И новите поправки в НПК ще оставят главния прокурор недосегаем
" Дневник " разгласява отвореното писмо на 10 правозащитни организации, провокирано от неуместните ремонти в Назакателно-процесуалния кодекс, готови от министъра на правораздаването Данаил Кирилов.
До Комитета на министрите, Съвета на Европа
Комисията за народна власт посредством право
Европейската комисия
Това писмо показва терзанието на част от неправителствените и съсловни организации в България по отношение на показаните от министъра на правораздаването на 14 юни оферти за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) по отношение на процедура за краткотрайно премахване и предварително преустановяване на пълномощията на така наречен трима огромни в правосъдната власт – ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и основния прокурор (ГП).
В края на 2015 година нужната конституционна промяна беше сведена до частични позитивни промени, които не осигуриха действителна самостоятелност на съда и действителна отчетност на прокуратурата. Изразеното поощрение за продължение на промяната не беше последвано от съответни ограничения. Напротив, през последните години бяха признати законодателни решения за дисциплинарна и наказателна отговорност и премахване на съдии от служба по предложение на прокуратурата с безпроблемното утвърждение на съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), които
нескривано целят вцепеняващ резултат и слагат съдиите в спомагателна взаимозависимост от прокуратуратa.
Необходимостта от въвеждане на самостоятелен механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност при положение на закононарушение, осъществено от основния прокурор, е наложителна генерална мярка в осъществяване на решението на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по делото " Колеви против България " от 2009 година В последния отчет на Комитета на министрите от март 2019 година се отбелязва, че макар засиленото наблюдаване на осъществяването на това решение, българското държавно управление към този момент 10 години не е предложило съответни ограничения.
От няколко месеца ставаме очевидци на лансиране на концепцията за въвеждане на спомагателен механизъм за дълготрайно премахване от служба на ръководителите на висшите съдилища по предложение на прокурор или на министър.
Предвидените в плана на министъра на правораздаването ограничения:
- Въвеждат друг от общо използвания ред за формиране на наказателно произвеждане против ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Необходимостта от подобен специфичен ред във връзка с ръководителите на висшите съдилища не е обоснована, защото няма учредения и не се твърди, че общият ред е неупотребим по отношение на тях.
- Предоставят самодейността за формиране на наказателно произвеждане против " тримата огромни " на министъра на правораздаването или на трима членове на съответната гилдия на Висш съдебен съвет, а решението - на болшинство от 2/3 от членовете на Пленума на Висш съдебен съвет, което може да бъде образувано с гласовете на прокурори, следователи и представители на парламентарната квота и на процедура да изключи гласовете на шестимата съдии, определени от самите съдии. Това излага ръководителите на висшите съдилища на външна интервенция и напън от страна на министъра на правораздаването и представителите на не-съдебната квота във Висш съдебен съвет и рискува да оказва сплашващо въздействие върху съда.
- Същевременно безспорното въздействие на основния прокурор върху членовете на Висш съдебен съвет от прокурорската квота (както в прокурорската гилдия, по този начин и в Пленума на ВСС) резервира невъзможността за ефикасното и без значение следствие на основния прокурор от лица, които не са негови подчинени, каквото следва да се вкара в осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека по делото " Колеви ". Предлаганите промени не обезпечават без значение следствие на основния прокурор на всички стадии от наказателното произвеждане, както изисква Европейска конвенция за правата на човека и заради това нямат отношение към осъществяването на това решение.
Така, с изключение на при първичния си избор,
ръководителите на висшите съдилища са изложени на спомагателна външна интервенция и напън
от представителите не-съдебната квота във Висш съдебен съвет. Това нарушава обективната самостоятелност на двете висши съдилища и оказва сплашващо въздействие върху техните решения.
Въпросът, обвързван с отчетността на основния прокурор е предмет на разбори също и на Венецианската комисия (ВК) и на Механизма за съдействие и инспекция (МСП). Констатациите на Венецианската комисия за липса на самостоятелен механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност при положение на закононарушение, осъществено от основния прокурор датират още от 2003 година В меморандум от същата година пълномощията на основния прокурор се преглеждат като прекомерно необятни като всяко искане за свалянето на неговия имунитет в действителност би могло да бъде направено само от него самия. Това се възприема като законова празнина, която не може да остане без законово позволение.
Дългогодишното несъблюдение на рекомендациите на Венецианската комисия
по отношение на статута на прокуратурата и основния прокурор, последствията от това и предложение за съответни дейности в тази посока са в детайли показани в Становище от 2017 година Венецианската комисия не предлага да се вкара " избор на съмнение " на основния прокурор или подчиняването му на изпълнителната власт, защото това е доста внимателен въпрос, който крие опасности от политизация. В тази обстановка, обаче, следва да бъдат въведени други ефикасни механизми за отчетност заради обстоятелството, че основанията за премахване са мъчно изпълними. Това се дължи на следните спънки:
- Висш съдебен съвет няма пълномощието за независимо следствие и изясняване на обстоятелствата и следва да се обърне или към Инспектората към Висш съдебен съвет, или към самата прокуратура. Основанието за освобождение по член 129, алинея 3, т. 3 от Конституцията на Република България (КРБ), а точно влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно закононарушение допуска влезнала в действие присъда, а заради квази-монополното състояние на основния прокурор по отношение на следствието той може да спре/прекрати следствие против себе си (реферира се непосредствено към делото " Колеви против България " )
- Освобождаването на съображение член 129, алинея 3, т. 5 от Конституция на Република България заради тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт също е мъчно за използване и остава теоретична опция . Това се дължи основно на мощната позиция на ГП в системата на прокуратурата и в границите на Висш съдебен съвет. Дори в случай че приемем, че няма потребност да се извърши особено следствие на дейностите на основния прокурор и че Инспекторатът към Висш съдебен съвет има волята и ресурсите за събиране на
доказателства, то има малко шансове за това такава самодейност да бъде сполучлива във Висш съдебен съвет защото основният прокурор има задоволително пълномощия да предотврати подобен случай. Комисията отбелязва, че членовете на Висш съдебен съвет с кариера на прокурори, след привършване на мандата на Висш съдебен съвет, се връщат в системата на прокуратурата и това още веднъж ги трансформира в йерархично подчинени на основния прокурор. Освен това нищо в закона не попречва основния прокурор да задейства инспекции във връзка с предходната работа като прокурори на членове на Висш съдебен съвет, до момента в който извършват мандата си. За разлика от определените членове на съвета, упражнявали съдийска
специалност, които не са в същата позиция във връзка с двамата ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд – вътрешната самостоятелност на съдиите е по-добре предпазена и вследствие на това
съществува по-малък риск те да работят в отбрана на ползите на своя началник.
Комисията заключава, че в актуалното положение на правосъдната власт в България има слаба отчетност на основния прокурор, който всъщност е ваксиниран против наказателното гонене и е на практика закрепостен. Предложенията на ВК за възстановяване не са взети под внимание от българското държавно управление и при правенето и представянето на сегашния законопроект.
Венецианската комисия предлага следното решение:
- Въвеждане на процедура за импийчмънт и инспектиране на процедурата по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституция на Република България за освобождение на ГП на съображение тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
Разследванията против основния прокурор следва да се организират от самостоятелен орган или лица, неподчинени на прокуратурата. Влиянието на членовете на Висш съдебен съвет с професионален генезис от прокуратурата и блокиращ глас при следствията и подаване на предложение до президента за освобождение би трябвало да бъде понижено.
- " Венецианската комисия повтаря, че реформирането на механизмите за отчетност отнасящи се до основния прокурор не значи симетрично облекчение на процедурите за премахване на ръководителите на двете висши съдилища или на членовете на Висш съдебен съвет ". Докато съдиите би трябвало да бъдат самостоятелни, то тази концепцията не е изцяло използвана към прокурорите. При тях по-точно е да се приказва за " автономност ", а не пълноценна " самостоятелност " на прокуратурата. Препоръките препотвърждават изводите от цялостния систематичен и
функционален разбор на Прокуратурата на Република България (ПРБ)
Венецианската комисия показва угриженост, че " включването на основния прокурор като член по право на Съдебния съвет поражда особени опасения за
вцепеняващ резултат върху съдиите и евентуална опасност,
защото основният прокурор е страна в доста от делата, които подлежат на решение точно от съдиите и неговото наличие в съвета основава риск - заради йерархичния темперамент на прокуратурата, другите членове от прокуратурата могат да се усещат задължени да следват позициите, възприети от основния прокурор ".
Освен Венецианската комисия и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), Механизмът за съдействие и инспекция също установи отсъствието на процедура или друга опция за търсене на отговорност на основния прокурор. По-конкретно, от началото на действието на МСП до в този момент, рекомендация в посока въвеждането на някаква форма на надзор над фигурата на ГП участва в 5 от всички 17 отчета. За първи път такава се появява в отчета от март 2010 година, в който се препраща към делото " Колеви " и фактът, че Европейски съд по правата на човека " разкритикува неналичието на отчетност на Главния прокурор ". Последователно в отчетите от юли
2012 година, 2016 година и януари 2017 година се разясняват
неосъществените промени в прокуратурата като част от тях е и безконтролността на основния прокурор.
В отчета от 2017 година е отправена съответна рекомендация ориентирана към правенето на Пътна карта в осъществяване на предписанията от самостоятелния разбор на структурния и функционален модел на Прокуратура на Република България, направен от прокурори от страни членки на Европейски Съюз. Европейките прокурори категорично споделят, че " Считаме, че в името на това да се поддържа публичното доверие в прокуратурата на Република България, изключително предвид на безпокойството, подбудено от делото " Колеви ", е належащо да се сътвори транспарантна процедура, ако в бъдеще основен прокурор бъде упрекнат по време на мандата си в осъществяването на тежко незаконно действие ". Последното споменаване на този сериозен недостиг в наказателното ни правораздаване е в отчета от ноември 2018 година В нито един от 5-те посочени нагоре отчета няма комплициран знак за тъждество сред ГП и ръководителите на двете висши съдилища. Подобна интерпретация е развита единствено на локална почва и опрощение за нея не може да се откри в отчетите по МСП. От тук може да бъде изработен единственият вероятен извод, че е налице
отвращение българските институции за осъществяване както на рекомендациите,
произлизащи от делото " Колеви ", по този начин и на тези, категорично посочени в отчета на европейските прокурори и в следствие в мнението на ВК от октомври 2017 година
Текстовете, препоръчани от Министерството на правораздаването на 14 юни се доближават до основаването на механизъм за напън против ръководителите на двете висши съдилища, като в същото време още веднъж оставят фигурата на основния прокурор недосегаема.
Съвместимостта на предлагания механизъм за търсене на отговорност на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд следва да бъде преценена и с наредбата на член 19, пар. 1, втора алинея от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС), която задължава страните членки да открият правните средства, нужни за обезпечаването на ефикасна правна отбрана в областите, обхванати от правото на Съюза. Върховните съдилища несъмнено са юрисдикции по смисъла на член 267 Договор за функционирането на Европейския съюз и запазването на тяхната самостоятелност е от първостепенно значение, с цел да се подсигурява реализирането на упоменатата нагоре отбрана. Същевременно, член 47, алинея втора от Хартата на главните права на Европейски Съюз планува достъпа до " самостоятелен " съд като условие, обвързвано с главното право на ефикасни правни средства за отбрана. Съдът на Европейския съюз (СЕС) поредно поддържа, че гаранцията за самостоятелност, присъща за правосъдната активност се изисква освен на нивото на Съюза, за съдиите на Съюза и генералните юристи на Съда, както планува член 19, параграф 2, трета алинея от Договора за Европейски съюз (ДЕС), само че и на нивото на страните членки, за националните съдилища. Понятието за самостоятелност допуска, че съответният орган упражнява правораздавателните си функционалности
изцяло независимо, без да е йерархично привързан или да е зависещ на който и било
и без да получава нареждания или указания от какъвто и да било тип, и че по този метод е предпазен от външна интервенция или напън, които могат да накърнят независимостта на членовете му при вземането на решение и да повлияят на съответните решения. Обективният детайл на правилото на самостоятелност на правосъдната власт изисква задоволително гаранции, с цел да се изключи всяко основателно подозрение по отношение на независимостта и безпристрастността на органа и да се подсигурява появяването на самостоятелност.
Изискването за самостоятелност постанова също дисциплинарният режим на съдиите да включва нужните гаранции за цялостното отбягване на риска от потребление на сходен режим като система за политически надзор на наличието на правосъдните решения. В това отношение въвеждането на правила, определящи по-конкретно както дейностите, които съставляват дисциплинарни нарушавания, по този начин и съответно използваните наказания, които плануват намесата на самостоятелен орган по реда на процедура, гарантираща напълно прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на отбрана, и които закрепват опцията за оборване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, съставлява набор от
основни гаранции за задачите на опазването на независимостта на правосъдната власт.
До сходни заключения е достигнал и Европейски съд по правата на човека през 2013 година по делото Oleksandr Volkov v. Ukraine (no. 21722/11).
В светлината на обществено изразяваното противоречие и неуважение към някои решения на Върховния касационен съд и устрема за тяхното " превъзмогване " по законодателен път, считаме, че предвижданите ограничения за търсене на отговорност на ръководителите на висшите съдилища с решение не на съдии, определени от съдии, а на болшинство от членове на Висш съдебен съвет, определени от парламентарно показани партии и прокурори, могат да изложат двамата ръководители, а заради това – и двете висши съдилища и техните съдии, на неприемлива външна интервенция и напън от страна на изпълнителната власт, проверяващите органи и прокуратурата, в нарушаване на обективната самостоятелност на висшите съдилища и в блян за оказване на въздействие върху техните решения.
Надяваме се тези съображения да бъдат взети под внимание по време на закритата Кръгла маса за разискване на ограниченията за осъществяване на постановените от Европейски съд по правата на човека решения по отношение на неефективността на следствието в България с присъединяване на представители на Комитета на министрите към Съвета на Европа, както и от други специалисти, които следят описаните погоре процеси течащи в страната.
Антикорупционен фонд
Български юристи за правата на индивида
Български институт за правни начинания
Български хелзинкски комитет
Институт за пазарна стопанска система
Програма " Достъп до информация "
Съюз на съдиите в България
Изпълнително бюро на Съюз на юристите в България
Център за демократични тактики
Център за самостоятелен живот
До Комитета на министрите, Съвета на Европа
Комисията за народна власт посредством право
Европейската комисия
Това писмо показва терзанието на част от неправителствените и съсловни организации в България по отношение на показаните от министъра на правораздаването на 14 юни оферти за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) по отношение на процедура за краткотрайно премахване и предварително преустановяване на пълномощията на така наречен трима огромни в правосъдната власт – ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и основния прокурор (ГП).
В края на 2015 година нужната конституционна промяна беше сведена до частични позитивни промени, които не осигуриха действителна самостоятелност на съда и действителна отчетност на прокуратурата. Изразеното поощрение за продължение на промяната не беше последвано от съответни ограничения. Напротив, през последните години бяха признати законодателни решения за дисциплинарна и наказателна отговорност и премахване на съдии от служба по предложение на прокуратурата с безпроблемното утвърждение на съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), които
нескривано целят вцепеняващ резултат и слагат съдиите в спомагателна взаимозависимост от прокуратуратa.
Необходимостта от въвеждане на самостоятелен механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност при положение на закононарушение, осъществено от основния прокурор, е наложителна генерална мярка в осъществяване на решението на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по делото " Колеви против България " от 2009 година В последния отчет на Комитета на министрите от март 2019 година се отбелязва, че макар засиленото наблюдаване на осъществяването на това решение, българското държавно управление към този момент 10 години не е предложило съответни ограничения.
От няколко месеца ставаме очевидци на лансиране на концепцията за въвеждане на спомагателен механизъм за дълготрайно премахване от служба на ръководителите на висшите съдилища по предложение на прокурор или на министър.
Предвидените в плана на министъра на правораздаването ограничения:
- Въвеждат друг от общо използвания ред за формиране на наказателно произвеждане против ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор. Необходимостта от подобен специфичен ред във връзка с ръководителите на висшите съдилища не е обоснована, защото няма учредения и не се твърди, че общият ред е неупотребим по отношение на тях.
- Предоставят самодейността за формиране на наказателно произвеждане против " тримата огромни " на министъра на правораздаването или на трима членове на съответната гилдия на Висш съдебен съвет, а решението - на болшинство от 2/3 от членовете на Пленума на Висш съдебен съвет, което може да бъде образувано с гласовете на прокурори, следователи и представители на парламентарната квота и на процедура да изключи гласовете на шестимата съдии, определени от самите съдии. Това излага ръководителите на висшите съдилища на външна интервенция и напън от страна на министъра на правораздаването и представителите на не-съдебната квота във Висш съдебен съвет и рискува да оказва сплашващо въздействие върху съда.
- Същевременно безспорното въздействие на основния прокурор върху членовете на Висш съдебен съвет от прокурорската квота (както в прокурорската гилдия, по този начин и в Пленума на ВСС) резервира невъзможността за ефикасното и без значение следствие на основния прокурор от лица, които не са негови подчинени, каквото следва да се вкара в осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека по делото " Колеви ". Предлаганите промени не обезпечават без значение следствие на основния прокурор на всички стадии от наказателното произвеждане, както изисква Европейска конвенция за правата на човека и заради това нямат отношение към осъществяването на това решение.
Така, с изключение на при първичния си избор,
ръководителите на висшите съдилища са изложени на спомагателна външна интервенция и напън
от представителите не-съдебната квота във Висш съдебен съвет. Това нарушава обективната самостоятелност на двете висши съдилища и оказва сплашващо въздействие върху техните решения.
Въпросът, обвързван с отчетността на основния прокурор е предмет на разбори също и на Венецианската комисия (ВК) и на Механизма за съдействие и инспекция (МСП). Констатациите на Венецианската комисия за липса на самостоятелен механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност при положение на закононарушение, осъществено от основния прокурор датират още от 2003 година В меморандум от същата година пълномощията на основния прокурор се преглеждат като прекомерно необятни като всяко искане за свалянето на неговия имунитет в действителност би могло да бъде направено само от него самия. Това се възприема като законова празнина, която не може да остане без законово позволение.
Дългогодишното несъблюдение на рекомендациите на Венецианската комисия
по отношение на статута на прокуратурата и основния прокурор, последствията от това и предложение за съответни дейности в тази посока са в детайли показани в Становище от 2017 година Венецианската комисия не предлага да се вкара " избор на съмнение " на основния прокурор или подчиняването му на изпълнителната власт, защото това е доста внимателен въпрос, който крие опасности от политизация. В тази обстановка, обаче, следва да бъдат въведени други ефикасни механизми за отчетност заради обстоятелството, че основанията за премахване са мъчно изпълними. Това се дължи на следните спънки:
- Висш съдебен съвет няма пълномощието за независимо следствие и изясняване на обстоятелствата и следва да се обърне или към Инспектората към Висш съдебен съвет, или към самата прокуратура. Основанието за освобождение по член 129, алинея 3, т. 3 от Конституцията на Република България (КРБ), а точно влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно закононарушение допуска влезнала в действие присъда, а заради квази-монополното състояние на основния прокурор по отношение на следствието той може да спре/прекрати следствие против себе си (реферира се непосредствено към делото " Колеви против България " )
- Освобождаването на съображение член 129, алинея 3, т. 5 от Конституция на Република България заради тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт също е мъчно за използване и остава теоретична опция . Това се дължи основно на мощната позиция на ГП в системата на прокуратурата и в границите на Висш съдебен съвет. Дори в случай че приемем, че няма потребност да се извърши особено следствие на дейностите на основния прокурор и че Инспекторатът към Висш съдебен съвет има волята и ресурсите за събиране на
доказателства, то има малко шансове за това такава самодейност да бъде сполучлива във Висш съдебен съвет защото основният прокурор има задоволително пълномощия да предотврати подобен случай. Комисията отбелязва, че членовете на Висш съдебен съвет с кариера на прокурори, след привършване на мандата на Висш съдебен съвет, се връщат в системата на прокуратурата и това още веднъж ги трансформира в йерархично подчинени на основния прокурор. Освен това нищо в закона не попречва основния прокурор да задейства инспекции във връзка с предходната работа като прокурори на членове на Висш съдебен съвет, до момента в който извършват мандата си. За разлика от определените членове на съвета, упражнявали съдийска
специалност, които не са в същата позиция във връзка с двамата ръководители на Върховен касационен съд и Върховен административен съд – вътрешната самостоятелност на съдиите е по-добре предпазена и вследствие на това
съществува по-малък риск те да работят в отбрана на ползите на своя началник.
Комисията заключава, че в актуалното положение на правосъдната власт в България има слаба отчетност на основния прокурор, който всъщност е ваксиниран против наказателното гонене и е на практика закрепостен. Предложенията на ВК за възстановяване не са взети под внимание от българското държавно управление и при правенето и представянето на сегашния законопроект.
Венецианската комисия предлага следното решение:
- Въвеждане на процедура за импийчмънт и инспектиране на процедурата по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституция на Република България за освобождение на ГП на съображение тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
Разследванията против основния прокурор следва да се организират от самостоятелен орган или лица, неподчинени на прокуратурата. Влиянието на членовете на Висш съдебен съвет с професионален генезис от прокуратурата и блокиращ глас при следствията и подаване на предложение до президента за освобождение би трябвало да бъде понижено.
- " Венецианската комисия повтаря, че реформирането на механизмите за отчетност отнасящи се до основния прокурор не значи симетрично облекчение на процедурите за премахване на ръководителите на двете висши съдилища или на членовете на Висш съдебен съвет ". Докато съдиите би трябвало да бъдат самостоятелни, то тази концепцията не е изцяло използвана към прокурорите. При тях по-точно е да се приказва за " автономност ", а не пълноценна " самостоятелност " на прокуратурата. Препоръките препотвърждават изводите от цялостния систематичен и
функционален разбор на Прокуратурата на Република България (ПРБ)
Венецианската комисия показва угриженост, че " включването на основния прокурор като член по право на Съдебния съвет поражда особени опасения за
вцепеняващ резултат върху съдиите и евентуална опасност,
защото основният прокурор е страна в доста от делата, които подлежат на решение точно от съдиите и неговото наличие в съвета основава риск - заради йерархичния темперамент на прокуратурата, другите членове от прокуратурата могат да се усещат задължени да следват позициите, възприети от основния прокурор ".
Освен Венецианската комисия и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), Механизмът за съдействие и инспекция също установи отсъствието на процедура или друга опция за търсене на отговорност на основния прокурор. По-конкретно, от началото на действието на МСП до в този момент, рекомендация в посока въвеждането на някаква форма на надзор над фигурата на ГП участва в 5 от всички 17 отчета. За първи път такава се появява в отчета от март 2010 година, в който се препраща към делото " Колеви " и фактът, че Европейски съд по правата на човека " разкритикува неналичието на отчетност на Главния прокурор ". Последователно в отчетите от юли
2012 година, 2016 година и януари 2017 година се разясняват
неосъществените промени в прокуратурата като част от тях е и безконтролността на основния прокурор.
В отчета от 2017 година е отправена съответна рекомендация ориентирана към правенето на Пътна карта в осъществяване на предписанията от самостоятелния разбор на структурния и функционален модел на Прокуратура на Република България, направен от прокурори от страни членки на Европейски Съюз. Европейките прокурори категорично споделят, че " Считаме, че в името на това да се поддържа публичното доверие в прокуратурата на Република България, изключително предвид на безпокойството, подбудено от делото " Колеви ", е належащо да се сътвори транспарантна процедура, ако в бъдеще основен прокурор бъде упрекнат по време на мандата си в осъществяването на тежко незаконно действие ". Последното споменаване на този сериозен недостиг в наказателното ни правораздаване е в отчета от ноември 2018 година В нито един от 5-те посочени нагоре отчета няма комплициран знак за тъждество сред ГП и ръководителите на двете висши съдилища. Подобна интерпретация е развита единствено на локална почва и опрощение за нея не може да се откри в отчетите по МСП. От тук може да бъде изработен единственият вероятен извод, че е налице
отвращение българските институции за осъществяване както на рекомендациите,
произлизащи от делото " Колеви ", по този начин и на тези, категорично посочени в отчета на европейските прокурори и в следствие в мнението на ВК от октомври 2017 година
Текстовете, препоръчани от Министерството на правораздаването на 14 юни се доближават до основаването на механизъм за напън против ръководителите на двете висши съдилища, като в същото време още веднъж оставят фигурата на основния прокурор недосегаема.
Съвместимостта на предлагания механизъм за търсене на отговорност на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд следва да бъде преценена и с наредбата на член 19, пар. 1, втора алинея от Договора за действие на Европейския съюз (ДФЕС), която задължава страните членки да открият правните средства, нужни за обезпечаването на ефикасна правна отбрана в областите, обхванати от правото на Съюза. Върховните съдилища несъмнено са юрисдикции по смисъла на член 267 Договор за функционирането на Европейския съюз и запазването на тяхната самостоятелност е от първостепенно значение, с цел да се подсигурява реализирането на упоменатата нагоре отбрана. Същевременно, член 47, алинея втора от Хартата на главните права на Европейски Съюз планува достъпа до " самостоятелен " съд като условие, обвързвано с главното право на ефикасни правни средства за отбрана. Съдът на Европейския съюз (СЕС) поредно поддържа, че гаранцията за самостоятелност, присъща за правосъдната активност се изисква освен на нивото на Съюза, за съдиите на Съюза и генералните юристи на Съда, както планува член 19, параграф 2, трета алинея от Договора за Европейски съюз (ДЕС), само че и на нивото на страните членки, за националните съдилища. Понятието за самостоятелност допуска, че съответният орган упражнява правораздавателните си функционалности
изцяло независимо, без да е йерархично привързан или да е зависещ на който и било
и без да получава нареждания или указания от какъвто и да било тип, и че по този метод е предпазен от външна интервенция или напън, които могат да накърнят независимостта на членовете му при вземането на решение и да повлияят на съответните решения. Обективният детайл на правилото на самостоятелност на правосъдната власт изисква задоволително гаранции, с цел да се изключи всяко основателно подозрение по отношение на независимостта и безпристрастността на органа и да се подсигурява появяването на самостоятелност.
Изискването за самостоятелност постанова също дисциплинарният режим на съдиите да включва нужните гаранции за цялостното отбягване на риска от потребление на сходен режим като система за политически надзор на наличието на правосъдните решения. В това отношение въвеждането на правила, определящи по-конкретно както дейностите, които съставляват дисциплинарни нарушавания, по този начин и съответно използваните наказания, които плануват намесата на самостоятелен орган по реда на процедура, гарантираща напълно прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на отбрана, и които закрепват опцията за оборване пред съд на решенията на дисциплинарните органи, съставлява набор от
основни гаранции за задачите на опазването на независимостта на правосъдната власт.
До сходни заключения е достигнал и Европейски съд по правата на човека през 2013 година по делото Oleksandr Volkov v. Ukraine (no. 21722/11).
В светлината на обществено изразяваното противоречие и неуважение към някои решения на Върховния касационен съд и устрема за тяхното " превъзмогване " по законодателен път, считаме, че предвижданите ограничения за търсене на отговорност на ръководителите на висшите съдилища с решение не на съдии, определени от съдии, а на болшинство от членове на Висш съдебен съвет, определени от парламентарно показани партии и прокурори, могат да изложат двамата ръководители, а заради това – и двете висши съдилища и техните съдии, на неприемлива външна интервенция и напън от страна на изпълнителната власт, проверяващите органи и прокуратурата, в нарушаване на обективната самостоятелност на висшите съдилища и в блян за оказване на въздействие върху техните решения.
Надяваме се тези съображения да бъдат взети под внимание по време на закритата Кръгла маса за разискване на ограниченията за осъществяване на постановените от Европейски съд по правата на човека решения по отношение на неефективността на следствието в България с присъединяване на представители на Комитета на министрите към Съвета на Европа, както и от други специалисти, които следят описаните погоре процеси течащи в страната.
Антикорупционен фонд
Български юристи за правата на индивида
Български институт за правни начинания
Български хелзинкски комитет
Институт за пазарна стопанска система
Програма " Достъп до информация "
Съюз на съдиите в България
Изпълнително бюро на Съюз на юристите в България
Център за демократични тактики
Център за самостоятелен живот
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ