Eдин от двама или трима велики цигулари на нашето време
" Дневник " продължава традицията да разгласява текстове, отдадени на историята на музиката и на известни композитори и реализатори. Тази публикация е за виртуозите на цигулката, а мотивът е концертът в София на полската цигуларка Магдалена Филипчак и американската пианистка Джесика Ксилина Осбърн, които ще показват определени произведения на Шуберт, Сен-Санс/Изаи, Равел, Шьонберг, Бритън и Лютославски.
Автор на публикацията е Венета Нейнска, музикант и артистичен шеф на " Модо България " - организацията, която стои зад плановете за разпространение на класическата музика " Концерти " Мотив " и " Концерти на възглавници ".
Тук можете да намерите първата част на публикацията, където са историите на Николо Паганини, Пабло Сарасате, Йозеф Йоахим, Южен Изаи и Фриц Крайслер.
Ученикът на Господ
Според внушителна част от експертите по света Яша Хайфец (1901-1987) е най-великият цигулар на 20-ти век или най-малко най-големият виртуоз след Паганини. Роден във Вилна (днешен Вилнюс, Литва), тогава част от Руската империя, дребният Яша получава първите си уроци по цигулка от своя татко на двегодишна възраст.
Седемгодишен прави формалния си дебют, изпълнявайки Концерта за цигулка и оркестър от Феликс Менделсон. Попитан в изявление кои са най-хубавите му студенти учителят му в консерваторията в Санкт Петербург Леополд Ауер не загатва Яша и когато журналистът отбелязва този факт, Ауер изяснява: " Яша ли? Той не е мой възпитаник, той е възпитаник на Господ. "
Няколко години по-късно Фриц Крайслер възкликва след концерта му в Берлин: " Най-добре да си счупим цигулките в коленете! ". Кариерата на Хайфец се развива стремглаво като той съумява да устоя цялата си фамилия от най-ранна детска възраст. Заминава на турне в Съединени американски щати през 1917г. със фамилията си и поради в това време избухналата Октомврийска гражданска война остава в Америка до края на живота си. Здравословни проблеми и контузии последователно го карат да се откаже от концертна активност, само че той се посвещава на преподаването, както и на значими обществени дела като чистия въздух и обединен телефонен номер за незабавни случаи (911). Годината е 1967, когато Хайфец трансформира своето " Рено " в електромобил.
Скромният талант
Съветският съюз преглежда Хайфец като изменник, поради емигрирането му в Съединени американски щати, а други музиканти, които остават, са провъзгласени за патриоти. Един от тях е Давид Ойстрах, на който Дмитрий Шостакович и Арам Хачатурян посвещават своите цигулкови концерти. По време на Втората международна война Ойстрах изнася голям брой концерти пред бойци и служащи, макар извънредно тежките условия.
Впоследствие има опцията да концертира на Запад, само че става фамозен с рядко срещана измежду виртуозите линия на характера - пословичната му невзискателност. Интересът от публиката към дебюта му в " Карнеги хол " бил толкоз огромен, че повече от 7 хиляди души се редили на опашка часове преди да стартира продажбата на билети. Малко след края на войната Йехуди Менухин го посещава в Москва и от този момент бележи началото си тяхното огромно другарство. Менухин го назовава " един от двама или трима велики цигулари на нашето време ":
Барон Менухин
Както и Хайфец, Йехуди Менухин (1916-1999) също е литовски евреин, само че роден в Ню Йорк. Той изумява публиката от ранна детска възраст с несъответствието сред тромавата си физика и нечуваното майсторство на цигулката. Семейството му се мести в Европа, където Менухин би трябвало да стартира уроци с фамозния Южен Изаи, само че дребният музикант не утвърждава методите на белгиеца и избира румънския виртуоз Джордже Енеску за собствен преподавател.
Главозамайващата му кариера на типичен музикант включва седемдесет години звукозаписна активност - прави първия си запис на 13 години, а последния - през 1999. Менухин е имал единствено една ученичка, само че за сметка на това основава конкурс, фестивал и учебно заведение за млади музиканти. Той е индивидът, който афишира 1 октомври за Международен ден на музиката за хора, които нямат достъп до музика, да имат тази опция.
Любопитството му към другите музикални жанрове в никакъв случай не понижава, а най-прочутите му взаимни осъществявания са с индийския реализатор на ситар Рави Шанкар, с който имат албум, награден с " Грами ", и с френския джазов цигулар Стефан Грапели:
Общественикът
През 60-те, емблемата на класическата музика в Ню Йорк - " Карнеги хол ", е застрашена от срутване като на нейно място се възнамерява построяването на небостъргач с комерсиално предопределение. Общественото неодобрение е фокусирано от огромния американски цигулар Исак Щерн (1920-2001), който съумява да убеди града да купи постройката и да я стопанисва. Нито дете-гений, нито умопомрачаващ виртуоз, Исак е роден в Полша, само че от втората си година е гражданин на Съединени американски щати.
Сред фамозните му изяви са участията му във филмите " Хумореска " и " Цигулар на покрива ", както и " От Мао до Моцарт " - документален филм за невижданата покана от китайската страна към американски музикант, награден с " Оскар ". Въпреки че мощно има вяра в смисъла на връзката сред изкуството и политиката, до края на живота си Исак Щерн отхвърля да концертира в Германия - страната, в която Холокостът е плануван и сбъднат.
Като зает държавник и ръководител на голям брой основни музикални организации Щерн избира да поддържа надарени млади музиканти. Именно на него дължат кариерите си някои от най-големите реализатори на нашето време като Ицхак Пърлман, Пинкас Цукерман и Йо-Йо Ма, Шломо Минц и Йефим Бронфман.
" Новият Йехуди Менухин "
е прозвището, което българският цигулар Васко Абаджиев (1926-1978) получава още като дете, а четири години преди гибелта му самият Менухин ще каже за него: " Васко Абаджиев свири божествено! Вие българите би трябвало да се гордеете с него! "
Роден в фамилията на цигулар и пианистка, Васко дебютира на 6-годишна възраст, а на 9 към този момент приключва Консерваторията. Безмерният му гений изумява даже и най-големите експерти, в това число когато се записва за присъединяване в Първия интернационален конкурс по цигулка във Виена, където не е позволен за присъединяване, заради нежната си възраст, само че получава повече точки от спечелилия - 29-годишния Давид Ойстрах, който пък не се осмелява да свири Бах в продължение на две години, откакто чува дребния Васко да го извършва.
Историята се повтаря, когато 10-годишният цигулар взе участие в най-престижния конкурс за цигулари - този в Брюксел. Въпреки че към този момент има даже тапия за висше обучение, той още веднъж не е позволен като формален участник, само че отново получава най-голям резултат. Тогава белгийската кралица Елизабет го кани на частна визита и му предлага белгийско поданство. Васко отхвърля с думите:
" Няма метод, Ваше величество, ние сме българи. "
" Българският Моцарт ", " Паганини на XX век " - възхваляващите прозвища по негов адрес са безбройни, както и покорените подиуми и извоюваните състезания. Свири с най-известните оркестри и диригенти в Европа като Вилхелм Фуртвенглер, Ерих Клайбер и Карл Бьом, само че през 50те години българската страна го принуждава да избяга в Западна Европа.
Името му е неразрешено за споменаване, записите му са заличени и неговият талант остава незнаен за българското общество. След гибелта на татко му, а и изключително след тази на майка му, Васко не съумява да се грижи за себе си, работи като пощальон, свири из кръчмите на Хамбург, а най-после тялото му е открито във трен.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Концерти "Мотив " (41)
Автор на публикацията е Венета Нейнска, музикант и артистичен шеф на " Модо България " - организацията, която стои зад плановете за разпространение на класическата музика " Концерти " Мотив " и " Концерти на възглавници ".
Тук можете да намерите първата част на публикацията, където са историите на Николо Паганини, Пабло Сарасате, Йозеф Йоахим, Южен Изаи и Фриц Крайслер.
Ученикът на Господ
Според внушителна част от експертите по света Яша Хайфец (1901-1987) е най-великият цигулар на 20-ти век или най-малко най-големият виртуоз след Паганини. Роден във Вилна (днешен Вилнюс, Литва), тогава част от Руската империя, дребният Яша получава първите си уроци по цигулка от своя татко на двегодишна възраст.
Седемгодишен прави формалния си дебют, изпълнявайки Концерта за цигулка и оркестър от Феликс Менделсон. Попитан в изявление кои са най-хубавите му студенти учителят му в консерваторията в Санкт Петербург Леополд Ауер не загатва Яша и когато журналистът отбелязва този факт, Ауер изяснява: " Яша ли? Той не е мой възпитаник, той е възпитаник на Господ. "
Няколко години по-късно Фриц Крайслер възкликва след концерта му в Берлин: " Най-добре да си счупим цигулките в коленете! ". Кариерата на Хайфец се развива стремглаво като той съумява да устоя цялата си фамилия от най-ранна детска възраст. Заминава на турне в Съединени американски щати през 1917г. със фамилията си и поради в това време избухналата Октомврийска гражданска война остава в Америка до края на живота си. Здравословни проблеми и контузии последователно го карат да се откаже от концертна активност, само че той се посвещава на преподаването, както и на значими обществени дела като чистия въздух и обединен телефонен номер за незабавни случаи (911). Годината е 1967, когато Хайфец трансформира своето " Рено " в електромобил.
Скромният талант
Съветският съюз преглежда Хайфец като изменник, поради емигрирането му в Съединени американски щати, а други музиканти, които остават, са провъзгласени за патриоти. Един от тях е Давид Ойстрах, на който Дмитрий Шостакович и Арам Хачатурян посвещават своите цигулкови концерти. По време на Втората международна война Ойстрах изнася голям брой концерти пред бойци и служащи, макар извънредно тежките условия.
Впоследствие има опцията да концертира на Запад, само че става фамозен с рядко срещана измежду виртуозите линия на характера - пословичната му невзискателност. Интересът от публиката към дебюта му в " Карнеги хол " бил толкоз огромен, че повече от 7 хиляди души се редили на опашка часове преди да стартира продажбата на билети. Малко след края на войната Йехуди Менухин го посещава в Москва и от този момент бележи началото си тяхното огромно другарство. Менухин го назовава " един от двама или трима велики цигулари на нашето време ":
Барон Менухин
Както и Хайфец, Йехуди Менухин (1916-1999) също е литовски евреин, само че роден в Ню Йорк. Той изумява публиката от ранна детска възраст с несъответствието сред тромавата си физика и нечуваното майсторство на цигулката. Семейството му се мести в Европа, където Менухин би трябвало да стартира уроци с фамозния Южен Изаи, само че дребният музикант не утвърждава методите на белгиеца и избира румънския виртуоз Джордже Енеску за собствен преподавател.
Главозамайващата му кариера на типичен музикант включва седемдесет години звукозаписна активност - прави първия си запис на 13 години, а последния - през 1999. Менухин е имал единствено една ученичка, само че за сметка на това основава конкурс, фестивал и учебно заведение за млади музиканти. Той е индивидът, който афишира 1 октомври за Международен ден на музиката за хора, които нямат достъп до музика, да имат тази опция.
Любопитството му към другите музикални жанрове в никакъв случай не понижава, а най-прочутите му взаимни осъществявания са с индийския реализатор на ситар Рави Шанкар, с който имат албум, награден с " Грами ", и с френския джазов цигулар Стефан Грапели:
Общественикът
През 60-те, емблемата на класическата музика в Ню Йорк - " Карнеги хол ", е застрашена от срутване като на нейно място се възнамерява построяването на небостъргач с комерсиално предопределение. Общественото неодобрение е фокусирано от огромния американски цигулар Исак Щерн (1920-2001), който съумява да убеди града да купи постройката и да я стопанисва. Нито дете-гений, нито умопомрачаващ виртуоз, Исак е роден в Полша, само че от втората си година е гражданин на Съединени американски щати.
Сред фамозните му изяви са участията му във филмите " Хумореска " и " Цигулар на покрива ", както и " От Мао до Моцарт " - документален филм за невижданата покана от китайската страна към американски музикант, награден с " Оскар ". Въпреки че мощно има вяра в смисъла на връзката сред изкуството и политиката, до края на живота си Исак Щерн отхвърля да концертира в Германия - страната, в която Холокостът е плануван и сбъднат.
Като зает държавник и ръководител на голям брой основни музикални организации Щерн избира да поддържа надарени млади музиканти. Именно на него дължат кариерите си някои от най-големите реализатори на нашето време като Ицхак Пърлман, Пинкас Цукерман и Йо-Йо Ма, Шломо Минц и Йефим Бронфман.
" Новият Йехуди Менухин "
е прозвището, което българският цигулар Васко Абаджиев (1926-1978) получава още като дете, а четири години преди гибелта му самият Менухин ще каже за него: " Васко Абаджиев свири божествено! Вие българите би трябвало да се гордеете с него! "
Роден в фамилията на цигулар и пианистка, Васко дебютира на 6-годишна възраст, а на 9 към този момент приключва Консерваторията. Безмерният му гений изумява даже и най-големите експерти, в това число когато се записва за присъединяване в Първия интернационален конкурс по цигулка във Виена, където не е позволен за присъединяване, заради нежната си възраст, само че получава повече точки от спечелилия - 29-годишния Давид Ойстрах, който пък не се осмелява да свири Бах в продължение на две години, откакто чува дребния Васко да го извършва.
Историята се повтаря, когато 10-годишният цигулар взе участие в най-престижния конкурс за цигулари - този в Брюксел. Въпреки че към този момент има даже тапия за висше обучение, той още веднъж не е позволен като формален участник, само че отново получава най-голям резултат. Тогава белгийската кралица Елизабет го кани на частна визита и му предлага белгийско поданство. Васко отхвърля с думите:
" Няма метод, Ваше величество, ние сме българи. "
" Българският Моцарт ", " Паганини на XX век " - възхваляващите прозвища по негов адрес са безбройни, както и покорените подиуми и извоюваните състезания. Свири с най-известните оркестри и диригенти в Европа като Вилхелм Фуртвенглер, Ерих Клайбер и Карл Бьом, само че през 50те години българската страна го принуждава да избяга в Западна Европа.
Името му е неразрешено за споменаване, записите му са заличени и неговият талант остава незнаен за българското общество. След гибелта на татко му, а и изключително след тази на майка му, Васко не съумява да се грижи за себе си, работи като пощальон, свири из кръчмите на Хамбург, а най-после тялото му е открито във трен.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Концерти "Мотив " (41)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ