Сега не знам какво ми е останало, освен едно объркано сърце...
Днешното ни поетично ентусиазъм е толкоз същинско, прочувствено и красиво, че сигурно ще го препрочитаме няколко пъти.
***
Заключвам те в капан за сънища.
Защото
ти си това. Ти просто си ми сън.
А някъде оттатък Съня, в Живота
не зная аз ли съм. Или не съм.
При теб ме няма. Никъде ме няма.
Изгубих се сред инцидентни светове.
Сега не знам какво ми е останало,
с изключение на едно комплицирано сърце.
Излязох от Съня. Но по какъв начин да вляза
в света, наименуван неуместно Живот...
А сред двата свята ми е празно.
И тъжно. И студено. И единствено...
Но няма да се върна към този момент. Няма.
Назад илюзиите толкоз горчат.
Заключвам те в капан за сънища.
И единствено
се апелирам да не помни за ключа.
Caribiana
***
Заключвам те в капан за сънища.
Защото
ти си това. Ти просто си ми сън.
А някъде оттатък Съня, в Живота
не зная аз ли съм. Или не съм.
При теб ме няма. Никъде ме няма.
Изгубих се сред инцидентни светове.
Сега не знам какво ми е останало,
с изключение на едно комплицирано сърце.
Излязох от Съня. Но по какъв начин да вляза
в света, наименуван неуместно Живот...
А сред двата свята ми е празно.
И тъжно. И студено. И единствено...
Но няма да се върна към този момент. Няма.
Назад илюзиите толкоз горчат.
Заключвам те в капан за сънища.
И единствено
се апелирам да не помни за ключа.
Caribiana
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ