Дневник препечатва интервюто на Нели Огнянова, професор по медийно право

" Дневник " препечатва изявлението на Нели Огнянова, професор по медийно право в СУ " Св. Климент Охридски ", от " Софийски спорен конгрес " със единодушието на редакцията.

Има ли опити от страна на страната да пречи на медиите и за какво?

- Държавата има вяра, че власт се печели и задържа посредством медиите. Българският министър председател – към този момент с три мандата – уточни и авторството на концепцията: " Доган пръв осъзна, че ръководи този, който управлява медиите и съда. "

Борисов играе тази игра с два-три инструмента. По негово време една банка акумулира обществен запас в невиждани преди този момент размери и финансира " ТВ Седем ", набраха мощност и медиите на Пеевски, които не позволяват сериозни публикации персонално за Борисов и за ръководството му. Бухалките на Пеевски привилегироват Борисов.

Обществените медии са овладени най-вече посредством главните фигури в ръководството им, Eмил Кошлуков (тогава изпълнителен шеф на БНТ1, а все още краткотраен шеф на Българската национална телевизия – бел.ред.) сподели междинен пръст и се издигна в йерархията, публицистиката отстъпва на развлечения и спорт, поддържа се цяла спортна стратегия, без значение от недостига, за който в последните дни приказват синдикатите в Българска национална телевизия.

При комерсиалните медии преодоляването също върви с цялостна скорост – медии се получават от предприемачи, близки до властта, и резултатите са налице – вижте какво става с " Би Ай Ти ", " ТВ Европа ", вижте " Гонг ", " Нова Броудкастинг груп " и " Нет Инфо ". Финансирането на медии в днешно време е все по-трудно, средствата по стратегии на Европейски Съюз се бартеризират за проправителствено отразяване. Мълчанието на публицистите се обезпечава посредством клаузи в договорите им, които не им позволяват да огласяват информация за професионалните си връзки под боязън от огромни финансови наказания.

За публицистиката отвън обсега на обръчите властта демонстрира другото си лице – те са дискредитирани и притискани с разнообразни средства, ето делото против Росен Босев, поверено на Петя Крънчева (съдия, за която Росен има сериозни статии) и приключило със глоба за изразено мнение, учредено на обстоятелства. Росен Босев ще се отбрани, само че натискът не е индивидуален случай или личен дуел, той съществува като събитие.

Как да се реши този проблем?

- В превзетата страна мъчно могат да съществуват свободни медии. Разбира се, чакаме от публицистите темперамент и честност, само че когато е овладян законодателният развой и не е обезпечено заслужено правораздаване, пътят към свободата на медиите минава през реализиране на качество на демокрацията, господство на правото и правова страна. А до тогава – отстояването на свободата е всекидневно търпеливо изпитание.

Как наподобява българската медийна среда?

- Българската медийна среда е нездрава. Паралелно вървят два процеса: изкупуване на медии и цензуриране на наличие. Европейски средства по абсурден метод се насочват към медии с антиевропейски изявления. Обществените медии са към момента огромни длъжници на жителите и не престават да основават подозрения в независимостта си. Регионалните медии, които не са свързани с общинското ръководство или локални феодали, са на ръба на оцеляването. Професията загуби прелест и завършващите публицистика постоянно се ориентират към други браншове.

На този декор желая да отбележа дребното на брой полета на качествена публицистика, в които се води ежедневна битка за без значение и независимо отразяване на събитията. " Свободна Европа " се завърна и единствено за месеци потвърди, че и дребните екипи могат да свършат огромна работа.

Източник на оптимизъм са храбрите нововъзникващи дребни медии на младежите, които са опция на несвободата и заслужават цялата ни поддръжка.

Смятате ли, че медиите обръщат повече внимание и отделят повече запаси за ежедневни, краткотрайни събития и кавги, за сметка на по-дългосрочните и значими за тематики?

- Отговорът не може да бъде идентичен за всички. Има медии, които имат дневен ред, подобаващ на публичния дневен ред и отразяват значимите тематики.

Има самостоятелна публицистика на европейско ниво. Но поръчковите медии заобикалят тематики, заобикалят сериозните материали за властта и за нейните проблеми за сметка на адверториалите – реклама, показана като публицистика. И назад – по този начин наречени медии се занимават с акции против хора и организации, против съда и самостоятелни фигури от правосъдната система, политиката и гражданското общество. Конспирациите се усилват, явни са въздействието на Кремъл и хибридните офанзиви.

Мисля, че поръчковата публицистика не е метеорологично събитие или естествена даденост. Зад медийната патология стоят зависимости – политически или стопански, или и двете.

Полезна ли е акция като " Ден без Бойко Борисов "? Какви са резултатите от сходни акции и дали не би трябвало да се разширят – т.е. медиите да неглежират съответни хора за несъмнено време?

- Защо тези хора не слизат от екрана, си споделяме постоянно. Защо ги канят непрестанно? Според мен или редакциите са в режим на взаимозависимост, или поради рейтинг – в случай че аудиторията въпреки всичко демонстрира интерес към политическата класа.

В същото време би трябвало да си даваме сметка, че до момента в който тези фигури вземат участие в избори и надлежно в политиката, медиите ни оказват помощ по-добре да се ориентираме за кого тъкмо пускаме бюлетина. Втори въпрос е дали медиите си слагат за цел да покажат независимо обществените фигури или работят като техни ПР-и. Във всеки случай персони с фашизоидни или хомофобски прояви не трябва да превземат медиите под лъжливия предлог за медиен плурализъм.

Кои са в действителност значимите тематики, които би трябвало да намерят място в медиите и да се подложат на публичен спор?

- Свободата, честността, методите, по които действа едно демократичното общество. Съпричастие и приемливост.