Документалната книга "Войните на Путин" на Марк Галеоти излезе на български
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
Войните на Путин. От Чечения до Украйна " - новата книга на английския историк Марк Галеоти, към този момент се популяризира в книжарниците, заяви издателство " Кръг ". Преводът е на Гриша Атанасов. " Войните на Путин. От Чечения до Украйна " беше оповестена на британски през ноември предходната година.
Галеоти, който се занимава с съветска история и проблемите на сигурността още от края на 80-те години, има необятен кръг контакти, в това число в Кремъл и в Министерството на защитата в Москва. В книгата си той споделя повече от любопитни истории, научени от военни ветерани, настоящи офицери и дипломати, които среща, до момента в който живее и пътува из Русия.
" В задълбоченото проучване, което се чете като занимателен шпионски разказ, създателят си слага и реализира няколко значими цели. Първо проучва осведомителната война, която Кремъл води , без да пести сили и пари, против Европа и Съединени американски щати. Второ - в детайли разказва еволюцията на въоръжените сили на страната - от времената на мъчителния им крах след разпадането на Съветския съюз, през последвалите мъчителни опити за промени, превъоръжаване и модернизиране, съпроводени с жестоки корупционни схеми и гневна опозиция на генералитета. Галеоти прави дисекция и на другите типове войски и тяхното въоръжение. Обръща особено внимание и на силите, които правят тайните интервенции по света " , означават от българското издателство.
Марк Галеоти (58), прочут в България с книгите си " Кратка история на Русия " и " Ворите - Руската супермафия ", е историк, преподавател, публицист и експерт по интернационалната престъпност. От 2022 година има възбрана от държавното управление на Путин да посещава Руската федерация.
" Ако Путин се беше задоволил с построяването на мощна страна в личните ѝ граници, а не с мечти за империя, той евентуално би бил запомнен като сполучлив държавен строител. Вместо това, в продължение на години, а може би и десетилетия, даже и при възможния му правоприемник, Русия ще се възвръща от вредите, породени от неговата прекомерна амбициозност ", написа Галеоти и напомня, че Путин, който обича да се снима с военни униформи и в героични пози - в пилотска кабина на аероплан, каращ танк или разглеждащ нов модел пушка, даже не е ходил в казармата.
" Дневник " разгласява фрагмент от " Войните на Путин. От Чечения до Украйна ", възложен на редакцията от издателство " Кръг ".
Из " Войните на Путин. От Чечения до Украйна " от Марк Галеоти
1. Въведение
Войните на Путин. От Чечения до УкрайнаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Ежегодният церемониал по случай Деня на успеха на Червения площад приказва доста за това по какъв начин Кремъл и съветският народ възприемат войната и армията. Въпреки че в цялостното отбелязване на паметта на 27-те милиона руски жители, починали в наричаната от тях Велика отечествена война (14 милиона от които са руснаци), има място и за церемониалност и размисъл, самият церемониал е наяве празненство на успехите и военната мощност. Хиляди бойци, строени в редици, надават обичайния възклик " Ура! ", най-новата военна техника се носи по паважа, " Знамето на успеха " (или най-малко тъкмо копие на истинското алено знаме, издигнато в Берлин от 150-а стрелкова дивизия) минава през Червения площад, съпровождано с маршова стъпка от почетния часовой на Московския комендантски полк под звуците на " Свещена война ":
Стани, страна голяма ти,
на смъртен пердах върл
с фашистки тъмни орди и
с завоевател прокълнат!
Чуждестранни високопоставени лица и посланици са поканени да се причислят към множеството фенове - от военновременни съдружници до сегашни геополитически съидейници. Но те са там не с цел да вземат участие, а с цел да следят, тъй като от две десетилетия насам това е шоуто на Владимир Путин.
В университета той е минал единствено през минимално образование за резервисти, а по-късно е освободен от задължението си за военна работа, като постъпва на работа в руската работа за сигурност и разузнаване (КГБ: Комитет государственной безопасности), само че все пак прави всичко допустимо, с цел да се асоциира с военната популярност на страната си.
Снимките на Путин в пилотска кабина на аероплан, разглеждащ нова пушка или каращ танк, са се трансформирали в факсимиле (а също и в илюстрации за многочислени покъртително рабски календари). Така и оглавяването на Деня на успеха - " День Победы " - е несравним късмет да свърже себе си не просто с триумфа, а съответно с съветския успех.
Руската Велика отечествена война продължава от 1941 до 1945 година и стартира с нацисткото навлизане в Съветския съюз, а не с нахлуването в Полша през 1939 година (все отново Сталин също си отхапва парче от този обичаен зложелател по това време), нито даже с окупацията на Франция. Освен това тя се отбелязва на 9 май, а не на 8 май, както е на всички места. Това не е умиш¬лена проява на самостоятелност, както считат някои, а резултат от разликата в часовите пояси: когато окончател¬ният кротичък контракт е подписан, в Москва към този момент е сутринта на идващия ден.
Но в Деня на успеха има и нещо по-специфично, в известна степен той към момента е същинско национално събитие. Небето съвсем постоянно е синьо (не на последно място с помощта на съветските военновъздушни сили, които ръсят евентуалните дъждовни облаци със изсъхнал лед, с цел да ги накарат да се извалят преди деня), а от високоговорителите в целия град гърмят патриотични мелодии. Двойки се разхождат по улиците с идентични пилотки на главите - отличителната шапка в цвят каки на Червената войска, деца сервират цветя на ветерани, на чиито гърди дрънчат и блестят старите им медали.
Разбира се, Кремъл прави всичко допустимо, с цел да подбуди и насърчи този израз на носталгичен национализъм - от големите пана, прославящи тогавашните генерали, до присвояването, а по-късно и възобновяването на придвижването " Безсмъртният полк ", в което хората дефилират с черно-бяла фотография на умрял член на фамилията. Това обаче не е просто някакъв празен, изискван от страната обред. Хората връзват черно-оранжевата георгиевска лента, знак на съветския боен триумф, на страничните огледала на колите си, не тъй като Путин им споделя, а тъй като желаят.
Същото важи и за милитаристичните и патриотични тениски, които можете да си купите от павилионите в града, или, в случай че желаете нещо по-луксозно, от армейските магазини с прекомерно високи цени, като разположения - в което не мога да не допускам самобитна задявка - тъкмо пред американското посолство на бул. " Новински ". (Моята обичана е със фотография на външния министър Сергей Лавров начело и на министъра на защитата Сергей Шойгу откъм гърба, с надпис " Ако не желаете да говорите с Лавров... ще си имате работа с Шойгу " ). Именно методът, по който циничната държавна агитация и откровеният национален възторг се сближават в отношението към националната войска и нейните войни, е изумителен, характерен и от време на време тревожещ.
Военни игри
Подобно на мнозина, и аз не съм изгубил деветгодишното дете в себе си, което се радва на гледката на въоръжени бойци, маршируващи в крайник, или на ръмжащите, скърцащи, сплеснати железни грамади, каквито са актуалните военни машини. До огромна степен това евентуално се дължи на обстоятелството, че в никакъв случай не ни се е налагало да се сблъскваме с тях по време на война. Един от най-хубавите способи да се запознаете с тях, е да си намерите място на " Тверская ", един от огромните московски булеварди, по време на някоя от подготовките в седмицата преди същинския церемониал.
Чисто новият танк Т-14 " Армата " с ненаселен военен купол; бойната машина за поддръжка на танкове БМПТ " Терминатор ", оборудвана с противотанкови ракети и автоматизирани оръдия; бронираните коли в бледосива багра " Урал " и " Тайфун " на Националната армия - показаната техника е повече от задоволително. Но също толкоз ясно се вижда и равнопоставеността на тълпата. Млади дами, облечени за вечер в града, си вършат селфита пред самоходните оръдия, преди да се насочат към бара. Пенсионери се подпират на металните загради, сложени от полицията около пътя, и гледат благосклонно по какъв начин бойните машини на пехотата БМП-2 се подреждат в редица. Момиченца в розови якета се бутат също толкоз нетърпеливо, колкото и връстниците им момчета, с цел да прегледат техниката. Забавление за цялото семейство?
Подобно увещание за това по какъв начин войната и воините към момента са драговолно на съветския народ получих, когато с общителното подпомагане не на различен, а на HBO Sports, присъствах на финала на танковия биатлон на Международните армейски игри 2018. Наричани " военна олимпиада ", Русия провежда тези игри през 2015 година и в тях се включиха над 30 страни, които участваха допълнително от 30 надпревари във въздуха, по суша и по море - от хвърчене с дрон до работа с куче. Както написах тогава, " сполучливото съчетаване на спорт, военни дейности, мека мощ и зрелища от страна на Русия е високооктанова форма на обществено развлечение ".
На финала по биатлон да вземем за пример тимове от Русия, Китай, Беларус и Казахстан се състезаваха с танкове Т-72Б3 (с изключение на китайците, които бяха доставили своя еквивалент Type 96) по трасе, като преодоляваха водни трудности и поразяваха цели със 125-милиметровите си оръдия. Развълнуван коментатор обясняваше ставащото зад кадър, а публиката можеше да следи в наедрял проект по-далечните дейности на огромни екрани, ситуирани против трибуните. Както всеки спонсориран спортен автомобил, съветският танк даже беше декориран с логото на производителя му - " Уралвагонзавод ".
От позиция на страната това е упражнение по военна " мека мощ ", което събира на едно място тогавашни и евентуални бъдещи съдружници - от Индия до Израел. Това е и нещо като демонстрационна зала преди сериозните покупко-продажби за оръжие. То обаче е и голямо упражнение по военни връзки с обществеността. Заедно с оглушителния плач на танковите мотори, полигонът в Алабино се трансформира за времето на събитието в нещо като боен тематичен парк. Не става дума единствено за танкове, по които можете да се катерите, а и за демонстрации, които могат да се следят.
Децата се редят на опашка, с цел да пострелят с автомат АК-74, а гордите им родители вършат фотоси, които да изпратят на дядо. В павилионите на Военторг се продават сувенири, а по-късно фамилията може да се насочи към огромните маслиновозелени шатри - сигурно един от редките случаи, когато хората заплащат положителни пари за привилегията да хапнат съветска армейска каша и яхния.
Русия и войната
В края на краищата всички нации до известна степен са образувани от войните - освен от воденето им, само че и от построяването на данъчната система, която да заплаща за тях - само че това важи с особена мощ за Русия, страна без естествени граници, ситуирана на кръстопътя сред Европа и Азия. Самите корени на това, което в последна сметка ще се трансформира в Русия, се крият в настъпление с идването на викингските - " варяжки " - завоеватели през IX в., и от този момент насам народът ù е цел на всяка изгряваща военна мощ на епохата, без значение дали става дума за монголите през XIII в., тевтонските рицари, поляците или шведите надлежно през XIII, XVII или XVIII в., Наполеон през XIX или Хитлер през XX в. Руснаците обаче не просто са се отбранявали. Границите на тяхната страна в другите ù превъплъщения - Московия, Царска Русия, Съветски съюз и сегашната Руска федерация - значително са обрисувани от войни, резултат от салдото сред опциите и желанието на Русия да се уголемява, и волята и силата на съседите да се опълчват.
Войните са формирали и митовете на Русия, нейните истории за самата нея. Когато московският княз Дмитрий побеждава татаро-монголската Златна орда при Куликово през 1380 година, това е впечатляващ военачалнически героизъм, само че никога не е подобен прелом, както се твърди по-късно. В края на краищата две години по-късно армията на Златната орда завладява и разграбва Москва и принуждава Дмитрий да се закълне още веднъж във честност на хановете, а руснаците се освобождават от така наречен монголско робство едвам след още един век. Въпреки това Дмитрий съумява да показа тази борба като успех и след това тя е митологизирана като доказателство за главното обръщение, което Владимир Путин по-късно ще схване: че когато руснаците са били разграничени, те са били плячка, само че когато са били обединени, те са били непобедими.
Успехът на " Народното опълчение ", прогонило войските на Полско-литовската общественост от Русия през 1612 година, е употребен от новата династия Романови, с цел да укрепи патриотичния им облик (въпреки че те имат дял в съдействието с нашествениците). Поражението на французите през 1812 година - във войната, която руснаците назовават не Наполеонова, а Отечествена война - е освен образец за смисъла на отбранителната дълбочина, само че се трансформира в опрощение за отбягване на промените вкъщи през идващите петдесет години.
Поражението в Крим постанова началото на промени в режима, само че по-късно другото проваляне - в Руско-японската война от 1904 - 1905 година, раздрусва радикално царизма, и става знак на по-дълбоките недъзи като назадничавост и непросветеност в империята. Катастрофата, която Първата международна война донася на Русия, дефинитивно срутва една династия, просъществувала три века. Обратно, епичната история на издръжливостта, а по-късно и на успеха по време на Великата отечествена война, затвърждава статута на Съветския съюз като свръхсила и придава на бруталната сталинистка полицейска страна легитимност вкъщи, която до тогава ù е убягвала.
Няма накъде да се върви, с изключение на надолу, и в случай че се върнем обратно, тъкмо такава е траекторията, по която поема Съветският съюз. Наистина, той съумява да потуши мирните протестни прояви в новите си имперски владения: Източна Германия през 1953 година, Унгария през 1956 година, Чехословакия през 1968 година Колкото и страховита да наподобява челната борба с Европа по време на Студената война, до 1979 година непосредствен до водене на война от страна на Червената войска е седеммесечният необявен граничен спор с Китай през 1969 година, в който в действителност са ангажирани най-вече граничните войски.
През 1979 година обаче Съветският съюз, който към този момент се намира в необратим крах, потегля по стъпките на Александър Велики и Британската империя и се насочва към Афганистан (признавам, както Съединените щати по-късно демонстрираха, това като че ли е имперско прелъщение, колкото неустоимо, толкоз и неразумно). Операцията на командосите като по учебник за завладяването на столицата Кабул и свалянето на непостоянния афганистански деспот Хафизула Амин слага началото на една мъчителна и сложна война.
Съветският съюз в никакъв случай не губи на бойното поле, само че не съумява и да завоюва против бунтовниците. Десет години по-късно новият руски водач Михаил Горбачов признава провалянето и връща момчетата вкъщи.
Поражението в Афганистан - една относително лимитирана война, при цялата ù грубост, с към 15 000 руски жертви, дадени за едно десетилетие, по-малко даже от смъртните случаи по пътищата на страната - единствено по себе си не е причина за разпадането на Съветския съюз, само че е съвсем метафора за аргументите за неговото рухване. Държава с стопанска система, която от ден на ден изостава от тази на Запада, ръководена от старци, които нямат визия какво се случва в личната им страна, да не приказваме отвън нейните граници, изтощена от корупция, цинизъм, алкохолизъм и незаинтересованост.
Кратка история на Русия (От Иван Грозни до Путин)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Спомням си, че един път разговарях с украински афганец - един от ветераните от войната - който се беше върнал преди по-малко от година. Той разказваше за офицери, които правили нападения в афганистански села само като мотив за грабеж; за бойци, които продавали оръжия за хашиш; за политически офицери, които денем им изнасяли лекции, че са там, с цел да оказват помощ на законното държавно управление против подкрепяните от Съединени американски щати наемници, а през нощта си подавали бутилката и ругаели управлението на Кремъл със същото озлобление като всички останали. После, когато афганецът се прибрал вкъщи, той се върнал при опашките за храна, празните обещания за нов апартамент и триумфалните вести по малкия екран, че руските победи се честват от щастливия афганистански народ. Нищо чудно, че от разочарованието той минал към национализма и се присъединил в антисъветската активност, която скоро ще помогне за раждането на самостоятелна Украйна.
Ворите - Руската супермафияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
След това, в самия завършек на 1991 година, след стачки на миньорите и междуетнически безредици, несполучлив твърдолинеен прелом и заявления за самостоятелност от доста от страните, влизащи в състава на Съюза на руските социалистически републики, президентът Горбачов подписва последния си декрет - за разпускането на Съюза. Русия към този момент е стопанин сама на себе си, само че в разпадаща се къща и в занемарен квартал. 90-те години, както ще бъде прегледано в Първа част, значително са време на безпорядък и рецесия.
Постсъветска Евразия се сблъсква с гранични разногласия, междуобщностно принуждение и икономическо свободно рухване. Руската войска, обхваната от непослушност, престъпност и безнравственост, не съумява да потуши даже протест в севернокавказкия район Чечения, чието население съставлява единствено към една стотна от това на Руската федерация. В интернационален проект някогашната велика мощ се приема като огромен проблем, изключително когато става въпрос за незадоволително предпазения ù нуклеарен боеприпас или за безредната външна политика на първия ù президент Борис Елцин.
Марк Галеоти: Путин сътвори система, в която той не би трябвало да чува истината
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Войните на Путин. От Чечения до Украйна " - новата книга на английския историк Марк Галеоти, към този момент се популяризира в книжарниците, заяви издателство " Кръг ". Преводът е на Гриша Атанасов. " Войните на Путин. От Чечения до Украйна " беше оповестена на британски през ноември предходната година.
Галеоти, който се занимава с съветска история и проблемите на сигурността още от края на 80-те години, има необятен кръг контакти, в това число в Кремъл и в Министерството на защитата в Москва. В книгата си той споделя повече от любопитни истории, научени от военни ветерани, настоящи офицери и дипломати, които среща, до момента в който живее и пътува из Русия.
" В задълбоченото проучване, което се чете като занимателен шпионски разказ, създателят си слага и реализира няколко значими цели. Първо проучва осведомителната война, която Кремъл води , без да пести сили и пари, против Европа и Съединени американски щати. Второ - в детайли разказва еволюцията на въоръжените сили на страната - от времената на мъчителния им крах след разпадането на Съветския съюз, през последвалите мъчителни опити за промени, превъоръжаване и модернизиране, съпроводени с жестоки корупционни схеми и гневна опозиция на генералитета. Галеоти прави дисекция и на другите типове войски и тяхното въоръжение. Обръща особено внимание и на силите, които правят тайните интервенции по света " , означават от българското издателство.
Марк Галеоти (58), прочут в България с книгите си " Кратка история на Русия " и " Ворите - Руската супермафия ", е историк, преподавател, публицист и експерт по интернационалната престъпност. От 2022 година има възбрана от държавното управление на Путин да посещава Руската федерация.
" Ако Путин се беше задоволил с построяването на мощна страна в личните ѝ граници, а не с мечти за империя, той евентуално би бил запомнен като сполучлив държавен строител. Вместо това, в продължение на години, а може би и десетилетия, даже и при възможния му правоприемник, Русия ще се възвръща от вредите, породени от неговата прекомерна амбициозност ", написа Галеоти и напомня, че Путин, който обича да се снима с военни униформи и в героични пози - в пилотска кабина на аероплан, каращ танк или разглеждащ нов модел пушка, даже не е ходил в казармата.
" Дневник " разгласява фрагмент от " Войните на Путин. От Чечения до Украйна ", възложен на редакцията от издателство " Кръг ".
Из " Войните на Путин. От Чечения до Украйна " от Марк Галеоти
1. Въведение
Ежегодният церемониал по случай Деня на успеха на Червения площад приказва доста за това по какъв начин Кремъл и съветският народ възприемат войната и армията. Въпреки че в цялостното отбелязване на паметта на 27-те милиона руски жители, починали в наричаната от тях Велика отечествена война (14 милиона от които са руснаци), има място и за церемониалност и размисъл, самият церемониал е наяве празненство на успехите и военната мощност. Хиляди бойци, строени в редици, надават обичайния възклик " Ура! ", най-новата военна техника се носи по паважа, " Знамето на успеха " (или най-малко тъкмо копие на истинското алено знаме, издигнато в Берлин от 150-а стрелкова дивизия) минава през Червения площад, съпровождано с маршова стъпка от почетния часовой на Московския комендантски полк под звуците на " Свещена война ":
Стани, страна голяма ти,
на смъртен пердах върл
с фашистки тъмни орди и
с завоевател прокълнат!
Чуждестранни високопоставени лица и посланици са поканени да се причислят към множеството фенове - от военновременни съдружници до сегашни геополитически съидейници. Но те са там не с цел да вземат участие, а с цел да следят, тъй като от две десетилетия насам това е шоуто на Владимир Путин.
В университета той е минал единствено през минимално образование за резервисти, а по-късно е освободен от задължението си за военна работа, като постъпва на работа в руската работа за сигурност и разузнаване (КГБ: Комитет государственной безопасности), само че все пак прави всичко допустимо, с цел да се асоциира с военната популярност на страната си.
Снимките на Путин в пилотска кабина на аероплан, разглеждащ нова пушка или каращ танк, са се трансформирали в факсимиле (а също и в илюстрации за многочислени покъртително рабски календари). Така и оглавяването на Деня на успеха - " День Победы " - е несравним късмет да свърже себе си не просто с триумфа, а съответно с съветския успех.
Руската Велика отечествена война продължава от 1941 до 1945 година и стартира с нацисткото навлизане в Съветския съюз, а не с нахлуването в Полша през 1939 година (все отново Сталин също си отхапва парче от този обичаен зложелател по това време), нито даже с окупацията на Франция. Освен това тя се отбелязва на 9 май, а не на 8 май, както е на всички места. Това не е умиш¬лена проява на самостоятелност, както считат някои, а резултат от разликата в часовите пояси: когато окончател¬ният кротичък контракт е подписан, в Москва към този момент е сутринта на идващия ден.
Но в Деня на успеха има и нещо по-специфично, в известна степен той към момента е същинско национално събитие. Небето съвсем постоянно е синьо (не на последно място с помощта на съветските военновъздушни сили, които ръсят евентуалните дъждовни облаци със изсъхнал лед, с цел да ги накарат да се извалят преди деня), а от високоговорителите в целия град гърмят патриотични мелодии. Двойки се разхождат по улиците с идентични пилотки на главите - отличителната шапка в цвят каки на Червената войска, деца сервират цветя на ветерани, на чиито гърди дрънчат и блестят старите им медали.
Разбира се, Кремъл прави всичко допустимо, с цел да подбуди и насърчи този израз на носталгичен национализъм - от големите пана, прославящи тогавашните генерали, до присвояването, а по-късно и възобновяването на придвижването " Безсмъртният полк ", в което хората дефилират с черно-бяла фотография на умрял член на фамилията. Това обаче не е просто някакъв празен, изискван от страната обред. Хората връзват черно-оранжевата георгиевска лента, знак на съветския боен триумф, на страничните огледала на колите си, не тъй като Путин им споделя, а тъй като желаят.
Същото важи и за милитаристичните и патриотични тениски, които можете да си купите от павилионите в града, или, в случай че желаете нещо по-луксозно, от армейските магазини с прекомерно високи цени, като разположения - в което не мога да не допускам самобитна задявка - тъкмо пред американското посолство на бул. " Новински ". (Моята обичана е със фотография на външния министър Сергей Лавров начело и на министъра на защитата Сергей Шойгу откъм гърба, с надпис " Ако не желаете да говорите с Лавров... ще си имате работа с Шойгу " ). Именно методът, по който циничната държавна агитация и откровеният национален възторг се сближават в отношението към националната войска и нейните войни, е изумителен, характерен и от време на време тревожещ.
Военни игри
Подобно на мнозина, и аз не съм изгубил деветгодишното дете в себе си, което се радва на гледката на въоръжени бойци, маршируващи в крайник, или на ръмжащите, скърцащи, сплеснати железни грамади, каквито са актуалните военни машини. До огромна степен това евентуално се дължи на обстоятелството, че в никакъв случай не ни се е налагало да се сблъскваме с тях по време на война. Един от най-хубавите способи да се запознаете с тях, е да си намерите място на " Тверская ", един от огромните московски булеварди, по време на някоя от подготовките в седмицата преди същинския церемониал.
Чисто новият танк Т-14 " Армата " с ненаселен военен купол; бойната машина за поддръжка на танкове БМПТ " Терминатор ", оборудвана с противотанкови ракети и автоматизирани оръдия; бронираните коли в бледосива багра " Урал " и " Тайфун " на Националната армия - показаната техника е повече от задоволително. Но също толкоз ясно се вижда и равнопоставеността на тълпата. Млади дами, облечени за вечер в града, си вършат селфита пред самоходните оръдия, преди да се насочат към бара. Пенсионери се подпират на металните загради, сложени от полицията около пътя, и гледат благосклонно по какъв начин бойните машини на пехотата БМП-2 се подреждат в редица. Момиченца в розови якета се бутат също толкоз нетърпеливо, колкото и връстниците им момчета, с цел да прегледат техниката. Забавление за цялото семейство?
Подобно увещание за това по какъв начин войната и воините към момента са драговолно на съветския народ получих, когато с общителното подпомагане не на различен, а на HBO Sports, присъствах на финала на танковия биатлон на Международните армейски игри 2018. Наричани " военна олимпиада ", Русия провежда тези игри през 2015 година и в тях се включиха над 30 страни, които участваха допълнително от 30 надпревари във въздуха, по суша и по море - от хвърчене с дрон до работа с куче. Както написах тогава, " сполучливото съчетаване на спорт, военни дейности, мека мощ и зрелища от страна на Русия е високооктанова форма на обществено развлечение ".
На финала по биатлон да вземем за пример тимове от Русия, Китай, Беларус и Казахстан се състезаваха с танкове Т-72Б3 (с изключение на китайците, които бяха доставили своя еквивалент Type 96) по трасе, като преодоляваха водни трудности и поразяваха цели със 125-милиметровите си оръдия. Развълнуван коментатор обясняваше ставащото зад кадър, а публиката можеше да следи в наедрял проект по-далечните дейности на огромни екрани, ситуирани против трибуните. Както всеки спонсориран спортен автомобил, съветският танк даже беше декориран с логото на производителя му - " Уралвагонзавод ".
От позиция на страната това е упражнение по военна " мека мощ ", което събира на едно място тогавашни и евентуални бъдещи съдружници - от Индия до Израел. Това е и нещо като демонстрационна зала преди сериозните покупко-продажби за оръжие. То обаче е и голямо упражнение по военни връзки с обществеността. Заедно с оглушителния плач на танковите мотори, полигонът в Алабино се трансформира за времето на събитието в нещо като боен тематичен парк. Не става дума единствено за танкове, по които можете да се катерите, а и за демонстрации, които могат да се следят.
Децата се редят на опашка, с цел да пострелят с автомат АК-74, а гордите им родители вършат фотоси, които да изпратят на дядо. В павилионите на Военторг се продават сувенири, а по-късно фамилията може да се насочи към огромните маслиновозелени шатри - сигурно един от редките случаи, когато хората заплащат положителни пари за привилегията да хапнат съветска армейска каша и яхния.
Русия и войната
В края на краищата всички нации до известна степен са образувани от войните - освен от воденето им, само че и от построяването на данъчната система, която да заплаща за тях - само че това важи с особена мощ за Русия, страна без естествени граници, ситуирана на кръстопътя сред Европа и Азия. Самите корени на това, което в последна сметка ще се трансформира в Русия, се крият в настъпление с идването на викингските - " варяжки " - завоеватели през IX в., и от този момент насам народът ù е цел на всяка изгряваща военна мощ на епохата, без значение дали става дума за монголите през XIII в., тевтонските рицари, поляците или шведите надлежно през XIII, XVII или XVIII в., Наполеон през XIX или Хитлер през XX в. Руснаците обаче не просто са се отбранявали. Границите на тяхната страна в другите ù превъплъщения - Московия, Царска Русия, Съветски съюз и сегашната Руска федерация - значително са обрисувани от войни, резултат от салдото сред опциите и желанието на Русия да се уголемява, и волята и силата на съседите да се опълчват.
Войните са формирали и митовете на Русия, нейните истории за самата нея. Когато московският княз Дмитрий побеждава татаро-монголската Златна орда при Куликово през 1380 година, това е впечатляващ военачалнически героизъм, само че никога не е подобен прелом, както се твърди по-късно. В края на краищата две години по-късно армията на Златната орда завладява и разграбва Москва и принуждава Дмитрий да се закълне още веднъж във честност на хановете, а руснаците се освобождават от така наречен монголско робство едвам след още един век. Въпреки това Дмитрий съумява да показа тази борба като успех и след това тя е митологизирана като доказателство за главното обръщение, което Владимир Путин по-късно ще схване: че когато руснаците са били разграничени, те са били плячка, само че когато са били обединени, те са били непобедими.
Успехът на " Народното опълчение ", прогонило войските на Полско-литовската общественост от Русия през 1612 година, е употребен от новата династия Романови, с цел да укрепи патриотичния им облик (въпреки че те имат дял в съдействието с нашествениците). Поражението на французите през 1812 година - във войната, която руснаците назовават не Наполеонова, а Отечествена война - е освен образец за смисъла на отбранителната дълбочина, само че се трансформира в опрощение за отбягване на промените вкъщи през идващите петдесет години.
Поражението в Крим постанова началото на промени в режима, само че по-късно другото проваляне - в Руско-японската война от 1904 - 1905 година, раздрусва радикално царизма, и става знак на по-дълбоките недъзи като назадничавост и непросветеност в империята. Катастрофата, която Първата международна война донася на Русия, дефинитивно срутва една династия, просъществувала три века. Обратно, епичната история на издръжливостта, а по-късно и на успеха по време на Великата отечествена война, затвърждава статута на Съветския съюз като свръхсила и придава на бруталната сталинистка полицейска страна легитимност вкъщи, която до тогава ù е убягвала.
Няма накъде да се върви, с изключение на надолу, и в случай че се върнем обратно, тъкмо такава е траекторията, по която поема Съветският съюз. Наистина, той съумява да потуши мирните протестни прояви в новите си имперски владения: Източна Германия през 1953 година, Унгария през 1956 година, Чехословакия през 1968 година Колкото и страховита да наподобява челната борба с Европа по време на Студената война, до 1979 година непосредствен до водене на война от страна на Червената войска е седеммесечният необявен граничен спор с Китай през 1969 година, в който в действителност са ангажирани най-вече граничните войски.
През 1979 година обаче Съветският съюз, който към този момент се намира в необратим крах, потегля по стъпките на Александър Велики и Британската империя и се насочва към Афганистан (признавам, както Съединените щати по-късно демонстрираха, това като че ли е имперско прелъщение, колкото неустоимо, толкоз и неразумно). Операцията на командосите като по учебник за завладяването на столицата Кабул и свалянето на непостоянния афганистански деспот Хафизула Амин слага началото на една мъчителна и сложна война.
Съветският съюз в никакъв случай не губи на бойното поле, само че не съумява и да завоюва против бунтовниците. Десет години по-късно новият руски водач Михаил Горбачов признава провалянето и връща момчетата вкъщи.
Поражението в Афганистан - една относително лимитирана война, при цялата ù грубост, с към 15 000 руски жертви, дадени за едно десетилетие, по-малко даже от смъртните случаи по пътищата на страната - единствено по себе си не е причина за разпадането на Съветския съюз, само че е съвсем метафора за аргументите за неговото рухване. Държава с стопанска система, която от ден на ден изостава от тази на Запада, ръководена от старци, които нямат визия какво се случва в личната им страна, да не приказваме отвън нейните граници, изтощена от корупция, цинизъм, алкохолизъм и незаинтересованост.
Спомням си, че един път разговарях с украински афганец - един от ветераните от войната - който се беше върнал преди по-малко от година. Той разказваше за офицери, които правили нападения в афганистански села само като мотив за грабеж; за бойци, които продавали оръжия за хашиш; за политически офицери, които денем им изнасяли лекции, че са там, с цел да оказват помощ на законното държавно управление против подкрепяните от Съединени американски щати наемници, а през нощта си подавали бутилката и ругаели управлението на Кремъл със същото озлобление като всички останали. После, когато афганецът се прибрал вкъщи, той се върнал при опашките за храна, празните обещания за нов апартамент и триумфалните вести по малкия екран, че руските победи се честват от щастливия афганистански народ. Нищо чудно, че от разочарованието той минал към национализма и се присъединил в антисъветската активност, която скоро ще помогне за раждането на самостоятелна Украйна.
След това, в самия завършек на 1991 година, след стачки на миньорите и междуетнически безредици, несполучлив твърдолинеен прелом и заявления за самостоятелност от доста от страните, влизащи в състава на Съюза на руските социалистически републики, президентът Горбачов подписва последния си декрет - за разпускането на Съюза. Русия към този момент е стопанин сама на себе си, само че в разпадаща се къща и в занемарен квартал. 90-те години, както ще бъде прегледано в Първа част, значително са време на безпорядък и рецесия.
Постсъветска Евразия се сблъсква с гранични разногласия, междуобщностно принуждение и икономическо свободно рухване. Руската войска, обхваната от непослушност, престъпност и безнравственост, не съумява да потуши даже протест в севернокавказкия район Чечения, чието население съставлява единствено към една стотна от това на Руската федерация. В интернационален проект някогашната велика мощ се приема като огромен проблем, изключително когато става въпрос за незадоволително предпазения ù нуклеарен боеприпас или за безредната външна политика на първия ù президент Борис Елцин.
Марк Галеоти: Путин сътвори система, в която той не би трябвало да чува истината Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ