда проверяващи функционалности (напр. митнически и данъчни органи), както и директно от наранени от закононарушения субекти, които сега могат да повдигат обвинявания за по-леки закононарушения, само че не и за тези, от които са потърпевши доста по-тежко.
АВТОНОМНОСТ НА ПРОКУРАТУРАТА ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
Изясняването на функционалностите и определянето на подобаващ на тези функционалности статут на представителите на прокуратурата в Конституцията нито изисква, нито значи безусловно прекосяването на прокуратурата в изпълнителната власт. При съществуващите (нееднократно критикувани) безконтролни пълномощия, сходна смяна рискува да обезпечи опция за изцяло " легален " произвол от страна на изпълнителната власт. Това обаче не значи, че управляваната от независим орган йерархична система на прокуратурата може и следва да остане отвън системата за съвместен надзор и въздържане на управляващите, характерен на правилото за тяхното разделяне в демократичното общество. В публичното схващане, в всекидневието, а и в редица решения на Конституционния съд тълкуването на необятните пълномощия и независимостта на представителите на прокуратурата доближи до показа за " извънредни пълномощия " и " суверенитет ", които от една страна не подлежат на правосъден надзор, а от друга доближават до монополизиране на наказателното правораздаване посредством опциите за изборно и случайно практикуване на плануваните в закона пълномощия за инспекция, следствие, покачване на обвинявания.
В сегашната си редакция конституцията и Закон за съдебната власт не допускат каквато и да е опция за действителен надзор и въздържане от която и да е от другите управляващи (изпълнителна и законодателна), или на другите структури в правосъдната система както при избора, по този начин и по време на мандата и/или по отношение на нужда от краткотрайно премахване, или следствие на основния прокурор като началник на тази йерархична конструкция. Това е значително обусловено от състава на прокурорската гилдия и предоставената й от закона опция да блокира което и да е от тези дейности заради
взаимозависимост на членовете на колегията от нейния ръководител
по отношение на професионалното израстване, дисциплиниране и прочие преди и след края на мандата на членовете на колегията.
За разлика от предходни български конституции и настоящата уредба в други страни, плануваното в днешната Конституция утвърждение на избора на основен прокурор от Висш съдебен съвет от президента е по-скоро обвързване да се съобрази с решението на Висш съдебен съвет, достигнато под императивното въздействие на прокурорската гилдия, в сравнение с действителна опция за външно за системата въздействие върху този избор. В конституционната уредба на разделянето на управляващите и салдото на тяхното взаимно въздържане няма различен несъдебен орган с сходна " автономност ". Конституцията би следвало да планува опция за избор на основния прокурор от болшинство от по-широк кръг представители на съдийската гилдия в Пленума на Висш съдебен съвет и възобновяване на задължението на Висш съдебен съвет да организира повторна процедура при връщането на избора от президента на Републиката. С оглед на разликите във функционалностите на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор, както и на ролята на прокуратурата на представител на публичния интерес, а не на управляващите, или на обособени партии, би могло да се мисли и за въвеждането на по-нисък предел и по-широк кръг от субекти, овластени да предизвикват пред Висш съдебен съвет отстраняването на основния прокурор от служба и неговата дисциплинарна отговорност.
КОНСТИТУЦИОННАТА ЖАЛБА
Фондация " Български юристи за правата на индивида " преглежда предлагането за въвеждане на опция за конституционна тъжба от позиция на наличните и нужни средства за ефикасна отбрана на правата, свободите и законните ползи на жителите. В този смисъл считаме за необходимо укрепването на гаранциите за ефикасна отбрана на първо място в границите на правосъдния развой пред националните съдилища. Въвеждането на конституционна тъжба би могло да добави тяхната роля, само че не и да замести техните функционалности. То би следвало да е придружено със обилни запаси и промени в сегашните функционалности на Конституционния съд, неговия потенциал и действието на неговите решения. Опитът на други страни сочи, че сама по себе си конституционната тъжба не би могла да предотврати възможни нарушавания, да има независим резултат за бързото и дейно разглеждане на недоволства по отношение на тях, или да замести следващи неоправдателни решения от интернационалните съдилища, чиято пълномощия е призната и от България по силата на утвърдените от страната интернационалните контракти.
Главният прокурор Иван Гешев през вчерашния ден разяснява аргументираните оферти на правозащитниците по този начин: " Наглост е юристи на подсъдими и обвинени олигарси да оферират промени в конституцията за прокуратурата. Това е все едно прокуратурата да желае промени в Закона за адвокатурата. "
Конституцията на Република България (КРБ) от 1991 година издига правата на личността, нейното достолепие и сигурност във висш принцип. Тя е направена и призната на ранен стадий от демократичното развиване на страната - преди ратификацията на Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи (ЕКЗПЧОС), Договора за Европейски Съюз (ДЕС) и Хартата за главните права на Европейския съюз. Тяхното наличие във връзка с главните права и свободи се разграничава както по типове и обсег на обезпечените права, по този начин и по обсега на техните възможни ограничавания и гаранциите за тяхната ефикасна отбрана.
Някои от съществуващите съдържателни несъответствия на конституцията са били предмет на разбор на Венецианската комисия. Съответствието на конституцията с уговорките за обезпечаване на ефикасното практикуване на права и свободи и на средства за тяхната отбрана според условията на тези контракти, както и хармоничното им и безпротиворечиво пояснение, е дълъг и комплициран развой, обвързван както с промени в законодателството, по този начин и с промени в практиката на националните съдилища и държавните институции. Сложността и продължителността на този развой не освобождават страната от уговорката ѝ за почитание на правата и ползите като конституционна полезност и задължението на управляващите да дават отговор за тяхното нарушение.
Настоящото мнение няма за задача да проучва всички несъответствия сред конституцията от 1991 година и признатите по-късно отговорности по утвърдени интернационалните контракти, а по-скоро да предложи промени, които биха спомогнали за обезпечаването на конституционни гаранции за ефикасната отбрана на прокламираните от конституцията и от тези контракти права и ползи на национално ниво.
ЕФЕКТИВНА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА И СВОБОДИТЕ
Конституцията не съдържа обща наредба, гарантираща ефикасни средства за отбрана на правата, свободите и ползите на лицата под юрисдикцията на Република България на национално ниво, както изискват Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи (чл. 6 и 13) и член 19 от Договора за Европейски Съюз и член 47 от Хартата за главните права.
" Член 19 на Договора за Европейски Съюз, който конкретизира правовата страна като полезност, одобрена с член 2, разпорежда задачата да се обезпечи правосъден надзор за спазването на правния ред на Съюза освен на Съда (на ЕС), само че и на националните съдилища... Посоченият в член 19, параграф 1, втора алинея принцип на ефикасната правосъдна отбрана на правата... съставлява главен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни обичаи на страните членки, провъзгласен е в членове 6 и 13 от Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи... и понастоящем е доказан в член 47 от Хартата...[В]сяка страна членка би трябвало да подсигурява, че органите, които, като " юрисдикции "... са част от системата ѝ от начини за отбрана... извършват условията на ефикасната правосъдна отбрана и съдържат такова условие към страните страни по тези контракти. "
По силата на член 13 от Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи Република България е задължена да обезпечи на " всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази спогодба, са нарушени,... право на ефикасни правни средства за тяхната отбрана пред съответните национални управляващи, даже и нарушаването да е осъществено от лица, настоящи при практикуване на служебни функционалности ". Това обвързване кореспондира с
базисния принцип за отчетност на управляващите пред жителите, присъщ за всяко демократично общество.
Към края на 2019 година Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) е открил допълнително от 170 решения против България нарушаване на задължението за обезпечаване на дейно средство за отбрана на съществени права, някои от които са обезпечени както от конвенцията, по този начин и от конституцията. Същевременно жителите все по-често показват незадоволство от събитието, че присъдените компенсации за позволени нарушавания на правата и ползите им както от Европейски съд по правата на човека, по този начин и от националните съдилища, се заплащат от данъкоплатците, а не от откритите директни причинители. Това несъмнено лишава неоправдателните решения от възпиращия им капацитет и не способства за взаимност на обществото със засегнатите от нарушавания лица.
В продължение на години практиката на съдилищата по директно използване на наредбите на конституцията, които следва да имат " директно деяние " (чл. 5.2 КРБ), както и по използването на интернационалните контракти с преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират (чл. 5.4. КРБ), остана спорна и постоянно ограничаваща. В някои от произнесените тълкувателни решения по тези въпроси Върховният касационен съд съобщи категорично мнение, че наредбата на член 7 от конституцията не е директен път за отбрана на главните права и свободи на жителите.
Същевременно опитите на законодателя да вкара разпореждания за отговорността на управляващите и опциите на жителите да търсят отбрана на правата си пред националните съдилища се сведоха до промени и допълнения на признатия през 1988 година Закон за отговорността на страната " на парче " - във връзка единствено с някои права. Този казуистичен метод оставя усещането, че останалите права и свободи, предпазени от конституцията и конвенцията, не следва да се употребяват от същата отбрана. С последното " отчасти " изменение и допълнение на признат през 1998 година закон с правила от по-висок порядък, член 2в (Нов - Дъждовни води, бр. 94 от 2019 г.) от Закона за отговорността на страната за вреди (ЗОДОВ) планува " Ред за разглеждане на искове против страната за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз ", който произтича директно от самия Договор за действие на Европейски Съюз - член 4. Този несистематичен метод, както и съдържателните разлики в актовете за главните права и ползи и спорната процедура на съдилищата по използването им, би следвало да бъдат избегнати с въвеждането на конституционна гаранция за отбрана като част от Глава първа на конституцията
Основни начала
Член 7
1. Република България подсигурява уважението към правата и свободите, прокламирани от конституцията, правото на Европейския съюз, утвърдените и обнародвани интернационалните контракти и законите. Ограниченията на тези права и свободи подлежат на правосъден надзор по отношение на законността, първичната и продължаваща нужда и пропорционалността им по отношение на преследваната с ограничаването цел.
2. Всяко лице може да отбрани тези свои права, свободи и ползи пред съдилищата. Съдилищата са длъжни да прегледат такива искания по реда на настоящите процесуални закони и при положение на открито нарушаване, да разпоредят възобновяване на засегнатите права и ползи, както и да присъдят уместно обезщетение за позволеното нарушаване и настъпилите от него вреди.
3. Държавата дава отговор за нарушаванията, настъпили по отношение на актове, дейности и бездействия на нейните органи и длъжностни лица. Установените длъжностни лица - директни причинители на такива дейности и бездействия, дават отговор с персоналното си имущество за присъдените компенсации солидарно с страната.
Безспорно е, че главната роля в обезпечаването на средство за отбрана на правата и свободите е предоставена на националните съдилища. Каталогът на плануваните в конституцията права и свободи обаче не съдържа експлицитното право на всеки на обективен правосъден развой, съответстващо на плануваното в член 6 от Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида и главните свободи. По смисъла на нейния член 6, с изключение на като средство за отбрана, това право има и своето независимо значение и включва редица съответни условия за самостоятелност и неутралност на съдилищата, както и процесуални гаранции за правата и ползите на жителите и юридическите лица, сред които преди всичко - достъпът им до съд за решаването на разногласия и изговаряне по обвинявания в нарушавания и закононарушения.
Към сегашния миг в решенията си против Европейски съд по правата на човека е открил 270 нарушавания на разнообразни аспекти на това право. Съществена част от тях бяха свързани с нарушаването на един от аспектите на член 6 - правото на всеки на рационален период на правосъдното произвеждане. В отговор на признати пилотни решения на Европейски съд по правата на човека законодателят вкара опция за обезщетение за това нарушаване на национално ниво с изменение и допълнение на ЗОДОВ.
Тази стъпка не е задоволителна за въвеждането на главното право на обективен развой
в националното законодателство. Практиката на съдилищата, както и възприетите от законодателя решения демонстрират, че разбирането за обсега на правото на достъп до съд и отбрана надалеч не всеки път се припокрива със наличието на член 6 от Европейска конвенция за правата на човека.
Възприемането на това право на конституционно равнище би съответствало на ролята на съдилищата в обезпечаването на обективен развой за отбрана на правата и ползите на жителите и би способствало за ясни критерии при тълкуването на конституционните разпореждания, свързани с правото на отбрана, независимостта на правосъдната власт и върховенството на закона. Необходимо е допълнение на конституцията с текст, подобаващ на член 6 на Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи:
Βсяко лице, при решаването на юридически спор по отношение на неговите цивилен права и отговорности или основателността на каквото и да е наказателно обвиняване против него, има право на заслужено и обществено гледане на неговото дело в рационален период, от самостоятелен и неутрален съд, основан в сходство със закона.
НЕЗАВИСИМОСТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Независимостта на съдилищата от управляващите и страните е гаранция за функционалността на съдия и реализирането на обективен развой. В сходство с правото на всеки на обективен развой пред самостоятелен и неутрален съд, конституцията следва изрично да уточни, че правосъдната власт се упражнява от съдилищата, както и да съдържа ясни гаранции за независимостта им както от управляващите, по този начин и от страните в правосъдното произвеждане. Само самостоятелният от управляващите и страните в процеса съд може да обезпечи обективен развой и да служи като ефикасното средство за отбрана на правата и ползите на лицата пред националните съдилища. Конституцията следва ясно да уточни, че съдилищата упражняват правосъдната власт.
" Независимостта на съда е съществена и наложителна характерност на справедливия развой, изисквана както от (ЕКПЧ), по този начин и от Договора за Европейски Съюз и Хартата за главните права. За да се подсигурява, че орган като съда] е в положение да обезпечи отбрана, запазването на независимостта [му] е от първостепенно значение, което се удостоверява от член 47, втора алинея от Хартата, според който достъпът до " самостоятелен " съд е едно от условията, свързани с главното право на ефикасни правни средства за отбрана. Това условие за самостоятелност на съдилищата, присъщо за правосъдната активност, спада към значителното наличие на главното право на обективен правосъден развой, което има съществено значение като поръчител за отбраната на всички права... и за опазването на общите полезности на страните членки, прогласени в член 2 на Договора за Европейски Съюз, по-конкретно на полезността правова страна ".
Конституцията разпорежда на " правосъдната власт " общото обвързване да " пази правата и законните ползи на жителите, юридическите лица и страната " и придава идентичен статут на самостоятелност и несменяемост на съдиите, прокурорите и следователите, без да показва от кого следва да са самостоятелни те, какви техни функционалности обезпечава тази самостоятелност и каква е дължимата от тях отговорност пред обществото за ефикасното им реализиране. Подобно " резюме " на функционалностите е отразено и в разпореждания, относими към главните права и свободи, които приказват за " орган на правосъдната власт ", без да показват кой орган от трите структури на правосъдната система е овластен да реализира правосъдната власт в прецизния смисъл на това разбиране.
Макар член 119.1. Конституция на Република България да овластява само съдилищата да " правораздават ", и макар някои промени в конституцията, които до известна степен прецизираха функционалностите на прокуратурата в правораздаването, в конституцията не се съдържа експлицитна и отчетлива диференциация на функциите на другите органи, включени в правосъдната система. Такава формулировка би съдействала за установяване на техния статут в сходство с функционалностите им, както и за изясненост в закона и практиката по отношение на техните пълномощия и отговорности при осъществяването на задължението да пазят правата и законните ползи на другите и постоянно противостоящи субекти в правосъдното произвеждане. Конституцията следва ясно да отразява главния принцип, че самостоятелните от управляващите и страните съдилища се произнасят по разногласия и обвинявания, а
прокуратурата е страна в правосъдния развой, която съставлява публичния интерес
от правда и битка с престъпността.
Вместо изясняване на правилата на разделяне на управляващите и подсилване на гаранциите за независимостта на съда в сходството с ролята му на неутрален съдия, настъпилите след 1991 година десетки промени на Закон за съдебната власт и Конституция на Република България не способстваха за елиминирането на въздействието на политическата власт и прокуратурата като страна в правосъдното произвеждане в структурата и избора на членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС), основаването и избора на членовете на Инспектората към Висш съдебен съвет и прочие Тези проблеми бяха отразени в нееднократни мнения на Венецианската комисия, признати през последните 20 години по отношение на промени на Закона за правосъдната власт (ЗСВ) и конституцията, по искане на българските управляващи или ПАСЕ. Както тези мнения, по този начин и изразени в границите на постмониторинга отзиви на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа бяха придружени от рекомендации за подобаващи промени и оферти за подпомагане при правенето им. В някои кардинални мнения на Венецианската комисия във връзка с други страни се показват и условията за изясненост в дефинирането на дисциплинарните нарушавания на магистратите и справедливостта на дисциплинарните производства и други В това отношение следва да се съобразят и основни решения на Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ), в които се проучват използваните правила, мнения на Венецианската комисия, на Комисаря по правата на индивида и прочие, изразени по отношение на независимостта на правосъдната власт в други страни.
Тези мнения бяха неведнъж подценявани. Независимо от събитието, че прокуратурата е страна в производството пред съда, и макар постигнатите частични промени в конституцията от 2015 година, ръководството на правосъдната власт продължава да се реализира с болшинство на членове в съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, посочени от Народното събрание, а в Пленума на Висш съдебен съвет - и с присъединяване на представители на прокуратурата. Становището на Венецианската комисия от 2019 година съдържа както ясни претекстове по отношение на
евентуалната взаимозависимост на съдиите от управляващите и прокуратурата,
по този начин и съответни рекомендации за превъзмогването на тези недостатъци.
Присъединяваме се към към този момент изразените мнения на неправителствени организации за промени в конституцията по отношение на структурата и метода на избиране на членовете на Висш съдебен съвет. Считаме, че цялостното делене на съдийската и прокурорските колегии е извънредно належащо за обезпечаването на организационна и институционална самостоятелност на съдилищата и техните ръководители от прокуратурата като страна в правосъдния развой. Промяната на състава на двете колегии следва да подхожда на функционалностите на съдилищата и прокуратурата за обезпечаването на правораздаването, като на съдийската гилдия се обезпечи самостоятелност посредством болшинство на съдиите определени от настоящи съдии, а на прокурорската - самостоятелност от управляващите посредством болшинство на представители на обществото, а не на прокурори, определени от Народното събрание. В мнението на Венецианската комисия от 2017 година (§§ 20-24) се съдържа и по-подробен разбор за подобаващия модел на Висш съдебен съвет, който би могъл да обезпечи действителна самостоятелност на правосъдната власт в тесния смисъл на понятието, както и на нужната отчетност на прокуратурата пред обществото.
ПРОКУРАТУРАТА E ЧАСТ ОТ СЪДЕБНАТА СИСТЕМА, НО НЕ Е СЪД
Безспорно е, че прокуратурата има своята роля като представител на публичния интерес в реализирането на правораздаването от самостоятелните съдилища. Тъй като прокуратурата е страна по делата пред съда, нейната роля не може да е правосъдна, нито квази-съдебна. Още с първите решения на Европейски съд по правата на човека по каузи против България беше посочено ясно, че като страна в правосъдното произвеждане прокурорите не могат да извършват правосъдни и квази-съдебни функционалности нито в наказателните, нито в гражданските разногласия.
Макар в конституцията и законите да бяха въведени някои промени, прокуратурата продължава да реализира необятни квази-съдебни пълномощия и " привременно правораздаване ", с което нерядко се засягат и съществени права на жителите, а прокурорите имат несъответстващ за функционалностите им статут на самостоятелни и несменяеми магистрати идентичен с този на съдиите. Разгледани дружно с даденото от Конституционния съд пояснение на член 127, т. 3 като осигуряващ " извънредно " пълномощие на прокуратурата за самостоятелна и безотчетна преценка на прокуратурата дали, по кое време, кого и по какъв начин да изправи пред наказателния съд, те обезпечават
безконтролното и изборно упражняване на " монопол " върху наказателното правораздаване.
Някои от тези недостатъци са разисквани допълнително от 50-те неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека за несъблюдение на отговорностите на страната да обезпечи дейно следствие, както и за неналичието на ограничения против неуважението към презумпцията за невиновност и други Неизпълнението на тези решения посредством въвеждането на подобаващи генерални ограничения е сложено под засиленото наблюдаване на Комитета на министрите към Съвета на Европа. Следва да се означи, че в практиката на Европейски съд по правата на човека понятието " дейно следствие " е друго от дейностите по следствие в досъдебното произвеждане по смисъла на националното законодателство и включва всички стадии на процеса. Целта на такова дейно следствие е да откри събитията по твърдяното нарушаване, да разпознава вероятно забърканите в него лица и да им наложи съответната планувана в закона отговорност. Ефективното следствие следва да позволява задоволителен публичен контрол върху самото следствие или неговите резултати, с цел да бъде обезпечена на отчетност на процедура, да бъде непокътнато публичното доверие в придържането на управляващите към върховенството на закона и да бъде предотвратена появяването на секрети съглашения или толерантност на противозаконни дейности. " Ако това не е по този начин,... в някои случаи би станало допустимо на практика безнаказаното нарушаване от страна на представители на страната на правата на лица под техен надзор ".
Част от дефектите, открити в неоправдателните решения на Европейски съд по правата на човека, би могла да бъде преодоляна посредством промени в конституцията и закона, с които
да се наложи ефикасен правосъден надзор върху дейностите и бездействията на прокуратурата
при упражняването на нейните пълномощия, засягащи съществени права и ползи. През последните години законодателят вкара такива промени единствено във връзка с някои от пълномощията на прокуратурата като задържането под стража, само че не и във връзка с всички дейности и бездействия на прокуратурата, с които се засягат права и ползи без правосъдна глоба или надзор. Това способства за публичното чувство за неправда и безотговорност, както и за навлизането на непознати за понятийния уред на правораздаването изрази като " обвинителна власт " и до превратна визия за независимостта и " суверенитета " на прокуратурата.
Избирателното и случайно практикуване на пълномощията на несъдебен орган като прокуратурата може да бъде преодоляно с препоръчаната нагоре експлицитна конституционна норма, гарантираща право на обжалване пред съд на всички актове, дейности и бездействия, с които се засягат съществени права и свободи на жителите и юридическите лица. Независимо от това Конституцията следва да съдържа наредба за обжалваемостта на актовете на прокуратурата пред съд, с изключение на в категорично посочени от закона случаи, като гаранция против евентуален произвол, за надзор и правда на дейностите на институцията, откриваща и достъпа на засегнатите лица до правораздаване, въздадено от съд.
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР
Конституцията отрежда независимо място на основния прокурор като орган, осъществяващ управлението на прокуратурата със статут, идентичен с този на ръководителите на висшите съдилища. Този статут не подхожда на функционалностите на прокуратурата като институция и на нейната йерархична конструкция, както и на функционалностите на основния прокурор като неин началник. Осигуряването на дължимата успеваемост и самостоятелност на следствието на обвинен причинител - прокурор е проблем, отразен в решението по делото " Колеви против България ", обвързван точно с йерархичната зависимост и институционална взаимозависимост на всички прокурори от основния прокурор. Подкрепяме предложенията за решаването на този проблем посредством въвеждането на ad hoc арбитър от Върховния касационен съд за задачите на следствието в сходни случаи. Считаме обаче, че такова решение рискува да бъде затруднено от неналичието на потенциал за осъществяването на дейности по следствието и не е в положение да реши по-общия проблем за независимостта на ефикасното следствие на който и да е представител на прокуратурата. Този проблем е обвързван с тълкуването на наредбата на член 127, т. 3 Конституция на Република България като предоставяща " извънредно " пълномощие на прокуратурата да " притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения, и поддържа обвиняването по наказателни каузи от общ темперамент ". Преодоляването на това пояснение би разрешило функционалностите по следствие и привличане към отговорност, както и поддържането на обвинявания против представители на прокуратурата да се правят от орган, друг от прокуратурата, вместо от прокурори, които несъмнено са институционално и/или йерархично свързани с вероятно обвинените лица.
В този смисъл е и едно от препоръчаните от Венецианската комисия решения по отношение на промените на Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт за осъществяването на решението на Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви ". Не съзираме нито логичност, нито основателни аргументи функционалността по привличане на обвинени и поддържане на обвиняването да е съсредоточена само в прокуратурата и да не може да се реализира от други държавни органи, на които законът разпорежда проверяващи функционалности (напр. митнически и данъчни органи), както и директно от наранени от закононарушения субекти, които сега могат да повдигат обвинявания за по-леки закононарушения, само че не и за тези, от които са потърпевши доста по-тежко.
АВТОНОМНОСТ НА ПРОКУРАТУРАТА ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
Изясняването на функционалностите и определянето на подобаващ на тези функционалности статут на представителите на прокуратурата в Конституцията нито изисква, нито значи безусловно прекосяването на прокуратурата в изпълнителната власт. При съществуващите (нееднократно критикувани) безконтролни пълномощия, сходна смяна рискува да обезпечи опция за изцяло " легален " произвол от страна на изпълнителната власт. Това обаче не значи, че управляваната от независим орган йерархична система на прокуратурата може и следва да остане отвън системата за съвместен надзор и въздържане на управляващите, характерен на правилото за тяхното разделяне в демократичното общество. В публичното схващане, в всекидневието, а и в редица решения на Конституционния съд тълкуването на необятните пълномощия и независимостта на представителите на прокуратурата доближи до показа за " извънредни пълномощия " и " суверенитет ", които от една страна не подлежат на правосъден надзор, а от друга доближават до монополизиране на наказателното правораздаване посредством опциите за изборно и случайно практикуване на плануваните в закона пълномощия за инспекция, следствие, покачване на обвинявания.
В сегашната си редакция конституцията и Закон за съдебната власт не допускат каквато и да е опция за действителен надзор и въздържане от която и да е от другите управляващи (изпълнителна и законодателна), или на другите структури в правосъдната система както при избора, по този начин и по време на мандата и/или по отношение на нужда от краткотрайно премахване, или следствие на основния прокурор като началник на тази йерархична конструкция. Това е значително обусловено от състава на прокурорската гилдия и предоставената й от закона опция да блокира което и да е от тези дейности заради
взаимозависимост на членовете на колегията от нейния ръководител
по отношение на професионалното израстване, дисциплиниране и прочие преди и след края на мандата на членовете на колегията.
За разлика от предходни български конституции и настоящата уредба в други страни, плануваното в днешната Конституция утвърждение на избора на основен прокурор от Висш съдебен съвет от президента е по-скоро обвързване да се съобрази с решението на Висш съдебен съвет, достигнато под императивното въздействие на прокурорската гилдия, в сравнение с действителна опция за външно за системата въздействие върху този избор. В конституционната уредба на разделянето на управляващите и салдото на тяхното взаимно въздържане няма различен несъдебен орган с сходна " автономност ". Конституцията би следвало да планува опция за избор на основния прокурор от болшинство от по-широк кръг представители на съдийската гилдия в Пленума на Висш съдебен съвет и възобновяване на задължението на Висш съдебен съвет да организира повторна процедура при връщането на избора от президента на Републиката. С оглед на разликите във функционалностите на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор, както и на ролята на прокуратурата на представител на публичния интерес, а не на управляващите, или на обособени партии, би могло да се мисли и за въвеждането на по-нисък предел и по-широк кръг от субекти, овластени да предизвикват пред Висш съдебен съвет отстраняването на основния прокурор от служба и неговата дисциплинарна отговорност.
КОНСТИТУЦИОННАТА ЖАЛБА
Фондация " Български юристи за правата на индивида " преглежда предлагането за въвеждане на опция за конституционна тъжба от позиция на наличните и нужни средства за ефикасна отбрана на правата, свободите и законните ползи на жителите. В този смисъл считаме за необходимо укрепването на гаранциите за ефикасна отбрана на първо място в границите на правосъдния развой пред националните съдилища. Въвеждането на конституционна тъжба би могло да добави тяхната роля, само че не и да замести техните функционалности. То би следвало да е придружено със обилни запаси и промени в сегашните функционалности на Конституционния съд, неговия потенциал и действието на неговите решения. Опитът на други страни сочи, че сама по себе си конституционната тъжба не би могла да предотврати възможни нарушавания, да има независим резултат за бързото и дейно разглеждане на недоволства по отношение на тях, или да замести следващи неоправдателни решения от интернационалните съдилища, чиято пълномощия е призната и от България по силата на утвърдените от страната интернационалните контракти.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ