Народното събрание да завиши стандартите при избора на независими регулатори
" Дневник " препубликува писмото на до краткотрайната комисия за разработване на план на Правилник за организацията и активността на 47-ото Народно заседание. С него се предлагатЕдинни правила за издигане на кандидатури, показване и обществено обявяване на документи, чуване на претенденти, подготовка за избор и избор на органи по настоящото законодателство.
На изборите през ноември българските жители ясно обявиха волята си за съдържателна смяна на съществуващия управнически модел. Политическите поръчки за повече бистрота, професионализъм и честност в политиката срещнаха утвърждението на гласоподавателите. Дали народните представители ще съумеят да задържат този заем на доверие зависи още от първите стъпки, които Народното събрание ще предприеме по отношение на Правилника си за организацията и активността и дали ще откри сили да вкара стандарти при избора на органи - дългогодишно искане на гражданското общество в България.
По конституция българският парламент освен директно показва суверенитета на народа посредством предоставената му законодателна самодейност, само че има и решаваща роля за ефикасното разделяне и взаимно възпиране на трите управляващи в страната. Най-важният инструмент за това са пълномощията на Народното събрание, независимо или на квотен принцип с други институции, да избира и назначава някои административни ръководители на органи от изпълнителната и правосъдната власт. Такива да вземем за пример са инспекторите и основният контрольор на Инспектората при Висшия правосъден съвет, 11 от членовете на Висшия правосъден съвет (т. нар. парламентарна квота, вж. член 130, алинея 3 от Конституцията), шефът на Българска народна банка, шефът на НЗОК, ръководителят и членовете на Сметната палата, Омбудсманът на Република България и други
Чрез акта на избор на ръководители или управителни органи на институции от най-различен порядък и сфера на активност, Народното събрание оказва доста въздействие върху образуването на съответните секторни политики, задава политическия заряд за легитимиране на ръководството на тези институции. Процедурата по назначение на техните ръководители следва да бъде решителен миг за потвърждаване на честността, мотивацията и експертизата на претендентите за управнически позиции. Подобна процедура е ключът към повишение прозрачността и затова доверието в Народното събрание, за възобновяване на разговора сред обществото и институциите, за рационализиране на демократичния политически развой.
Повече от две десетилетия обаче конституционният модел в Република България не съумява да наложи и утвърди единна демократична традиция при тези назначения. Твърде постоянно при процедурите по назначение не се съблюдават основополагащи стандарти, на които следва да се опира всяка процедура, обвързвана с кадруването в обществените институции, а точно:
Публичност
Прозрачност
Обективност
Равнопоставеност
Предвидимост на избора
Отчетност на назначаващия орган
Липсата и неспазването на тези правила заплашва успеваемостта на механизма за баланс сред управляващите в държавното ръководство и ерозира доверието в Народното събрание.
Българският институт за правни начинания прави последователен мониторинг на изборите на еднолични и групови органи от страна на Народното събрание в контролните, надзорни и регулаторни органи от 2014 година насам.
Заключението ни от следените над 60 процедури за избор е, че макар дребните стъпки към повече гласност и бистрота от 42-рото Народно заседание насам, към момента процедурите за избор, които прави Народното събрание страдат от дефицити като липса на бистрота , на конкурентост, на изчерпателен професионален спор за положението на бранша и органа, за който се прави избор, липса на обособена инспекция за честността на претендентите, лимитирано включване на професионалните, браншови, синдикални и неправителствени организации в процедурата и в разискването. Парламентът се проваля да наложи правилата на меритокрацията при изборите, които организира, и вместо да избира експерти в регулаторите, оставя усещане, че посредством партийни квоти се основава политическо вмешателство в работата на самостоятелните регулатори.
Досегашните сформира на Народното събрание показват неуважение и към мандатите на органите, като все още най-крещящ образец е с мандата на основния контрольор и инспекторите в ИВСС, както и Комисията за отбрана на персоналните данни. Европейската правосъдна процедура разказва положение на изпреварващо смирение (anticipatory obedience) - това е държание на вземащите решения от името на самостоятелни органи, което се ориентира по отношение на волята на тези, които би трябвало да контролират. Такова смирение се обезпечава точно посредством държане в незнание на висшите държавни чиновници за техния мандат - дали и по кое време той ще бъде предварително преустановен или пък оставен безкрайно във времето, какъвто е казусът с Комисията за отбрана на персоналните данни.
В духа на описаното от нас е и мнението на Конституционния съд на Република България, който смята, че мандатността е главен дирек на правовата и демократична страна, като това е категорично посочено и в Решение 13/2010 година на Конституционния съд на Република България от 2010 година: " Мандатността е механизъм открит от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и действие на държавните органи посредством даването им на избрани пълномощия за избран интервал от време. Това е прийом за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането им и реализирането на тази воля. Затова мандатността се дефинира като предпазен механизъм на демокрацията. "
С актуалното писмо представяме на вашето внимание Единни правила за издигане на кандидатури, показване и обществено обявяване на документи, чуване на претенденти, подготовка за избор и избор на органи по настоящото законодателство. Тяхната цел е да се сътвори специфичен раздел в Правилника за организацията и активността на Народното събрание, посредством който да се завишат стандартите при избора на самостоятелни регулатори. Предлагаме също да бъде премислена опцията на формалната интернет страница на Народното събрание да има календар-график на мандатите на едноличните и групови органи избирани от Народно събрание, който да бъде обновяван в действително време.
Считаме, че публичните упования и гражданската сила сега слагат пред народните представители в 47-ото Народно заседание високата и виновна задача да възстановят правилото за разделяне на управляващите и да положат старания за възобновяване и създаване на демократичната институционална инфраструктура.
Оставаме разполагаем и имаме подготвеност да окажем експертна помощ на комисията.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
На изборите през ноември българските жители ясно обявиха волята си за съдържателна смяна на съществуващия управнически модел. Политическите поръчки за повече бистрота, професионализъм и честност в политиката срещнаха утвърждението на гласоподавателите. Дали народните представители ще съумеят да задържат този заем на доверие зависи още от първите стъпки, които Народното събрание ще предприеме по отношение на Правилника си за организацията и активността и дали ще откри сили да вкара стандарти при избора на органи - дългогодишно искане на гражданското общество в България.
По конституция българският парламент освен директно показва суверенитета на народа посредством предоставената му законодателна самодейност, само че има и решаваща роля за ефикасното разделяне и взаимно възпиране на трите управляващи в страната. Най-важният инструмент за това са пълномощията на Народното събрание, независимо или на квотен принцип с други институции, да избира и назначава някои административни ръководители на органи от изпълнителната и правосъдната власт. Такива да вземем за пример са инспекторите и основният контрольор на Инспектората при Висшия правосъден съвет, 11 от членовете на Висшия правосъден съвет (т. нар. парламентарна квота, вж. член 130, алинея 3 от Конституцията), шефът на Българска народна банка, шефът на НЗОК, ръководителят и членовете на Сметната палата, Омбудсманът на Република България и други
Чрез акта на избор на ръководители или управителни органи на институции от най-различен порядък и сфера на активност, Народното събрание оказва доста въздействие върху образуването на съответните секторни политики, задава политическия заряд за легитимиране на ръководството на тези институции. Процедурата по назначение на техните ръководители следва да бъде решителен миг за потвърждаване на честността, мотивацията и експертизата на претендентите за управнически позиции. Подобна процедура е ключът към повишение прозрачността и затова доверието в Народното събрание, за възобновяване на разговора сред обществото и институциите, за рационализиране на демократичния политически развой.
Повече от две десетилетия обаче конституционният модел в Република България не съумява да наложи и утвърди единна демократична традиция при тези назначения. Твърде постоянно при процедурите по назначение не се съблюдават основополагащи стандарти, на които следва да се опира всяка процедура, обвързвана с кадруването в обществените институции, а точно:
Публичност
Прозрачност
Обективност
Равнопоставеност
Предвидимост на избора
Отчетност на назначаващия орган
Липсата и неспазването на тези правила заплашва успеваемостта на механизма за баланс сред управляващите в държавното ръководство и ерозира доверието в Народното събрание.
Българският институт за правни начинания прави последователен мониторинг на изборите на еднолични и групови органи от страна на Народното събрание в контролните, надзорни и регулаторни органи от 2014 година насам.
Заключението ни от следените над 60 процедури за избор е, че макар дребните стъпки към повече гласност и бистрота от 42-рото Народно заседание насам, към момента процедурите за избор, които прави Народното събрание страдат от дефицити като липса на бистрота , на конкурентост, на изчерпателен професионален спор за положението на бранша и органа, за който се прави избор, липса на обособена инспекция за честността на претендентите, лимитирано включване на професионалните, браншови, синдикални и неправителствени организации в процедурата и в разискването. Парламентът се проваля да наложи правилата на меритокрацията при изборите, които организира, и вместо да избира експерти в регулаторите, оставя усещане, че посредством партийни квоти се основава политическо вмешателство в работата на самостоятелните регулатори.
Досегашните сформира на Народното събрание показват неуважение и към мандатите на органите, като все още най-крещящ образец е с мандата на основния контрольор и инспекторите в ИВСС, както и Комисията за отбрана на персоналните данни. Европейската правосъдна процедура разказва положение на изпреварващо смирение (anticipatory obedience) - това е държание на вземащите решения от името на самостоятелни органи, което се ориентира по отношение на волята на тези, които би трябвало да контролират. Такова смирение се обезпечава точно посредством държане в незнание на висшите държавни чиновници за техния мандат - дали и по кое време той ще бъде предварително преустановен или пък оставен безкрайно във времето, какъвто е казусът с Комисията за отбрана на персоналните данни.
В духа на описаното от нас е и мнението на Конституционния съд на Република България, който смята, че мандатността е главен дирек на правовата и демократична страна, като това е категорично посочено и в Решение 13/2010 година на Конституционния съд на Република България от 2010 година: " Мандатността е механизъм открит от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и действие на държавните органи посредством даването им на избрани пълномощия за избран интервал от време. Това е прийом за отразяване на политическата воля на народа (суверена) при конституирането им и реализирането на тази воля. Затова мандатността се дефинира като предпазен механизъм на демокрацията. "
С актуалното писмо представяме на вашето внимание Единни правила за издигане на кандидатури, показване и обществено обявяване на документи, чуване на претенденти, подготовка за избор и избор на органи по настоящото законодателство. Тяхната цел е да се сътвори специфичен раздел в Правилника за организацията и активността на Народното събрание, посредством който да се завишат стандартите при избора на самостоятелни регулатори. Предлагаме също да бъде премислена опцията на формалната интернет страница на Народното събрание да има календар-график на мандатите на едноличните и групови органи избирани от Народно събрание, който да бъде обновяван в действително време.
Считаме, че публичните упования и гражданската сила сега слагат пред народните представители в 47-ото Народно заседание високата и виновна задача да възстановят правилото за разделяне на управляващите и да положат старания за възобновяване и създаване на демократичната институционална инфраструктура.
Оставаме разполагаем и имаме подготвеност да окажем експертна помощ на комисията.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ