Иван Вазов е точният писател в точното време
" Дневник " разгласява отчета на литературния историк проф. Милена Кирова от Софийския университет, отдаден на Иван Вазов. На 22 септември се навършиха 100 години от кончината на класика и по този мотив се състоя научна конференция, проведена от Института по литература при Българска академия на науките, който ни даде текста. Заглавието е на редакцията, истинското е " Иван Вазов и началата на модерната българска литература ".
Понякога, до момента в който преподавам българска литература от Освобождението до Първата международна война, преустановявам лекцията, с цел да попитам студентите: А знаете ли кой пръв е написал творба в този род, или кой пръв подлага на критика обществената реалност след Освобождението, или различен сходен въпрос, който съдържа визията пръв. Допреди 10 години все се намираше някой да отговори, след това студентите започнаха да гадаят, само че в последно време просто мълчат. И тогава вкарах нова тактичност. Още на втората лекция ги предизвестявам: до края на този учебен срок, постоянно щом попитам " кой пръв? ", ще ми отговаряте " Вазов ". Това, несъмнено, не е точният метод да възпиташ един професионален книжовник, само че прекомерно тъкмо показва известната приложимост на Вазов.
Първенството на Вазов в построяването на модерната българска литература е факсимиле. Поне от времето на доктор Кръстев, който, в един от най-злостните текстове, отдадени на него, твърди: " Иван Вазов е първият български публицист след Освобождението, който [...] сътвори в миниатюр цяла една литература [...] малко по малко обгърна всички литературни типове ". Когато Вазов умира, това изказване се трансформира в аксиома; безусловно на другия ден Гео Милев извиква в общественото пространство: " Преди Иван Вазов нямаше българска литература ". И по-нататък: " Нему България дължи своята просвета ".
Навярно към този момент забелязахте с каква лекост младият стихотворец смесва понятията литература и просвета. Това демонстрира, че най-малко до края на Първата международна война са останали настоящи тези настройки, характерни за европейския 19 век, съгласно които модерната просвета е на първо място литература, въпреки и в най-широкия смисъл, включвайки философските съчинения, фолклорните текстове в авторска преправка - както при братя Грим, историографията, която се написа с книжовен обсег на въображението, публицистиката и така нататък
С цялото си творчество и не по-малко със своята социална активност, в това число като политик, Вазов показва и даже въплъщава тези настройки. Но когато - на 23 септ. 1921 година - Гео Милев ги преекспонира в своите обществени думи, той към този момент усеща, че гибелта на Вазов бележи края на тази ера.
Патриархът Иван Вазов 1850 - 1921С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Ние обаче ще се върнем обратно, с цел да забележим по какъв начин младият Вазов е сложил нейното начало в България. На 31-годишна възраст той става ръководител и на процедура създател на Пловдивското научно-книжовно сдружение, самичък редактира неговото списание, озаглавено " Наука ", което ще бъде прието за " първото съществено научно-литературно списание след Освобождението ". Загребвайки цялата международна просвета в едно списание с преобладаващо книжовен темперамент, Вазов строи културна реалност върху основата на нейната изразимост посредством слово. " Записките " на З. Стоянов да вземем за пример се появяват в раздел " По науката и социологията ".
Днес може да ни се стори, че този метод е опростявал потребността от научна просвета в следосвобожденска България. Тогава обаче Вазов бил подложен на критика, че разгласява материали, предопределени " за дребното наши и образовани хора ". Той обаче е с крачка напред, защитавайки модерността на европейската просвета, която " по този начин доста се е разклонила и омноговидила ", че е невероятно да бъде показана в едно списание; нужни са книги. И защото книги няма, Вазов и К. Величков основават прословутата " Българска христоматия " - извънреден образец за това по какъв начин литературата и всички филантропични науки могат да работят в предмодерен синтез, с цел да положат основите на модерното научно схващане в българската страна.
Няма да не преставам в тази посока, а ще се върна към " шампионата " на Вазов . То е толкоз безпроблемно факсимиле, че взех решение да слага на тестване неговата правота. Целта ми първоначално беше елементарна и някак допустима: да събера на едно място, без претенцията за откривателство, всички случаи, в които българската литературна история е удостоверила основополагащия принос на едно произведение или на група творби из творчеството на Вазов.
Иван Вазов: Лирика (антология)С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Приключвайки с грубата чернова на този план, осъзнах, че той наподобява на рекламен азбучник, публикуван от от огромна комерсиална верига. Можех, несъмнено, да поддържа всяко изказване с образци и цитати, единствено че тогава щеше да стане книга, а не отчет.
Затова избрах да извадя единствено няколко от дългата върволяк с образци и посредством тях да диря някакви систематизирания.
Преди да пристъпя към образците обаче, желая да направя една спогодба, едно авансово конкретизиране. Нерядко, наричайки Вазов " пръв ", литературните историци приказват с някаква доза метафорично пресилване. Взирането в " дребните създатели " и " дребните обстоятелства " в никакъв случай не е било приоритет на нашата литературна история и се практикува с повече видимост едвам през последните двайсет години. То обаче е способно да поправя " огромните " и ефектни изказвания. Даже студентите знаят, че Вазов е създател на първия български разказ . Романи обаче е имало и преди да се появи " Под игото ", да вземем за пример " Жертви на предразсъдъка " от Ангел П. Горанов (1885) или историческия разказ " Борба за автономия " от Добри Ганчев (1888). Да не приказваме за " Христо Ботев " от З. Стоянов, характерен биографичен разказ по законите на онази ера (1888).
Подобно стои въпросът и с " Неотдавна " - творба, наричана малко гръмко повест, празнувана като начало на следосвобожденската мемоарна вълна. Освен че мемоари се събират и пишат още преди Освобождението, в това число в далечния и мрачен Диарбекир, " Неотдавна " има и свои предходници вътре в България, като " Диарбекирски дневник " на Тоне Крайчов (1880) и " Десетдневното царуване " на Атанас Шопов (1881). Така че Вазов е пръв, само че не постоянно в дословния смисъл на думата , а единствено в осветената част на общественото пространство. Митологичната аура в по-късно време също работи по този начин, че да се осветят таман местата на неговата изява. Това повдига значимия въпрос за шампионата на културните обстоятелства във всяка ера.
Иван Вазов и неговите близкиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Кога един създател или едно произведение стават " първи "? Когато са безусловно такива или когато са разпознати като такива? Кой дефинира шампионата на едно събитие, на един развой: историята (ако приемем, че историята е способна да посочва тъкмо действителните факти) или литературата, която им обезпечава словесна легитимация в роман? Що се отнася до литературната история, тя постоянно е била в плен на това напрежение, решавано по разнообразни способи в разнообразни столетия. Настоящият интерес към " дребните създатели " и " дребните обстоятелства " демонстрира мощна наклонност към обективизъм и фактологична меродавност на интерпретацията - може би тъкмо поради оголения контрастност сред визиите за просвета (все по-малко литература) и безграничното, безотговорно бърборене в общественото пространство.
Вазов " сътвори цяла литература в миниатюр... малко по малко обгърна всички по-важни литературни типове ", споделя първият ни професионален критик. " Нямахме нищо, трябваше всичко ", ще каже самият Вазов.
Архитектурният темперамент на неговите старания се вижда най-ясно в градежа на жанровата система. Ако си спомним за френския мъдрец Гастон Башлар и неговото изказване, че всяка къща е имитация на устройството, наречено космос, Вазов строи таман космоса на българската литература , освен това с онази присъща за него отдаденост, с която строи къщи в местата, в които живее. За потребностите на първото литературно-научно списание и малко по-късно на първото чисто литературно списание " Зора " той основава първата повест, първия пътепис, първия роман...
Най-доброто от Иван Вазов С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
За потребностите на обществения културен живот се появява първата драматизация на стихотворен текст: " Загорка " става " Руска " през 1885 г.; дружно с К. Величков основават първата групово написана пиеса " Господин Мортагон ". Щом приказваме за спектакъл, би трябвало споменем и това, че Вазов пръв и настоятелно пледира за основаването на държавно финансирана театрална натрупа още при започване на 80-те години.
Деветте поеми, които основава в интервала 1879-1891 - от " Видул " до " Тръносливката " - стъпват на възрожденска традиция, само че осъществят на процедура всички разновидности, вероятни в лиро-епическия синтез, характерен за жанра поема, най-малко до края на Първата международна война (а може би даже по-нататък, тъй като открих, че се е появило определението " първата фентъзи поема " за " В царството на самодивите " ). " Моята съседка Гмитра " е първата хумористична поема, а " Кихавицата на Саллюста " - първата алегорично-сатирична поема, както и първата поетическа мистификация - най-малко доколкото на мен е известно.
Българският роман става къс таман в лабораторията на пътя, изминат от Вазов сред 1882 (разтегнатия " Хаджи Ахил " ) и 1885 (христоматийно прибраният " Стоенчо из Ветрен ", по-известен с по-късното си заглавие " Иде ли? " ). " Един ъгъл от Стара планина " (1882) е не просто първият независим пътепис, той задава пример, поставя печелившата формула, в която целият род ще се практикува и ще бъде известен в българската литература най-малко половин век напред.
Софийски разказиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Скъсявайки редицата на вероятните образци, ще завърша с един, който рядко се загатва. Вазов наподобява създател на българската научна фантастика с описа " Последният ден на ХХ век ", оповестен на 30 дек. 1899 и модифициран при започване на 1912 година. Текстът е обсъждан като научна фантастика, тъй като показва механически изобретения като фоноскоп, флигтвег (или летящ велосипед), зъбчата железница и високоскоростни транспортни средства.
Компетентната инспекция обаче демонстрира, че всички те са съществували - като реалност или най-малко като патентован план - до края на 19 век; остава ни единствено определението обществена фантастика, опряно на визии като съветския Цариград, българската флота в Кавала или международния туристически център точно на Копитото. Да кажем, че Вазов е слаб фантазьор, просто няма да бъде тъкмо. Защото Вазов въобще не е фантазьор. Той е идеалист, кадърен да насели мъглявото бъдеще с съответни фигури и прояви на своя народен блян.
Списъкът с основополагащи жестове продължава отвън архитектониката на жанровата система. Още първата следосвобожденска стихосбирка на Вазов, " Гусла " (1881) чертае линията на обществения критицизъм в българската литература. Част от тези стихотворения са написани в Берковица, т.е. по-малко от две години, откакто българската страна става реалност.
Още преди да бъде запомнена от предговора към първия том на " Записките ", концептуалната съпротива вчера-днес, решена в романтически-носталгичен проект, към този момент е изразена и в поезията, и в публицистиката на Вазов. Разказът " Нов свят и нови люде ", по-известен като " Кандидат за хамама ", е първият пример на депутатската тематика в българската литература . Образът на поета " точно като стихотворец, с неговата логика на психиката и орис ", за пръв път " се обособява по този начин несъмнено и блестящо " в поемата " В царството на самодивите ". Дори първата художествена книга с илюстрации се появява в резултат на замисъла, напъните и безкомпромисната придирчивост на нейния създател Вазов.
Писма от Иван Вазов С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Ще прекъсна листата на триумфа, с цел да напомня едно друго и несъмнено факсимиле: Вазов е нашият пръв професионален публицист, само че отново с конкретизиране за неговата годност. Вазов не е " професионален публицист " в точния смисъл на това разбиране: човек, който се устоя единствено с писателски труд. Не са толкоз значими дребните административни позиции, които заема до своята 30-годишна възраст.
Но Вазов е политик през оставащите 41 години - с ясно изразена принадлежност към консервативната Народна партия на Ив. Евстратиев Гешов. Той е измежду нейните създатели, народни представители и емблематични лица. Стига до постовете ръководител на Областното заседание и подпредседател на Постоянния комитет (изпълнителен орган, равносилен на правителство) в Източна Румелия, освен това в явно нарушаване на нейния Органически правилник, защото няма висше обучение.
Веднага след възобновяването на Народната партия (1894) става народен представител в Осмото (това са тези избори, които печели шайката на бай Ганьо съгласно Ал. Константинов) и след това в Деветото ОНС; министър през 1897-1899 година, общински консултант в София при започване на новия век; народен представител в Петото Велико народно събрание през 1911 година.
Противно на обстоятелствата, в никакъв случай не сме мислили за Вазов като за политик или най-малко като за политик-писател. Митологичната логичност има свои закони, измежду които таман реализмът няма определяща роля. Много по-важно е това, че желаеме Патриарха на българската литература да бъде единствено публицист. Вярно е, желае го и самият Вазов.
Евгения Марс - отвън сянката на ВазовС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Трябва да се чувстваш професионален публицист, с цел да се изправиш против настойчивата и дълготрайна традиция да се преработват свободно непознати текстове за потребностите на българския сценичен живот. Вазов вкарва практиката на авторската драматизация - на първо време с " Руска ", след това с " Хъшове " и така нататък Т ой декларира литературния текст като неприкосновена частна благосъстоятелност и се бори за своята благосъстоятелност при изискване, че първият Закон за авторското право се приема в България едвам през 1921 година.
Борбата му трае с десетилетия и трасира граница сред две столетия, сред два вида схващане на българската интелигенция. Бихме могли да я означим като спор сред предмодерната визия за национален стихотворец и модерната еднаквост на държавно легитимирания Народен стихотворец. Ще потегли през цялото време.
Стихотворението " Радецки ", второто подред отдадено на Ботев, е написано в ранното лято на 1876 г.; с него приключва първият вид на стихосбирката " Пряпорец и гусла ". То бързо напуща границите на емигрантската общественост и доближава България, към този момент във тип на ария. Четири години след Освобождението един софийски книжар, някой си Павле Лютов, препечатва цялата стихосбирка под заглавие " Народна и остаряла песнопойка ". Липсвало му едно стихотворение, тъй като листът бил разкъсан, само че бързо решил казуса, като добавил друго стихотворение, " Христо Ботев ", от неизвестен създател, оповестено по страниците на в. Нова България.
Така през 1882 година Вазов се оказва жертва на своята известност и бива експроприиран като национален стихотворец в обичайния смисъл. Впрочем по този начин са почнали да го назовават още от 1881 година някои пловдивски вестници, влагайки във фразата едно междинно значение: " прочут стихотворец ", или " стихотворец за народа ".
Полувековна България 1878-1928 година (Илюстрован юбилеен албум. Фототипно издание)С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Вазов обаче страни от подобен тип националност, не го блазни сходно наличие в националната памет. За него то е синоним на овехтели и демодирани нрави, които вършат допустима кражбата на живописен текст. Точно в това укорява Петко Славейков с неговите " Смешни календарчета " и " Любовни песни ", откраднати целиком от сръбски и гръцки ".
И бърза да се разграничи - не толкоз от своя бивш преподавател, колкото от епохата, в която той е бил необходим като " татко на българската литература " и " национален стихотворец ": " Време е пристигнало, щото шашармата, която имаше цена и смисъл в една друга ера, да отстъпи място на разсъдъкът и на същинските гении ". На импулсивните опити за " национална " реквизиция Вазов реагира като жител на съвременна европейска страна: " Това е една чиста кражба на частна благосъстоятелност, която се преследва от законите на всички господарства ".
Преходът от " национален стихотворец " към Народен стихотворец е официализиран през 1895 година с институционалните механизми, които са владеене на модерната нация. Той обаче е почнал много по-рано и отново с институционалната интервенция на българската страна. Още първият държател на Княжеството усеща държавностроителния капацитет на символичната функционалност Народен стихотворец.
През 1883 година - по време на публична аудиенция - той подарява на черногорския княз Никола не някоя свята светиня, а съчиненията на Вазов, събрани в " скъпоценна и прекомерно изящна подвързия ". Оценявайки символиката на жеста, изработен от първия български княз, в. " Съединение ", и също от институционална позиция, изразена в използването на 1 л. мн. ч., декларира: " Като се радваме за заслуженото високо оценение, което се отдава на хубавите творения на талантливий година Иван Вазов, ние желаем да ги забележим час по-скоро събрани и напечатани в една сбирка, с цел да може да си ги има всеки българин ".
Нова земя С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Едва ли ще се учудим, че първото нещо, което прави Вазов, откакто идва от емиграция и сколасва да приключи първия вид на романа " Под игото ", е да приготви издаването на своите събрани белетристични творби - " Повести и разкази " в три тома (1891-1893). Признанието не би трябвало да се чака по маниера на старите времена: " да каже нявга народа ". В изискванията на една съвременна страна то би трябвало да се предизвика и потвърждава с настоящи цивилен жестове. Нацията има потребност от собствен Народен стихотворец, само че и поетът би трябвало да помогне на своята нация да го разпознае като Народен. А Вазов има и самочувствието, и съзнанието на съвременен народен създател.
Казвайки още веднъж " съвременен ", към този момент съм стигнала нуждата да посоча връзките сред творчеството на Вазов и оня тип културна модерност, който назоваваме модернизъм. Може би забелязахте по какъв начин доскоро го цитирах да споделя: " Време е пристигнало щото шашармата, която имаше цена и смисъл в една друга ера, да отстъпи място на разсъдъкът и на същинските гении ". Тези думи са изречени през 1884 година и са ориентирани директно против Петко Славейков. Двайсет години по-късно не различен, ами синът на Петко повтаря същата теза за двете столетия, за двата типа литература в историята на българската просвета.
За пръв път в статийката " Поети " (1902), той сблъсква " онази ера " с " нашите потребности " през днешния ден - съпротива, която в детайли ще обговори в огромната публикация, симптоматично наречена " Българската литература преди и в този момент ". Тук към този момент Вазов се е оказал откъм страната на " старите ", в страната-преди, а синът Славейков мисли себе си в термините на " разсъдъкът и на същинските гении ". Това обаче няма огромно значение, тъй като контрастното разделяне си остава същото, дружно с потребността да се мисли развиването на българската литература в концептуално предположени опозиции. И не Пенчо Славейков, а Вазов стои при започване на тази традиция; липсва му единствено фразата " млади и остарели ".
Ще отида още крачка напред, като кажа, че Вазов е първият есенциален концептуалист в българската литература. Забелязва го доктор Кръстев, когато е 22-годишен и към момента се възхищава от " Епопея на забравените " и " Сливница ".
Живописна БългарияС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
" Онуй, що окрилява Вазова до великански полет, не е самостоятелната персона, а концепцията, що се е въплътила в техний характер; пред нея скланя той глава, нея обожава ". И още по-ясно: " Той е мечтател освен в днешната, само че и в античната, платоновата смисъл на думата - той се въодушевява и живее от хрумвания, идеали ".
Нека да прехвърлим в този момент тези разсъждения към творчеството на Пенчо Славейков и ще забележим какъв брой добре биха прилегнали те към цялата му лирика, писана в Лайпциг и оповестена в " Мисъл ", изключително към така наречен метафизичен поеми. Механизмът на поетическото въображение работи еднообразно при двамата: литературните герои получават художествена меродавност като детайли на някаква огромна картина, предначертана в нейната концептуална целокупност.
За Вазов (но и за Пенчо Славейков в " Кървава ария " ) тази целокупност би трябвало да бъде озаглавена " България ". Но и там, където приказваме за началото на нашия модернизъм, т.е. във философската лирика на П. Славейков, фигурите израстват в концептуалната рамка на известното ницшеанство - както и доколкото го схваща техният създател.
Ще се въздържа да предложа за образец обилно обговорената (и към този момент документирано Вазова) публикация " Осветление на българската лирика ", въпреки че в нея има изказвания, които могат да бъдат отнесени директно към културно-естетическата стратегия на " Мисъл ". Вместо това ще прескоча още малко напред, с цел да потърся връзки с втората вълна на модернизма в българската литература, която познаваме като символизъм.
Трудно е да си представим по-голям защитник и строител на българския език от Вазов - освен в неговото творчество, само че и в поредност директни изяви в публицистиката и в публичната му активност. Тази линия стартира още при започване на 80-те години и продължава четири десетилетия, маркирана от жалони като стихотворенията " Българският език ", " Родната тирада ", " Езикът наш ", разпръснати в разнообразни стихосбирки от разнообразни години. Вазов освен това пази възгледа, че таман литературният, естетически обработен език би трябвало да легне в основата на книжовната норма.
В същата година, в която написва " Българският език ", той разгласява и публикацията " Българските граматики ". Критикувайки нашите " невежествени граматикописатели ", той изрично твърди, че не те, а " гениите, писателите " могат единствени да " образуват езикът и да му дадат какъв-годе дълготраен отпечатък ". Малко преди гибелта си Вазов повтаря същата теза: " Езикът е жив организъм. Той пораства, развива се, видоизменява се. Навярно в бъдещите времена под напъните на огромни гении той ще се усъвършенствува повече, ще се облагороди [...] той ще носи печата, който му даде длетото на надарени майстори - от Ботйова до Яворова и Кирила Христов ".
Неканоничният ВазовС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Година по-рано е направил равносметка на своите старания, признавайки, че тези, които са се оказали най-близо до неговия блян за развиване на българския език, които са го създали " еластичен, преливен, ослепителен в звуковете си, разнороден в интонациите си... музикален ", са поетите модернисти, т.е. символистите от времето до Първата международна война: " Плеядата млади поети и повествователи, от Яворова до през днешния ден, ни дава една чиста българска тирада [...] Само по тази причина аз прощавам на модернистите поети - а сегашните, с дребни изключения, са модернисти. Техният модернизъм рано или късно ще изфиряса... само че езикът им ще остане, скъпо притежание на бъдещите самобитни [...] поети ".
И в действителност, в случай че има творби, почтени за характерността, дадена от самия него, то те принадлежат на създатели като Яворов, Лилиев, Дебелянов... Яворов е починал прекомерно рано, само че други от символистите осъзнават своята връзка с Вазов. Запитан от Петко Тихолов какво даде Вазов на българската лирика, Лилиев дава отговор: " Чувство за език - явен, прецизен, изключително изящен [...] Вазов реализира самия дух на езика, неговото стилово благосъстояние. "
Гео Милев също не пести похвали, говорейки за напъните на Вазов: " Иван Вазов [...] сътвори българския език, като го направи така еластичен, щото да може изрази всичките мисли и вибрации на човешката душа ".
Понякога ние просто забравяме, че Вазов и Лилиев, още повече Вазов и Яворов живеят в една и съща ера, че модернизмът в действителност може да " изфиряса ", само че дилемите и задачите на тази ера са били общи за тях.
И едно последно наблюдаване желая да вметна, тъй като попада в линията на връзките, които направих дотук. И също по този начин тъй като моята другарка проф. Красимира Даскалова, видна изследователка на историята на дамите в България, ми сподели, че не трябва да изготвя този отчет, без да засегна някакъв джендър проблем.
Казаларската царицаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Помислих си, че това е лесна работа: стига ми да напомня повестта " Нора " като първия антиеманципаторски, антиибсенистки план (както към този момент знаем, Вазов е неизцерим концептуалист). После обаче се сетих, че таман той показва податливост да показва възвишеното в женски форми: от плачещата Майка България през Музата и Вилата до Славата на България, изпълнена от Елена Снежина в драматизирания Пролог, с който е открит Народния спектакъл през 1907 година. И въпреки всичко имаме джендър проблем, тъй като нито Музата, нито Майката и Славата са тъкмо дами.
Те са женствено изразени проекции на мъжкото въображение от времето на късния романтизъм-ранния модернизъм и директно припомнят за сецесионната делба на " женската същина " сред ангел и дявол, ефектно разиграна (и) от нашия символизъм.
Но не Яворов, а отново Вазов е при започване на тази традиция. Светът на негово поетическо въображение (или " царството на самодивите " ) доста овреме се оказва обитаем с два вида " дами ". От едната страна е лагерът на фигурите, заедно наречени " девственици идеални ": нимфи, русалки, самодиви, една Вила-пътеводец, Музата- " ангел пазител " ; от другата страна се тълпят няколко " остарели юди ", " три орисници проклети... пъклени създанья " и наложителната прелъстителка във тип на сладострастна змеица. Липсват единствено дамите - елементарни, ежедневни, неразбираеми дами, каквито можем да срещнем в творчеството на Евения Димитрова, Вела Благоева и Ана Карима.
НораС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Спрях се толкоз дълго върху генетичната връзка сред Вазов и модернизма, не с цел да напъхам двете феномени - като матрьошки - едно в друго, а тъй като желая да подчертая може би най-важната специфичност на българската литература от Освобождението до Първата международна война: нейната дарба за културен синтез, характерното умеене да сплотява в своята процедура феномени и процеси, които в други случаи са се развивали дълго и последователно.
С продължителността на своето дело Вазов е присъщ образец, епитом на тази дарба. Нещо от неговото творчество постоянно може да бъде " първо ". Пак доктор Кръстев споделя, преди 115 години: " Историческата роля, която се пада на един създател, зависи преди всичко от историческия миг, в който казусът го е сложил да живее и да работи ".
Вазов е точният публицист в точното време . Само си представете какво би правил сходен публицист през днешния ден...
Понякога, до момента в който преподавам българска литература от Освобождението до Първата международна война, преустановявам лекцията, с цел да попитам студентите: А знаете ли кой пръв е написал творба в този род, или кой пръв подлага на критика обществената реалност след Освобождението, или различен сходен въпрос, който съдържа визията пръв. Допреди 10 години все се намираше някой да отговори, след това студентите започнаха да гадаят, само че в последно време просто мълчат. И тогава вкарах нова тактичност. Още на втората лекция ги предизвестявам: до края на този учебен срок, постоянно щом попитам " кой пръв? ", ще ми отговаряте " Вазов ". Това, несъмнено, не е точният метод да възпиташ един професионален книжовник, само че прекомерно тъкмо показва известната приложимост на Вазов.
Първенството на Вазов в построяването на модерната българска литература е факсимиле. Поне от времето на доктор Кръстев, който, в един от най-злостните текстове, отдадени на него, твърди: " Иван Вазов е първият български публицист след Освобождението, който [...] сътвори в миниатюр цяла една литература [...] малко по малко обгърна всички литературни типове ". Когато Вазов умира, това изказване се трансформира в аксиома; безусловно на другия ден Гео Милев извиква в общественото пространство: " Преди Иван Вазов нямаше българска литература ". И по-нататък: " Нему България дължи своята просвета ".
Навярно към този момент забелязахте с каква лекост младият стихотворец смесва понятията литература и просвета. Това демонстрира, че най-малко до края на Първата международна война са останали настоящи тези настройки, характерни за европейския 19 век, съгласно които модерната просвета е на първо място литература, въпреки и в най-широкия смисъл, включвайки философските съчинения, фолклорните текстове в авторска преправка - както при братя Грим, историографията, която се написа с книжовен обсег на въображението, публицистиката и така нататък
С цялото си творчество и не по-малко със своята социална активност, в това число като политик, Вазов показва и даже въплъщава тези настройки. Но когато - на 23 септ. 1921 година - Гео Милев ги преекспонира в своите обществени думи, той към този момент усеща, че гибелта на Вазов бележи края на тази ера.
Ние обаче ще се върнем обратно, с цел да забележим по какъв начин младият Вазов е сложил нейното начало в България. На 31-годишна възраст той става ръководител и на процедура създател на Пловдивското научно-книжовно сдружение, самичък редактира неговото списание, озаглавено " Наука ", което ще бъде прието за " първото съществено научно-литературно списание след Освобождението ". Загребвайки цялата международна просвета в едно списание с преобладаващо книжовен темперамент, Вазов строи културна реалност върху основата на нейната изразимост посредством слово. " Записките " на З. Стоянов да вземем за пример се появяват в раздел " По науката и социологията ".
Днес може да ни се стори, че този метод е опростявал потребността от научна просвета в следосвобожденска България. Тогава обаче Вазов бил подложен на критика, че разгласява материали, предопределени " за дребното наши и образовани хора ". Той обаче е с крачка напред, защитавайки модерността на европейската просвета, която " по този начин доста се е разклонила и омноговидила ", че е невероятно да бъде показана в едно списание; нужни са книги. И защото книги няма, Вазов и К. Величков основават прословутата " Българска христоматия " - извънреден образец за това по какъв начин литературата и всички филантропични науки могат да работят в предмодерен синтез, с цел да положат основите на модерното научно схващане в българската страна.
Няма да не преставам в тази посока, а ще се върна към " шампионата " на Вазов . То е толкоз безпроблемно факсимиле, че взех решение да слага на тестване неговата правота. Целта ми първоначално беше елементарна и някак допустима: да събера на едно място, без претенцията за откривателство, всички случаи, в които българската литературна история е удостоверила основополагащия принос на едно произведение или на група творби из творчеството на Вазов.
Приключвайки с грубата чернова на този план, осъзнах, че той наподобява на рекламен азбучник, публикуван от от огромна комерсиална верига. Можех, несъмнено, да поддържа всяко изказване с образци и цитати, единствено че тогава щеше да стане книга, а не отчет.
Затова избрах да извадя единствено няколко от дългата върволяк с образци и посредством тях да диря някакви систематизирания.
Преди да пристъпя към образците обаче, желая да направя една спогодба, едно авансово конкретизиране. Нерядко, наричайки Вазов " пръв ", литературните историци приказват с някаква доза метафорично пресилване. Взирането в " дребните създатели " и " дребните обстоятелства " в никакъв случай не е било приоритет на нашата литературна история и се практикува с повече видимост едвам през последните двайсет години. То обаче е способно да поправя " огромните " и ефектни изказвания. Даже студентите знаят, че Вазов е създател на първия български разказ . Романи обаче е имало и преди да се появи " Под игото ", да вземем за пример " Жертви на предразсъдъка " от Ангел П. Горанов (1885) или историческия разказ " Борба за автономия " от Добри Ганчев (1888). Да не приказваме за " Христо Ботев " от З. Стоянов, характерен биографичен разказ по законите на онази ера (1888).
Подобно стои въпросът и с " Неотдавна " - творба, наричана малко гръмко повест, празнувана като начало на следосвобожденската мемоарна вълна. Освен че мемоари се събират и пишат още преди Освобождението, в това число в далечния и мрачен Диарбекир, " Неотдавна " има и свои предходници вътре в България, като " Диарбекирски дневник " на Тоне Крайчов (1880) и " Десетдневното царуване " на Атанас Шопов (1881). Така че Вазов е пръв, само че не постоянно в дословния смисъл на думата , а единствено в осветената част на общественото пространство. Митологичната аура в по-късно време също работи по този начин, че да се осветят таман местата на неговата изява. Това повдига значимия въпрос за шампионата на културните обстоятелства във всяка ера.
Кога един създател или едно произведение стават " първи "? Когато са безусловно такива или когато са разпознати като такива? Кой дефинира шампионата на едно събитие, на един развой: историята (ако приемем, че историята е способна да посочва тъкмо действителните факти) или литературата, която им обезпечава словесна легитимация в роман? Що се отнася до литературната история, тя постоянно е била в плен на това напрежение, решавано по разнообразни способи в разнообразни столетия. Настоящият интерес към " дребните създатели " и " дребните обстоятелства " демонстрира мощна наклонност към обективизъм и фактологична меродавност на интерпретацията - може би тъкмо поради оголения контрастност сред визиите за просвета (все по-малко литература) и безграничното, безотговорно бърборене в общественото пространство.
Вазов " сътвори цяла литература в миниатюр... малко по малко обгърна всички по-важни литературни типове ", споделя първият ни професионален критик. " Нямахме нищо, трябваше всичко ", ще каже самият Вазов.
Архитектурният темперамент на неговите старания се вижда най-ясно в градежа на жанровата система. Ако си спомним за френския мъдрец Гастон Башлар и неговото изказване, че всяка къща е имитация на устройството, наречено космос, Вазов строи таман космоса на българската литература , освен това с онази присъща за него отдаденост, с която строи къщи в местата, в които живее. За потребностите на първото литературно-научно списание и малко по-късно на първото чисто литературно списание " Зора " той основава първата повест, първия пътепис, първия роман...
За потребностите на обществения културен живот се появява първата драматизация на стихотворен текст: " Загорка " става " Руска " през 1885 г.; дружно с К. Величков основават първата групово написана пиеса " Господин Мортагон ". Щом приказваме за спектакъл, би трябвало споменем и това, че Вазов пръв и настоятелно пледира за основаването на държавно финансирана театрална натрупа още при започване на 80-те години.
Деветте поеми, които основава в интервала 1879-1891 - от " Видул " до " Тръносливката " - стъпват на възрожденска традиция, само че осъществят на процедура всички разновидности, вероятни в лиро-епическия синтез, характерен за жанра поема, най-малко до края на Първата международна война (а може би даже по-нататък, тъй като открих, че се е появило определението " първата фентъзи поема " за " В царството на самодивите " ). " Моята съседка Гмитра " е първата хумористична поема, а " Кихавицата на Саллюста " - първата алегорично-сатирична поема, както и първата поетическа мистификация - най-малко доколкото на мен е известно.
Българският роман става къс таман в лабораторията на пътя, изминат от Вазов сред 1882 (разтегнатия " Хаджи Ахил " ) и 1885 (христоматийно прибраният " Стоенчо из Ветрен ", по-известен с по-късното си заглавие " Иде ли? " ). " Един ъгъл от Стара планина " (1882) е не просто първият независим пътепис, той задава пример, поставя печелившата формула, в която целият род ще се практикува и ще бъде известен в българската литература най-малко половин век напред.
Скъсявайки редицата на вероятните образци, ще завърша с един, който рядко се загатва. Вазов наподобява създател на българската научна фантастика с описа " Последният ден на ХХ век ", оповестен на 30 дек. 1899 и модифициран при започване на 1912 година. Текстът е обсъждан като научна фантастика, тъй като показва механически изобретения като фоноскоп, флигтвег (или летящ велосипед), зъбчата железница и високоскоростни транспортни средства.
Компетентната инспекция обаче демонстрира, че всички те са съществували - като реалност или най-малко като патентован план - до края на 19 век; остава ни единствено определението обществена фантастика, опряно на визии като съветския Цариград, българската флота в Кавала или международния туристически център точно на Копитото. Да кажем, че Вазов е слаб фантазьор, просто няма да бъде тъкмо. Защото Вазов въобще не е фантазьор. Той е идеалист, кадърен да насели мъглявото бъдеще с съответни фигури и прояви на своя народен блян.
Списъкът с основополагащи жестове продължава отвън архитектониката на жанровата система. Още първата следосвобожденска стихосбирка на Вазов, " Гусла " (1881) чертае линията на обществения критицизъм в българската литература. Част от тези стихотворения са написани в Берковица, т.е. по-малко от две години, откакто българската страна става реалност.
Още преди да бъде запомнена от предговора към първия том на " Записките ", концептуалната съпротива вчера-днес, решена в романтически-носталгичен проект, към този момент е изразена и в поезията, и в публицистиката на Вазов. Разказът " Нов свят и нови люде ", по-известен като " Кандидат за хамама ", е първият пример на депутатската тематика в българската литература . Образът на поета " точно като стихотворец, с неговата логика на психиката и орис ", за пръв път " се обособява по този начин несъмнено и блестящо " в поемата " В царството на самодивите ". Дори първата художествена книга с илюстрации се появява в резултат на замисъла, напъните и безкомпромисната придирчивост на нейния създател Вазов.
Ще прекъсна листата на триумфа, с цел да напомня едно друго и несъмнено факсимиле: Вазов е нашият пръв професионален публицист, само че отново с конкретизиране за неговата годност. Вазов не е " професионален публицист " в точния смисъл на това разбиране: човек, който се устоя единствено с писателски труд. Не са толкоз значими дребните административни позиции, които заема до своята 30-годишна възраст.
Но Вазов е политик през оставащите 41 години - с ясно изразена принадлежност към консервативната Народна партия на Ив. Евстратиев Гешов. Той е измежду нейните създатели, народни представители и емблематични лица. Стига до постовете ръководител на Областното заседание и подпредседател на Постоянния комитет (изпълнителен орган, равносилен на правителство) в Източна Румелия, освен това в явно нарушаване на нейния Органически правилник, защото няма висше обучение.
Веднага след възобновяването на Народната партия (1894) става народен представител в Осмото (това са тези избори, които печели шайката на бай Ганьо съгласно Ал. Константинов) и след това в Деветото ОНС; министър през 1897-1899 година, общински консултант в София при започване на новия век; народен представител в Петото Велико народно събрание през 1911 година.
Противно на обстоятелствата, в никакъв случай не сме мислили за Вазов като за политик или най-малко като за политик-писател. Митологичната логичност има свои закони, измежду които таман реализмът няма определяща роля. Много по-важно е това, че желаеме Патриарха на българската литература да бъде единствено публицист. Вярно е, желае го и самият Вазов.
Трябва да се чувстваш професионален публицист, с цел да се изправиш против настойчивата и дълготрайна традиция да се преработват свободно непознати текстове за потребностите на българския сценичен живот. Вазов вкарва практиката на авторската драматизация - на първо време с " Руска ", след това с " Хъшове " и така нататък Т ой декларира литературния текст като неприкосновена частна благосъстоятелност и се бори за своята благосъстоятелност при изискване, че първият Закон за авторското право се приема в България едвам през 1921 година.
Борбата му трае с десетилетия и трасира граница сред две столетия, сред два вида схващане на българската интелигенция. Бихме могли да я означим като спор сред предмодерната визия за национален стихотворец и модерната еднаквост на държавно легитимирания Народен стихотворец. Ще потегли през цялото време.
Стихотворението " Радецки ", второто подред отдадено на Ботев, е написано в ранното лято на 1876 г.; с него приключва първият вид на стихосбирката " Пряпорец и гусла ". То бързо напуща границите на емигрантската общественост и доближава България, към този момент във тип на ария. Четири години след Освобождението един софийски книжар, някой си Павле Лютов, препечатва цялата стихосбирка под заглавие " Народна и остаряла песнопойка ". Липсвало му едно стихотворение, тъй като листът бил разкъсан, само че бързо решил казуса, като добавил друго стихотворение, " Христо Ботев ", от неизвестен създател, оповестено по страниците на в. Нова България.
Така през 1882 година Вазов се оказва жертва на своята известност и бива експроприиран като национален стихотворец в обичайния смисъл. Впрочем по този начин са почнали да го назовават още от 1881 година някои пловдивски вестници, влагайки във фразата едно междинно значение: " прочут стихотворец ", или " стихотворец за народа ".
Вазов обаче страни от подобен тип националност, не го блазни сходно наличие в националната памет. За него то е синоним на овехтели и демодирани нрави, които вършат допустима кражбата на живописен текст. Точно в това укорява Петко Славейков с неговите " Смешни календарчета " и " Любовни песни ", откраднати целиком от сръбски и гръцки ".
И бърза да се разграничи - не толкоз от своя бивш преподавател, колкото от епохата, в която той е бил необходим като " татко на българската литература " и " национален стихотворец ": " Време е пристигнало, щото шашармата, която имаше цена и смисъл в една друга ера, да отстъпи място на разсъдъкът и на същинските гении ". На импулсивните опити за " национална " реквизиция Вазов реагира като жител на съвременна европейска страна: " Това е една чиста кражба на частна благосъстоятелност, която се преследва от законите на всички господарства ".
Преходът от " национален стихотворец " към Народен стихотворец е официализиран през 1895 година с институционалните механизми, които са владеене на модерната нация. Той обаче е почнал много по-рано и отново с институционалната интервенция на българската страна. Още първият държател на Княжеството усеща държавностроителния капацитет на символичната функционалност Народен стихотворец.
През 1883 година - по време на публична аудиенция - той подарява на черногорския княз Никола не някоя свята светиня, а съчиненията на Вазов, събрани в " скъпоценна и прекомерно изящна подвързия ". Оценявайки символиката на жеста, изработен от първия български княз, в. " Съединение ", и също от институционална позиция, изразена в използването на 1 л. мн. ч., декларира: " Като се радваме за заслуженото високо оценение, което се отдава на хубавите творения на талантливий година Иван Вазов, ние желаем да ги забележим час по-скоро събрани и напечатани в една сбирка, с цел да може да си ги има всеки българин ".
Едва ли ще се учудим, че първото нещо, което прави Вазов, откакто идва от емиграция и сколасва да приключи първия вид на романа " Под игото ", е да приготви издаването на своите събрани белетристични творби - " Повести и разкази " в три тома (1891-1893). Признанието не би трябвало да се чака по маниера на старите времена: " да каже нявга народа ". В изискванията на една съвременна страна то би трябвало да се предизвика и потвърждава с настоящи цивилен жестове. Нацията има потребност от собствен Народен стихотворец, само че и поетът би трябвало да помогне на своята нация да го разпознае като Народен. А Вазов има и самочувствието, и съзнанието на съвременен народен създател.
Казвайки още веднъж " съвременен ", към този момент съм стигнала нуждата да посоча връзките сред творчеството на Вазов и оня тип културна модерност, който назоваваме модернизъм. Може би забелязахте по какъв начин доскоро го цитирах да споделя: " Време е пристигнало щото шашармата, която имаше цена и смисъл в една друга ера, да отстъпи място на разсъдъкът и на същинските гении ". Тези думи са изречени през 1884 година и са ориентирани директно против Петко Славейков. Двайсет години по-късно не различен, ами синът на Петко повтаря същата теза за двете столетия, за двата типа литература в историята на българската просвета.
За пръв път в статийката " Поети " (1902), той сблъсква " онази ера " с " нашите потребности " през днешния ден - съпротива, която в детайли ще обговори в огромната публикация, симптоматично наречена " Българската литература преди и в този момент ". Тук към този момент Вазов се е оказал откъм страната на " старите ", в страната-преди, а синът Славейков мисли себе си в термините на " разсъдъкът и на същинските гении ". Това обаче няма огромно значение, тъй като контрастното разделяне си остава същото, дружно с потребността да се мисли развиването на българската литература в концептуално предположени опозиции. И не Пенчо Славейков, а Вазов стои при започване на тази традиция; липсва му единствено фразата " млади и остарели ".
Ще отида още крачка напред, като кажа, че Вазов е първият есенциален концептуалист в българската литература. Забелязва го доктор Кръстев, когато е 22-годишен и към момента се възхищава от " Епопея на забравените " и " Сливница ".
" Онуй, що окрилява Вазова до великански полет, не е самостоятелната персона, а концепцията, що се е въплътила в техний характер; пред нея скланя той глава, нея обожава ". И още по-ясно: " Той е мечтател освен в днешната, само че и в античната, платоновата смисъл на думата - той се въодушевява и живее от хрумвания, идеали ".
Нека да прехвърлим в този момент тези разсъждения към творчеството на Пенчо Славейков и ще забележим какъв брой добре биха прилегнали те към цялата му лирика, писана в Лайпциг и оповестена в " Мисъл ", изключително към така наречен метафизичен поеми. Механизмът на поетическото въображение работи еднообразно при двамата: литературните герои получават художествена меродавност като детайли на някаква огромна картина, предначертана в нейната концептуална целокупност.
За Вазов (но и за Пенчо Славейков в " Кървава ария " ) тази целокупност би трябвало да бъде озаглавена " България ". Но и там, където приказваме за началото на нашия модернизъм, т.е. във философската лирика на П. Славейков, фигурите израстват в концептуалната рамка на известното ницшеанство - както и доколкото го схваща техният създател.
Ще се въздържа да предложа за образец обилно обговорената (и към този момент документирано Вазова) публикация " Осветление на българската лирика ", въпреки че в нея има изказвания, които могат да бъдат отнесени директно към културно-естетическата стратегия на " Мисъл ". Вместо това ще прескоча още малко напред, с цел да потърся връзки с втората вълна на модернизма в българската литература, която познаваме като символизъм.
Трудно е да си представим по-голям защитник и строител на българския език от Вазов - освен в неговото творчество, само че и в поредност директни изяви в публицистиката и в публичната му активност. Тази линия стартира още при започване на 80-те години и продължава четири десетилетия, маркирана от жалони като стихотворенията " Българският език ", " Родната тирада ", " Езикът наш ", разпръснати в разнообразни стихосбирки от разнообразни години. Вазов освен това пази възгледа, че таман литературният, естетически обработен език би трябвало да легне в основата на книжовната норма.
В същата година, в която написва " Българският език ", той разгласява и публикацията " Българските граматики ". Критикувайки нашите " невежествени граматикописатели ", той изрично твърди, че не те, а " гениите, писателите " могат единствени да " образуват езикът и да му дадат какъв-годе дълготраен отпечатък ". Малко преди гибелта си Вазов повтаря същата теза: " Езикът е жив организъм. Той пораства, развива се, видоизменява се. Навярно в бъдещите времена под напъните на огромни гении той ще се усъвършенствува повече, ще се облагороди [...] той ще носи печата, който му даде длетото на надарени майстори - от Ботйова до Яворова и Кирила Христов ".
Година по-рано е направил равносметка на своите старания, признавайки, че тези, които са се оказали най-близо до неговия блян за развиване на българския език, които са го създали " еластичен, преливен, ослепителен в звуковете си, разнороден в интонациите си... музикален ", са поетите модернисти, т.е. символистите от времето до Първата международна война: " Плеядата млади поети и повествователи, от Яворова до през днешния ден, ни дава една чиста българска тирада [...] Само по тази причина аз прощавам на модернистите поети - а сегашните, с дребни изключения, са модернисти. Техният модернизъм рано или късно ще изфиряса... само че езикът им ще остане, скъпо притежание на бъдещите самобитни [...] поети ".
И в действителност, в случай че има творби, почтени за характерността, дадена от самия него, то те принадлежат на създатели като Яворов, Лилиев, Дебелянов... Яворов е починал прекомерно рано, само че други от символистите осъзнават своята връзка с Вазов. Запитан от Петко Тихолов какво даде Вазов на българската лирика, Лилиев дава отговор: " Чувство за език - явен, прецизен, изключително изящен [...] Вазов реализира самия дух на езика, неговото стилово благосъстояние. "
Гео Милев също не пести похвали, говорейки за напъните на Вазов: " Иван Вазов [...] сътвори българския език, като го направи така еластичен, щото да може изрази всичките мисли и вибрации на човешката душа ".
Понякога ние просто забравяме, че Вазов и Лилиев, още повече Вазов и Яворов живеят в една и съща ера, че модернизмът в действителност може да " изфиряса ", само че дилемите и задачите на тази ера са били общи за тях.
И едно последно наблюдаване желая да вметна, тъй като попада в линията на връзките, които направих дотук. И също по този начин тъй като моята другарка проф. Красимира Даскалова, видна изследователка на историята на дамите в България, ми сподели, че не трябва да изготвя този отчет, без да засегна някакъв джендър проблем.
Помислих си, че това е лесна работа: стига ми да напомня повестта " Нора " като първия антиеманципаторски, антиибсенистки план (както към този момент знаем, Вазов е неизцерим концептуалист). После обаче се сетих, че таман той показва податливост да показва възвишеното в женски форми: от плачещата Майка България през Музата и Вилата до Славата на България, изпълнена от Елена Снежина в драматизирания Пролог, с който е открит Народния спектакъл през 1907 година. И въпреки всичко имаме джендър проблем, тъй като нито Музата, нито Майката и Славата са тъкмо дами.
Те са женствено изразени проекции на мъжкото въображение от времето на късния романтизъм-ранния модернизъм и директно припомнят за сецесионната делба на " женската същина " сред ангел и дявол, ефектно разиграна (и) от нашия символизъм.
Но не Яворов, а отново Вазов е при започване на тази традиция. Светът на негово поетическо въображение (или " царството на самодивите " ) доста овреме се оказва обитаем с два вида " дами ". От едната страна е лагерът на фигурите, заедно наречени " девственици идеални ": нимфи, русалки, самодиви, една Вила-пътеводец, Музата- " ангел пазител " ; от другата страна се тълпят няколко " остарели юди ", " три орисници проклети... пъклени създанья " и наложителната прелъстителка във тип на сладострастна змеица. Липсват единствено дамите - елементарни, ежедневни, неразбираеми дами, каквито можем да срещнем в творчеството на Евения Димитрова, Вела Благоева и Ана Карима.
Спрях се толкоз дълго върху генетичната връзка сред Вазов и модернизма, не с цел да напъхам двете феномени - като матрьошки - едно в друго, а тъй като желая да подчертая може би най-важната специфичност на българската литература от Освобождението до Първата международна война: нейната дарба за културен синтез, характерното умеене да сплотява в своята процедура феномени и процеси, които в други случаи са се развивали дълго и последователно.
С продължителността на своето дело Вазов е присъщ образец, епитом на тази дарба. Нещо от неговото творчество постоянно може да бъде " първо ". Пак доктор Кръстев споделя, преди 115 години: " Историческата роля, която се пада на един създател, зависи преди всичко от историческия миг, в който казусът го е сложил да живее и да работи ".
Вазов е точният публицист в точното време . Само си представете какво би правил сходен публицист през днешния ден...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ