Площадката на АЕЦ "Козлодуй" е ядрено бунище
" Дневник " препечатва публикацията на проф. дтн инженер-химик Захари Захариев от Faktor.bg, оповестена през юни. Поводът да я напомним е решението на Върховния административен съд, което даде зелена светлина за доизграждането на депото за радиоактивни боклуци на площадката на АЕЦ " Козлодуй ". Заглавието е на " Дневник ".
Припомням, че планът за АЕЦ " Белене " не е неминуем, както твърди президентът Румен Радев, а за неосъществим бе разгласен още през 1990 година с Решение №106 на Министерския съвет на Република България.
Няма да се спирам върху финансовото доказване на повишаването на тока, зародилите задължения, покриването на финансовите разноски на вложителите и риска от повреда при построяването на АЕЦ " Белене ". За тях страната няма точни планове. Затова на нея не й е ясно какъв брой още ще коства крайното му изграждане с изключение на хвърлените до момента 2-4.5 млрд.лв., както и какви ще са действително потребностите на страната от нова енергийна мощ.
Ще се спра съответно на
действителните рискове за националната сигурност,
произлизащи от складирването и извозването на отпадното гориво (РАО), в случай че и АЕЦ " Белене " бъде издигната.
Сега площадката на АЕЦ " Козлодуй " е едно нуклеарно сметище, застрашаващо националната сигурност. По приблизителни данни там са събрани към 1 000 тона отпадно нуклеарно гориво. Специализираното отделение " Радиоактивни боклуци " (СПРАО) - Козлодуй, е въведено в употреба през 1996 година Приемаха се твърди ниско и приблизително дейни малко живеещи РАО и " кубов " излишък (КО) и се извозваха в Русия до известно време.
Понастоящем действително за предпазване на отработени нуклеарни боклуци се употребява " Постоянното вместилище за радиоактивни боклуци " (ПХРАО) в Нови хан, въведено в употреба през 1964 година, със период на годност до 14 юли 2011 година?! Срокът от дълго време е изминал и с цел да бъде решен казусът, на 28 ноември 2011 година Агенцията за нуклеарно контролиране (АЯР) издаде позволение за въвеждане в употреба на вместилище за изсъхнало отработено нуклеарно гориво (ХССОЯРГ), ситуирано на площадката на АЕЦ " Козлодуй ". Дейностите по разрешението се лимитират до поредно приемане и слагане за предпазване в централата на 6 броя контейнери " Констор 440/84 " заредени с отработено нуклеарно гориво. Разрешението е издадено със период на годност 3 години. Горивото може да отлежава към 3 до 5 години (т.е. до 2014-2016 г.)! Няма информация за обезпечена неутронна отбрана от контейнерите. Неутронната отбрана би трябвало да обезпечи мощ на еквивалентната доза (неутрони + гама лъчене) на 1 метър от контейнера по-малка от 10 mSV/h (мили-сиверта)!
Според Американската организация за отбрана на околната среда за естествена се смята радиация от 6.2 милисиверта (mSv) на година, до момента в който Английското публично опазване на здравето счита, че цифрата е 2.7 mSv. Почти 50% от всички, които са се излагали на 5 Sv, умират до 1 месец. При повредата в Чернобил радиацията в контролната зона доближава до към 300 Sv на час, смъртоносна доза, която поразява за минути.
Дълговременното предпазване на РАО изисква
консервация на отпадъците
във форма, която не би трябвало да встъпва в реакция и да се унищожава в продължение на дълги години. Един от методите за постигане на сходно положение е витрификацията (или остъкляването). Например в Sеllafilde (Великобритания) високоактивните РАО (очистени артикули от първия етап " пурекс-процеса " ) се смесват със захар и по-късно калцинират. Калцинирането се схваща като прекосяване на отпадъците през нагрята въртяща се тръба, при което става цялосно изпарение на субстанцията, в която при сгъстяване отпадъците се свързват със стъклената матрица.Това вещество в разтопено положение се налива в цилиндри от легирана стомана. Охладената течност се втвърдява и трансформира в стъкло, стабилно към влияние на вода. Необходими са към милион години за 10% от това стъкло да се разтвори във вода.След запълване на цилиндрите те се заваряват и слагат в подземни складове. Това положение на отпадъците остава непроменяемо в продължение на доста хиляди години. Захарта се прибавя, с цел да предотвърди образуването на летливото вещество RuO4, съдържащо радиоактивния рутений.
Към края на 20-и век в 20 страни, притежаващи огромна част от мирния нуклеарен капацитет, запасите от отработено нуклеарно топливо в складове вътре в реакторите са 148 хиляди тона, а във външни складове 78 хил.тона. Отчитайки темповете на утилизация (около 12 хиляди тона годишно), окончателното премахване на отпадъците е задоволително надалеч. Веществата, които доближават края на нуклеарния топлинен цикъл (основно това са отработените топлинни пръчки), съдържат артикули на деленето, изпускащи бета- и гама-лъчи. Те също могат да съдържат актиноиди, изпускащи алфа-частици, към които се отнасят уран-234 (234 U), нептуний-237 ( 237Np), плутоний-238 (238 Pu), америций-241(241Am), а от време на време дори източници на неутрони, такива като калифирний-252 (252Cf). Тези изотопи се образуват в нуклеарните реактори.
Следваща стъпка от процеса на лицензиране при построяването на вместилище (ХССОЯГ) трябваше да бъде издаване на лиценз за употреба - процедура, която не е ясно дали е направена.
Частично решение на казуса трябваше да бъде и " Националното вместилище за радиоактивни боклуци " (НХРАО) за ниско и средноактивни РАО на площадка " Радиана " с плануван размер 50 000 м3! Още в края на 2015 година Международният фонд " Козлодуй " (МФК) беше подготвен за финансиране на построяването на НХРАО. Единствено направеното в тази тенденция през 2015-2016 година бяха тампонирани 20 остарели сондажа с обща дължина 850 метра преди строителството на " Радиана ", за да не се замърсяват подземните водни тела.
Изводът е, че все още съществува
действителна неспособност България да съхранява нуклеарните боклуци
Това е повода енергийният специалист проф. Георги Касчиев да твърди, че " след време изнасянето на употребяваното гориво от България ще коства близо 6 милиарда евро и близо 4 милиарда за погребването му ", а " това е едно незаконно безучастие, което се подминава от прокуратурата "!
В умозаключение още веднъж ще подчертая, че построяването на АЕЦ " Белене " ще сложи пред страната нерешими или заробващи проблеми, като един от тях и може би главен ще бъде точно екологичният проблем. Такъв риск България не е готова да одобри и не би трябвало да приема. Ако желаеме да продължим да съществуваме като народ и страна.
Припомням, че планът за АЕЦ " Белене " не е неминуем, както твърди президентът Румен Радев, а за неосъществим бе разгласен още през 1990 година с Решение №106 на Министерския съвет на Република България.
Няма да се спирам върху финансовото доказване на повишаването на тока, зародилите задължения, покриването на финансовите разноски на вложителите и риска от повреда при построяването на АЕЦ " Белене ". За тях страната няма точни планове. Затова на нея не й е ясно какъв брой още ще коства крайното му изграждане с изключение на хвърлените до момента 2-4.5 млрд.лв., както и какви ще са действително потребностите на страната от нова енергийна мощ.
Ще се спра съответно на
действителните рискове за националната сигурност,
произлизащи от складирването и извозването на отпадното гориво (РАО), в случай че и АЕЦ " Белене " бъде издигната.
Сега площадката на АЕЦ " Козлодуй " е едно нуклеарно сметище, застрашаващо националната сигурност. По приблизителни данни там са събрани към 1 000 тона отпадно нуклеарно гориво. Специализираното отделение " Радиоактивни боклуци " (СПРАО) - Козлодуй, е въведено в употреба през 1996 година Приемаха се твърди ниско и приблизително дейни малко живеещи РАО и " кубов " излишък (КО) и се извозваха в Русия до известно време.
Понастоящем действително за предпазване на отработени нуклеарни боклуци се употребява " Постоянното вместилище за радиоактивни боклуци " (ПХРАО) в Нови хан, въведено в употреба през 1964 година, със период на годност до 14 юли 2011 година?! Срокът от дълго време е изминал и с цел да бъде решен казусът, на 28 ноември 2011 година Агенцията за нуклеарно контролиране (АЯР) издаде позволение за въвеждане в употреба на вместилище за изсъхнало отработено нуклеарно гориво (ХССОЯРГ), ситуирано на площадката на АЕЦ " Козлодуй ". Дейностите по разрешението се лимитират до поредно приемане и слагане за предпазване в централата на 6 броя контейнери " Констор 440/84 " заредени с отработено нуклеарно гориво. Разрешението е издадено със период на годност 3 години. Горивото може да отлежава към 3 до 5 години (т.е. до 2014-2016 г.)! Няма информация за обезпечена неутронна отбрана от контейнерите. Неутронната отбрана би трябвало да обезпечи мощ на еквивалентната доза (неутрони + гама лъчене) на 1 метър от контейнера по-малка от 10 mSV/h (мили-сиверта)!
Според Американската организация за отбрана на околната среда за естествена се смята радиация от 6.2 милисиверта (mSv) на година, до момента в който Английското публично опазване на здравето счита, че цифрата е 2.7 mSv. Почти 50% от всички, които са се излагали на 5 Sv, умират до 1 месец. При повредата в Чернобил радиацията в контролната зона доближава до към 300 Sv на час, смъртоносна доза, която поразява за минути.
Дълговременното предпазване на РАО изисква
консервация на отпадъците
във форма, която не би трябвало да встъпва в реакция и да се унищожава в продължение на дълги години. Един от методите за постигане на сходно положение е витрификацията (или остъкляването). Например в Sеllafilde (Великобритания) високоактивните РАО (очистени артикули от първия етап " пурекс-процеса " ) се смесват със захар и по-късно калцинират. Калцинирането се схваща като прекосяване на отпадъците през нагрята въртяща се тръба, при което става цялосно изпарение на субстанцията, в която при сгъстяване отпадъците се свързват със стъклената матрица.Това вещество в разтопено положение се налива в цилиндри от легирана стомана. Охладената течност се втвърдява и трансформира в стъкло, стабилно към влияние на вода. Необходими са към милион години за 10% от това стъкло да се разтвори във вода.След запълване на цилиндрите те се заваряват и слагат в подземни складове. Това положение на отпадъците остава непроменяемо в продължение на доста хиляди години. Захарта се прибавя, с цел да предотвърди образуването на летливото вещество RuO4, съдържащо радиоактивния рутений.
Към края на 20-и век в 20 страни, притежаващи огромна част от мирния нуклеарен капацитет, запасите от отработено нуклеарно топливо в складове вътре в реакторите са 148 хиляди тона, а във външни складове 78 хил.тона. Отчитайки темповете на утилизация (около 12 хиляди тона годишно), окончателното премахване на отпадъците е задоволително надалеч. Веществата, които доближават края на нуклеарния топлинен цикъл (основно това са отработените топлинни пръчки), съдържат артикули на деленето, изпускащи бета- и гама-лъчи. Те също могат да съдържат актиноиди, изпускащи алфа-частици, към които се отнасят уран-234 (234 U), нептуний-237 ( 237Np), плутоний-238 (238 Pu), америций-241(241Am), а от време на време дори източници на неутрони, такива като калифирний-252 (252Cf). Тези изотопи се образуват в нуклеарните реактори.
Следваща стъпка от процеса на лицензиране при построяването на вместилище (ХССОЯГ) трябваше да бъде издаване на лиценз за употреба - процедура, която не е ясно дали е направена.
Частично решение на казуса трябваше да бъде и " Националното вместилище за радиоактивни боклуци " (НХРАО) за ниско и средноактивни РАО на площадка " Радиана " с плануван размер 50 000 м3! Още в края на 2015 година Международният фонд " Козлодуй " (МФК) беше подготвен за финансиране на построяването на НХРАО. Единствено направеното в тази тенденция през 2015-2016 година бяха тампонирани 20 остарели сондажа с обща дължина 850 метра преди строителството на " Радиана ", за да не се замърсяват подземните водни тела.
Изводът е, че все още съществува
действителна неспособност България да съхранява нуклеарните боклуци
Това е повода енергийният специалист проф. Георги Касчиев да твърди, че " след време изнасянето на употребяваното гориво от България ще коства близо 6 милиарда евро и близо 4 милиарда за погребването му ", а " това е едно незаконно безучастие, което се подминава от прокуратурата "!
В умозаключение още веднъж ще подчертая, че построяването на АЕЦ " Белене " ще сложи пред страната нерешими или заробващи проблеми, като един от тях и може би главен ще бъде точно екологичният проблем. Такъв риск България не е готова да одобри и не би трябвало да приема. Ако желаеме да продължим да съществуваме като народ и страна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ