Притча за завистта и силата на добрината
Днешната алегория е индикативен роман за злобата и завистта в живота на хората. Тя е като мощна отрова, от която мъчно можем да избягаме, само че има по какъв начин да я надхитрим и да излезем от обстановката чисти и с достолепие.
Купил си мил човек нова къща, освежил я, направил я дваж по-красива в сравнение с когато я купил . Цветните лехи греели, асмата правела гъста и прохладна сянка, а вечер излизал на лятната тераса и се любувал на песента на щурците.
Thinkstock
Но до него живял злорад комшия. Това благополучие и берекет, което се стелело у новия му комшия никак не му се нравело. Ту подхвърлял отпадък в двора му, ту друга гнусота и бил удовлетворен от стореното.
Един ден индивидът се събудил както нормално в положително въодушевление, излязъл на прясно окосената зелена ливада пред къщата си, протегнал ръце в страни, с цел да посрещне новия ден и видял следващия подарък от своя комшия – ведро с мръсотия. Той взел ведрото, излял помията, измил го, напълнил го с най-хубавите червени ябълки от градината си и тръгнал към съседа.
Thinkstock
Почукал ведро на вратата, а оня от вътрешната страна изкривил физиономията си със злорада усмивка и си помислил:
„ А по този начин, най-сетне съумях да го предизвикам! “.
Отворил вратата, а неговия нов комшия му подал ведрото с богатства усмивка и рекъл:
„ Кой с каквото е богат, това и дели с другите! “
***
Купил си мил човек нова къща, освежил я, направил я дваж по-красива в сравнение с когато я купил . Цветните лехи греели, асмата правела гъста и прохладна сянка, а вечер излизал на лятната тераса и се любувал на песента на щурците.
Thinkstock Но до него живял злорад комшия. Това благополучие и берекет, което се стелело у новия му комшия никак не му се нравело. Ту подхвърлял отпадък в двора му, ту друга гнусота и бил удовлетворен от стореното.
Един ден индивидът се събудил както нормално в положително въодушевление, излязъл на прясно окосената зелена ливада пред къщата си, протегнал ръце в страни, с цел да посрещне новия ден и видял следващия подарък от своя комшия – ведро с мръсотия. Той взел ведрото, излял помията, измил го, напълнил го с най-хубавите червени ябълки от градината си и тръгнал към съседа.
Thinkstock Почукал ведро на вратата, а оня от вътрешната страна изкривил физиономията си със злорада усмивка и си помислил:
„ А по този начин, най-сетне съумях да го предизвикам! “.
Отворил вратата, а неговия нов комшия му подал ведрото с богатства усмивка и рекъл:
„ Кой с каквото е богат, това и дели с другите! “
***
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ