Медийната група на депутата от ДПС Делян Пеевски
" Дневник " разгласява фрагмент от " Бяла книга за свободата на медиите в България ", показана през днешния ден (вижте цялата във файла). Тя а е план на Съюза на издателите в България, сбъднат от публицисти и редактори от членуващите в съюза издания. В тази част - " Медийната група на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски " - създателите са обобщили по какъв начин Пеевски усилва медиите и въздействието си.
Репортаж от представянето и полемиката четете по-късно в " Дневник ".
Делян Пеевски стартира да гради медийната си империя още през 2007 година с придобиването на вестниците " Монитор ", " Телеграф " и " Политика " от дотогавашния издател Петьо Блъсков. Медиите са изпаднали в съществени финансови усложнения и за тях от дълго време се търси покупател. Намират го в лицето на новоучреденото сдружение " Нова българска медийна група холдинг " (НБМГ), еднолична благосъстоятелност на Ирена Кръстева. Сделката е финансирана от КТБ.
През първите години Пеевски не се обявява като притежател, макар че управлява както публицистичната политика, по този начин и бизнеса. Едва по-късно, през 2014 година, депутатът от Движение за права и свободи назовава вестниците " моите медии ", а година по-късно майка му му трансферира 50% от собствеността в тях. Така действително той излиза " на ярко ".
Стъпка по стъпка Пеевски в партньорство и с финансовия тил на банкера Цветан Василев гради своята медийна империя, която последователно се попълня с национални и районни вестници, малките екрани, онлайн уеб сайтове, разпространителски организации, печатница, пийпълметрична организация, инфраструктура за цифрово телевизионно разпространяване и прочие Семейството изкупува компаниите за разпространяване на печатните медии, като сега управлява над 80% от разпространителския пазар. За интервал от 7-8 години
групата влага (по консервативни оценки) над 500 млн. лева в медии
Само в TV7 групата влага 300 млн. лева, вестниците гълтам над 120 млн. лева, а с още 80 млн. лева банката кредитира построяването на печатница в София. С лихвите задължението надвишава 100 млн. лева Същата две години след банкрута на банката Делян Пеевски придобива назад през свое сдружение на обществена обмен от съдия-изпълнител за 4.4 млн. лева Ако се огледа по-широко и се сметнат и парите за придобиването на НУРТС (комплекс от антени за разпространяване на радио-телевизионния сигнал с национално покритие), както и за покриване на лихвите по отпуснатите заеми, към днешна дата вложенията в медиите най-вероятно биха достигнали към 800 млн. лева (400 млн. евро).
Там, където няма директна благосъстоятелност, Пеевски придобива надзор под формата на напън през разпространяването, през отпущането на заеми от КТБ или като прикрито присъединяване и въздействие върху публицистичната политика. Това елементарно може да се види през тематиките и опорните точки в сякаш самостоятелни медии, които в един глас следват заложения звук на " Монитор " и " Телеграф ".
През интервала 2007 - 2012 година Делян Пеевски стартира да изкупува и компаниите за разпространяване на печатни медии. Той придобива както Национална организация " Разпространение ", по този начин и по-малки районни разпространителски компании. Бизнесът се консолидира главно в две сдружения, получавали финансиране от КТБ - " Карне М " и " ВИП пропъртийз ". По-късно следва още по-голяма консолидация под шапката на комерсиалната компания на производителя на цигари " Булгартабак " - " Табак маркет " (и двете сдружения под контрола на Делян Пеевски). " Табак маркет " насочва искане до Комисията за защита на конкуренцията за позволение на договорка по придобиване на осем компании за разпространяване на печатни медии. Тази договорка е основна, защото концентрира в едно сдружение, от една страна, бизнеса с продажбата на цигари, а от друга, разпространяването на печатните издания. В този миг Пеевски получава сериозна поддръжка от страна на страната в лицето на Комисия за защита на конкуренцията. Комисията не открива свързаността на Делян Пеевски с купувача и продавачите, макар че такава може да бъде потвърдена, и позволява договорката. С това безучастие действително
Комисия за защита на конкуренцията позволява тоталното монополизиране на пазара на печатни медии
През идващите години следва разгръщане на мрежата на " Табак маркет " (известна под комерсиалното си название Lafka) из страната още веднъж с поддръжката на институциите, само че този път на локално равнище. Схемата може да се онагледи със случая в Благоевград, само че се ползва на десетки други места. " Табак маркет " подава до общината капиталово предложение да сложи павилиони за цигари и вестници в града. Кметът по това време (от ГЕРБ) персонално го внася за разглеждане в общинския съвет, който гласоподава " за ". Обектите се дават без търг или конкурс. Те са на топ места в центъра на града, в жилищните квартали и на спирките на градския превоз и се намират на метри от към този момент съществуващи търговски обекти. Случаят провокира митинга на другите търговци, явявали се за обектите на състезания, само че от него не произлиза нищо. По сходен метод в десетки други обитаеми локалните общински препоръки гласоподават и утвърждават Lafka да получи апетитни терени без конкуренция и на преференциални цени. В момента веригата има над 1000 обекта в 130 обитаеми места.
© Надежда Чипева, Капитал
Делян Пеевски в Народното събрание
Вмешателството на Пеевски на медийния пазар в България води до неговото разединение през 2012 година, когато е основан втори, различен съюз на издателите – Български медиен съюз. Година по-рано някои от медиите напущат единствената до тогава браншова организация - Съюз на издателите в България. Към новия съюз се причисляват медиите, които са под контрола на Пеевски, а в началото самият той става ръководител на новата организация. Така на пазара ясно се открояват изданията, които са в орбитата на депутата от Движение за права и свободи, и тези, които отстояват самостоятелност. В годините по-късно против издатели и публицисти от Съюза на издателите в България следва систематичен напън.
Смисълът на вложенията на Пеевски в медиите е надалеч от желанието да се печели от класическа издателска активност. Медиите са нужният инструмент, с който може да се подменят тематиките в публичния дневен ред, да се отстраняват съперници или поддържат самостоятелни ползи, да се управлява информацията, която доближава до обществото. Нещо повече -
те постоянно биват употребявани за политически рекет
Два образеца онагледяват казаното нагоре: През 2009 година се организират парламентарни избори в България. Проучванията сочат за победител тогавашния кмет на София и сегашен министър председател във към този момент трети мандат Бойко Борисов. По това време той е съперник на групата към КТБ и на Делян Пеевски. В продължение на месеци следените от Пеевски медии организират черна акция против ГЕРБ и водача на партията Борисов, а стилистиката изпада до равнища, в които той е оприличаван на тиква. Непосредствено след изборите и след самобитна договорка с новия министър председател Борисов медиите внезапно сменят тона към него и стартират да възхваляват всяко негово деяние.
Друг образец е държанието на пеевските медии напролет на 2014 година, откакто излиза наяве, че сред двамата сътрудници – Цветан Василев и Делян Пеевски, има тежък спор. Депутатът впряга целия си медиен инструментариум в офанзива против банката и персонално против някогашния си сътрудник Василев, който упреква в източване, кражба и опит за ликвидиране. Медиите му основават публично напрежение и суматоха, които събарят банката в границите на дни. Мрежите на въздействие на КТБ в страната в този миг се трансферират към депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски.
Моделът КТБ
Медиите в орбитата на Делян Пеевски са значима съставка от един модел, прочут като модела #Кой или модела КТБ. Около КТБ се оформя мощна скица за търговия с въздействие, която обслужва напълно ползите на този, който е на власт сега.
Благодарение на медийната мощ, с която разполагат, както и посредством финансирането на редица небанкови начинания (включително политически) притежателят на банката Цветан Василев и неговият тогавашен сътрудник Делян Пеевски получават съществено въздействие по едно и също време и върху ръководещата партия, и върху опозицията и самостоятелните водачи на публично мнение. Държавата, вместо да се опълчи на този модел, го поддържа, като концентрира депозитите на държавните предприятия в КТБ. Това се случва в разгара на международната финансова рецесия, когато всички останали банки и вложители са с лимитирани запаси. Този модел води до непрестанно възпроизводство на политическата власт и надзор върху основни стопански активи, Висшия правосъден съвет, прокуратурата, самостоятелни институции и регулатори. В резултат банковият контрол в централната банка и Комисията за финансов контрол си затварят очите пред порочните практики в КТБ, като кредитирането на свързани лица да вземем за пример. По-късно, през 2014 година, небанковото държание на банката КТБ я довежда до банкрут. Пряката цена на този банкрут се прави оценка на над 5% от Брутният вътрешен продукт на България.
Завладяната страна
След банкрута на КТБ и последвалото рухване на държавното управление на Пламен Орешарски опитите за тотално завземане на страната и вторично плячкосване на активите на КТБ не престават. Пречка пред цялостното послушание на държавните институции е присъединяване на Реформатoрския блок в държавното управление " Борисов 2 ". В блока членуват партии и политически водачи, които отстояват самостоятелност от ползите на подмолната група към Делян Пеевски, който от своя страна е трансферирал поддръжката на медийната си група върху ръководството на ГЕРБ и Бойко Борисов.
В идващите три години (2014 - 2017 г.) се организира масирана координирана акция сред медиите, следени от Пеевски, прокуратурата и Бойко Борисов за накъсване на демократичната общественост и дискредитиране на нейните политически водачи. Като краен резултат от тази масирана многогодишна акция в Народното събрание няма нито един политически представител на демократичната десница и към 20% от популацията в София и огромните градове остават без политическо посланичество в Народното събрание.
Победата на ГЕРБ и националистите на парламентарните избори през 2017 година и сформирането на кабинета " Борисов 3 " с негласната поддръжка на Движение за права и свободи отварят вратата към цялостното " приватизиране " на държавните институции. Затвърждава се самобитният модел " Пеевски ", който сплотява политическите и персоналните ползи на водачите на няколко партии към кабинета " Борисов 3 ", разполага към този момент с 2/3 от гласовете в Народното събрание и има мощно въздействие върху единствената опозиционна партия в Народното събрание - Българска социалистическа партия.
Маскирани като битка против корупцията, се основават редица нови принадлежности, които лимитират базови цивилен права и правото на благосъстоятелност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Казусът "Пеевски " (127)
Репортаж от представянето и полемиката четете по-късно в " Дневник ".
Делян Пеевски стартира да гради медийната си империя още през 2007 година с придобиването на вестниците " Монитор ", " Телеграф " и " Политика " от дотогавашния издател Петьо Блъсков. Медиите са изпаднали в съществени финансови усложнения и за тях от дълго време се търси покупател. Намират го в лицето на новоучреденото сдружение " Нова българска медийна група холдинг " (НБМГ), еднолична благосъстоятелност на Ирена Кръстева. Сделката е финансирана от КТБ.
През първите години Пеевски не се обявява като притежател, макар че управлява както публицистичната политика, по този начин и бизнеса. Едва по-късно, през 2014 година, депутатът от Движение за права и свободи назовава вестниците " моите медии ", а година по-късно майка му му трансферира 50% от собствеността в тях. Така действително той излиза " на ярко ".
Стъпка по стъпка Пеевски в партньорство и с финансовия тил на банкера Цветан Василев гради своята медийна империя, която последователно се попълня с национални и районни вестници, малките екрани, онлайн уеб сайтове, разпространителски организации, печатница, пийпълметрична организация, инфраструктура за цифрово телевизионно разпространяване и прочие Семейството изкупува компаниите за разпространяване на печатните медии, като сега управлява над 80% от разпространителския пазар. За интервал от 7-8 години
групата влага (по консервативни оценки) над 500 млн. лева в медии
Само в TV7 групата влага 300 млн. лева, вестниците гълтам над 120 млн. лева, а с още 80 млн. лева банката кредитира построяването на печатница в София. С лихвите задължението надвишава 100 млн. лева Същата две години след банкрута на банката Делян Пеевски придобива назад през свое сдружение на обществена обмен от съдия-изпълнител за 4.4 млн. лева Ако се огледа по-широко и се сметнат и парите за придобиването на НУРТС (комплекс от антени за разпространяване на радио-телевизионния сигнал с национално покритие), както и за покриване на лихвите по отпуснатите заеми, към днешна дата вложенията в медиите най-вероятно биха достигнали към 800 млн. лева (400 млн. евро).
Там, където няма директна благосъстоятелност, Пеевски придобива надзор под формата на напън през разпространяването, през отпущането на заеми от КТБ или като прикрито присъединяване и въздействие върху публицистичната политика. Това елементарно може да се види през тематиките и опорните точки в сякаш самостоятелни медии, които в един глас следват заложения звук на " Монитор " и " Телеграф ".
През интервала 2007 - 2012 година Делян Пеевски стартира да изкупува и компаниите за разпространяване на печатни медии. Той придобива както Национална организация " Разпространение ", по този начин и по-малки районни разпространителски компании. Бизнесът се консолидира главно в две сдружения, получавали финансиране от КТБ - " Карне М " и " ВИП пропъртийз ". По-късно следва още по-голяма консолидация под шапката на комерсиалната компания на производителя на цигари " Булгартабак " - " Табак маркет " (и двете сдружения под контрола на Делян Пеевски). " Табак маркет " насочва искане до Комисията за защита на конкуренцията за позволение на договорка по придобиване на осем компании за разпространяване на печатни медии. Тази договорка е основна, защото концентрира в едно сдружение, от една страна, бизнеса с продажбата на цигари, а от друга, разпространяването на печатните издания. В този миг Пеевски получава сериозна поддръжка от страна на страната в лицето на Комисия за защита на конкуренцията. Комисията не открива свързаността на Делян Пеевски с купувача и продавачите, макар че такава може да бъде потвърдена, и позволява договорката. С това безучастие действително
Комисия за защита на конкуренцията позволява тоталното монополизиране на пазара на печатни медии
През идващите години следва разгръщане на мрежата на " Табак маркет " (известна под комерсиалното си название Lafka) из страната още веднъж с поддръжката на институциите, само че този път на локално равнище. Схемата може да се онагледи със случая в Благоевград, само че се ползва на десетки други места. " Табак маркет " подава до общината капиталово предложение да сложи павилиони за цигари и вестници в града. Кметът по това време (от ГЕРБ) персонално го внася за разглеждане в общинския съвет, който гласоподава " за ". Обектите се дават без търг или конкурс. Те са на топ места в центъра на града, в жилищните квартали и на спирките на градския превоз и се намират на метри от към този момент съществуващи търговски обекти. Случаят провокира митинга на другите търговци, явявали се за обектите на състезания, само че от него не произлиза нищо. По сходен метод в десетки други обитаеми локалните общински препоръки гласоподават и утвърждават Lafka да получи апетитни терени без конкуренция и на преференциални цени. В момента веригата има над 1000 обекта в 130 обитаеми места.
© Надежда Чипева, Капитал
Делян Пеевски в Народното събрание
Вмешателството на Пеевски на медийния пазар в България води до неговото разединение през 2012 година, когато е основан втори, различен съюз на издателите – Български медиен съюз. Година по-рано някои от медиите напущат единствената до тогава браншова организация - Съюз на издателите в България. Към новия съюз се причисляват медиите, които са под контрола на Пеевски, а в началото самият той става ръководител на новата организация. Така на пазара ясно се открояват изданията, които са в орбитата на депутата от Движение за права и свободи, и тези, които отстояват самостоятелност. В годините по-късно против издатели и публицисти от Съюза на издателите в България следва систематичен напън.
Смисълът на вложенията на Пеевски в медиите е надалеч от желанието да се печели от класическа издателска активност. Медиите са нужният инструмент, с който може да се подменят тематиките в публичния дневен ред, да се отстраняват съперници или поддържат самостоятелни ползи, да се управлява информацията, която доближава до обществото. Нещо повече -
те постоянно биват употребявани за политически рекет
Два образеца онагледяват казаното нагоре: През 2009 година се организират парламентарни избори в България. Проучванията сочат за победител тогавашния кмет на София и сегашен министър председател във към този момент трети мандат Бойко Борисов. По това време той е съперник на групата към КТБ и на Делян Пеевски. В продължение на месеци следените от Пеевски медии организират черна акция против ГЕРБ и водача на партията Борисов, а стилистиката изпада до равнища, в които той е оприличаван на тиква. Непосредствено след изборите и след самобитна договорка с новия министър председател Борисов медиите внезапно сменят тона към него и стартират да възхваляват всяко негово деяние.
Друг образец е държанието на пеевските медии напролет на 2014 година, откакто излиза наяве, че сред двамата сътрудници – Цветан Василев и Делян Пеевски, има тежък спор. Депутатът впряга целия си медиен инструментариум в офанзива против банката и персонално против някогашния си сътрудник Василев, който упреква в източване, кражба и опит за ликвидиране. Медиите му основават публично напрежение и суматоха, които събарят банката в границите на дни. Мрежите на въздействие на КТБ в страната в този миг се трансферират към депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски.
Моделът КТБ
Медиите в орбитата на Делян Пеевски са значима съставка от един модел, прочут като модела #Кой или модела КТБ. Около КТБ се оформя мощна скица за търговия с въздействие, която обслужва напълно ползите на този, който е на власт сега.
Благодарение на медийната мощ, с която разполагат, както и посредством финансирането на редица небанкови начинания (включително политически) притежателят на банката Цветан Василев и неговият тогавашен сътрудник Делян Пеевски получават съществено въздействие по едно и също време и върху ръководещата партия, и върху опозицията и самостоятелните водачи на публично мнение. Държавата, вместо да се опълчи на този модел, го поддържа, като концентрира депозитите на държавните предприятия в КТБ. Това се случва в разгара на международната финансова рецесия, когато всички останали банки и вложители са с лимитирани запаси. Този модел води до непрестанно възпроизводство на политическата власт и надзор върху основни стопански активи, Висшия правосъден съвет, прокуратурата, самостоятелни институции и регулатори. В резултат банковият контрол в централната банка и Комисията за финансов контрол си затварят очите пред порочните практики в КТБ, като кредитирането на свързани лица да вземем за пример. По-късно, през 2014 година, небанковото държание на банката КТБ я довежда до банкрут. Пряката цена на този банкрут се прави оценка на над 5% от Брутният вътрешен продукт на България.
Завладяната страна
След банкрута на КТБ и последвалото рухване на държавното управление на Пламен Орешарски опитите за тотално завземане на страната и вторично плячкосване на активите на КТБ не престават. Пречка пред цялостното послушание на държавните институции е присъединяване на Реформатoрския блок в държавното управление " Борисов 2 ". В блока членуват партии и политически водачи, които отстояват самостоятелност от ползите на подмолната група към Делян Пеевски, който от своя страна е трансферирал поддръжката на медийната си група върху ръководството на ГЕРБ и Бойко Борисов.
В идващите три години (2014 - 2017 г.) се организира масирана координирана акция сред медиите, следени от Пеевски, прокуратурата и Бойко Борисов за накъсване на демократичната общественост и дискредитиране на нейните политически водачи. Като краен резултат от тази масирана многогодишна акция в Народното събрание няма нито един политически представител на демократичната десница и към 20% от популацията в София и огромните градове остават без политическо посланичество в Народното събрание.
Победата на ГЕРБ и националистите на парламентарните избори през 2017 година и сформирането на кабинета " Борисов 3 " с негласната поддръжка на Движение за права и свободи отварят вратата към цялостното " приватизиране " на държавните институции. Затвърждава се самобитният модел " Пеевски ", който сплотява политическите и персоналните ползи на водачите на няколко партии към кабинета " Борисов 3 ", разполага към този момент с 2/3 от гласовете в Народното събрание и има мощно въздействие върху единствената опозиционна партия в Народното събрание - Българска социалистическа партия.
Маскирани като битка против корупцията, се основават редица нови принадлежности, които лимитират базови цивилен права и правото на благосъстоятелност.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Казусът "Пеевски " (127)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ