Орлин Спасов: БНТ ще стане медийно джудже
" Дневник " препечатва от уеб страницата " Маргиналия " изявлението с медийния специалист Орлин Спасов, учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка на СУ " Св. Климент Охридски ". Заглавието е на редакцията.
Господин Спасов, какво стои зад избора на Емил Кошлуков за общоприет шеф на Българска национална телевизия? Сложна политическа композиция или прекомерно ниско равнище на участниците в състезанието?
- Преди всичко стои концепцията политическата настройка, която докара Българска национална телевизия до колапс, в този момент да се показа като неин " избавител " и по този начин дефинитивно да подчини тази емблематична и свръхважна телевизия, да я направи медийно джудже, от което не зависи нищо. Това е резултатът от състезанието.
Емил Кошлуков разгласи обстоятелства за плачевното финансово положение на Българска национална телевизия. Преди него сходни данни бяха изнесени в профилирани графа на издания като " Капитал ", да вземем за пример. За същото приказва и проф.Нели Огнянова, неоспорим медиен престиж. Какво е бъдещето на Българска национална телевизия?
- Бъдещето е извънредно нестабилно. Докато в близкото минало Българска национална телевизия се открояваше като релативно самостоятелна медия – да вземем за пример в мандатите на Вяра Анкова като общоприет шеф и на Георги Лозанов като ръководител на Съвет за електронни медии – в този момент сме очевидци на " орбанизация " на отношението към Българска национална телевизия. Правителството се пробва да наложи надзор върху медията, в стила на Виктор Орбан в Унгария.
Вижте даже " Панорама ". Един от най-хубавите български публицисти, Бойко Василев, стартира да се огъва под натиска на конюнктурата. Сега ще се каже, че Българска национална телевизия единствено харчи пари, че е безполезна и вследствие на това ще се прокара " промяна ", която най-вероятно на практика ще постави завършек на публичните медии в България. Поне във разновидността, в който те в действителност са потребни за обществото. Не желая да кажа, че смяна в тези медии не е нужна. Само споделям, че в случай че нещата се развият в описаната посока, те няма да са с принос към медийния плурализъм.
И състезанието за общоприет шеф на БНР приключи с избора на спорен началник. Според вас има ли смисъл от публични медии?
- Смисълът на публичните медии е вън от подозрение, въпреки че в последно време все по-често се постанова да се изяснява за какво съществуването им има смисъл. Това не е инцидентно. Частните търговски медии станаха прекомерно нападателни. Те имат своите мощни лобита, които желаят да изхвърлят Българска национална телевизия от играта благодарение на политически лостове. От друга страна, хората с съображение няма да са въодушевени бюджетът да финансира още една медия просто като другите.
Именно по тази причина е нужна смяна, която да задълбочи публичния профил на Българска национална телевизия, а не самоцелно да се гони рейтинг наедно с комерсиалните малките екрани. Новият общоприет шеф има биография, която съчетава бизнес и политически опит, свързани с много нееднозначни резултати и с репутационни проблеми. Не е мъчно да си го представим като идеалния ликвидатор. Но отговорността е главно на Съвет за електронни медии. В този му състав, съветът към този момент не е самостоятелен орган и напълно явно болшинството в него работи по разпореждане извън. Автономни медийни политики са на практика невъзможни в главните медии.
От години настойчиво се приказва, че ръководещите имат за цел сливането на Българска национална телевизия и БНР. Имат ли съображение?
- Формално видяно, дали ще са слети или не би трябвало да е по-скоро въпрос на организация и на ръководство. В един съвършен свят, сходно обединение може и да е за положително. Но България е прекомерно надалеч от идеалните светове. Затова считам, че сега сливането на двете медии не е желателно и ще обслужи по-нататъшното им компактно управление от институциите на властта.
Наскоро специалистът Георги Лозанов, ръководител на прекратилата съществуването си през 2007 година Българска медийна коалиция, съобщи, че е неотложно още веднъж да се появят цивилен организации с мандат да бъдат коректив на медиите. Нужно ли е, в действителност?
- Нужно е, и то доста. Но не е елементарно за реализиране. Важни медии през днешния ден интензивно се " отбраняват " от рецензиите и рекомендациите на гражданските организации. " Неправителствена организация " стана фразеология, което постоянно притегля език на ненавист в някои съществени вестници и уеб сайтове. Гражданското общество е застрашено от изолираност. Много от неговите гласове са подложени на акции за дискредитиране.
Разбира се, това не е мотив за отчаяние, таман противоположното. Ако повече представители на цивилен организации вземат участие в дебатите за медийната среда в България, то и гласът им би бил по-силен и може би даже коригиращ. Но това е дълга борба.
Господин Спасов, какво стои зад избора на Емил Кошлуков за общоприет шеф на Българска национална телевизия? Сложна политическа композиция или прекомерно ниско равнище на участниците в състезанието?
- Преди всичко стои концепцията политическата настройка, която докара Българска национална телевизия до колапс, в този момент да се показа като неин " избавител " и по този начин дефинитивно да подчини тази емблематична и свръхважна телевизия, да я направи медийно джудже, от което не зависи нищо. Това е резултатът от състезанието.
Емил Кошлуков разгласи обстоятелства за плачевното финансово положение на Българска национална телевизия. Преди него сходни данни бяха изнесени в профилирани графа на издания като " Капитал ", да вземем за пример. За същото приказва и проф.Нели Огнянова, неоспорим медиен престиж. Какво е бъдещето на Българска национална телевизия?
- Бъдещето е извънредно нестабилно. Докато в близкото минало Българска национална телевизия се открояваше като релативно самостоятелна медия – да вземем за пример в мандатите на Вяра Анкова като общоприет шеф и на Георги Лозанов като ръководител на Съвет за електронни медии – в този момент сме очевидци на " орбанизация " на отношението към Българска национална телевизия. Правителството се пробва да наложи надзор върху медията, в стила на Виктор Орбан в Унгария.
Вижте даже " Панорама ". Един от най-хубавите български публицисти, Бойко Василев, стартира да се огъва под натиска на конюнктурата. Сега ще се каже, че Българска национална телевизия единствено харчи пари, че е безполезна и вследствие на това ще се прокара " промяна ", която най-вероятно на практика ще постави завършек на публичните медии в България. Поне във разновидността, в който те в действителност са потребни за обществото. Не желая да кажа, че смяна в тези медии не е нужна. Само споделям, че в случай че нещата се развият в описаната посока, те няма да са с принос към медийния плурализъм.
И състезанието за общоприет шеф на БНР приключи с избора на спорен началник. Според вас има ли смисъл от публични медии?
- Смисълът на публичните медии е вън от подозрение, въпреки че в последно време все по-често се постанова да се изяснява за какво съществуването им има смисъл. Това не е инцидентно. Частните търговски медии станаха прекомерно нападателни. Те имат своите мощни лобита, които желаят да изхвърлят Българска национална телевизия от играта благодарение на политически лостове. От друга страна, хората с съображение няма да са въодушевени бюджетът да финансира още една медия просто като другите.
Именно по тази причина е нужна смяна, която да задълбочи публичния профил на Българска национална телевизия, а не самоцелно да се гони рейтинг наедно с комерсиалните малките екрани. Новият общоприет шеф има биография, която съчетава бизнес и политически опит, свързани с много нееднозначни резултати и с репутационни проблеми. Не е мъчно да си го представим като идеалния ликвидатор. Но отговорността е главно на Съвет за електронни медии. В този му състав, съветът към този момент не е самостоятелен орган и напълно явно болшинството в него работи по разпореждане извън. Автономни медийни политики са на практика невъзможни в главните медии.
От години настойчиво се приказва, че ръководещите имат за цел сливането на Българска национална телевизия и БНР. Имат ли съображение?
- Формално видяно, дали ще са слети или не би трябвало да е по-скоро въпрос на организация и на ръководство. В един съвършен свят, сходно обединение може и да е за положително. Но България е прекомерно надалеч от идеалните светове. Затова считам, че сега сливането на двете медии не е желателно и ще обслужи по-нататъшното им компактно управление от институциите на властта.
Наскоро специалистът Георги Лозанов, ръководител на прекратилата съществуването си през 2007 година Българска медийна коалиция, съобщи, че е неотложно още веднъж да се появят цивилен организации с мандат да бъдат коректив на медиите. Нужно ли е, в действителност?
- Нужно е, и то доста. Но не е елементарно за реализиране. Важни медии през днешния ден интензивно се " отбраняват " от рецензиите и рекомендациите на гражданските организации. " Неправителствена организация " стана фразеология, което постоянно притегля език на ненавист в някои съществени вестници и уеб сайтове. Гражданското общество е застрашено от изолираност. Много от неговите гласове са подложени на акции за дискредитиране.
Разбира се, това не е мотив за отчаяние, таман противоположното. Ако повече представители на цивилен организации вземат участие в дебатите за медийната среда в България, то и гласът им би бил по-силен и може би даже коригиращ. Но това е дълга борба.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ