Президентът: Свободата на духа се отвоюва със знание срещу невежеството
" Дневник " разгласява цялостния текст на словото на президента Румен Радев, произнесено на тържественото честване пред Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий " на Деня на българската култура и просвета и на славянската книжовност – 24 май. На него участваха представители на законодателната, изпълнителната и локалната власт, както и на университетските среди.
Уважаема г-жо кмет на София,
Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание,
Уважаеми господин министър на образованието и науката,
Уважаеми народни представители,
Ваше преосвещенство,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми представители на академичната общественост, учени и дейци на културата,
Драги деца, възпитаници, студенти и учители,
Скъпи сънародници,
Събрали сме да почетем празника на буквите и знанието, на просветата и културата. Повече от век на тази дата загатваме светите братя Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, първите ни книжовници, които почитаме като светци. Цитираме Паисий, Вазов, Михайловски. Ще го създадем и през днешния ден. Но в случай че желаеме децата ни да порастват в страна на знанието и просветата, би трябвало да сме непримирими към незнанието. А това стартира още с правописа. Той е първият урок по народна власт, тъй като в него всяка писмен знак, всеки знак има своя смисъл и място, а огромната писмен знак е единствено първа измежду равни.
Следващата стъпка е речникът. Когато думите изпадат в давност, с тях си отива и част от света. С думите погива и смисълът. Днес оплакваме свободата на словото. Но с цел да реализираме свободата, първо би трябвало да владеем словото.
Третата стъпка е знанието. Всеки го натрупа съгласно своите качества и старание, само че и най-ученият не би трябвало да не помни смирението. Защото всеки знае нещо, което другите не знаят.
И най-важната стъпка е свободата на духа. Нея никой не получава безплатно и вечно. Тя се отвоюва ден след ден със познание против незнанието, с кураж против лъжата, с темперамент против натиска.
По пътя на духа и знанието всички ние, българите, имаме една щастлива участ: нашият език. Тази тирада " омайна и сладка ", на която ние мислим, обичаме, откриваме, сънуваме и която би трябвало да съхраняваме, тъй като през днешния ден все по-често пишем безгрижно, приказваме с шепа думи, а знанието все по-рядко се цени. Чудно ли е тогава, че все по-малко чуваме истината?
Днес честваме знанието и просветата. Невежеството няма празник. Но то заема всеки сантиметър, опразнен от културата.
В тази безконечна борба на светлината с тъмата, поисквам на всички вас, скъпи възпитаници, скъпи българи, да бъдете, както се пее в химна на Михайловски, " сеятели на правдата ". Грамотни, свободни и почтени.
Поклон пред святото дело на българския преподавател!
Успех по пътя на знанието на вас, скъпи възпитаници!
Честит празник!
Уважаема г-жо кмет на София,
Уважаеми господин заместник-председател на Народното събрание,
Уважаеми господин министър на образованието и науката,
Уважаеми народни представители,
Ваше преосвещенство,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми представители на академичната общественост, учени и дейци на културата,
Драги деца, възпитаници, студенти и учители,
Скъпи сънародници,
Събрали сме да почетем празника на буквите и знанието, на просветата и културата. Повече от век на тази дата загатваме светите братя Кирил и Методий, Свети Климент Охридски, първите ни книжовници, които почитаме като светци. Цитираме Паисий, Вазов, Михайловски. Ще го създадем и през днешния ден. Но в случай че желаеме децата ни да порастват в страна на знанието и просветата, би трябвало да сме непримирими към незнанието. А това стартира още с правописа. Той е първият урок по народна власт, тъй като в него всяка писмен знак, всеки знак има своя смисъл и място, а огромната писмен знак е единствено първа измежду равни.
Следващата стъпка е речникът. Когато думите изпадат в давност, с тях си отива и част от света. С думите погива и смисълът. Днес оплакваме свободата на словото. Но с цел да реализираме свободата, първо би трябвало да владеем словото.
Третата стъпка е знанието. Всеки го натрупа съгласно своите качества и старание, само че и най-ученият не би трябвало да не помни смирението. Защото всеки знае нещо, което другите не знаят.
И най-важната стъпка е свободата на духа. Нея никой не получава безплатно и вечно. Тя се отвоюва ден след ден със познание против незнанието, с кураж против лъжата, с темперамент против натиска.
По пътя на духа и знанието всички ние, българите, имаме една щастлива участ: нашият език. Тази тирада " омайна и сладка ", на която ние мислим, обичаме, откриваме, сънуваме и която би трябвало да съхраняваме, тъй като през днешния ден все по-често пишем безгрижно, приказваме с шепа думи, а знанието все по-рядко се цени. Чудно ли е тогава, че все по-малко чуваме истината?
Днес честваме знанието и просветата. Невежеството няма празник. Но то заема всеки сантиметър, опразнен от културата.
В тази безконечна борба на светлината с тъмата, поисквам на всички вас, скъпи възпитаници, скъпи българи, да бъдете, както се пее в химна на Михайловски, " сеятели на правдата ". Грамотни, свободни и почтени.
Поклон пред святото дело на българския преподавател!
Успех по пътя на знанието на вас, скъпи възпитаници!
Честит празник!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ