Има и днес будители! Млада учителка провокира учениците си да преследват истината в битието
Днешната ни среща е с един от най-младите учители в Профилираната езикова гимназия „ Йоан Екзарх “ в град Враца. Нейното име е Христомила Каменова. Тя стартира да предава знанията си по философия и логика на психиката на учениците във врачанската гимназия през недалечната 2018 година. Тя е и един от основателите на „ Учебно пособие по философия на британски език за IX клас “. Носител е на премията „ Най-добър млад преподавател “ за образователната 2018-2019 година. Млада, усмихната и лъчезарна, тя е фаворитка освен на сътрудниците, само че и на възпитаниците си.
„ Да си будител, значи да притежаваш умеенето да запалиш искрата в учениците, искра от която се заражда пламъка, само че са нужни умения и умелост, с цел да се подържа огъня, които да гори и в бъдещето “, счита Каменова, а нейната цел е да предизвика юношите да преследват истината в битието, да се абстрахират от стереотипното мислене, учредено на сетивните усещания и да боравят с инструмента на разсъдъчната си дарба, да разпрострат личният си капацитет и да реализират вътрешна себеактуализация.
Ето какво показа Христомила Каменова пред Фрог:
Какво е да бъдеш млад будител?
Понятието „ будител “ в действителност е един комплициран термин. Всеки един от нас е част от този свят с избрана задача, която осмисля човешкото битие. Да си будител значи да притежаваш умеенето да запалиш искрата в учениците, от която се заражда пламъка, само че са нужни умения и умелост, с цел да се подържа огъня, които да гори и в бъдещето.
Моята цел е да предизвиквам юношите да преследват истината в битието, да се абстрахират от стереотипното мислене, учредено на сетивните усещания и да боравят с инструмента на разсъдъчната си дарба, да разпрострат личният си капацитет и да реализират вътрешна себеактуализация. Себеактуализацията е сложен развой - човек би трябвало да стартира от физиологичните си потребности и с времето да се научи по какъв начин да се любува на елементарните неща, които носят след себе си невероятни последствия. Не инцидентно философията в дословен превод значи „ обич към мъдростта “, само че каква е тази мъдрост? – мъдростта значи да изследваш света, да откриваш нови пътища и да изградиш личен мироглед. Не инцидентно Платон е споделил, че задачата на образованието е да ни научи да обичаме красивото. Разбира се, не приказваме за външната, а за вътрешната хубост, която се показва в хармонията, проявата на емпатия и почитание към отсрещната страна. Образованието се корени в общественото развиване, тъй като с помощта на него човек построява темперамента си. Човешкото държание е една цялост от вътрешно предпочитание, страст и познания, които се получават през целия житейски опит.
Моят метод е обвързван с акомодацията на учениците към битието.
Най-важно за мен е всеки един от тях да премисли съществуването си и през целия развой на образование да си отговори на екзистенциалния въпрос: „ Какъв е смисълът на живота “? Когато човек получи отговор, то неговото битие е придобило значение. Добрият живот е просто една посока на съществуването ни, а не дестинация към която се насочваме. Ако ме попитате, какъв за мен е смисълът, отговорът ще бъде в това да подбутвам учениците да се борят и да изградят своята ценностна система. Искам освен учениците, само че и хората да се научат, че ние всички живеем дружно в един споделен свят, би трябвало да се научим на почитание, да демонстрираме нравственост и по какъв начин да живеем почтено. С обстоятелството, че ние към този момент сме част от този сят, че го притежаваме, той към този момент е богатство. Животът е една поредност от жертви, което допуска, че човек би трябвало да откъсне част от себе си в името на общото богатство. Общото богатство са децата, тъй като те са бъдещето, те са най-прекрасното нещо. Ценностите дефинират идеологията на индивида, цялостното му отношение и държание по отношение на другите гранични обстановки, пред които животът ни изправя. Ценностите са като лист хартия, върху които запълваме нашата орис, тъй като те задават граници на нашето бъдеще и вероятност. Олицетворение на полезностите са нормите, било то нравствени или морални. Висша полезност за тях би трябвало да бъде знанието, само че не като цялост от научна информация по отношение на разнообразните научни области, а познания за моралните полезности, като свободата, истината и живота.
Защо избрахте учителската специалност?
На първо място да бъдеш преподавател не е специалност, това е вътрешно предпочитание, което придава смисъл и самодоволство в живота ни. Ако мога да се базира на Карл Роджърс: „ Когато виждам света съм черноглед, само че когато погледна хората към мен съм оптимист “. Светът е едно нестабилно място, само че взирайки се дълбоко в учениците разбирам, че всичко придобива смисъл. Заедно с тях обменяме опит през целият образователен развой. Човек се учи, до момента в който е жив, тъй като да си преподавател значи непрестанно да се развиваш. Лично аз се въодушевявам всеки образователен час, с помощта на учениците, които непрестанно задават въпроси, свързани с човешкото битие. Те са като едни дребни откриватели, подготвени да преоткрият смисъла на целият витален развой. Учениците поддържат пламъка на любовта, който се намира вътре в душата ни, защото те съумяват да ме накарат да бъда по-добра. Ние всички сме възпитаници, тъй като продължаваме да се учим от живота. Смятам, че има какво да дам и покажа освен на учениците, само че и на света. Ако мога да направя едно съпоставяне на Философията като светлина, тя демонстрира верният път, по който би трябвало да вървим в процеса към знанието, по този начин и ние учителите се опитваме да прокараме пътища в мрака, с цел да могат учениците да реализират прояснение. От друга страна, избрах да бъда преподавател, с цел да покажа и потвърдя, че Философията като просвета има смисъл, тя не е обмяна на елементарни съждения, а освен това – тя е бездънен диалог, с помощта на който и посредством който човек построява своят мироглед. Философията съставлява един блян към повсеместен взор освен за света, само че и за мястото на индивида в битието. Благодарение на философията и моралните повели, които ни дава, учениците съумяват да си отговорят на някои от най-съществените въпроси свързани с нашето битие. Най-важното за мен е не да ги науча по кое време и какво се е случило в историческото минало, а да предизвиквам тяхната мисловна активност, да изразят своя гений и критическо мислене по отношение на съответните условия.
Смятате ли, че учителите са будителите на 21 век?
Смятам, че всички живи същества в една или друга степен са будители, тъй като всички ние сме разнообразни, затова преоткриваме живота по друг метод. Най-голямото благосъстояние за един преподавател е любовта, която учениците демонстрират към него. Будителят е човек, борещ се за общото богатство. Фундаментална цел на всеки един от нас би трябвало да бъде пробуждането у децата за един нов проучвателен път, само че в тази ситуация будителят ще има ролята на „ компас “ – да задава вярната посока, по която да се насочат учениците. Учителят би трябвало да поддържа и толерира децата на всеки един стадий от личностното си развиване, с цел да могат да се изградят като морално и прочувствено интелигентни персони.
Знаете ли, сега, в който пишех отговорите получих едно от многото поздравления за празника. Но какво ми направи усещане ли - приветствените думи, които моят възпитаник е използвал, а те гласяха: „ Честит празник на един от дребното модерни будители, които имам достойнството да познавам “. Е, може би да си будител значи да получаваш поддръжка и да притежаваш взаимна връзка с учениците. Ето това осмисля активността на учителя, коства си да пожертваш всичко – време и познания в името на учениците! Образованието е образователен развой!
На въпроса дали е мъчно да въодушевявам към нови познания днешните младежи – изрично отговорът ми е „ НЕ! “. Когато схванеш отсрещната страна в лицето на учениците, когато се поставиш на тяхно място и си съпричастен, то образователният развой минава в една симбиоза. Не са нужни словесни думи, единствено с един жест, една гримаса на тялото и се разбираме за всичко. Учениците чакат поддръжка, само че когато и аз се нуждая от тях, те постоянно са отсреща със своята емпатичност.
В работата си постоянно се стремя да варирам образователния развой и дружно с учениците да откриваме отговор на настоящите тематики в обществото. Когато те виждат моята амбициозност и борбеност, отвръщат със същото - те са подготвени да се борят, да реализират огромни върхове, с цел да покажат, че могат. Никога не би трябвало да обезкуражаваме някой, който напредва, без значение какъв брой постепенно върви. Което значи, че всички притежаваме вътрешна мотивация и блян за надграждане на субективните качества и умения, нужен е човек, в лицето на „ компаса “ да уточни вярната посока на учениците, с цел да получат ентусиазъм. Ето, колите се нуждаят от GPS система, с цел да доближат от точка А до точка Б, птиците се нуждаят от вътрешен мотор, учениците от учителите, само че и ние, учителите, от тях. Това е един безконечен кръговрат на обмяна на опит и знания.
Лично аз съм на мнението, че всички сме будители, просто се нуждаем от нещо или някой, който да ни разсъни и да реализираме вътрешен мир. Когато душата ни е спокойна, когато сме уверени в себе си и капацитета си, то тогава ще реализираме и психологично благоденствие.
Кои са най-големите компликации, с които се сблъсквате в работата си?
За мен най-голямата компликация са персоналните, вътрешни проблеми, които учениците имат. Когато виждам болката и тъгата в детските почтени учи, когато виждам тяхното изтощение, тогава и аз се усещам безсилна. Ако можех да владея магическа пръчка, с която да отстрани тези проблематични обстановки, тогава в действителност бих била задоволена от себе си. Но за жалост не би трябвало да забравяме и обстоятелството, че живота е низ от проваляне и възходи. Точно заради това се пробвам да науча учениците по какъв начин да се борят и с лекост да минават през трудностите на живота. Може би още веднъж ще се повторя, само че бих желала учениците ми да се трансфорат в почтени, будни жители!
Как вашите възпитаници възприемат днешния ден – като следващия почивен или в действителност като празник?
Може би няма да повярвате, само че учениците ловко ценят смисъла на празника. Те са наясно какъв брой е мъчно да бъдеш преподавател (особено в тази ситуация млад учител) и постоянно демонстрират положително абсолютно отношение. Не инцидентно преди пандемията ме отличиха с наградата „ Най-млад преподавател будител “, което е подухва на мисълта, че в действителност съм съумяла да ги предизвиквам с методическата си поддръжка и отношение.
Какъв е вашият апел към днешните будители и младежи?
Ако мога да последвам апела на Имануел Кант, да се отнасяме към хората постоянно като към цел, в никакъв случай като средство.
Човекът би трябвало да бъде цел, а не средство. С постъпките си нямаме правото да нарушаваме свободната волята на другите човешките същества, свободата се намира вътре в нас и с помощта на нея сътворяваме моралните закони, които крепят обществото. Единствено посредством проявата на свободата, човек може да бъде морално създание – самичък дефинира постъпките си, носи отговорност за решенията които е направил, тъй като прави честен избор сред положителното и неприятното, за което носи своята отговорност.
Моят апел към всички е да опознаят себе си!
Мисълта „ познай себе си “ има за цел да накара човек да се задълбочи в ориста си. Трябва да се опознаем, а самопознанието може да помогне на човек да се избави от илюзията за личностните му качества и достолепия. Самопознанието ще има смисъл само, в случай че води до знание за личността, която надвишава характерността. Самопознанието се опира на подозрение, не-знание, което се разпознава когато се изправи пред по-висшето знание за нещата. Формулата „ Познай себе си “ свидетелства за една нужда на индивида от взиране в равносметка за самия себе си. Колкото по –малко човек се самоизследва, толкоз по-безсмислен е живота ни.
Самоизследването не значи да откриеш какъв е същинският ти Аз-образ, каква е твоята еднаквост, а да откриеш насочна точка в живота си, по какъв начин да го изживееш по най-хубавият и верен метод. Например, в случай че обичате да губите част от свободното си време в онлайн пространството или да ходите на избран спорт, би трябвало да кажете за какво тези неща са значими за вас, а не просто да настоявате, че те са значими, задачата е да се замислите и да визиите ясна обосновка в тяхна изгода. Както и противоположното, в случай че смятате, че вашите съученици имат неправилни привички и харесват неприятни неща, би трябвало да обясните с доводи, за какво те не би трябвало да вършат това. По пътя към търсенето на истинно познание ще се наложи да задавате и сложни въпроси за правилата на хората. Да познаеш себе си и да изследваш личния си живот значи да схванеш, за какво нещата които предпочиташ и правиш са значими за теб, като по този метод може да преосмислим вярванията си и да оценим други възгледи, с които преди този момент не сме били съгласни. Не може да изследваме живота си, без да имаме ясна визия за какво и по какъв начин другите живеят. Единствено по този метод, следвайки тези стъпки може да кажем, че води благодетелен метод на живот.
Интервю на Веселка Иванова
„ Да си будител, значи да притежаваш умеенето да запалиш искрата в учениците, искра от която се заражда пламъка, само че са нужни умения и умелост, с цел да се подържа огъня, които да гори и в бъдещето “, счита Каменова, а нейната цел е да предизвика юношите да преследват истината в битието, да се абстрахират от стереотипното мислене, учредено на сетивните усещания и да боравят с инструмента на разсъдъчната си дарба, да разпрострат личният си капацитет и да реализират вътрешна себеактуализация.
Ето какво показа Христомила Каменова пред Фрог:
Какво е да бъдеш млад будител?
Понятието „ будител “ в действителност е един комплициран термин. Всеки един от нас е част от този свят с избрана задача, която осмисля човешкото битие. Да си будител значи да притежаваш умеенето да запалиш искрата в учениците, от която се заражда пламъка, само че са нужни умения и умелост, с цел да се подържа огъня, които да гори и в бъдещето.
Моята цел е да предизвиквам юношите да преследват истината в битието, да се абстрахират от стереотипното мислене, учредено на сетивните усещания и да боравят с инструмента на разсъдъчната си дарба, да разпрострат личният си капацитет и да реализират вътрешна себеактуализация. Себеактуализацията е сложен развой - човек би трябвало да стартира от физиологичните си потребности и с времето да се научи по какъв начин да се любува на елементарните неща, които носят след себе си невероятни последствия. Не инцидентно философията в дословен превод значи „ обич към мъдростта “, само че каква е тази мъдрост? – мъдростта значи да изследваш света, да откриваш нови пътища и да изградиш личен мироглед. Не инцидентно Платон е споделил, че задачата на образованието е да ни научи да обичаме красивото. Разбира се, не приказваме за външната, а за вътрешната хубост, която се показва в хармонията, проявата на емпатия и почитание към отсрещната страна. Образованието се корени в общественото развиване, тъй като с помощта на него човек построява темперамента си. Човешкото държание е една цялост от вътрешно предпочитание, страст и познания, които се получават през целия житейски опит.
Моят метод е обвързван с акомодацията на учениците към битието.
Най-важно за мен е всеки един от тях да премисли съществуването си и през целия развой на образование да си отговори на екзистенциалния въпрос: „ Какъв е смисълът на живота “? Когато човек получи отговор, то неговото битие е придобило значение. Добрият живот е просто една посока на съществуването ни, а не дестинация към която се насочваме. Ако ме попитате, какъв за мен е смисълът, отговорът ще бъде в това да подбутвам учениците да се борят и да изградят своята ценностна система. Искам освен учениците, само че и хората да се научат, че ние всички живеем дружно в един споделен свят, би трябвало да се научим на почитание, да демонстрираме нравственост и по какъв начин да живеем почтено. С обстоятелството, че ние към този момент сме част от този сят, че го притежаваме, той към този момент е богатство. Животът е една поредност от жертви, което допуска, че човек би трябвало да откъсне част от себе си в името на общото богатство. Общото богатство са децата, тъй като те са бъдещето, те са най-прекрасното нещо. Ценностите дефинират идеологията на индивида, цялостното му отношение и държание по отношение на другите гранични обстановки, пред които животът ни изправя. Ценностите са като лист хартия, върху които запълваме нашата орис, тъй като те задават граници на нашето бъдеще и вероятност. Олицетворение на полезностите са нормите, било то нравствени или морални. Висша полезност за тях би трябвало да бъде знанието, само че не като цялост от научна информация по отношение на разнообразните научни области, а познания за моралните полезности, като свободата, истината и живота.
Защо избрахте учителската специалност?
На първо място да бъдеш преподавател не е специалност, това е вътрешно предпочитание, което придава смисъл и самодоволство в живота ни. Ако мога да се базира на Карл Роджърс: „ Когато виждам света съм черноглед, само че когато погледна хората към мен съм оптимист “. Светът е едно нестабилно място, само че взирайки се дълбоко в учениците разбирам, че всичко придобива смисъл. Заедно с тях обменяме опит през целият образователен развой. Човек се учи, до момента в който е жив, тъй като да си преподавател значи непрестанно да се развиваш. Лично аз се въодушевявам всеки образователен час, с помощта на учениците, които непрестанно задават въпроси, свързани с човешкото битие. Те са като едни дребни откриватели, подготвени да преоткрият смисъла на целият витален развой. Учениците поддържат пламъка на любовта, който се намира вътре в душата ни, защото те съумяват да ме накарат да бъда по-добра. Ние всички сме възпитаници, тъй като продължаваме да се учим от живота. Смятам, че има какво да дам и покажа освен на учениците, само че и на света. Ако мога да направя едно съпоставяне на Философията като светлина, тя демонстрира верният път, по който би трябвало да вървим в процеса към знанието, по този начин и ние учителите се опитваме да прокараме пътища в мрака, с цел да могат учениците да реализират прояснение. От друга страна, избрах да бъда преподавател, с цел да покажа и потвърдя, че Философията като просвета има смисъл, тя не е обмяна на елементарни съждения, а освен това – тя е бездънен диалог, с помощта на който и посредством който човек построява своят мироглед. Философията съставлява един блян към повсеместен взор освен за света, само че и за мястото на индивида в битието. Благодарение на философията и моралните повели, които ни дава, учениците съумяват да си отговорят на някои от най-съществените въпроси свързани с нашето битие. Най-важното за мен е не да ги науча по кое време и какво се е случило в историческото минало, а да предизвиквам тяхната мисловна активност, да изразят своя гений и критическо мислене по отношение на съответните условия.
Смятате ли, че учителите са будителите на 21 век?
Смятам, че всички живи същества в една или друга степен са будители, тъй като всички ние сме разнообразни, затова преоткриваме живота по друг метод. Най-голямото благосъстояние за един преподавател е любовта, която учениците демонстрират към него. Будителят е човек, борещ се за общото богатство. Фундаментална цел на всеки един от нас би трябвало да бъде пробуждането у децата за един нов проучвателен път, само че в тази ситуация будителят ще има ролята на „ компас “ – да задава вярната посока, по която да се насочат учениците. Учителят би трябвало да поддържа и толерира децата на всеки един стадий от личностното си развиване, с цел да могат да се изградят като морално и прочувствено интелигентни персони.
Знаете ли, сега, в който пишех отговорите получих едно от многото поздравления за празника. Но какво ми направи усещане ли - приветствените думи, които моят възпитаник е използвал, а те гласяха: „ Честит празник на един от дребното модерни будители, които имам достойнството да познавам “. Е, може би да си будител значи да получаваш поддръжка и да притежаваш взаимна връзка с учениците. Ето това осмисля активността на учителя, коства си да пожертваш всичко – време и познания в името на учениците! Образованието е образователен развой!
На въпроса дали е мъчно да въодушевявам към нови познания днешните младежи – изрично отговорът ми е „ НЕ! “. Когато схванеш отсрещната страна в лицето на учениците, когато се поставиш на тяхно място и си съпричастен, то образователният развой минава в една симбиоза. Не са нужни словесни думи, единствено с един жест, една гримаса на тялото и се разбираме за всичко. Учениците чакат поддръжка, само че когато и аз се нуждая от тях, те постоянно са отсреща със своята емпатичност.
В работата си постоянно се стремя да варирам образователния развой и дружно с учениците да откриваме отговор на настоящите тематики в обществото. Когато те виждат моята амбициозност и борбеност, отвръщат със същото - те са подготвени да се борят, да реализират огромни върхове, с цел да покажат, че могат. Никога не би трябвало да обезкуражаваме някой, който напредва, без значение какъв брой постепенно върви. Което значи, че всички притежаваме вътрешна мотивация и блян за надграждане на субективните качества и умения, нужен е човек, в лицето на „ компаса “ да уточни вярната посока на учениците, с цел да получат ентусиазъм. Ето, колите се нуждаят от GPS система, с цел да доближат от точка А до точка Б, птиците се нуждаят от вътрешен мотор, учениците от учителите, само че и ние, учителите, от тях. Това е един безконечен кръговрат на обмяна на опит и знания.
Лично аз съм на мнението, че всички сме будители, просто се нуждаем от нещо или някой, който да ни разсъни и да реализираме вътрешен мир. Когато душата ни е спокойна, когато сме уверени в себе си и капацитета си, то тогава ще реализираме и психологично благоденствие.
Кои са най-големите компликации, с които се сблъсквате в работата си?
За мен най-голямата компликация са персоналните, вътрешни проблеми, които учениците имат. Когато виждам болката и тъгата в детските почтени учи, когато виждам тяхното изтощение, тогава и аз се усещам безсилна. Ако можех да владея магическа пръчка, с която да отстрани тези проблематични обстановки, тогава в действителност бих била задоволена от себе си. Но за жалост не би трябвало да забравяме и обстоятелството, че живота е низ от проваляне и възходи. Точно заради това се пробвам да науча учениците по какъв начин да се борят и с лекост да минават през трудностите на живота. Може би още веднъж ще се повторя, само че бих желала учениците ми да се трансфорат в почтени, будни жители!
Как вашите възпитаници възприемат днешния ден – като следващия почивен или в действителност като празник?
Може би няма да повярвате, само че учениците ловко ценят смисъла на празника. Те са наясно какъв брой е мъчно да бъдеш преподавател (особено в тази ситуация млад учител) и постоянно демонстрират положително абсолютно отношение. Не инцидентно преди пандемията ме отличиха с наградата „ Най-млад преподавател будител “, което е подухва на мисълта, че в действителност съм съумяла да ги предизвиквам с методическата си поддръжка и отношение.
Какъв е вашият апел към днешните будители и младежи?
Ако мога да последвам апела на Имануел Кант, да се отнасяме към хората постоянно като към цел, в никакъв случай като средство.
Човекът би трябвало да бъде цел, а не средство. С постъпките си нямаме правото да нарушаваме свободната волята на другите човешките същества, свободата се намира вътре в нас и с помощта на нея сътворяваме моралните закони, които крепят обществото. Единствено посредством проявата на свободата, човек може да бъде морално създание – самичък дефинира постъпките си, носи отговорност за решенията които е направил, тъй като прави честен избор сред положителното и неприятното, за което носи своята отговорност.
Моят апел към всички е да опознаят себе си!
Мисълта „ познай себе си “ има за цел да накара човек да се задълбочи в ориста си. Трябва да се опознаем, а самопознанието може да помогне на човек да се избави от илюзията за личностните му качества и достолепия. Самопознанието ще има смисъл само, в случай че води до знание за личността, която надвишава характерността. Самопознанието се опира на подозрение, не-знание, което се разпознава когато се изправи пред по-висшето знание за нещата. Формулата „ Познай себе си “ свидетелства за една нужда на индивида от взиране в равносметка за самия себе си. Колкото по –малко човек се самоизследва, толкоз по-безсмислен е живота ни.
Самоизследването не значи да откриеш какъв е същинският ти Аз-образ, каква е твоята еднаквост, а да откриеш насочна точка в живота си, по какъв начин да го изживееш по най-хубавият и верен метод. Например, в случай че обичате да губите част от свободното си време в онлайн пространството или да ходите на избран спорт, би трябвало да кажете за какво тези неща са значими за вас, а не просто да настоявате, че те са значими, задачата е да се замислите и да визиите ясна обосновка в тяхна изгода. Както и противоположното, в случай че смятате, че вашите съученици имат неправилни привички и харесват неприятни неща, би трябвало да обясните с доводи, за какво те не би трябвало да вършат това. По пътя към търсенето на истинно познание ще се наложи да задавате и сложни въпроси за правилата на хората. Да познаеш себе си и да изследваш личния си живот значи да схванеш, за какво нещата които предпочиташ и правиш са значими за теб, като по този метод може да преосмислим вярванията си и да оценим други възгледи, с които преди този момент не сме били съгласни. Не може да изследваме живота си, без да имаме ясна визия за какво и по какъв начин другите живеят. Единствено по този метод, следвайки тези стъпки може да кажем, че води благодетелен метод на живот.
Интервю на Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ