Атлантида - значение на името
Днешният човек е очевидец на една все по-очевидна промяна на митологичното - с взривното развиване на технологиите и техническия напредък, от ден на ден разкази за далечното минало на света получават достоверност и напущат периметъра на " легендата ", с цел да заемат своето място в действителната, до неотдавна настойчиво отричана и укривана, най-древна история на човешкия жанр.
Нищо чудно, че през днешния ден Атлантида наподобява по-жива от всеки път. Едва ли има ерудиран, талантлив с ученолюбивост и въображение, наш съвременник, който да не се е замислял над ориста и аргументите за потъването на " изгубения континент ". В сходство с пророчеството на Едгар Кейси, ние като че ли всеки миг чакаме Атлантида да изплува от океанската пропаст - съвсем непокътната, с прелестно обработените си градини, цялостни с невиждани плодове, с лесовете си, в които бродят слонове, с конценричните канали и земни диги на основния си град, с превъзходния храм на Посейдон, нейния господ и патриарх - тъкмо такава,каквато я разказва Платон в разговора " Критий ".
Но в случай че океанологията, археологията и геоморфологията натрупат от ден на ден доказателства за действителното битие на потъналия във водите на Атлантическия океан континент, езикознанието по никакъв начин не напредва в разбулването на загадката на името " Атлантида ".
До този миг.
Първата крачка в разгадаването на това име направих, когато открих точния превод на тайнственото наименование " пеласги " - " народът ", който, съгласно античните историци, пръв е населил Средиземноморския басейн и принадлежащите му територии и е дал цивилизационния си модел на през днешния ден населявате ги нации. " Пелагос " на гръцки значи " море ", само че гърците назовават с тази особена дума на първо място Бяло море. " Пелагея " обаче значи " морска ", както и " отвъдморска ", " презморска " земя.Трябваше единствено да заменя " п " с " б ", тъй като гърците постоянно заместват с " п " звука " б " в тракийския и българския език, с цел да открия за коя " морска " земя в действителност е основан този античен термин. Това можеше да бъде единствено Атлантида - " Белагея " - Бялата морска или отвъдморска земя, чиито синове напълно не са починали едновременно и заедно,както до неотдавна си представяхме. Атлантида е била планетарна цивилизация и нейни колонии са съществували на всички места по света, само че в най-голяма централизация те са се намирали в районите,близки до континента-майка, включително и в Средиземноморския басейн. Тук оживелите атланти са влезнали в контакт най-много с народите от тракийския блок, като са се смесили кръвно и културно с тях, предавайки им главните си познания и понятийната си система, което значи и езиковия си фонд. В бъдеще ще откриваме от ден на ден думи от тракийския и българския речник, които имат атлантски генезис - " камък ", " скала ", а както в този момент ще забележим - и " море ".
" Пеласгите " или " беласгите " са основатели и царе на първите тракийски царства и родоначалници на първите тракийски династии, както безапелационно свидетелстват Аполодор ( " Митологическа библиотека " ) и Диодор Сицилийски ( " Историческа библиотека " ).
Следователно " пеласгите " ( " беласгите " ) не са избран народ, а с това разбиране античните създатели са означавали атлантите и техните потомци, към този момент смесили кръвта си с тази на окръжаващата ги нова човешка раса - и в най-голяма степен - на тракийския етнос. " Беласги " се назовават, тъй като имат бяла кожа, само че от новото човечество ги отличава и различен присъщ физически белег - грамадният растеж, който обаче с течение на хилядолетията и смесените бракове, от ден на ден се приравнява към елементарния човешки растеж.
" Пеласгите " ( " белите " ), са и първите заселници на Палестина, чието име произлиза от тяхното наименование. В " Петокнижието " обаче Мойсей посочва преобладаващия ханаански народ с понятието " амореи ". В " Числа " (гл.13) пророкът написа, че още до момента в който евреите се намират във Фаранската пустиня ( заради тегнещата над тях възбрана да навлязат в Ханаан ),той изпраща 12 съгледвачи, по един умен мъж от всяко еврейско коляно, с цел да прегледат Обетованата земя и людете, които я обитават. При завръщането си,съгледвачите рапортуват:
" (...) И описаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати и в действителност там текат мляко и мед, ето плода ѝ ( съгледвачите демонстрират един грозд, толкоз огромен и тежък, че двама от тях го носят на върлина, а също нарове и смокини - М.В.) "
" Людете обаче,които живеят в земята, са мощни и градовете укрепени и доста огромни, там видяхме още и Енаковите синове ( исполини - М.В.) "
" (...)всичките люде,които видяхме в нея,са превисоки мъже. "
" Там видяхме исполините, Енаковите синове от исполинския жанр и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци,такива се виждахме и на тях ".
В " Числа " и " Второзаконие " Мойсей разказва по какъв начин евреите, благодарение на своя Бог, унищожават изцяло последните две аморейски царства - на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, великан, чието грамадно и първокласно желязно легло след това резервират като своего рода " музеен експонат ". Мойсей акцентира,че поданиците на Ог се назовават " хореи " (букв. " хора " ) и " едреи " (букв. " едри ",великани) и че евреите превземат 60-те им градове, включително основните - Едреи и Села ( букв. " село ", " населено място " ) - прославения през днешния ден туристически обект Петра в Йордания.
При тези езикови сходства и описания на външния тип на " амореите " и на тяхната цивилизованост, можем ли да дешифрираме смисъла на понятието " а-мореи "?
Да, несъмнено: то може да значи единствено " отвъдморски ", задморски " и е дословен превод на словото " атлант ", " атлантски " - " А-ТАЛАС ", като " талас " (море) е в действителност тракийска дума, непокътната и през днешния ден в нашия език в смисъл на " вълна ". " А-морей " и " а-талас " са еднопосочни понятия, основани на античните синоними " море " и " талас " ( море,вълна).
Ето че хилядолетната мистерия на произхода и смисъла на понятието " Атлантида " е разкрита - още веднъж посредством българския език - един античен и повсеместен шперц, проникващ в най-дълбоките секрети на времето.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Нищо чудно, че през днешния ден Атлантида наподобява по-жива от всеки път. Едва ли има ерудиран, талантлив с ученолюбивост и въображение, наш съвременник, който да не се е замислял над ориста и аргументите за потъването на " изгубения континент ". В сходство с пророчеството на Едгар Кейси, ние като че ли всеки миг чакаме Атлантида да изплува от океанската пропаст - съвсем непокътната, с прелестно обработените си градини, цялостни с невиждани плодове, с лесовете си, в които бродят слонове, с конценричните канали и земни диги на основния си град, с превъзходния храм на Посейдон, нейния господ и патриарх - тъкмо такава,каквато я разказва Платон в разговора " Критий ".
Но в случай че океанологията, археологията и геоморфологията натрупат от ден на ден доказателства за действителното битие на потъналия във водите на Атлантическия океан континент, езикознанието по никакъв начин не напредва в разбулването на загадката на името " Атлантида ".
До този миг.
Първата крачка в разгадаването на това име направих, когато открих точния превод на тайнственото наименование " пеласги " - " народът ", който, съгласно античните историци, пръв е населил Средиземноморския басейн и принадлежащите му територии и е дал цивилизационния си модел на през днешния ден населявате ги нации. " Пелагос " на гръцки значи " море ", само че гърците назовават с тази особена дума на първо място Бяло море. " Пелагея " обаче значи " морска ", както и " отвъдморска ", " презморска " земя.Трябваше единствено да заменя " п " с " б ", тъй като гърците постоянно заместват с " п " звука " б " в тракийския и българския език, с цел да открия за коя " морска " земя в действителност е основан този античен термин. Това можеше да бъде единствено Атлантида - " Белагея " - Бялата морска или отвъдморска земя, чиито синове напълно не са починали едновременно и заедно,както до неотдавна си представяхме. Атлантида е била планетарна цивилизация и нейни колонии са съществували на всички места по света, само че в най-голяма централизация те са се намирали в районите,близки до континента-майка, включително и в Средиземноморския басейн. Тук оживелите атланти са влезнали в контакт най-много с народите от тракийския блок, като са се смесили кръвно и културно с тях, предавайки им главните си познания и понятийната си система, което значи и езиковия си фонд. В бъдеще ще откриваме от ден на ден думи от тракийския и българския речник, които имат атлантски генезис - " камък ", " скала ", а както в този момент ще забележим - и " море ".
" Пеласгите " или " беласгите " са основатели и царе на първите тракийски царства и родоначалници на първите тракийски династии, както безапелационно свидетелстват Аполодор ( " Митологическа библиотека " ) и Диодор Сицилийски ( " Историческа библиотека " ).
Следователно " пеласгите " ( " беласгите " ) не са избран народ, а с това разбиране античните създатели са означавали атлантите и техните потомци, към този момент смесили кръвта си с тази на окръжаващата ги нова човешка раса - и в най-голяма степен - на тракийския етнос. " Беласги " се назовават, тъй като имат бяла кожа, само че от новото човечество ги отличава и различен присъщ физически белег - грамадният растеж, който обаче с течение на хилядолетията и смесените бракове, от ден на ден се приравнява към елементарния човешки растеж.
" Пеласгите " ( " белите " ), са и първите заселници на Палестина, чието име произлиза от тяхното наименование. В " Петокнижието " обаче Мойсей посочва преобладаващия ханаански народ с понятието " амореи ". В " Числа " (гл.13) пророкът написа, че още до момента в който евреите се намират във Фаранската пустиня ( заради тегнещата над тях възбрана да навлязат в Ханаан ),той изпраща 12 съгледвачи, по един умен мъж от всяко еврейско коляно, с цел да прегледат Обетованата земя и людете, които я обитават. При завръщането си,съгледвачите рапортуват:
" (...) И описаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати и в действителност там текат мляко и мед, ето плода ѝ ( съгледвачите демонстрират един грозд, толкоз огромен и тежък, че двама от тях го носят на върлина, а също нарове и смокини - М.В.) "
" Людете обаче,които живеят в земята, са мощни и градовете укрепени и доста огромни, там видяхме още и Енаковите синове ( исполини - М.В.) "
" (...)всичките люде,които видяхме в нея,са превисоки мъже. "
" Там видяхме исполините, Енаковите синове от исполинския жанр и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци,такива се виждахме и на тях ".
В " Числа " и " Второзаконие " Мойсей разказва по какъв начин евреите, благодарение на своя Бог, унищожават изцяло последните две аморейски царства - на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, великан, чието грамадно и първокласно желязно легло след това резервират като своего рода " музеен експонат ". Мойсей акцентира,че поданиците на Ог се назовават " хореи " (букв. " хора " ) и " едреи " (букв. " едри ",великани) и че евреите превземат 60-те им градове, включително основните - Едреи и Села ( букв. " село ", " населено място " ) - прославения през днешния ден туристически обект Петра в Йордания.
При тези езикови сходства и описания на външния тип на " амореите " и на тяхната цивилизованост, можем ли да дешифрираме смисъла на понятието " а-мореи "?
Да, несъмнено: то може да значи единствено " отвъдморски ", задморски " и е дословен превод на словото " атлант ", " атлантски " - " А-ТАЛАС ", като " талас " (море) е в действителност тракийска дума, непокътната и през днешния ден в нашия език в смисъл на " вълна ". " А-морей " и " а-талас " са еднопосочни понятия, основани на античните синоними " море " и " талас " ( море,вълна).
Ето че хилядолетната мистерия на произхода и смисъла на понятието " Атлантида " е разкрита - още веднъж посредством българския език - един античен и повсеместен шперц, проникващ в най-дълбоките секрети на времето.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ