Колко идеология да има в бюджета
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Тази заран по първи петли бе признат най-късния в миналото бюджет за настоящата година. Така бе строшен с тъкмо един месец " върхът " от 1997 г, когато след всеобщи банкови банкрути, хиперинфлация, протести, парламентарна рецесия и нови - отново априлски - избори, чак на 28 юни бе признат бюджет за настоящата година.
Депутатите одобриха бюджета за 2023 година след съвещание, траяло 21 часа
В такива смутни времена общественият мир и резистентност на системата постоянно са примат пред натрапчивите едномерни " десни " или " леви " визии за бюджета и по тази причина мисля, че салдото сред обществени и финансови политики - в границите на допустимия 3% еврозонски недостиг - е реализиран в този бюджет.
Какви са дефектите на извършените стопански диспути за бюджета?
Общо взето главният спор е дали да продължаваме с политиката от 1997 година, наложена от Международния валутен фонд (МВФ) - на бюджетен остиритет, консолидация на разноските, уравновесен бюджет, невисок държавен дълг, минимална страна и минимално присъединяване на страната в стопанската система.
Или да отчетем смяната в икономическата среда след четвърт век и двата международни стопански шока от 2008 и 2020 г, довели със себе си радикални стопански, софтуерни и обществени провокации.
Идеологически ли е дебатът?
Първата неточност в подобен спор е да го разположим по оста дясно - ляво. Това е прима виста влизане в идеологическия канон. Т.е. в случай че се мисля за " десен " - съм задължен да се придържам към канона.
Трябва да се прави разлика сред икономическа идеология, на която стъпва дескриптивния, положителен икономикс и нормативния икономикс, на който стъпва икономическата политика.
Казано по-просто, икономическата политика търси най-ефективно решение на даден проблем с микс от всички стопански принадлежности, една част от които са любимци, а друга част табу за " десните " икономисти и противоположното за " левите " иконимисти. Добрият икономист, съгласно мен, не се лишава и няма предразсъдъци към нито един инструмент, към нито една политика и не робува на идеологически предубеждения.
За дребната и огромната страна
Лявата икономическа мисъл издига в фетиш страната, държавната интервенция в стопанската система, държавната благосъстоятелност, огромните бюджетни дефицити, високите налози. Дясната - назад - низвергва всичко обвързвано с страната и издига на фундамент " мъдрия " частен бранш. Всяка прекаленост, знаем, е неправилна.
Да, правилно е, че в изискванията на престъпен преход държавните разноски хранят корупцията. Левите пренебрегват този факт, само че десните не помнят, че корупцията е невъзможна без присъединяване на частния бранш. Постановката, че тъй като страната е слаба и корумпирана, парите, които минават през нея би трябвало да бъдат намалявани не устоя рецензия.
В изискванията на изчезнала правова страна, частните монополи и олигополи изместват самата страна при влошаващи се пазарни условия за потребителите. Енергетиката е страховит образец: " Лукойл ", " Булгаргаз ", систематичните частни Топлоелектрическа централа. В доста други браншове на стопанската система има неявни частни монополи или олигополи: алкохол, горива, строителство, превоз и така нататък На процедура - съвсем няма вътрешен бранш на нашата стопанска система, който да работи на правилата на свободната конкуренция.
Защо се случва това?
Дори да имаше политическа воля за налагане на разпоредбите (а тя, знаем по-често липсва), една от аргументите за систематичния регулативен неуспех на страната е в изчезналите държавни вложения в електронна инфраструктура, в образование на фрагментите, в софтуерната рационализация на страната.
Вземете образец със здравната каса: опитите за нейната електронизация датират от 2000 г, само че се " провалят " - с цел да продължи теча. Тогава какво - да понижим парите за опазване на здравето, с цел да не се крадат ли? Или да проследим къде отиват?
На процедура близо и над 90% от бюджетите на министерствата, вкл Министерство на вътрешните работи отива за заплати. Така страната е място за трудоустройване, а не за ефикасна държавна активност. Но увеличение бюджета на някои министерства не е безусловно левичарското повдигане на разноските, то може да е за сметка на преструктуриране на бюджетните разноски.
Също по този начин - необлагаемият най-малко на налог общ приход (ДОД) е понижаване на налозите и не е " лява " мярка. Прилагането на закона към огромна компания в бранша на горивата, с цел да заплаща налози не е " дясна " мярка. Но са образец какъв брой доста е изкривена концепцията за заслужено систематизиране на данъчната тежест и оттова на приходите. Прекрасна среда за задълбочаване на неравенствата.
Тогава какъв брой огромна да е страната?
Макроикономика С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
И различен път съм писал, че е значимо, не страната да е " дребна " ( обществени разноски / БВП), а да е силна/ ефикасна. Най-малките страни по този аршин в света са Сомалия и Афганистан, а най-голямата евентуално Северна Корея. Значи ни би трябвало оптимална страна - в подтекста на традициите, икономическите благоприятни условия и доста значимо - европейската ни, а не, примерно, азиатска принадлежност.
Проблемът с корупцията не се взема решение като понижаваме парите през нея и усилваме парите на частния бранш - и най-много на една дребна част от него. А като променяме страната - като я модернизираме, електронизиране и най-много европеизираме.
Няма по какъв начин при тази конструкция на демографията да понижаваме или закотвяме разходната част на бюджета - само че би трябвало да съблюдаваме Маастрихтските критерии.
Защо страната е значима за стопанската система?
Това, което е значимо да се разбере, още от Голямата меланхолия - е че страната има основна роля да поема огромни и систематични опасности в рецесии, които частният бранш не може да поеме. Частният бранш е или дребни и междинни предприятия (МСП) - разчитащ на помощ в пандемия и война или добра бизнес среда, която без правовата страна е невъзможна. Ясно е, че не могат да заместят държавните вложения. Или е доста огромни играчи на локалния пазар, които разчитат на слаба, корумпирана страна за своето оцеляване, тъй като не могат да работят единствено на пазарен принцип. Те ли ще заместят страната? Или е огромни непознати компании, които желаят ред и правила от страната, с цел да си подсигуряват облагите или слаба страна, с цел да не заплащат налозите. Но всички зависят от страната под една или друга форма. Защото страната е основен съставен елемент в техния бизнес модел.
Лошо ли е повишаване на приходите през бюджета?
Поне в едно направление страната непрекъснато ще пораства. Искаме или не желаеме държавните разноски за пенсии и обществени разноски единствено ще се усилват. Но има значение по какъв начин, по кое време и по какъв метод това се случва.
Микроикономика С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Единият метод е - както постоянно до момента - да са функционалност на всички други разноски на страната, тъй като ги считаме за " непроизводителни ". Или пък назад - всички разноски на страната да зависят от минимално равнище на приходите на най-бедните пластове, като знаем, че тези приходи отиват към българските компании, вместо импорт (примерно, посредством ваучъри). Да, стимулирането на търсенето посредством поощряване на потреблението е основен инструмент за поощряване на растежа. Така ще развием вътрешния пазар и няма да разчитаме единствено на износа (външното търсене).
Вече писах - оправянето с бедността и големите стопански неравенства е единствения метод да запазим демокрацията в България.
Държава или пазар?
Решения по какъв начин да решим въпроса с бедността доста, само че би трябвало да се промени неефективната държавна политика на инвестиците и приходите. Без да се нарушава Маастрихт. Затова не става дума за изместване на частните вложения (дето и в този момент са кът) от държавните, а за взаимно допълнение: дъжавата би трябвало да построи ефикасна транспортна, енергийна, информационна и финансова инфраструктура, а частният бранш да стъпи на нея за своя напредък.
Дилемата не е страна или пазар, а симбиоза сред тях. Не е държавна или частна благосъстоятелност, а партньорство и взаимодопълване.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Тази заран по първи петли бе признат най-късния в миналото бюджет за настоящата година. Така бе строшен с тъкмо един месец " върхът " от 1997 г, когато след всеобщи банкови банкрути, хиперинфлация, протести, парламентарна рецесия и нови - отново априлски - избори, чак на 28 юни бе признат бюджет за настоящата година.
Депутатите одобриха бюджета за 2023 година след съвещание, траяло 21 часа В такива смутни времена общественият мир и резистентност на системата постоянно са примат пред натрапчивите едномерни " десни " или " леви " визии за бюджета и по тази причина мисля, че салдото сред обществени и финансови политики - в границите на допустимия 3% еврозонски недостиг - е реализиран в този бюджет.
Какви са дефектите на извършените стопански диспути за бюджета?
Общо взето главният спор е дали да продължаваме с политиката от 1997 година, наложена от Международния валутен фонд (МВФ) - на бюджетен остиритет, консолидация на разноските, уравновесен бюджет, невисок държавен дълг, минимална страна и минимално присъединяване на страната в стопанската система.
Или да отчетем смяната в икономическата среда след четвърт век и двата международни стопански шока от 2008 и 2020 г, довели със себе си радикални стопански, софтуерни и обществени провокации.
Идеологически ли е дебатът?
Първата неточност в подобен спор е да го разположим по оста дясно - ляво. Това е прима виста влизане в идеологическия канон. Т.е. в случай че се мисля за " десен " - съм задължен да се придържам към канона.
Трябва да се прави разлика сред икономическа идеология, на която стъпва дескриптивния, положителен икономикс и нормативния икономикс, на който стъпва икономическата политика.
Казано по-просто, икономическата политика търси най-ефективно решение на даден проблем с микс от всички стопански принадлежности, една част от които са любимци, а друга част табу за " десните " икономисти и противоположното за " левите " иконимисти. Добрият икономист, съгласно мен, не се лишава и няма предразсъдъци към нито един инструмент, към нито една политика и не робува на идеологически предубеждения.
За дребната и огромната страна
Лявата икономическа мисъл издига в фетиш страната, държавната интервенция в стопанската система, държавната благосъстоятелност, огромните бюджетни дефицити, високите налози. Дясната - назад - низвергва всичко обвързвано с страната и издига на фундамент " мъдрия " частен бранш. Всяка прекаленост, знаем, е неправилна.
Да, правилно е, че в изискванията на престъпен преход държавните разноски хранят корупцията. Левите пренебрегват този факт, само че десните не помнят, че корупцията е невъзможна без присъединяване на частния бранш. Постановката, че тъй като страната е слаба и корумпирана, парите, които минават през нея би трябвало да бъдат намалявани не устоя рецензия.
В изискванията на изчезнала правова страна, частните монополи и олигополи изместват самата страна при влошаващи се пазарни условия за потребителите. Енергетиката е страховит образец: " Лукойл ", " Булгаргаз ", систематичните частни Топлоелектрическа централа. В доста други браншове на стопанската система има неявни частни монополи или олигополи: алкохол, горива, строителство, превоз и така нататък На процедура - съвсем няма вътрешен бранш на нашата стопанска система, който да работи на правилата на свободната конкуренция.
Защо се случва това?
Дори да имаше политическа воля за налагане на разпоредбите (а тя, знаем по-често липсва), една от аргументите за систематичния регулативен неуспех на страната е в изчезналите държавни вложения в електронна инфраструктура, в образование на фрагментите, в софтуерната рационализация на страната.
Вземете образец със здравната каса: опитите за нейната електронизация датират от 2000 г, само че се " провалят " - с цел да продължи теча. Тогава какво - да понижим парите за опазване на здравето, с цел да не се крадат ли? Или да проследим къде отиват?
На процедура близо и над 90% от бюджетите на министерствата, вкл Министерство на вътрешните работи отива за заплати. Така страната е място за трудоустройване, а не за ефикасна държавна активност. Но увеличение бюджета на някои министерства не е безусловно левичарското повдигане на разноските, то може да е за сметка на преструктуриране на бюджетните разноски.
Също по този начин - необлагаемият най-малко на налог общ приход (ДОД) е понижаване на налозите и не е " лява " мярка. Прилагането на закона към огромна компания в бранша на горивата, с цел да заплаща налози не е " дясна " мярка. Но са образец какъв брой доста е изкривена концепцията за заслужено систематизиране на данъчната тежест и оттова на приходите. Прекрасна среда за задълбочаване на неравенствата.
Тогава какъв брой огромна да е страната?
И различен път съм писал, че е значимо, не страната да е " дребна " ( обществени разноски / БВП), а да е силна/ ефикасна. Най-малките страни по този аршин в света са Сомалия и Афганистан, а най-голямата евентуално Северна Корея. Значи ни би трябвало оптимална страна - в подтекста на традициите, икономическите благоприятни условия и доста значимо - европейската ни, а не, примерно, азиатска принадлежност.
Проблемът с корупцията не се взема решение като понижаваме парите през нея и усилваме парите на частния бранш - и най-много на една дребна част от него. А като променяме страната - като я модернизираме, електронизиране и най-много европеизираме.
Няма по какъв начин при тази конструкция на демографията да понижаваме или закотвяме разходната част на бюджета - само че би трябвало да съблюдаваме Маастрихтските критерии.
Защо страната е значима за стопанската система?
Това, което е значимо да се разбере, още от Голямата меланхолия - е че страната има основна роля да поема огромни и систематични опасности в рецесии, които частният бранш не може да поеме. Частният бранш е или дребни и междинни предприятия (МСП) - разчитащ на помощ в пандемия и война или добра бизнес среда, която без правовата страна е невъзможна. Ясно е, че не могат да заместят държавните вложения. Или е доста огромни играчи на локалния пазар, които разчитат на слаба, корумпирана страна за своето оцеляване, тъй като не могат да работят единствено на пазарен принцип. Те ли ще заместят страната? Или е огромни непознати компании, които желаят ред и правила от страната, с цел да си подсигуряват облагите или слаба страна, с цел да не заплащат налозите. Но всички зависят от страната под една или друга форма. Защото страната е основен съставен елемент в техния бизнес модел.
Лошо ли е повишаване на приходите през бюджета?
Поне в едно направление страната непрекъснато ще пораства. Искаме или не желаеме държавните разноски за пенсии и обществени разноски единствено ще се усилват. Но има значение по какъв начин, по кое време и по какъв метод това се случва.
Единият метод е - както постоянно до момента - да са функционалност на всички други разноски на страната, тъй като ги считаме за " непроизводителни ". Или пък назад - всички разноски на страната да зависят от минимално равнище на приходите на най-бедните пластове, като знаем, че тези приходи отиват към българските компании, вместо импорт (примерно, посредством ваучъри). Да, стимулирането на търсенето посредством поощряване на потреблението е основен инструмент за поощряване на растежа. Така ще развием вътрешния пазар и няма да разчитаме единствено на износа (външното търсене).
Вече писах - оправянето с бедността и големите стопански неравенства е единствения метод да запазим демокрацията в България.
Държава или пазар?
Решения по какъв начин да решим въпроса с бедността доста, само че би трябвало да се промени неефективната държавна политика на инвестиците и приходите. Без да се нарушава Маастрихт. Затова не става дума за изместване на частните вложения (дето и в този момент са кът) от държавните, а за взаимно допълнение: дъжавата би трябвало да построи ефикасна транспортна, енергийна, информационна и финансова инфраструктура, а частният бранш да стъпи на нея за своя напредък.
Дилемата не е страна или пазар, а симбиоза сред тях. Не е държавна или частна благосъстоятелност, а партньорство и взаимодопълване.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ