Дневник потърси чужди анализатори, експерти и журналисти, които да коментират

...
Дневник потърси чужди анализатори, експерти и журналисти, които да коментират
Коментари Харесай

"Удобният за ЕС български модел": излъска ли страната имиджа си с председателството

" Дневник " потърси непознати анализатори, специалисти и публицисти, които да разясняват по какъв начин се оправи българското европредседателство, готова ли беше България за него и какви ще са дълготрайните изгоди от направеното през последните шест месеца. Вчера публикувахме коментара на Даниел Кадик, програмен шеф за Югоизточна Европа на Фондация за свободата " Фридрих Науман " (четете тук), а през днешния ден ви предлагаме мнението на Юлия Роне, лекар от Европейския академични институт във Флоренция и на Вернер Муслер от " Франкфуртер алгемайне цайтунг " (ФАЦ).

В коментар за " Вашингтон поуст " Юлия Роне написа, че за разлика от Унгария и Полша, до през днешния ден България не е " проблематично дете " за Европейски Съюз. Но говоренето за непоклатимост прави крайната десница да наподобява нещо обикновено и основава обстановка на непрекъсната беднотия, корупция и всеобщо емигриране на младите.

Пред " Дневник " тя показва, че европредседателството на България е минало добре, като се е заело с някои от най-важните тематики за бъдещето на Европейски Съюз като обединен политически артист – миграция, външна търговия, Брекзит, разширението към Западните Балкани, командированите служащи, тъй че значително похвалите на евролидерите имат съображение.

Въпросът е доколко сполучливото справяне с съответната задача на европредседателството може да промени основателните и генерални подозрения на редица евролидери за страната и нейната икономическа, политическа и обществена обстановка. Според проучване на Европейски съвет
за външна политика България е минимум търсеният сътрудник по въпросите на външната политика в Европейски Съюз и също така дава отговор най-рядко на запитвания за общи позиции от други страни. Времето ще ревизира дали европредседателството ще има някакъв резултат върху тази наклонност.

По тематиката за Западните Балкани тя показва, че сделката за променяне на името на Македония е в действителност незабравим политически пробив, а изгледите за Сърбия и Черна Гора също наподобяват обещаващи, изключително в съпоставяне със обстановката през 2014, когато Жан-Клод Юнкер акцентира, че по време на неговия мандат Европа няма да търси по-нататъшно разширение.

И тя, сходно на Кадик, обаче повдига въпроса доколко този пробив се случи точно с напъните на България. " България беше идеалната страна да повдигне въпроса за Западните Балкани, само че въпросът към този момент бе разпознат като значим от Комисията и България беше насърчена да го повдигне. Надали страната ни щеше да направи подобен самоуверен ход без авансово координиране и поощрение. Австрия също ще продължи да работи за интеграцията на Западните Балкани. В този смисъл става по-скоро дума за промяна на настроенията и насоката в Европейски Съюз като цяло ", акцентира Роне.

" На последно място, за момента можем да приказваме точно за прогрес в евроинтеграцията, доколкото евролидерите и самият Юнкер ясно подчертаха, че става дума на първо място за отваряне и поддържане на европейска вероятност за Западните Балкани. Ход, значително дължащ се на безпокойството от възходящото въздействие на Русия, Китай и Турция в региона ", добавя тя.

По-позната, само че едва отразявана

Според Роне страната е станала по-позната измежду европолитиците и в брюкселския балон, само че като цяло медийното отразяване на българското председателство (както и на множеството други председателства) в чужбина е останало едва, тъй че мъчно може да се приказва за по-ярко изразено медийно наличие на България и отърсване от неприятния имидж пред елементарните жители и гласоподаватели в непознати страни.

По думите й във външнополитически проект държавното управление се е легитимирало като постоянен сътрудник, само че проблемите във вътрешната политика на страната не престават да водят до основателни подозрения за България като сътрудник. Роне напомня, че " България е първата страна, която пое европредседателството, до момента в който е под мониторинг в региона на правосъдната промяна, битката с корупцията и проведената престъпност, следи се и възходяща беднотия и неравноправие (растящият Брутният вътрешен продукт не е мотив срещу това, нужен ни е доста по-сериозен), " догонващ " напредък на Брутният вътрешен продукт, с цел да достигнем междинното равнище на Европейски Съюз. Необходимо е и доста повече внимание върху въпросите на неравенството – самостоятелно и сред райони в страната. "


© eu2018bg.bg

Роне акцентира и отрицателната акция на редица английски (но също и френски и холандски) медии против българските и румънските " стопански мигранти ". " Докато не настъпят забележими усъвършенствания в стопанската система на България (и то освен в София), можем да чакаме сходен вид отрицателни акции и подклаждане на анти-български настроения да продължат, изключително имайки поради възходящите крайнодесни трендове из цяла Европа ", добавя тя.

По-добре готова от предстоящото

Според Роне България е била по-добре готова от предстоящото за европредседателството. Тя отбелязва, че неговата стратегия е била направена предвид на по-общата стратегия на " триото " ръководи – Естония, България и Австрия.

По думите й всяка страна употребява европредседателстово за пиар и в това няма нищо неприятно. " Целта на ротационното европредседателство е да даде опция на всяка страна да изведе на напред във времето своите цели и да зададе тематики, които стават общи за Европейски Съюз. Макар и председателството да е рутинна процедура, редица проучвания демонстрират, че доста страни фактически съумяват да реализират значими свои ползи с помощта на него. Същевременно страните членки усещат европейския план повече като собствен личен план, когато имат опцията да са отпред, даже и официално ", добавя Роне.


© eu2018bg.bg

Тя счита, че България е употребила случая, с цел да придвижи въпросите за участието си в Шенген и в еврото, само че и по двата въпроса е към момента рано да се приказва за триумфи. Успехът остава в вероятност - също както и възможното присъединение на Западните Балкани, акцентира Роне.

Удобна непоклатимост

Попитана дали Европейски Съюз се е примирил с проблемите на страната, свързани с проведената престъпност и корупцията, и ще се ограничи единствено до това да не я позволява в Шенген и да я държи под правосъден мониторинг, тя дава отговор, че Европейски Съюз сега има прекалено много други екзистенциални проблеми за решение – от търсенето на обща политика за миграцията до Брекзит и решаването на основни въпроси за бъдещето на съюза – повече или по-малко интеграция, Европа на една или доста скорости и прочие В този смисъл, както Том Джунс акцентира в своя разбор за Balkan Insight, за Европейски Съюз българският модел на непоклатимост е извънредно комфортен.

 Екипът на българското европредседателство
© eu2018bg.bg

Екипът на българското европредседателство

Това, което би трябвало да се запитаме по-скоро, е дали този модел (и съпътстващата го обстановка на стопанската система, медиите и правосъдната система) е мечтан и от българския гласоподавател, споделя Роне. " България е демократична страна и евролидерите не могат и не би трябвало да се намесват във въпроси, които би трябвало да бъдат решени от българските жители. Множеството митинги по време на европредседателството демонстрираха ясно, че назрява публично неодобрение. Същевременно, както и след митингите от 2013, за момента наподобява, че няма опция или към този момент съществуващите други възможности са кооптирани ".

Защо е сполучливо

Положително звучи мнението на журналиста от немския вестник " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ". Пред " Дневник " той разяснява, че не зависи толкоз от самото държавно управление дали обещано председателство ще бъде сполучливо или не, а по-важни са чиновниците и дипломатите. " Едно председателство би трябвало да обезпечи гладкия работен развой в Съвета. В този смисъл България бе доста сполучлива и това мнение е в действителност необятно публикувано в Брюксел. Но аз в действителност не мисля, че което и да е европредседателство е провокирало огромна смяна в общата известност на съответната страна. И това важи за всяка страна ", добавя той.


© eu2018bg.bg

На въпрос дали България е съумяла дипломатически да употребява председателството си за лични ползи като приемане в Шенген и еврозоната, той дава отговор изрично не. " И поради това председателството беше сполучливо. То е положително единствено в случай че страната не се пробва да реализира личните си политически цели ", добавя Муслер.

Стъпка напред?

Преди началото на председателството непознати медии обрисуваха една не доста приятна картина. За пръв път най-бедната страна в Европейски Съюз поема тази позиция. Мрежите от политически и стопански ползи са трансформирали за репортерите в България публицистиката в тичане с трудности. Унищожителна картина на корумпираност от върховете до низините на обществото. Това са единствено дребна част от мненията.

Не липсваха и по-положителни упования. Амбициозните цели и задания, които си слага България, по никакъв метод не могат да бъдат напълно осъществени, само че те показват самочувствие. Българският министър-председател желае да се показа като европеец за образец. " Никой няма да се преструва, че столицата на България е земен парадайс. На пръв взор тя е недопечен град с блокове от социалистическо време, мършави бездомни кучета, тротоари, осеяни с дупки, и значително рискови подлези. Но в случай че погледнете малко по-отблизо, ще видите, че София има своя сексапил. "

Крайната оценка мъчно може да бъде еднопосочна. Но даже и самият факт, че мненията надалеч не са единствено сериозни, е стъпка напред.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (286)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР