В третата битка при Шипка опълченци и руснаци отблъскват последната атака на османците
Днешният ден е бил решителен в Руско-турска война (1877-1878 г.). В третата борба при Шипка съветските войски отблъскват последната офанзива на османците против Шипченския проход.
Шипченската борбата на 5/17 септември 1877 година е последният и несполучлив опит на Централната османска войска да превземе Шипченския проход, отбраняван от силите на Шипченския отряд, състоящ се от 19 685 бойци и 79 оръдия. Неговата задача е защитата на Шипченския проход против превъзхождащите сили на Централната османска войска (общо 26 270 бойци и 51 оръдия) до идването на подкрепления от Южния отряд (генерал-лейтенант Фьодор Радецки).
Основната цел на Сюлейман паша на 17 септември е да превземе съветските позиции на връх Свети Никола (днес връх Шипка). Атаката стартира към 3 часа през нощта. На първа линия са ситуирани три табора доброволци, наречени " табори на обречените ". Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук умират 75% от бранителите и за към пет часа е високомерен от османските сили. Руските бойци отбиват три офанзиви против връх Свети Никола. От 10 до 12 часа, след контраофанзива на 56-и Житомирски пехотен полк и яростен ръкопашен пердах, съветският надзор върху Орлово гнездо е въстановен.
Едновременно са отбити три турски офанзиви на връх Кючюк Йешилтепе. Към 14 часа боят затихва. И двете страни минават към стратегическа защита, известна като Стоенето на Шипка. Това е стадий от защитата на Шипченския проход (от 6/18 септември 1877 година до 29 декември/9 януари 1878 г.). Осъществява се от частите на XXIV-а пехотна дивизия - 93-ти иркутски, 94-и енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Характеризира се с артилерийски дуели и пушечен обстрел.
За смисъла на защитата на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: " Шипка - това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, с цел да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, с цел да раздра съветската войска на две елементи и да ѝ нанесе уверено проваляне. Следните четири месеца Шипка приковаваше 40 000 турска войска, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните дейности и с това улесни триумфа на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка приготви капитулацията на една втора неприятелска войска, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата войска към Цариград. "
На билото на Шипченския проход през днешния ден се издига Паметникът на свободата. Монументалната статуя на връх Свети Никола е отдадена на героичната отбрана на прохода от българските опълченци и съветските войски, където са се разиграли решаващите за Руско-турската освободителна война боеве (1877-1878 г.). Паметникът е част от Парк-музей " Шипка " - музей навън, част от Национален парк-музей " Шипка-Бузлуджа ", в източната част на Шипченската планина.
Посветен е на героичната епопея на Шипченската борба (с три сражения край връх Шипка) за надзор на Шипченския проход през интервала юли-септември 1877 година по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Представлява комплекс от 26 паметника, възстановки на позиции, батареи и землянки на повърхност от 120 хектара. Централно място заема внушителният Паметник на свободата на връх Шипка (по-рано Столетов, Свети Никола). Маркирани са позициите на българското опълчение и на съветските войски, защитавали Шипченския проход по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).
Първите монументи са съветски и са издигнати през 1878-1881 година. Българските монументи на бойното шипченско поле са на 3-та и 5-та опълченски дружини (1910 г.) и Паметникът на свободата, открит през 1934 година на връх Свети Никола (днес връх Шипка).
Музеят е включен в листата на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под № 93.
Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и други: завладяването на прохода от съветски елементи в първата борба при Шипка, решителните боеве 9-11 август 1877 година във втората борба при Шипка и Стоенето на Шипка.
В комплекса Шипка влиза и остарялата реставрирана черква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи - Енинския деятел от XI век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, взели участие интензивно в Освободителната война. От тези селища стартира националният монумент Шипка.
Край Шейново е Паметникът на успеха. Там е била разрушена и пленена войската на Вейсел паша.
Шипченската борбата на 5/17 септември 1877 година е последният и несполучлив опит на Централната османска войска да превземе Шипченския проход, отбраняван от силите на Шипченския отряд, състоящ се от 19 685 бойци и 79 оръдия. Неговата задача е защитата на Шипченския проход против превъзхождащите сили на Централната османска войска (общо 26 270 бойци и 51 оръдия) до идването на подкрепления от Южния отряд (генерал-лейтенант Фьодор Радецки).
Основната цел на Сюлейман паша на 17 септември е да превземе съветските позиции на връх Свети Никола (днес връх Шипка). Атаката стартира към 3 часа през нощта. На първа линия са ситуирани три табора доброволци, наречени " табори на обречените ". Най-ожесточен е боят за Орлово гнездо. Тук умират 75% от бранителите и за към пет часа е високомерен от османските сили. Руските бойци отбиват три офанзиви против връх Свети Никола. От 10 до 12 часа, след контраофанзива на 56-и Житомирски пехотен полк и яростен ръкопашен пердах, съветският надзор върху Орлово гнездо е въстановен.
Едновременно са отбити три турски офанзиви на връх Кючюк Йешилтепе. Към 14 часа боят затихва. И двете страни минават към стратегическа защита, известна като Стоенето на Шипка. Това е стадий от защитата на Шипченския проход (от 6/18 септември 1877 година до 29 декември/9 януари 1878 г.). Осъществява се от частите на XXIV-а пехотна дивизия - 93-ти иркутски, 94-и енисейски и 95-и красноярски пехотен полк. Характеризира се с артилерийски дуели и пушечен обстрел.
За смисъла на защитата на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: " Шипка - това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, с цел да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, с цел да раздра съветската войска на две елементи и да ѝ нанесе уверено проваляне. Следните четири месеца Шипка приковаваше 40 000 турска войска, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните дейности и с това улесни триумфа на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка приготви капитулацията на една втора неприятелска войска, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата войска към Цариград. "
На билото на Шипченския проход през днешния ден се издига Паметникът на свободата. Монументалната статуя на връх Свети Никола е отдадена на героичната отбрана на прохода от българските опълченци и съветските войски, където са се разиграли решаващите за Руско-турската освободителна война боеве (1877-1878 г.). Паметникът е част от Парк-музей " Шипка " - музей навън, част от Национален парк-музей " Шипка-Бузлуджа ", в източната част на Шипченската планина.
Посветен е на героичната епопея на Шипченската борба (с три сражения край връх Шипка) за надзор на Шипченския проход през интервала юли-септември 1877 година по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Представлява комплекс от 26 паметника, възстановки на позиции, батареи и землянки на повърхност от 120 хектара. Централно място заема внушителният Паметник на свободата на връх Шипка (по-рано Столетов, Свети Никола). Маркирани са позициите на българското опълчение и на съветските войски, защитавали Шипченския проход по време на Руско-турската война (1877-1878 г.).
Първите монументи са съветски и са издигнати през 1878-1881 година. Българските монументи на бойното шипченско поле са на 3-та и 5-та опълченски дружини (1910 г.) и Паметникът на свободата, открит през 1934 година на връх Свети Никола (днес връх Шипка).
Музеят е включен в листата на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз под № 93.
Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и други: завладяването на прохода от съветски елементи в първата борба при Шипка, решителните боеве 9-11 август 1877 година във втората борба при Шипка и Стоенето на Шипка.
В комплекса Шипка влиза и остарялата реставрирана черква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи - Енинския деятел от XI век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, взели участие интензивно в Освободителната война. От тези селища стартира националният монумент Шипка.
Край Шейново е Паметникът на успеха. Там е била разрушена и пленена войската на Вейсел паша.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ