Кристо и парите
Дневник разгласява фрагмент от излязлата през юни книга на журналиста Евгения Атанасова - Тенева - " Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове " (издание на " Книгомания " ). Това е част от главата " Кристо и парите ":
Кристо е прям и пряк, когато приказва за пари. Той не заобикаля тематиката, не философства ненужно, не омаловажава смисъла им, не се оправдава. Например с наблягане и усмивка споделя за финансирането на " Плаващите кейове ": " О, парите, това е доста значим въпрос. Всички наши планове се финансират от нас. Нашите пари, не пари на банки, наши лични пари. Те идват от продажбата на истинските творби на изкуството, които върша с ръцете си. Аз нямам асистент. Всичко правя самичък – дребни скици, огромни рисунки, умалени модели. Продаваме ги на най-големите музеи, галерии и колекционери по света и с тези пари се заплащат плановете. "
При диалозите с него или при обществените му изяви в никакъв случай не съм забелязала да изпитва дискомфорт, да намира несъгласие сред духовното и материалното в изкуството. Заедно с Жан-Клод са дефинирали ясно отношението си по този въпрос. Така са открити и уговорките сред тях за изкарването и управляването на парите, до момента в който тя е жива.
Сега, когато е без дългогодишната си спътница, Кристо изповядва същите правила. Екипът от съидейници му оказва помощ да ги осъществя. Има едно изречение, което Кристо обича да повтаря. Той споделя: " Аз съм просветен болшевик и употребявам капиталистическата система до дъно. " То мъчно може да бъде разбрано от хора, които не са живели в страна с комунистически режим на ръководство. Такава е била България, от която Христо Явашев е избягал като студент. Държава без частна благосъстоятелност, с планова стопанска система и равни приходи, в която да си деятелен или правоприемник на имотна фамилия е рисково и наказуемо. Невръстният Христо обаче е живял и в друго време и то също е запечатано в спомените му.
Това е времето, когато в родното му Габрово семействата на индустриалците развивали града и търгували със света. Тогава, в средата на 40-те години личният му татко построил дребна фабрика, в която желал да създава препарати за обработка на текстил. Съдружник в нея била и майка му, а старите им фирмени отчети, непокътнати в архивите, са образцови счетоводни документи. Кристо знае и по какъв начин предприятието им било взето от комунистическата власт още преди да проработи изцяло. Първо им били отнети работните пространства. Година по-късно, със заповед на министъра на стопанската система, фамилията му било изхвърлено на улицата от пристройката към фабриката, където живеели. Напуснали я, оставяйки цялата си мебелировка.
Някъде в съзнанието на Кристо е запечатан и споменът за идната година, която татко им прекарал в пандиза. Бил упрекнат, че съзнателно е унищожил социалистическа продукция, тъй като пийнал служащ похабил плат по време на неговата промяна. Анани, най-големият от трите момчета, ми е разказвал по какъв начин с Кристо, хванати за ръка, прекосявали пред прозорците на килията, с цел да ги види татко им. Той и до през днешния ден в никакъв случай не повдига тази мъчителна тематика пред брат си, опасява се да извика този спомен, с цел да не го разстрои.
© Издателство "Книгомания "
Обвиненият в " бойкот на производството " Владимир Явашев бил заставен да напусне родният за децата им Габрово и да води фамилията си в различен град. Четиринайсетгодишният Христо отпътувал сред два образователни периода, още преди да е приключил гимназията. Набеденият му родител съумял да си откри работа, тъй като бил високо дипломиран експерт. Семейството обаче живеело доста непретенциозно. От новия град, Пловдив, Христо написа до най-близкия си другар Драго (Драган Немцов) в Габрово, че в града " има огромни развлечения, само че нямаме материални средства, та по тази причина в този момент съм у дома – рисувам глави, етюди " (писмо на Кристо до Драган Немцов, 1951 година, Пловдив).
Младият художник още тогава имал тъкмо и прагматично отношение към парите. Драган му изпратил 2400 лв. остарели пари (около 240 днешни, или една пета от тогавашната междинна месечна заплата, която била 12 327 лева), с цел да му купи книги по изкуство и репродукции от окръжния град. Христо проучил цените на всяка книга, разкрил разлика в цената им в разнообразни книжарници и направил най-изгодния за приятеля си асортимент. Изпратил му цялостен доклад. Допълнил сумата със свои 295 лева и общо за парите съумял да купи 4 български книги, 3 руски и пет репродукции. Пише му, че за всички е получил квитанция като се изключи един албум, за който не могли да му издадат фактура.
Година по-късно Христо рисувал старателно часове наред всеки ден след учебно заведение в кръжока по изкуството в Пловдив. Едновременно се подготвял съществено за матури в гимназията. Чувствал се
виновен и задължен да помогне на фамилията си
което било " материално недобре ". Захванал се дружно с художника от Народния куклен спектакъл Б. Ахчийски да направи художествено оформление за детска пиеса. " Ходя съвсем всеки ден в театъра, работата е доста, а излизането на пиесата се бърза. Времето, с което разполагах отвън всичко това, го използвах за изобразяване, учебно заведение и прочие Знам, че ти, най-близкият и едничък другар, ще ме схванеш, още повече, като знаеш, че вървя и на курсове " (Писмо на Кристо до Драган Немцов, 1951 година, Пловдив). Христо написа на Драго, че желае да пътува през лятото до родното Габрово, което се намира единствено на стотина километра, само че не знае дали у дома ще имат задоволително средства.
Още на 17 години, след посещаване на обща художествена галерия в София, студентът знаел, че има и изкуство, което се прави не по ентусиазъм: " Повечето работи са плакатни. Може би това е от бюрокрацията, която съществува освен у нас. Само бюрокрацията основава това, което ще ти кажа по-долу: всичките картини може би с дребни изключения (на по-младите) са основани " парà да пада ". В тях би трябвало безусловно да има влакове, станове, комини, скели, нарисувани по този начин, както се поставя за дадената сума. В картините би трябвало да има виолетово, алено, оранжево наред с лазурносиньо. Трябва да има хубави хора, с очи " изблещени ", устни красиви, тела лигави – всичко това го желае пàрата " (писмо на Кристо до Драган Немцов, 1951 година, Пловдив).
Когато през 1953 година Христо от първия път е признат в Художествената академия в София, той не се отдава на нехаен студентски живот. Живее непретенциозно, настанен в столицата при близка другарка на майка му в една стая с нейния наследник. Освен че рисува непрекъснато и по време на извършения и в квартирата си, той постоянно има и работа, близка до заниманията му, с цел да си помогне финансово. Един от методите бил да търси подобаващи местоположения за кино продукции.
Когато след трети курс тръгнал самичък на път, с цел да не се върне в никакъв случай назад в България, Христо купил билета си с пари, които майка му взела назаем. Амбициран да не й остане дебитор, той се погрижил тя да получи негов хонорар за сценография от Кукления спектакъл в Пловдив.
Животът на бежанец бил тежък тест за характера на 21-годишния студент.
За всичко Христо трябвало да разчита единствено на себе си
Семейството му в България нямало опция да му оказва помощ финансово. В първите години те по негово искане му изпратили единствено малко от неговите облекла, храна и рисунките, които му били значими, с цел да се показва пред света.
И в Прага, и във Виена, краткотрайни спирки, преди да доближи Париж, Христо не спирал да работи. Не се срамувал на разсъмване да товари и разтоварва камиони с щайги зеленчуци, да мие чинии, както ми е казвал: " вършех всякаква работа, нямах никого, бях напълно самичък ". Макар да написа за себе си до приятеля си Драго че " е доста свенлив ", последователно, на всяко място, с помощта на университетските си умения и художнически гений, основал мрежа от клиенти. Рисувал портрети на тях и техните фамилии. За първите контакти му помогнали остарели емигранти – другари на татко му. С ведрия си темперамент и гений за изобразяване, той основал и нови потребни познанства.
В Париж му хрумнало му, че салонът на фризьорите на висшето общество – Рене Буржоа и Жак Десанж, с които случайността го срещнала, е положително място за предложение на портретите му пред светските дами. Рисуването на техните деца също се оказало доходоносно, а и отнемало по-малко време. По този метод се срещнал и със фамилията на Жан-Клод. Нейната майка го поканила първо да нарисува неин портрет, а след това и на цялото семейство.
© Associated Press
Кристо и брачната половинка му Жан-Клод, която умря през 2009г.
По това време всяка изкарана монета била разчетена – за квартира, за билети за спектакъл, концерти и кино. Христо не жалел пари да се дообразова и навакса пропуските в познанията си. Съзнавал, че след годините в България, където допирът до международното изкуството бил деликатно подбиран и оптимално стеснен от системата, това било безусловно належащо, в случай че желае да се самоизгради като създател, да се състезава за своето място в културния живот. В Париж, когато срещнал Жан-Клод, той бил безпаричен художник. Рисувал портрети за пари, с цел да се изхранва, а по-късно неуморно опитал в ателието новите си търсения, характерно своето, което ще подписва с " Кристо ". Новите му познати от елитни фамилии били единомислещи, че той знае доста и излъчва просветеност и достойнство, макар че си броял стотинките. Дъщерята от генералско семейство Жан-Клод не инцидентно изоставила фамилната къща, брачна половинка и роклите си " Шанел ", с цел да заживее с младия художник.
Жан-Клод споделя: " Никога не сме имали пари, само че не сме били небогати. "
Младата двойка бързо се научава по какъв начин да се оправя с дребното, което има. Да платят наема, да имат за храна, за материали на Кристо. Той преценя, по кое време би трябвало да търси поръчки за портрети и по кое време може да откаже.
Ентусиазмът на Кристо е инфекциозен. Жан-Клод споделяла нищетата, преодолявали я с досетливост, изключително след раждането на сина им Кирил. Тя бързо се научила, че би трябвало да премълчи, когато открие опакован следващия предмет у дома, даже да са обичаните й обувки. Веднъж, когато Кристо отказал ангажимент за портрет, който можел да заплати наема за четири месеца, от устата й излязло укорителното " глупави пакетажи ". Отговорът му бил толкоз категоричен, че тя схванала – в случай че Кристо би трябвало да избира сред нея и изкуството си, не тя ще е печелившата. " (Christo and Jeanne-Claude: A Biography, Burt Chernow). Макар че при започване на 60-те години неговите " пакетирани " обекти към този момент намират аудитория и фенове в европейски галерии, Кристо отива за финален път да рисува портрети в Швейцария, с цел да завоюва пари за пътешестване до Ню Йорк през 1964 година
Кристо и Жан-Клод сами се учат от общуването с хората на изкуството и от срещите с първите критици, колекционери и галеристи. Началните млади и наивни години в този свят с нови правила ги привикват да не повтарят грешките си. Хазяин в Париж изхвърлил складирани опаковани пакети и консервни кутии, откакто Кристо и Жан-Клод просрочили заплащането на наема. Случило се галеристи да не споделят за продадени работи, да не им върнат ранни произведения с думите, че са унищожени. Тогава на създателя и спътницата му даже не хрумвало, че би трябвало да имат фотография на всяко произведение, да ги дават на галерията със лист, да изискат квитанция. По-късно през годините видели не една творба, която мислели за изчезнала, да се продава на търгове. Някои откупили назад. Уроците от този интервал ги трансформирали в изрядно документиращи всяко свое произведение.
Жан-Клод била освен влюбена, само че и интелигентна жена. Тя бързо схванала, че ще бъде до Кристо освен в случай че поддържа изкуството му, само че и в случай че стане част от него. Любовта, която изпитвали един към различен, силата на младостта, компликациите, през които минали дружно, сами, без поддръжка от фамилиите си, създали съюза им здрав и резистентен. Жан-Клод си извоювала правото да е освен сателит, само че и помощник и съавтор. Полека, с женска вътрешен глас и нюх станала индивидът, който освобождава създателя от по-прагматичната работа – договаряния, заплащания, продажби. Малките планове станали огромни, тежестта и отговорността на финансовите задължения – също.
Съюзът Кристо и Жан-Клод изработил свои ясни финансови правила
Тя с горделивост приказва за себе си като за жена, която " не желае с парите си да купува диаманти, а да прави планове " (Жан-Клод на конференция в музея Метрополитън, 2005 г.).
Изкуството на Кристо и Жан-Клод и моделът, който възприемат, с цел да го осъществят, е странна заварка сред утопично-идеалното и материално-рационалното. Проектите, които вършат, по техните думи са единствено " за наслада и хубост " и " нямат никакъв смисъл ", само че за сбъдването им се основават цeли работещи предприятия и ясна финансова система.
Отношението им към парите е крепко построено върху философията верую на Кристо – тотална независимост от всевъзможни зависимости. Изповядва я в младостта си – за дребните неща, развиват я с Жан-Клод в работеща система по време на креативната зрялост. И през днешния ден, когато развива планове за десетки милиони, Кристо не прави компромис с това.
" Нямаме никакви спонсори. Знаете това е добър бизнес за някои. Всеки план е с авторски права, запазена марка, никой не може да го комерсиализира, нито с изображения, нито с артикули, в случай че някой се опита, нашите юристи – БАМ – ще го спрат " – споделя Кристо, до момента в който " Плаващите кейове " към момента се носят върху водите на Изео и казвайки БАМ, удря пламенно с юмрука на едната си ръка отворената длан на другата. Звучи толкоз просто, само че всички се чудят по какъв начин става. Кристо не пази в загадка модела им, споделя го на драго сърце като откривател.
© Калин Иванов
Откриването на " Плаващите кейове ", езерото Изео, 2016 година - създателят на книгата с Кристо.
Когато отиват да заживеят вечно в Ню Йорк, през 1964 година, той към този момент има зад тила си няколко сполучливи изложения в Европа, акцията на ул. " Рю Висконти " в Париж, добил е името на обещаващ актьор. Поводът да дойдат във все по-привлекателния за артистите град е поканата на Лео Кастели да взе участие в галерия с още трима създатели в неговата известна изложба на 77-а улица. Свободният дух на Ню Йорк подхожда на двойката.
Кристо не инцидентно набито повтаря: " Ние не емигрирахме в Съединени американски щати, ние емигрирахме в Манхатън, Ню Йорк " (Кристо – лекция " Градски планове ", Брюксел, 2017 г.). И двамата усещат, че в Америка ще имат повече благоприятни условия в сравнение с в познатата им парижка среда. Това значи да стартират отначало – да договарят с галерии, да основат контакти, да имат продажби, с цел да могат да работят и живеят. Американската журналистка Барбара Роуз си спомня по какъв начин в леден зимен ден в годината на идването им Жан-Клод я поканила на вечеря във към момента ремонтиращата се къща (списание Interview, 10.03.2014 г.). С нея бил и Франк Стела. Роуз счита, че се е озовала в новия им дом по рекомендация на Лео Кастели, тъй като говорела френски. Тогава и двамата домакини съвсем не знаели британски. За вечеря Жан-Клод сервирала филии бял самун с кетчуп. Новодошлите създатели обаче били толкоз въодушевени, чаровни и вдъхновяващи, че всички им дали прошка ужасната храна. Още тогава на присъстващите било ясно, че двамата ще бъдат част от артистичния живот на Ню Йорк, а също и че ще вършат нещата по собствен характерен, друг метод.
От първите години до наши дни Кристо и Жан-Клод бранят своята автономия. Не се обвързват с контракти с нито една от огромните галерии. За разлика от множеството модерни имена в изкуството те в никакъв случай не създали и своя лична изложба. Не дали изключителни права на никой от мощните арт дилъри да ги съставлява и по този начин да има надзор върху творбите, да въздейства по един или различен метод на креативния им развой.
Вместо това през годините
двамата се трансформират в най-големите колекционери на своето изкуство
Кристо споделя: " Това е най-голямото ни благосъстояние ". В Базел, Швейцария, имат склад – " пещерата със съкровищата ", както я назовава кураторът страж Джоузи Крафт. В нея са събрани творбите на Кристо още от ранните, направени в края на 50-те и 60-ге години на ХХ век. Вероятно съдържа повече от 1000 експоната. Имат и по-малко вместилище в Ню Йорк. Кога, какво, какъв брой и на каква цена да продават в най-голяма степен е тяхно решение, съобразено и с това, което пазарът може да понесе. Свързано е и със спешността, с която им трябват парите, с размера на нужната сума. Посрещат колекционери или представители на музеи и търговци най-често на същия адрес в СоХо, където живеят от 1964 година.
Тук са били и всички мои срещи с Кристо. В приемната няма нищо ненужно – фотьойл, канапе и дребна масичка, отрупана с албуми, рисунки от плановете на Кристо по стените, няколко от ранните работи – опаковани консерви и предмети във витрини. Кристо се появява с изцапани от бои ръце и облекла. От цвета на петната може човек да се досети, кой план е рисувал допреди малко. Разбирам колекционерите – въпреки тук, в аурата на ателието, да купуват по-скъпо, за тях е вълнуващо прекарването да се срещнат персонално с артистите. Това прибавя друга, нематериална стойност към творбите. Големите покупко-продажби от време на време са съпроводени от чаша вино за тост.
Според Кристо и Жан-Клод най-хубавите им работи могат да се купят точно тук, непосредствено от студиото, тъй като това са нещата, които избират да пазят за себе си. Артистите изясняват по-високите цени при тях, в сравнение с вторичния пазар и споделят, че това е тъй като мъчно се разделят с най-впечатляващите творби. Според Жан-Клод: " Един създател не основава шедьоври всеки ден. Така че в случай че търсиш нещо с не толкоз високо качество, купуваш на търг.
Ако искаш по-добра творба – купуваш непосредствено от нас. Ние държим най-хубавото за себе си
(Harvard Business School, Christo and Jeanne-Claude: The Art of the Entrepreneur, Felda Hardymon, Josh Lerner, Ann Leamon, rev: August 7, 2006).
Те не обичат да продават притиснати от събитията. Имало и случай, когато незабавно и отчайващо им трябвали пари. Така е до момента в който вършат " 5600 кубически метра пакет " за ревюто " Документа " в Касел през 1968 година Невъзможността да вдигнат въздушната статуя ги изправя пред нови механически решения и изключителни разходи. Необходими са незабавно пари в брой, с цел да не се провалят. Жан-Клод с смут си спомня, че тогава се съгласили да се разделят с творбите на Кристо за половината от цената им, единствено с цел да получат сумите незабавно. Пожелали си в никакъв случай повече да не изпадат в сходна обстановка (Harvard Business School, Christo and Jeanne-Claude: The Art of the Entrepreneur, Felda Hardymon, Josh Lerner, Ann Leamon, rev: August 7, 2006).
През годините те освен продават, само че и купуват назад творбите, които се появяват в аукционните къщи. Всички техни огромни колекционери са осведомени, че в случай че решат да се разделят с някоя от работите на Кристо, които имат, артистите са първите евентуални купувачи. Те вземат участие в търгове и наддават наедно с другите заинтригувани от тяхното изкуство, като на процедура контролират цените на своите творби. Докато е жива, Жан-Клод го прави персонално. Тя знае по кое време да се състезава нападателно и по кое време си коства да се откаже, без да влага доста. Участието си изяснява по този начин: " Обикновено купуваме наши творби от аукциони по две аргументи. Или първо, тъй като сме ги продали от дълго време на ниска цена и съжаляваме и сме подготвени да дадем повече, с цел да ги имаме назад. Или второ, в случай че цената е доста ниска. Няма да е добре, в случай че вторичният пазар се наводни с работи на Кристо, тъй като това ще повлияе на цените на първичния. Не бихме желали и цената да скочи прекомерно високо... " – споделя тя (Harvard Business School, Christo and Jeanne-Claude: The Art of the Entrepreneur, Felda Hardymon, Josh Lerner, Ann Leamon, rev: August 7, 2006).
Кристо и Жан-Клод продават творбите си, с цел да могат да осъществят плановете, които са на дневен ред. Затова и когато се съпоставя тяхното годишно равнище на продажби с други актьори, то може да наподобява относително по-ниско. В множеството случаи това значи, че такова е било тяхното предпочитание.
Когато с Кристо
приказваме за неповторимия им метод на финансиране
той ми изяснява – " Колекционерите са пословично неприятни платци. Те желаят да имат творбата щом кажат, че го купуват, само че в никакъв случай не дават парите незабавно. Често пъти това става на вноски или с огромно забавяне " ( изявление пред създателя, 2014 година, Ню Йорк).
Докато са в интервал на приемане на позволение или механически проби, артистите нормално съумяват да покрият разноските с приходите от продажбите. Когато подготвителният интервал до разрешаване на плана се проточи доста дълго през годините, набъбват и цифрите. По-активната част от реализирането на плана обаче, изисква непрекъснат паричен запас за материали и най-много за заплащането на заплатите на стотиците наети служащи, които чакат парите си в края на всяка седмица. Това се оказва едно от най-скъпите пера. Кристо споделя: " На тях ние не можем да кажем, че господин още Х не ни е платил и по тази причина и те няма да получат пари " (интервю пред създателя, 2014 година, Ню Йорк). " Може би ще се учудите, само че най-скъпата част от плановете нормално е трудът, заплащането на работещите. Не е за поверие, само че по време на " Чадърите " дневните надници на всички бяха към половин милион $. " (Кристо – лекция " Градски планове ", Брюксел, 2017 г.).
Това е повода артистите да потърсят банките като сътрудник, който има доверие в тях. Да ги увлекат в бизнес взаимоотношения в поддръжка на изкуството, като резервират цялостната си самостоятелност. Още през 60-те години Скот Ходс, юрист на Кристо и до през днешния ден, посъветвал двойката да записват своя корпорация, която да продава творбите им, да подписва документите, да осъществя плановете, да прави разплащания. Фирмата кръстили с българските букви на Кристо – Христо Владимиров Явашев – Christo Vladimirov Javacheff corp, или както той я назовава CVJ corp. Регистрирали я в Уилмингтън, щата Делауер, където процедурите и изискванията били най-благоприятни. За всеки нов план артистите вършат нова под-корпорация със същото название, която работи оперативно за реализирането – подписва контракти с институции, назначава чиновници, заплаща заплати.
Така под тази форма е направена още " The Valley Curtain ", " Завесата в долината " в Колорадо (1970–1972).
Продадените рисунки за плана усилват капитала на дъщерните корпорации
съставляват самобитни акции, инвестиция в построяването му. Изкуствоведът Лъчезар Бояджиев следи, че " Дефакто, C.V.J. трансформира символичния капитал (и главен авоар) на корпорацията – гения на Christo, в кеш, в действителни пари; корпорацията " надарява " всяка рисунка с двоен статут – и на произведение на изкуството, и на финансов инструмент ".
" Когато корпорацията прави план в Германия, основаваме немска корпорация, както за Райхстага, когато вършим план в Япония и Калифорния, беше японско-американска корпорация, в този момент имаме италианска корпорация " Плаващите кейове " с неповторима директорка – Марчела Ферари. Тази корпорация строи плана, само че парите идват от Си Ви Джи корпорацията, където пък идват от продажбите на творби. Всякакви творби, освен от " Плаващите кейове " от 50-те, 80-те, и несъмнено рисунките, скиците, колажите на " Плаващите кейове. " - изяснява Кристо. (Кристо пред медии при откриването на " Плаващите кейове ", юни 2016 година, Италия).
Един от ранните им опити да стимулират вложения в плана си е от 1969 година, когато опаковат австралийския бряг. Тогава в играта са въвлечени единствено колекционерите. Кристо и Жан-Клод продали 15 творби на един от своите ценители на мощно понижена цена и му подарили едно. " Когато имаш потребност от пари, си заставен да продаваш по-евтино " – разяснява горчиво Жан-Клод и споделя, че той по-късно продал 14 от тях.
Този модел артистите трансформират през 1983 година, когато стартират " Обградените острови " в Калифорния. Тогава
за първи път въвличат във финансирането и банките
Така във всеки идващ огромен план изкуството на Кристо става гаранция за приемане на кредитна линия при положителни условия. Авторът изяснява, че това не е тъкмо заем, а нещо като " стендбай заем, пари, които при потребност могат да имат разполагаем ". Първият заем им отпуска Citbank. " Това не е загадка " – споделя Кристо. Той не се тормози да посочва имената на банките, макар че не е задължен да го прави. Точните бизнес връзки, написани в договорите, по никакъв метод не се намесват и не слагат условия към изкуството му.
" С Julius Baer и Liechtenstein Global Trust правихме " Чадърите ", Deutsche Bank партнира на " Опакованият Райхстаг ", " Портите " и " Плаващите кейове " са направени с Credit Suisse. От Credit Suisse в този момент имаме 10 милиона $ стендбай и рентата е единствено 1120 $. За една година ние заемаме пари и плащаме лихва. Това ни дава независимост да не продаваме повече, в сравнение с желаеме, с цел да построим плана. И такава е историята на всички планове. Това са чисто финансови връзки. Могат да бъдат видяни единствено с обстоятелството, че имаме повече гости от Креди Суис, пристигнали да видят Плаващите кейове. " (Кристо пред медии при откриването на " Плаващите кейове ", юни 2016 година, Италия).
Кристо приказва с лекост, само че в действителност убеждаването на банките да провиснал обилни суми за изкуство напълно не е толкоз лесна задача, даже когато финансирането се желае от името на световноизвестни актьори.
Процесът постоянно е съпроводен с необорим бизнесплан
Торстен Лиля, колекционер на Кристо и Жан-Клод, пръв ги назовава " бизнесмени ", през 80-те години. Тогава сензитивната към квалификации Жан-Клод се наскърбява. Все отново тя възприема неговото опрощение, че " бизнесмени са хора, които имат начинание " и това я успокоило. (Harvard Business School, Christo and Jeanne-Claude: The Art of the Entrepreneur, Felda Hardymon, Josh Lerner, Ann Leamon, rev: August 7, 2006).
Години по-късно синът на Торстен, капиталов банкер работещ в Швейцария, им оказал помощ да намерят сътрудник за " Портите ". В продължение на една година той се обърнал с искане към 23 банки. Накрая достигнал до гъвкава новаторска формула, която привлякла банка от групата на Credit Suisse. От нея получили 10 милиона $ кредитна линия. Гарант за нея били творби на Кристо на стойност 60 милиона $, заключени в специфичен депозит в Базел.
За по-голяма сигурност на банката в механизма били въвлечени и нейни искащи клиенти. Те взели участие в него с нещо като " абонамент " за част от сумата на стойност 250 000 $. По време на действието на договорката тези клиенти получавали бонус към своите средства в допълнение към каквито и да било погашения в сметките на банката. На тях било препоръчано да изберат от азбучник с 40 страници рисунки на Кристо и при положение на банкрут на артистите по право да могат да купят мечтани от тях картини на 1/3 от аукционната оценка. Нещо повече, през цялото това време клиентите на банката имали опция да станат притежатели на картина на Кристо с 30% отстъпка от закрепената през август 2004 година стойност. (Harvard Business School, Christo and Jeanne-Claude: The Art of the Entrepreneur, Felda Hardymon, Josh Lerner, Ann Leamon, rev: August 7, 2006).
Нито един от плановете не довел до неплатежоспособност артистите бизнесмени. Те постоянно успявали да върнат заема от банката и лихвата, без значение че от време на време процесът на покриване на заема бил дълъг. За възобновяване на салдото от " Опакованият Райхстаг " им трябвали цели осем години.
Повече от 20 години след реализирането на огромния план
продължава и финансовия живот на творбата
През 2016 година немският милиардер Ларс Виндхорст откупи документалната галерия за Райхстага за 10 милиона евро. Тя съдържа цялостната информация за целия път към творбата – близо 400 експоната – рисунки, скици, колажи, фотоси, преписка. Купувачът я даде да бъде изложена в Бундестага за 20 години. Попитах го дали за него това е инвестиция или различен тип договорка. Той ми отговори: " Разбира се, че не виждам на сбирката като на инвестиция. За мен това е привилегия да направя нещо за Берлин. Удоволствие е да оказа помощ да се резервира тази невероятна колекция и да бъде притежание на немската аудитория " (интервю на създателя с Ларс Виндхорст, 2017 година, Берлин). От договорката е удовлетворен и Кристо. Той признава, че сумата е дала сериозен финансов подтик за реализирането на " Плаващите кейове " на езерото Изео. Освен част от историята на изкуството сбирките са забележителен източник за финансиране на плановете.
© ЕВН България
" Плаващите кейове " - инсталирането продължава макар дъжда
Артистите имат такива документални изложения за всички осъществени планове. Те също имат своите евентуални купувачи – музеи и културни институции. Кристо е благодарен, че след съществени старания Жан-Клод е съумяла да продаде експозицията за " Бягащата ограда " на американската музейна институция " Смитсониън ". Той споделя, че една от дилемите му преди да си отиде от този свят е да откри притежатели и на документалните сбирки за останалите планове.
През 2014 година, още преди Кристо да стартира плана " Плаващите кейове ", разговарях в Ню Йорк с арт дилър, предпочел да остане неизвестен, който има творби на актьора. Уточнява незабавно, че ги е купил, " тъй като го харесва, а не като инвестиция ". От своята позиция на търговец на творби на изкуството искрено споделя: " Неговият, техният модел е неповторим, никой различен не прави нещата по този метод. От друга страна, това е спирачка на неговия пазар. Затова и цените са несъответстващи по отношение на приноса му към изкуството. Той е обогатил езика на изкуството и по тази причина ще остане в учебниците. Новаторството му е сравнимо или по-голямо от това на Джаспър Джоунс, Роушенбърг, Уорхол, само че се продава на по-ниски цени. И това не е тъй като е жив. Живи са и Джеф Кунс и Деймиън Хърст, които се продават доста по-скъпо. Има и други, които през днешния ден продават на високи цени, само че на следващия ден няма да са в книгите. В това отношение неговият модел е най-големият му другар и най-големият му зложелател. Той самичък поставя спирачки, като не оставя продажбите в ръцете на дилърската мрежа.
Но това го прави най-свободен от всички
Може да прави каквото си желае, или да не го прави. "
Според артпредприемача при купувачите на Кристо работи главно прочувственият миг. От 1999 година досега, в който приказваме през 2014 година, растежът на цените на Кристо е почти колкото инфлацията за интервала, 20-30%, т.е. няма внезапни скокове. Тази наклонност продължава и до през днешния ден. Тоест хората, които го купуват, не го вършат за инвестиция...
Още за модела на финансиране на плановете на Кристо, за стопанската система на " Плаващите кейове " и доста други истории към плана - в книгата на Евгения Атанасова - Тенева - " Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове ".
Кристо е прям и пряк, когато приказва за пари. Той не заобикаля тематиката, не философства ненужно, не омаловажава смисъла им, не се оправдава. Например с наблягане и усмивка споделя за финансирането на " Плаващите кейове ": " О, парите, това е доста значим въпрос. Всички наши планове се финансират от нас. Нашите пари, не пари на банки, наши лични пари. Те идват от продажбата на истинските творби на изкуството, които върша с ръцете си. Аз нямам асистент. Всичко правя самичък – дребни скици, огромни рисунки, умалени модели. Продаваме ги на най-големите музеи, галерии и колекционери по света и с тези пари се заплащат плановете. "
При диалозите с него или при обществените му изяви в никакъв случай не съм забелязала да изпитва дискомфорт, да намира несъгласие сред духовното и материалното в изкуството. Заедно с Жан-Клод са дефинирали ясно отношението си по този въпрос. Така са открити и уговорките сред тях за изкарването и управляването на парите, до момента в който тя е жива.
Сега, когато е без дългогодишната си спътница, Кристо изповядва същите правила. Екипът от съидейници му оказва помощ да ги осъществя. Има едно изречение, което Кристо обича да повтаря. Той споделя: " Аз съм просветен болшевик и употребявам капиталистическата система до дъно. " То мъчно може да бъде разбрано от хора, които не са живели в страна с комунистически режим на ръководство. Такава е била България, от която Христо Явашев е избягал като студент. Държава без частна благосъстоятелност, с планова стопанска система и равни приходи, в която да си деятелен или правоприемник на имотна фамилия е рисково и наказуемо. Невръстният Христо обаче е живял и в друго време и то също е запечатано в спомените му.
Това е времето, когато в родното му Габрово семействата на индустриалците развивали града и търгували със света. Тогава, в средата на 40-те години личният му татко построил дребна фабрика, в която желал да създава препарати за обработка на текстил. Съдружник в нея била и майка му, а старите им фирмени отчети, непокътнати в архивите, са образцови счетоводни документи. Кристо знае и по какъв начин предприятието им било взето от комунистическата власт още преди да проработи изцяло. Първо им били отнети работните пространства. Година по-късно, със заповед на министъра на стопанската система, фамилията му било изхвърлено на улицата от пристройката към фабриката, където живеели. Напуснали я, оставяйки цялата си мебелировка.
Някъде в съзнанието на Кристо е запечатан и споменът за идната година, която татко им прекарал в пандиза. Бил упрекнат, че съзнателно е унищожил социалистическа продукция, тъй като пийнал служащ похабил плат по време на неговата промяна. Анани, най-големият от трите момчета, ми е разказвал по какъв начин с Кристо, хванати за ръка, прекосявали пред прозорците на килията, с цел да ги види татко им. Той и до през днешния ден в никакъв случай не повдига тази мъчителна тематика пред брат си, опасява се да извика този спомен, с цел да не го разстрои.
© Издателство "Книгомания "
Обвиненият в " бойкот на производството " Владимир Явашев бил заставен да напусне родният за децата им Габрово и да води фамилията си в различен град. Четиринайсетгодишният Христо отпътувал сред два образователни периода, още преди да е приключил гимназията. Набеденият му родител съумял да си откри работа, тъй като бил високо дипломиран експерт. Семейството обаче живеело доста непретенциозно. От новия град, Пловдив, Христо написа до най-близкия си другар Драго (Драган Немцов) в Габрово, че в града " има огромни развлечения, само че нямаме материални средства, та по тази причина в този момент съм у дома – рисувам глави, етюди " (писмо на Кристо до Драган Немцов, 1951 година, Пловдив).
Младият художник още тогава имал тъкмо и прагматично отношение към парите. Драган му изпратил 2400 лв. остарели пари (около 240 днешни, или една пета от тогавашната междинна месечна заплата, която била 12 327 лева), с цел да му купи книги по изкуство и репродукции от окръжния град. Христо проучил цените на всяка книга, разкрил разлика в цената им в разнообразни книжарници и направил най-изгодния за приятеля си асортимент. Изпратил му цялостен доклад. Допълнил сумата със свои 295 лева и общо за парите съумял да купи 4 български книги, 3 руски и пет репродукции. Пише му, че за всички е получил квитанция като се изключи един албум, за който не могли да му издадат фактура.
Година по-късно Христо рисувал старателно часове наред всеки ден след учебно заведение в кръжока по изкуството в Пловдив. Едновременно се подготвял съществено за матури в гимназията. Чувствал се
виновен и задължен да помогне на фамилията си
което било " материално недобре ". Захванал се дружно с художника от Народния куклен спектакъл Б. Ахчийски да направи художествено оформление за детска пиеса. " Ходя съвсем всеки ден в театъра, работата е доста, а излизането на пиесата се бърза. Времето, с което разполагах отвън всичко това, го използвах за изобразяване, учебно заведение и прочие Знам, че ти, най-близкият и едничък другар, ще ме схванеш, още повече, като знаеш, че вървя и на курсове " (Писмо на Кристо до Драган Немцов, 1951 година, Пловдив). Христо написа на Драго, че желае да пътува през лятото до родното Габрово, което се намира единствено на стотина километра, само че не знае дали у дома ще имат задоволително средства.
Още на 17 години, след посещаване на обща художествена галерия в София, студентът знаел, че има и изкуство, което се прави не по ентусиазъм: " Повечето работи са плакатни. Може би това е от бюрокрацията, която съществува освен у нас. Само бюрокрацията основава това, което ще ти кажа по-долу: всичките картини може би с дребни изключения (на по-младите) са основани " парà да пада ". В тях би трябвало безусловно да има влакове, станове, комини, скели, нарисувани по този начин, както се поставя за дадената сума. В картините би трябвало да има виолетово, алено, оранжево наред с лазурносиньо. Трябва да има хубави хора, с очи " изблещени ", устни красиви, тела лигави – всичко това го желае пàрата " (писмо на Кристо до Драган Немцов, 1951 година, Пловдив).
Когато през 1953 година Христо от първия път е признат в Художествената академия в София, той не се отдава на нехаен студентски живот. Живее непретенциозно, настанен в столицата при близка другарка на майка му в една стая с нейния наследник. Освен че рисува непрекъснато и по време на извършения и в квартирата си, той постоянно има и работа, близка до заниманията му, с цел да си помогне финансово. Един от методите бил да търси подобаващи местоположения за кино продукции.
Когато след трети курс тръгнал самичък на път, с цел да не се върне в никакъв случай назад в България, Христо купил билета си с пари, които майка му взела назаем. Амбициран да не й остане дебитор, той се погрижил тя да получи негов хонорар за сценография от Кукления спектакъл в Пловдив.
Животът на бежанец бил тежък тест за характера на 21-годишния студент.
За всичко Христо трябвало да разчита единствено на себе си
Семейството му в България нямало опция да му оказва помощ финансово. В първите години те по негово искане му изпратили единствено малко от неговите облекла, храна и рисунките, които му били значими, с цел да се показва пред света.
И в Прага, и във Виена, краткотрайни спирки, преди да доближи Париж, Христо не спирал да работи. Не се срамувал на разсъмване да товари и разтоварва камиони с щайги зеленчуци, да мие чинии, както ми е казвал: " вършех всякаква работа, нямах никого, бях напълно самичък ". Макар да написа за себе си до приятеля си Драго че " е доста свенлив ", последователно, на всяко място, с помощта на университетските си умения и художнически гений, основал мрежа от клиенти. Рисувал портрети на тях и техните фамилии. За първите контакти му помогнали остарели емигранти – другари на татко му. С ведрия си темперамент и гений за изобразяване, той основал и нови потребни познанства.
В Париж му хрумнало му, че салонът на фризьорите на висшето общество – Рене Буржоа и Жак Десанж, с които случайността го срещнала, е положително място за предложение на портретите му пред светските дами. Рисуването на техните деца също се оказало доходоносно, а и отнемало по-малко време. По този метод се срещнал и със фамилията на Жан-Клод. Нейната майка го поканила първо да нарисува неин портрет, а след това и на цялото семейство.
© Associated Press
Кристо и брачната половинка му Жан-Клод, която умря през 2009г.
По това време всяка изкарана монета била разчетена – за квартира, за билети за спектакъл, концерти и кино. Христо не жалел пари да се дообразова и навакса пропуските в познанията си. Съзнавал, че след годините в България, където допирът до международното изкуството бил деликатно подбиран и оптимално стеснен от системата, това било безусловно належащо, в случай че желае да се самоизгради като създател, да се състезава за своето място в културния живот. В Париж, когато срещнал Жан-Клод, той бил безпаричен художник. Рисувал портрети за пари, с цел да се изхранва, а по-късно неуморно опитал в ателието новите си търсения, характерно своето, което ще подписва с " Кристо ". Новите му познати от елитни фамилии били единомислещи, че той знае доста и излъчва просветеност и достойнство, макар че си броял стотинките. Дъщерята от генералско семейство Жан-Клод не инцидентно изоставила фамилната къща, брачна половинка и роклите си " Шанел ", с цел да заживее с младия художник.
Жан-Клод споделя: " Никога не сме имали пари, само че не сме били небогати. "
Младата двойка бързо се научава по какъв начин да се оправя с дребното, което има. Да платят наема, да имат за храна, за материали на Кристо. Той преценя, по кое време би трябвало да търси поръчки за портрети и по кое време може да откаже.
Ентусиазмът на Кристо е инфекциозен. Жан-Клод споделяла нищетата, преодолявали я с досетливост, изключително след раждането на сина им Кирил. Тя бързо се научила, че би трябвало да премълчи, когато открие опакован следващия предмет у дома, даже да са обичаните й обувки. Веднъж, когато Кристо отказал ангажимент за портрет, който можел да заплати наема за четири месеца, от устата й излязло укорителното " глупави пакетажи ". Отговорът му бил толкоз категоричен, че тя схванала – в случай че Кристо би трябвало да избира сред нея и изкуството си, не тя ще е печелившата. " (Christo and Jeanne-Claude: A Biography, Burt Chernow). Макар че при започване на 60-те години неговите " пакетирани " обекти към този момент намират аудитория и фенове в европейски галерии, Кристо отива за финален път да рисува портрети в Швейцария, с цел да завоюва пари за пътешестване до Ню Йорк през 1964 година
Кристо и Жан-Клод сами се учат от общуването с хората на изкуството и от срещите с първите критици, колекционери и галеристи. Началните млади и наивни години в този свят с нови правила ги привикват да не повтарят грешките си. Хазяин в Париж изхвърлил складирани опаковани пакети и консервни кутии, откакто Кристо и Жан-Клод просрочили заплащането на наема. Случило се галеристи да не споделят за продадени работи, да не им върнат ранни произведения с думите, че са унищожени. Тогава на създателя и спътницата му даже не хрумвало, че би трябвало да имат фотография на всяко произведение, да ги дават на галерията със лист, да изискат квитанция. По-късно през годините видели не една творба, която мислели за изчезнала, да се продава на търгове. Някои откупили назад. Уроците от този интервал ги трансформирали в изрядно документиращи всяко свое произведение.
Жан-Клод била освен влюбена, само че и интелигентна жена. Тя бързо схванала, че ще бъде до Кристо освен в случай че поддържа изкуството му, само че и в случай че стане част от него. Любовта, която изпитвали един към различен, силата на младостта, компликациите, през които минали дружно, сами, без поддръжка от фамилиите си, създали съюза им здрав и резистентен. Жан-Клод си извоювала правото да е освен сателит, само че и помощник и съавтор. Полека, с женска вътрешен глас и нюх станала индивидът, който освобождава създателя от по-прагматичната работа – договаряния, заплащания, продажби. Малките планове станали огромни, тежестта и отговорността на финансовите задължения – също.
Съюзът Кристо и Жан-Клод изработил свои ясни финансови правила
Тя с горделивост приказва за себе си като за жена, която " не желае с парите си да купува диаманти, а да прави планове " (Жан-Клод на конференция в музея Метрополитън, 2005 г.).
Изкуството на Кристо и Жан-Клод и моделът, който възприемат, с цел да го осъществят, е странна заварка сред утопично-идеалното и материално-рационалното. Проектите, които вършат, по техните думи са единствено " за наслада и хубост " и " нямат никакъв смисъл ", само че за сбъдването им се основават цeли работещи предприятия и ясна финансова система.
Отношението им към парите е крепко построено върху философията верую на Кристо – тотална независимост от всевъзможни зависимости. Изповядва я в младостта си – за дребните неща, развиват я с Жан-Клод в работеща система по време на креативната зрялост. И през днешния ден, когато развива планове за десетки милиони, Кристо не прави компромис с това.
" Нямаме никакви спонсори. Знаете това е добър бизнес за някои. Всеки план е с авторски права, запазена марка, никой не може да го комерсиализира, нито с изображения, нито с артикули, в случай че някой се опита, нашите юристи – БАМ – ще го спрат " – споделя Кристо, до момента в който " Плаващите кейове " към момента се носят върху водите на Изео и казвайки БАМ, удря пламенно с юмрука на едната си ръка отворената длан на другата. Звучи толкоз просто, само че всички се чудят по какъв начин става. Кристо не пази в загадка модела им, споделя го на драго сърце като откривател.
© Калин Иванов
Откриването на " Плаващите кейове ", езерото Изео, 2016 година - създателят на книгата с Кристо.
Когато отиват да заживеят вечно в Ню Йорк, през 1964 година, той към този момент има зад тила си няколко сполучливи изложения в Европа, акцията на ул. " Рю Висконти " в Париж, добил е името на обещаващ актьор. Поводът да дойдат във все по-привлекателния за артистите град е поканата на Лео Кастели да взе участие в галерия с още трима създатели в неговата известна изложба на 77-а улица. Свободният дух на Ню Йорк подхожда на двойката.
Кристо не инцидентно набито повтаря: " Ние не емигрирахме в Съединени американски щати, ние емигрирахме в Манхатън, Ню Йорк " (Кристо – лекция " Градски планове ", Брюксел, 2017 г.). И двамата усещат, че в Америка ще имат повече благоприятни условия в сравнение с в познатата им парижка среда. Това значи да стартират отначало – да договарят с галерии, да основат контакти, да имат продажби, с цел да могат да работят и живеят. Американската журналистка Барбара Роуз си спомня по какъв начин в леден зимен ден в годината на идването им Жан-Клод я поканила на вечеря във към момента ремонтиращата се къща (списание Interview, 10.03.2014 г.). С нея бил и Франк Стела. Роуз счита, че се е озовала в новия им дом по рекомендация на Лео Кастели, тъй като говорела френски. Тогава и двамата домакини съвсем не знаели британски. За вечеря Жан-Клод сервирала филии бял самун с кетчуп. Новодошлите създатели обаче били толкоз въодушевени, чаровни и вдъхновяващи, че всички им дали прошка ужасната храна. Още тогава на присъстващите било ясно, че двамата ще бъдат част от артистичния живот на Ню Йорк, а също и че ще вършат нещата по собствен характерен, друг метод.
От първите години до наши дни Кристо и Жан-Клод бранят своята автономия. Не се обвързват с контракти с нито една от огромните галерии. За разлика от множеството модерни имена в изкуството те в никакъв случай не създали и своя лична изложба. Не дали изключителни права на никой от мощните арт дилъри да ги съставлява и по този начин да има надзор върху творбите, да въздейства по един или различен метод на креативния им развой.
Вместо това през годините
двамата се трансформират в най-големите колекционери на своето изкуство
Кристо споделя: " Това е най-голямото ни благосъстояние ". В Базел, Швейцария, имат склад – " пещерата със съкровищата ", както я назовава кураторът страж Джоузи Крафт. В нея са събрани творбите на Кристо още от ранните, направени в края на 50-те и 60-ге години на ХХ век. Вероятно съдържа повече от 1000 експоната. Имат и по-малко вместилище в Ню Йорк. Кога, какво, какъв брой и на каква цена да продават в най-голяма степен е тяхно решение, съобразено и с това, което пазарът може да понесе. Свързано е и със спешността, с която им трябват парите, с размера на нужната сума. Посрещат колекционери или представители на музеи и търговци най-често на същия адрес в СоХо, където живеят от 1964 година.
Тук са били и всички мои срещи с Кристо. В приемната няма нищо ненужно – фотьойл, канапе и дребна масичка, отрупана с албуми, рисунки от плановете на Кристо по стените, няколко от ранните работи – опаковани консерви и предмети във витрини. Кристо се появява с изцапани от бои ръце и облекла. От цвета на петната може човек да се досети, кой план е рисувал допреди малко. Разбирам колекционерите – въпреки тук, в аурата на ателието, да купуват по-скъпо, за тях е вълнуващо прекарването да се срещнат персонално с артистите. Това прибавя друга, нематериална стойност към творбите. Големите покупко-продажби от време на време са съпроводени от чаша вино за тост.
Според Кристо и Жан-Клод най-хубавите им работи могат да се купят точно тук, непосредствено от студиото, тъй като това са нещата, които избират да пазят за себе си. Артистите изясняват по-високите цени при тях, в сравнение с вторичния пазар и споделят, че това е тъй като мъчно се разделят с най-впечатляващите творби. Според Жан-Клод: " Един създател не основава шедьоври всеки ден. Така че в случай че търсиш нещо с не толкоз високо качество, купуваш на търг.
Ако искаш по-добра творба – купуваш непосредствено от нас. Ние държим най-хубавото за себе си
(Harvard Business School, Christo and Jeanne-Claude: The Art of the Entrepreneur, Felda Hardymon, Josh Lerner, Ann Leamon, rev: August 7, 2006).
Те не обичат да продават притиснати от събитията. Имало и случай, когато незабавно и отчайващо им трябвали пари. Така е до момента в който вършат " 5600 кубически метра пакет " за ревюто " Документа " в Касел през 1968 година Невъзможността да вдигнат въздушната статуя ги изправя пред нови механически решения и изключителни разходи. Необходими са незабавно пари в брой, с цел да не се провалят. Жан-Клод с смут си спомня, че тогава се съгласили да се разделят с творбите на Кристо за половината от цената им, единствено с цел да получат сумите незабавно. Пожелали си в никакъв случай повече да не изпадат в сходна обстановка (Harvard Business School, Christo and Jeanne-Claude: The Art of the Entrepreneur, Felda Hardymon, Josh Lerner, Ann Leamon, rev: August 7, 2006).
През годините те освен продават, само че и купуват назад творбите, които се появяват в аукционните къщи. Всички техни огромни колекционери са осведомени, че в случай че решат да се разделят с някоя от работите на Кристо, които имат, артистите са първите евентуални купувачи. Те вземат участие в търгове и наддават наедно с другите заинтригувани от тяхното изкуство, като на процедура контролират цените на своите творби. Докато е жива, Жан-Клод го прави персонално. Тя знае по кое време да се състезава нападателно и по кое време си коства да се откаже, без да влага доста. Участието си изяснява по този начин: " Обикновено купуваме наши творби от аукциони по две аргументи. Или първо, тъй като сме ги продали от дълго време на ниска цена и съжаляваме и сме подготвени да дадем повече, с цел да ги имаме назад. Или второ, в случай че цената е доста ниска. Няма да е добре, в случай че вторичният пазар се наводни с работи на Кристо, тъй като това ще повлияе на цените на първичния. Не бихме желали и цената да скочи прекомерно високо... " – споделя тя (Harvard Business School, Christo and Jeanne-Claude: The Art of the Entrepreneur, Felda Hardymon, Josh Lerner, Ann Leamon, rev: August 7, 2006).
Кристо и Жан-Клод продават творбите си, с цел да могат да осъществят плановете, които са на дневен ред. Затова и когато се съпоставя тяхното годишно равнище на продажби с други актьори, то може да наподобява относително по-ниско. В множеството случаи това значи, че такова е било тяхното предпочитание.
Когато с Кристо
приказваме за неповторимия им метод на финансиране
той ми изяснява – " Колекционерите са пословично неприятни платци. Те желаят да имат творбата щом кажат, че го купуват, само че в никакъв случай не дават парите незабавно. Често пъти това става на вноски или с огромно забавяне " ( изявление пред създателя, 2014 година, Ню Йорк).
Докато са в интервал на приемане на позволение или механически проби, артистите нормално съумяват да покрият разноските с приходите от продажбите. Когато подготвителният интервал до разрешаване на плана се проточи доста дълго през годините, набъбват и цифрите. По-активната част от реализирането на плана обаче, изисква непрекъснат паричен запас за материали и най-много за заплащането на заплатите на стотиците наети служащи, които чакат парите си в края на всяка седмица. Това се оказва едно от най-скъпите пера. Кристо споделя: " На тях ние не можем да кажем, че господин още Х не ни е платил и по тази причина и те няма да получат пари " (интервю пред създателя, 2014 година, Ню Йорк). " Може би ще се учудите, само че най-скъпата част от плановете нормално е трудът, заплащането на работещите. Не е за поверие, само че по време на " Чадърите " дневните надници на всички бяха към половин милион $. " (Кристо – лекция " Градски планове ", Брюксел, 2017 г.).
Това е повода артистите да потърсят банките като сътрудник, който има доверие в тях. Да ги увлекат в бизнес взаимоотношения в поддръжка на изкуството, като резервират цялостната си самостоятелност. Още през 60-те години Скот Ходс, юрист на Кристо и до през днешния ден, посъветвал двойката да записват своя корпорация, която да продава творбите им, да подписва документите, да осъществя плановете, да прави разплащания. Фирмата кръстили с българските букви на Кристо – Христо Владимиров Явашев – Christo Vladimirov Javacheff corp, или както той я назовава CVJ corp. Регистрирали я в Уилмингтън, щата Делауер, където процедурите и изискванията били най-благоприятни. За всеки нов план артистите вършат нова под-корпорация със същото название, която работи оперативно за реализирането – подписва контракти с институции, назначава чиновници, заплаща заплати.
Така под тази форма е направена още " The Valley Curtain ", " Завесата в долината " в Колорадо (1970–1972).
Продадените рисунки за плана усилват капитала на дъщерните корпорации
съставляват самобитни акции, инвестиция в построяването му. Изкуствоведът Лъчезар Бояджиев следи, че " Дефакто, C.V.J. трансформира символичния капитал (и главен авоар) на корпорацията – гения на Christo, в кеш, в действителни пари; корпорацията " надарява " всяка рисунка с двоен статут – и на произведение на изкуството, и на финансов инструмент ".
" Когато корпорацията прави план в Германия, основаваме немска корпорация, както за Райхстага, когато вършим план в Япония и Калифорния, беше японско-американска корпорация, в този момент имаме италианска корпорация " Плаващите кейове " с неповторима директорка – Марчела Ферари. Тази корпорация строи плана, само че парите идват от Си Ви Джи корпорацията, където пък идват от продажбите на творби. Всякакви творби, освен от " Плаващите кейове " от 50-те, 80-те, и несъмнено рисунките, скиците, колажите на " Плаващите кейове. " - изяснява Кристо. (Кристо пред медии при откриването на " Плаващите кейове ", юни 2016 година, Италия).
Един от ранните им опити да стимулират вложения в плана си е от 1969 година, когато опаковат австралийския бряг. Тогава в играта са въвлечени единствено колекционерите. Кристо и Жан-Клод продали 15 творби на един от своите ценители на мощно понижена цена и му подарили едно. " Когато имаш потребност от пари, си заставен да продаваш по-евтино " – разяснява горчиво Жан-Клод и споделя, че той по-късно продал 14 от тях.
Този модел артистите трансформират през 1983 година, когато стартират " Обградените острови " в Калифорния. Тогава
за първи път въвличат във финансирането и банките
Така във всеки идващ огромен план изкуството на Кристо става гаранция за приемане на кредитна линия при положителни условия. Авторът изяснява, че това не е тъкмо заем, а нещо като " стендбай заем, пари, които при потребност могат да имат разполагаем ". Първият заем им отпуска Citbank. " Това не е загадка " – споделя Кристо. Той не се тормози да посочва имената на банките, макар че не е задължен да го прави. Точните бизнес връзки, написани в договорите, по никакъв метод не се намесват и не слагат условия към изкуството му.
" С Julius Baer и Liechtenstein Global Trust правихме " Чадърите ", Deutsche Bank партнира на " Опакованият Райхстаг ", " Портите " и " Плаващите кейове " са направени с Credit Suisse. От Credit Suisse в този момент имаме 10 милиона $ стендбай и рентата е единствено 1120 $. За една година ние заемаме пари и плащаме лихва. Това ни дава независимост да не продаваме повече, в сравнение с желаеме, с цел да построим плана. И такава е историята на всички планове. Това са чисто финансови връзки. Могат да бъдат видяни единствено с обстоятелството, че имаме повече гости от Креди Суис, пристигнали да видят Плаващите кейове. " (Кристо пред медии при откриването на " Плаващите кейове ", юни 2016 година, Италия).
Кристо приказва с лекост, само че в действителност убеждаването на банките да провиснал обилни суми за изкуство напълно не е толкоз лесна задача, даже когато финансирането се желае от името на световноизвестни актьори.
Процесът постоянно е съпроводен с необорим бизнесплан
Торстен Лиля, колекционер на Кристо и Жан-Клод, пръв ги назовава " бизнесмени ", през 80-те години. Тогава сензитивната към квалификации Жан-Клод се наскърбява. Все отново тя възприема неговото опрощение, че " бизнесмени са хора, които имат начинание " и това я успокоило. (Harvard Business School, Christo and Jeanne-Claude: The Art of the Entrepreneur, Felda Hardymon, Josh Lerner, Ann Leamon, rev: August 7, 2006).
Години по-късно синът на Торстен, капиталов банкер работещ в Швейцария, им оказал помощ да намерят сътрудник за " Портите ". В продължение на една година той се обърнал с искане към 23 банки. Накрая достигнал до гъвкава новаторска формула, която привлякла банка от групата на Credit Suisse. От нея получили 10 милиона $ кредитна линия. Гарант за нея били творби на Кристо на стойност 60 милиона $, заключени в специфичен депозит в Базел.
За по-голяма сигурност на банката в механизма били въвлечени и нейни искащи клиенти. Те взели участие в него с нещо като " абонамент " за част от сумата на стойност 250 000 $. По време на действието на договорката тези клиенти получавали бонус към своите средства в допълнение към каквито и да било погашения в сметките на банката. На тях било препоръчано да изберат от азбучник с 40 страници рисунки на Кристо и при положение на банкрут на артистите по право да могат да купят мечтани от тях картини на 1/3 от аукционната оценка. Нещо повече, през цялото това време клиентите на банката имали опция да станат притежатели на картина на Кристо с 30% отстъпка от закрепената през август 2004 година стойност. (Harvard Business School, Christo and Jeanne-Claude: The Art of the Entrepreneur, Felda Hardymon, Josh Lerner, Ann Leamon, rev: August 7, 2006).
Нито един от плановете не довел до неплатежоспособност артистите бизнесмени. Те постоянно успявали да върнат заема от банката и лихвата, без значение че от време на време процесът на покриване на заема бил дълъг. За възобновяване на салдото от " Опакованият Райхстаг " им трябвали цели осем години.
Повече от 20 години след реализирането на огромния план
продължава и финансовия живот на творбата
През 2016 година немският милиардер Ларс Виндхорст откупи документалната галерия за Райхстага за 10 милиона евро. Тя съдържа цялостната информация за целия път към творбата – близо 400 експоната – рисунки, скици, колажи, фотоси, преписка. Купувачът я даде да бъде изложена в Бундестага за 20 години. Попитах го дали за него това е инвестиция или различен тип договорка. Той ми отговори: " Разбира се, че не виждам на сбирката като на инвестиция. За мен това е привилегия да направя нещо за Берлин. Удоволствие е да оказа помощ да се резервира тази невероятна колекция и да бъде притежание на немската аудитория " (интервю на създателя с Ларс Виндхорст, 2017 година, Берлин). От договорката е удовлетворен и Кристо. Той признава, че сумата е дала сериозен финансов подтик за реализирането на " Плаващите кейове " на езерото Изео. Освен част от историята на изкуството сбирките са забележителен източник за финансиране на плановете.
© ЕВН България
" Плаващите кейове " - инсталирането продължава макар дъжда
Артистите имат такива документални изложения за всички осъществени планове. Те също имат своите евентуални купувачи – музеи и културни институции. Кристо е благодарен, че след съществени старания Жан-Клод е съумяла да продаде експозицията за " Бягащата ограда " на американската музейна институция " Смитсониън ". Той споделя, че една от дилемите му преди да си отиде от този свят е да откри притежатели и на документалните сбирки за останалите планове.
През 2014 година, още преди Кристо да стартира плана " Плаващите кейове ", разговарях в Ню Йорк с арт дилър, предпочел да остане неизвестен, който има творби на актьора. Уточнява незабавно, че ги е купил, " тъй като го харесва, а не като инвестиция ". От своята позиция на търговец на творби на изкуството искрено споделя: " Неговият, техният модел е неповторим, никой различен не прави нещата по този метод. От друга страна, това е спирачка на неговия пазар. Затова и цените са несъответстващи по отношение на приноса му към изкуството. Той е обогатил езика на изкуството и по тази причина ще остане в учебниците. Новаторството му е сравнимо или по-голямо от това на Джаспър Джоунс, Роушенбърг, Уорхол, само че се продава на по-ниски цени. И това не е тъй като е жив. Живи са и Джеф Кунс и Деймиън Хърст, които се продават доста по-скъпо. Има и други, които през днешния ден продават на високи цени, само че на следващия ден няма да са в книгите. В това отношение неговият модел е най-големият му другар и най-големият му зложелател. Той самичък поставя спирачки, като не оставя продажбите в ръцете на дилърската мрежа.
Но това го прави най-свободен от всички
Може да прави каквото си желае, или да не го прави. "
Според артпредприемача при купувачите на Кристо работи главно прочувственият миг. От 1999 година досега, в който приказваме през 2014 година, растежът на цените на Кристо е почти колкото инфлацията за интервала, 20-30%, т.е. няма внезапни скокове. Тази наклонност продължава и до през днешния ден. Тоест хората, които го купуват, не го вършат за инвестиция...
Още за модела на финансиране на плановете на Кристо, за стопанската система на " Плаващите кейове " и доста други истории към плана - в книгата на Евгения Атанасова - Тенева - " Кристо, Владо, Росен и плаващите кейове ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ