Днешният ден е тъжен в историята на България. На 15

Днешният ден е печален в историята на България. На 15 юли 1895 година някогашният министър-председател Стефан Стамболов бил посечен в центъра на София. Три дни по-късно той издъхва от раните си и си отива едвам на 41 години. Повод за убийството му се приема отмъщението за гибелта на Коста Паница, който е бил събратник на Стамболов и прави опит за боен прелом с поддръжката на Русия, само че бива екзекутиран. Стефан Стамболов е извънреден български общественик, бунтовник, публицист и стихотворец.

Роден е на 31 януари 1854 година в Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Апостол на Вътрешната революционна организация през 1875 и 1876 година. Той взе участие в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 година оглавява Регентството, което потушава размириците в страната с цената на дългогодишен раздор на връзките с Русия. През 1887 година става министър-председател и се задържа на власт до 1894 година Основава и управлява Народнолибералната партия до гибелта си. Заради възобновяване на България и икономическия напредък е именуван Българският Бисмарк.

Стамболов е най-дълго управлявалият български министър председател, след Станко Тодоров и Тодор Живков. Критикуван поради диктаторските си способи, той е измежду основоположниците на икономическия и културния напредък на България в десетилетията до Балканските войни.

Един от най-силните му цитати е: „ Малките свои честолюбия и разлики на отзиви да оставим настрани и да се пожертваме пред олтара на Отечеството си! “.