Днешните деца са такива, каквито са били и предишните от

Днешните деца са такива, каквито са били и предходните от позиция на потребностите – обвързаност, любов, самопризнание. И през днешния ден, както и преди, те имат потребност и от уместно прочувствено придружаване. Това сподели в изявление за БГНЕС, учебният психолог Аделина Иванова, която разяснява какви са днешните деца и провокациите, с които родителите би трябвало да се оправят по пътя на възпитанието и образованието им. Според психолога освен родителите изпитват усложнения с децата си, а и те с тях.

Повод за срещата ни са честите случаи на експанзия измежду децата и усещането, което остават в близките, а точно, че са мързеливи и необразовани.

Иванова акцентира, че значителен проблем в развиването на децата оказва средата, в която порастват. По думите й доста деца се отглеждат единствено от един родител; други са така наречен „ мигранти “ – постоянно сменят страната на престояване, а трети биват отглеждани от баба и дядо.

„ Със сигурност бабите и дядовците вършат каквото могат, само че огромният човек е родителят и точно, той би трябвало да учи детето си на граници, тъй като те мъчно могат да ги удържат. Много хора споделят да оставим децата на независимост, само че те не знаят какво да вършат с нея. Те се усещат като в безпорядък, който няма кой да им подреди. Именно това е задачата на родителите – да го подредят и да зададат ритъма “, изяснява Иванова.

Психологът разяснява, че огромна част от децата нямат на кого да споделят това, което ги вълнува и тормози, тъй като родителите им са заети и нямат време да ги изслушат. Вследствие на това подрастващите се усещат прочувствено непридружени, прочувствено изоставени и прочувствено бездомни.

„ Много постоянно родителите считат, че откакто базовите потребности на детето са подсигурени, а точно, то е нахранено и облечено, по-късно учебното заведение ще продължи да дава другото – грижа и обучение. Това обаче не е по този начин. Когато едно бебе се роди, къде го водим? У дома, нали? Не в учебно заведение. Училището е сътрудник, не сурогат на родителската грижа “, акцентира Иванова.

Според нея невъзможността на детето да споделя с родителите си и възприятието за самотност е в основата на развалянето на триумфа в учебно заведение.

„ Децата не могат да разпознават и ръководят страстите си и постоянно са жертва на хора, които също не могат да го вършат, въпреки и да са огромни. Академичната просветеност от време на време е провалена от неналичието на прочувствена. За децата е доста значимо да знаят дали наученото в учебно заведение могат да го приложат в други условия. Затова е належащо учителите да сплотяват няколко научни сфери и да основат нов артикул, който да е забавен за децата, а не отегчителен и незанимателен, какъвто е зазубрянето на избран материал “, показва недъга на просветителната система Иванова.

Тя споделя, че в годините на образование децата са извънредно претрупани както в учебно заведение, по този начин и с извънкласни действия. Специалистът показва, че ефикасното разбиране на нова информация и учене е допустимо до 17 часа. А след този час мозъкът им би трябвало да почива. Ако въпреки всичко детето посещава някакви действия, след учебно заведение те би трябвало да бъдат не повече от 2-3 седмично.

„ Децата постоянно идват претрупани и недоспали в учебно заведение. Когато това се трансформира в продължителен проблем познавателната сфера като памет, мислене и внимание стартират да куцат, децата стартират да не могат да учат. Това несправяне не е поради неналичието на запас, а тъй като той е разпръснат, а не е дозиран. Когато родителите имат свръхамбиции детето да може всичко и да стане талант, те отглеждат един невротик и едно непълноценно дете в личностен аспект “, споделя още тя.

Попитана по какъв начин се отразяват несъразмерните хвалби и забележки върху детската душeвност, тя е безапелационна, че не би трябвало да се залита в крайности и е по-правилно да окуражаваме детето си, а не да го хвалим.

„ Много постоянно се счита, че детето би трябвало да бъде хвалено за всеки един резултат и се чака, че това ще увеличи самооценката му. То ще я увеличи, само че тя ще е в такава степен, че ще бъде несъответстваща. По принцип хвалбата е ориентирана към постигнатия резултат, а окуражаването е нещо друго. Когато хвалиш детето, то го разчита като: „ Аз съм добър, единствено в случай че направя нещо, не тъй като съм просто аз “. Затова е добре да го окуражаваме. Това е развой, който би трябвало да съпътства развиването на детето. Ако го лашкаме в двете крайности – от това какъв брой си добър, до – не ставаш за нищо, то образува в себе си вътрешен спор “, изяснява тя и прибавя, че когато пък прекалено много го подлагаме на критика, детето става нападателно или развива автоагресия.

Според нея е доста значимо да се дава късмет на детето да се поправи и да му бъде посочен излаз от дадена обстановка, а не да бъде нахокано и сложено в улица без излаз, както и да му се вменява виновност.

„ Когато едно дете се потиска или не му се дава опция да се изяви, то няма опция да отреагира страстта си. Детето натрупа яд и образува възприятие за непълноценност. Такива деца доста постоянно стават жертва на прочувствено принуждение. Неглижирането също е рисково “, изяснява психологът и акцентира, че прекомерно послушните деца я тормозят.

„ Не е обикновено едно дете да бъде в ступор, да не е прочувствено, да не каже нещо погрешно. Това не си го разрешават с възрастни, които знаят, че ще се разгневят, в случай че то има условия и им пречи. Тези деца не споделят, когато би трябвало да са по-откровени “, разкрива Иванова и разяснява, че с цел да се развива вярно душeвността на детето е належащо всекидневно, методично и търпеливо придружаване и следене на потребностите му.

Аделина Иванова предлага също по този начин да даваме късмет децата да вършат собствен избор, тъй като това ги кара да се усещат значими, а ги учи и да носят отговорност за направените избори.

„ Когато едно дете не може да избира то стартира да упреква другите за несгодите и неуспехите си. А когато може да прави избор, то е по-уверено. Няма неприятен избор. Липсата на избор е липса на придвижване, а животът не търпи статични положение и санкционира за това “, акцентира експертът.

Психологът показва, че постоянно родителите, за да си обезпечат успокоение, споделят на децата си да не поддържат връзка с някого, с който сега не се схващат, било то в учебно заведение или в детската градина.

„ Това е неточност! Идеята не е детето да се отдели от този, с който не се схваща сега. Отглеждането на дете е работа и не би трябвало да гледаме на нас да ни е комфортно, а да мислим за вярното образование на наследника ни “, предизвестява Иванова и акцентира, че подобен вид препоръки ще сътвори проблем на детето в бъдеще време и ще му отреди позицията на новобранец или отшелник в колектива.

Иванова показва още, че днешният сътрудник на детето е техниката и все по-малко индивидът.

„ Общуването към този момент не минава през партньорство с родителите. Децата са като залепени за технологиите. Тук е ролята на родителите да се опитат да ги откъснат от тази взаимозависимост и да трансформират метода им на другарство и да ги научат да поддържат връзка “, приканва психологът. Тя разясни, че доста деца имат пороци и даде образец с децата, които се дрогират, като изясни, че по този метод общуването им с групата, в която са попаднали, минава през субстанция. А претекстът да прибегнат до този избор постоянно е подбуден от желанието им да се впишат в групата и страха да не останат сами. /БГНЕС