![Днес всички разговори на Запад [A1] [A2] са за възможна](https://pogled.info/imagebank/cache/x230404071030-800x451.jpg.pagespeed.ic.zvXvmZ7EQw.jpg?06:16:22)
Банкова криза: Става ясно кой ще удари големия джакпот
Днес всички диалози на Запад [A1] [A2] са за допустима банкова рецесия. Повод за тези диалози даде крахът на американските банки Silvergate Bank, Silicon Valley Bank (SVB), Signature Bank, както и предфалиралото положение на швейцарската банка Credit Suisse (SC). Темите за разискване: вероятността и вероятното време за настъпване на рецесията, дълбочината на тази рецесия и вероятната й дълготрайност, ограничения за попречване или намаляване на банков колапс.
Набор от препоръчани ограничения: стягане на коефициентите на финансова адекватност за кредитните институции, усилване на контрола върху кредитните институции от страна на централните банки и други регулатори, издаване на срочни заеми от централните банки на проблематични банки, подсилване на системите за гарантиране на банковите депозити.
Прави усещане, че когато в предишното е имало признаци на банкови рецесии, са предлагани почти същите ограничения за тяхното попречване и намаляване на последствията от тях.
Уви, през днешния ден съвсем никой от специалистите и анализаторите не загатва главната причина за банковите рецесии, повода, която ги прави неизбежни макар най-убедителните изказвания на паричните управляващи, че те държат „ всичко под надзор “. Тази причина може да се формулира накратко: „ ненапълно покритие на отговорностите “ (на кредитна институция).
Няколко почтени и смели икономисти се пробват да доведат до публичното схващане една елементарна истина: банките се занимават с подправяне в изключително огромни мащаби.
Толкова огромни, че законните пари, издадени от централните банки (статутът на тези пари е постановен в конституции и закони), са единствено дребна част от общото парично предложение. Основните емитенти на пари са комерсиалните банки, които ги основават „ от нищото “ под формата на заеми.
Това са нови пари в непарична форма, от време на време едва обезпечени или въобще не обезпечени (тяхното „ поръчителство “ постоянно са „ сапунени балони “ на фондовите пазари). Правото на комерсиалните банки да основават нови пари не е написано в законите, затова това е имитация в изключително огромни размери.
И банките получават правото да се занимават с подправяне под формата на лицензи от финансовите регулатори (най-често същите централни банки). Имаме работа с проведена престъпност в изключително огромен мащаб (всъщност в световен мащаб).
Фалшивите пари се слагат в банкови депозити и други сметки дружно с същинските пари (последните нормално се носят в банката от спазващи закона граждани), до момента в който първите са доста по-големи от вторите.
Цялата тази планувана машинация се демонстрира в моментите на набезите на клиентите в банките, тогава се разкрива това „ ненапълно покритие на отговорностите “, за което професионалните икономисти приказват внимателно. Всичко приключва с всеобщи банкрути на банки, които благодарение на подправени пари съумяват да преразпределят огромни благосъстояния в интерес на тясна група мошеници.
И по този начин, през годините на икономическата рецесия от 1929-1932 година 40% от кредитните институции изчезнаха от банковата система на Съединени американски щати. И в това време милиарди долари пари от американци, които са били в сметките на такива кредитни организации.
За тези, които желаят да схванат по-задълбочено какво съставлява актуалното банково подправяне, учредено на ненапълно покритие на техните отговорности от страна на кредитните организации, мога да препоръчам моята книга: „ Алхимията на парите. Как банките вършат пари… от нищото ” // Поредица: “Финансовите летописи на проф. Катасонов ”. (М.: " Книжный мир ", 2020 г)
Банковата система, учредена на отчасти покритие на отговорностите на кредитните институции, стартира да се основава през 19 век. Но тогава политиците и елементарните хора не бяха толкоз промити мозъци, колкото през днешния ден, и те чудесно виждаха целия цинизъм на непълното отразяване.
Отне доста десетилетия на „ господарите на парите “ да внедрят този излъган банков модел. През 20-ти век имаше единствено инцидентни митинги против този модел. Днес, в 21 век, към този момент никой не стачкува, тъй като заради слепотата си не вижда явната машинация.
Аз обаче не съм напълно обективен. Има единични случаи на митинги през днешния ден. Току-що попаднах на публикация от 17 март на известния стопански и финансов блогър Майкъл Шедлок, който се назовава Миш. Заглавието на обявата е " Идеалното решение на банковата рецесия е да създадем една в действителност сигурна банка ".
Статията стартира със следното: „ Не е нужно да усилваме лимита на FDIC, би трябвало да премахнем нуждата от FDIC и да създадем банка за предпазване “.
FDIC е редуциране от името The Federal Deposit Insurance Corporation (Федерална корпорация за гарантиране на депозитите). FDIC е основана в Америка тъкмо преди 90 години от Конгреса на Съединени американски щати, това беше реакция на тогавашната банкова рецесия от 1929-1933 година, която докара до загуба на милиарди долари от милиони американци, които държаха парите си в банкови депозити.
Между другото, в разгара на тогавашната банкова рецесия започнаха разгорещени полемики за аргументите за рецесията и методите за нейното превъзмогване. Тогава, апропо, за мнозина стана ясно, че повода е непълното покритие на отговорностите на банките.
Имаше оферти да се спре практиката да се основават пари от нищото, да се вкара цялостно покритие на отговорностите на кредитните институции. Но огромният банков капитал прокара друго решение - да се сътвори система за обезпечаване на депозитите. Подобно решение, несъмнено, не можеше да предотврати банкови рецесии, а единствено разреши да смекчи последствията от тях и имаше за цел да успокои обществеността.
Тук Миш в своята обява споделя, че в случай че се възвърне цялостното покритие на отговорностите на кредитните институции, тогава FDIC няма да се изисква.
Миш не си прави илюзии, че „ господарите на парите “ ще се съгласят на цялостно преструктуриране на банковата система на Съединени американски щати на нови (или по-скоро остарели, добре забравени) правила и предлага да се основат най-малко пилотни банки със 100% сигурност на техните отговорности.
Ето неговото предложение: „...нуждаем се от банка, която слага 100% от активите си в овърнайт съкровищни бонове и не издава заеми ".
По явни аргументи такава банка няма да се нуждае нито от кредитни експерти, нито от многочислен действен личен състав. Гаранции на FDIC също няма да са нужни, т.к рисковете от нахлуване и загуба ще бъдат нулеви. Не е наложително да отстраняваме FDIC, само че в действителност не е и нужно. По създание ние ще създадем 100% аварийна банка. "
В схемата Миш предлага потреблението на овърнайт съкровищни бонове като активи, което е отбрана против риска от вероятно обезценяване; този риск поражда при по-дълги съкровищни бонове (в края на краищата точно заради намаляването на пазарната стойност на съкровищните облигации със период от година или повече се случиха колапсите на гореспоменатите американски банки).
По принцип всяка банка, работеща сега в Съединените щати, може да стане участник в такава система, като преформатира активите си в овърнайт съкровищни бонове:
„ За да предотвратим всеобщия банкрут на съществуващи банки, бихме разрешили на всяка банка да взе участие в тази скица. Клиентите ще могат да вършат депозити в съществуващи банки.
А за тези банки, които желаят да продължат своите кредитни интервенции, Миш предлага да образуват отговорности (пасиви) за сметка на парите на дълготрайните вложители (инвеститорите, за разлика от вложителите, са подготвени за рискове).
„ За отпущането на заеми предлагам банките да притеглят капиталови пари, вместо да ги заемат. Те ще създадат това, като предложат по-високи от пазарните лихви по срочните депозити, само че тези депозити няма да бъдат обезпечени “, отбелязва Миш.
Миш упреква Фед, че е виновен за основаването на изискванията за банковата рецесия. Той не се нуждае от надеждни банки, т.к в този случай обществото ще има въпрос: Защо въобще се нуждаем от системата на Федералния запас (която се назовава „ заемодател от последна инстанция “, „ избавител на банките “), в случай че всяка банка всъщност ще бъде „ аварийна банка “ “ (банка с запаси от 100-процентно покритие на задълженията)?
А съгласно сегашните „ правила на играта “, Федералният запас постоянно е „ в бизнеса “: „ За 20+ години Федералният запас издуха три стопански балона и ние неведнъж сме спасявали банките. “
Освен това Фед непрестанно усилва паричното предложение и основава инфлация. Хората просто не я виждат, тъй като са привикнали да се употребява за премерване на инфлацията показателят на потребителските цени. И цялата инфлация отива на фондовите и ипотечните пазари и приема формата на " балони ".
А и на пазарите на потребителски артикули тя участва и през последната година доближи рекордни равнища. Ако нямаше отчасти покритие на отговорностите, тогава нямаше да има инфлация нито очевидна (пазари на потребителски стоки), нито „ сенчеста “ (фондови пазари и „ балони “).
„ Тези, които имат вяра, че CPI (индексът на потребителските цени)...измерва инфлацията, бъркат. Нито един от тези индикатори не взема поради непосредствено цените на жилищата или балона на активите като цяло. “
Миш визира и тематиката за цифровата валута, която се приготвя от Федералния запас. Американската централна банка заявява, че ще се бори с банковите рецесии с нейна помощ.
Авторът заключава: „ Необходими са огромни промени. Вместо това Фед поддържа същата серийна балонна акция, цялостна със избавителен проект и шарлатанска избавителна цифрова валута... като подправено решение. “
И по този начин, Миш не се обръща към Американската централна банка (т.е. „ притежателите на парите “), а към дребните американски банки, като им предлага метод да оцелеят, като спрат нечестната игра с „ отчасти покритие “. Мисля, че предложенията на Миша няма да проработят.
Първо, мъчно е да се откри банка, която е подготвена за " цялостно покритие ". Ако има такава, тя ще стане неконкурентоспособна на фона на останалите.
Второ, такава банка ще стане рискова за системата на крадците и Федералният запас ще направи всичко допустимо, с цел да отстрани сходен " казус ". Възможно е и е належащо преустройството на системата да стартира „ от горната страна “. От Федералния запас на Съединени американски щати.
Но това е химера. Поне за през днешния ден. В края на краищата казусът с " непълното обезпечаване " в Америка през днешния ден не се разисква нито на по-високите, нито на по-ниските равнища на обществото.
P.S. Както е известно, в Съветския съюз не е имало банкови рецесии. Причината е елементарна: в Съюз на съветските социалистически републики банките бяха организации с цялостно обезпечаване на отговорности.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Набор от препоръчани ограничения: стягане на коефициентите на финансова адекватност за кредитните институции, усилване на контрола върху кредитните институции от страна на централните банки и други регулатори, издаване на срочни заеми от централните банки на проблематични банки, подсилване на системите за гарантиране на банковите депозити.
Прави усещане, че когато в предишното е имало признаци на банкови рецесии, са предлагани почти същите ограничения за тяхното попречване и намаляване на последствията от тях.
Уви, през днешния ден съвсем никой от специалистите и анализаторите не загатва главната причина за банковите рецесии, повода, която ги прави неизбежни макар най-убедителните изказвания на паричните управляващи, че те държат „ всичко под надзор “. Тази причина може да се формулира накратко: „ ненапълно покритие на отговорностите “ (на кредитна институция).
Няколко почтени и смели икономисти се пробват да доведат до публичното схващане една елементарна истина: банките се занимават с подправяне в изключително огромни мащаби.
Толкова огромни, че законните пари, издадени от централните банки (статутът на тези пари е постановен в конституции и закони), са единствено дребна част от общото парично предложение. Основните емитенти на пари са комерсиалните банки, които ги основават „ от нищото “ под формата на заеми.
Това са нови пари в непарична форма, от време на време едва обезпечени или въобще не обезпечени (тяхното „ поръчителство “ постоянно са „ сапунени балони “ на фондовите пазари). Правото на комерсиалните банки да основават нови пари не е написано в законите, затова това е имитация в изключително огромни размери.
И банките получават правото да се занимават с подправяне под формата на лицензи от финансовите регулатори (най-често същите централни банки). Имаме работа с проведена престъпност в изключително огромен мащаб (всъщност в световен мащаб).
Фалшивите пари се слагат в банкови депозити и други сметки дружно с същинските пари (последните нормално се носят в банката от спазващи закона граждани), до момента в който първите са доста по-големи от вторите.
Цялата тази планувана машинация се демонстрира в моментите на набезите на клиентите в банките, тогава се разкрива това „ ненапълно покритие на отговорностите “, за което професионалните икономисти приказват внимателно. Всичко приключва с всеобщи банкрути на банки, които благодарение на подправени пари съумяват да преразпределят огромни благосъстояния в интерес на тясна група мошеници.
И по този начин, през годините на икономическата рецесия от 1929-1932 година 40% от кредитните институции изчезнаха от банковата система на Съединени американски щати. И в това време милиарди долари пари от американци, които са били в сметките на такива кредитни организации.
За тези, които желаят да схванат по-задълбочено какво съставлява актуалното банково подправяне, учредено на ненапълно покритие на техните отговорности от страна на кредитните организации, мога да препоръчам моята книга: „ Алхимията на парите. Как банките вършат пари… от нищото ” // Поредица: “Финансовите летописи на проф. Катасонов ”. (М.: " Книжный мир ", 2020 г)
Банковата система, учредена на отчасти покритие на отговорностите на кредитните институции, стартира да се основава през 19 век. Но тогава политиците и елементарните хора не бяха толкоз промити мозъци, колкото през днешния ден, и те чудесно виждаха целия цинизъм на непълното отразяване.
Отне доста десетилетия на „ господарите на парите “ да внедрят този излъган банков модел. През 20-ти век имаше единствено инцидентни митинги против този модел. Днес, в 21 век, към този момент никой не стачкува, тъй като заради слепотата си не вижда явната машинация.
Аз обаче не съм напълно обективен. Има единични случаи на митинги през днешния ден. Току-що попаднах на публикация от 17 март на известния стопански и финансов блогър Майкъл Шедлок, който се назовава Миш. Заглавието на обявата е " Идеалното решение на банковата рецесия е да създадем една в действителност сигурна банка ".
Статията стартира със следното: „ Не е нужно да усилваме лимита на FDIC, би трябвало да премахнем нуждата от FDIC и да създадем банка за предпазване “.
FDIC е редуциране от името The Federal Deposit Insurance Corporation (Федерална корпорация за гарантиране на депозитите). FDIC е основана в Америка тъкмо преди 90 години от Конгреса на Съединени американски щати, това беше реакция на тогавашната банкова рецесия от 1929-1933 година, която докара до загуба на милиарди долари от милиони американци, които държаха парите си в банкови депозити.
Между другото, в разгара на тогавашната банкова рецесия започнаха разгорещени полемики за аргументите за рецесията и методите за нейното превъзмогване. Тогава, апропо, за мнозина стана ясно, че повода е непълното покритие на отговорностите на банките.
Имаше оферти да се спре практиката да се основават пари от нищото, да се вкара цялостно покритие на отговорностите на кредитните институции. Но огромният банков капитал прокара друго решение - да се сътвори система за обезпечаване на депозитите. Подобно решение, несъмнено, не можеше да предотврати банкови рецесии, а единствено разреши да смекчи последствията от тях и имаше за цел да успокои обществеността.
Тук Миш в своята обява споделя, че в случай че се възвърне цялостното покритие на отговорностите на кредитните институции, тогава FDIC няма да се изисква.
Миш не си прави илюзии, че „ господарите на парите “ ще се съгласят на цялостно преструктуриране на банковата система на Съединени американски щати на нови (или по-скоро остарели, добре забравени) правила и предлага да се основат най-малко пилотни банки със 100% сигурност на техните отговорности.
Ето неговото предложение: „...нуждаем се от банка, която слага 100% от активите си в овърнайт съкровищни бонове и не издава заеми ".
По явни аргументи такава банка няма да се нуждае нито от кредитни експерти, нито от многочислен действен личен състав. Гаранции на FDIC също няма да са нужни, т.к рисковете от нахлуване и загуба ще бъдат нулеви. Не е наложително да отстраняваме FDIC, само че в действителност не е и нужно. По създание ние ще създадем 100% аварийна банка. "
В схемата Миш предлага потреблението на овърнайт съкровищни бонове като активи, което е отбрана против риска от вероятно обезценяване; този риск поражда при по-дълги съкровищни бонове (в края на краищата точно заради намаляването на пазарната стойност на съкровищните облигации със период от година или повече се случиха колапсите на гореспоменатите американски банки).
По принцип всяка банка, работеща сега в Съединените щати, може да стане участник в такава система, като преформатира активите си в овърнайт съкровищни бонове:
„ За да предотвратим всеобщия банкрут на съществуващи банки, бихме разрешили на всяка банка да взе участие в тази скица. Клиентите ще могат да вършат депозити в съществуващи банки.
А за тези банки, които желаят да продължат своите кредитни интервенции, Миш предлага да образуват отговорности (пасиви) за сметка на парите на дълготрайните вложители (инвеститорите, за разлика от вложителите, са подготвени за рискове).
„ За отпущането на заеми предлагам банките да притеглят капиталови пари, вместо да ги заемат. Те ще създадат това, като предложат по-високи от пазарните лихви по срочните депозити, само че тези депозити няма да бъдат обезпечени “, отбелязва Миш.
Миш упреква Фед, че е виновен за основаването на изискванията за банковата рецесия. Той не се нуждае от надеждни банки, т.к в този случай обществото ще има въпрос: Защо въобще се нуждаем от системата на Федералния запас (която се назовава „ заемодател от последна инстанция “, „ избавител на банките “), в случай че всяка банка всъщност ще бъде „ аварийна банка “ “ (банка с запаси от 100-процентно покритие на задълженията)?
А съгласно сегашните „ правила на играта “, Федералният запас постоянно е „ в бизнеса “: „ За 20+ години Федералният запас издуха три стопански балона и ние неведнъж сме спасявали банките. “
Освен това Фед непрестанно усилва паричното предложение и основава инфлация. Хората просто не я виждат, тъй като са привикнали да се употребява за премерване на инфлацията показателят на потребителските цени. И цялата инфлация отива на фондовите и ипотечните пазари и приема формата на " балони ".
А и на пазарите на потребителски артикули тя участва и през последната година доближи рекордни равнища. Ако нямаше отчасти покритие на отговорностите, тогава нямаше да има инфлация нито очевидна (пазари на потребителски стоки), нито „ сенчеста “ (фондови пазари и „ балони “).
„ Тези, които имат вяра, че CPI (индексът на потребителските цени)...измерва инфлацията, бъркат. Нито един от тези индикатори не взема поради непосредствено цените на жилищата или балона на активите като цяло. “
Миш визира и тематиката за цифровата валута, която се приготвя от Федералния запас. Американската централна банка заявява, че ще се бори с банковите рецесии с нейна помощ.
Авторът заключава: „ Необходими са огромни промени. Вместо това Фед поддържа същата серийна балонна акция, цялостна със избавителен проект и шарлатанска избавителна цифрова валута... като подправено решение. “
И по този начин, Миш не се обръща към Американската централна банка (т.е. „ притежателите на парите “), а към дребните американски банки, като им предлага метод да оцелеят, като спрат нечестната игра с „ отчасти покритие “. Мисля, че предложенията на Миша няма да проработят.
Първо, мъчно е да се откри банка, която е подготвена за " цялостно покритие ". Ако има такава, тя ще стане неконкурентоспособна на фона на останалите.
Второ, такава банка ще стане рискова за системата на крадците и Федералният запас ще направи всичко допустимо, с цел да отстрани сходен " казус ". Възможно е и е належащо преустройството на системата да стартира „ от горната страна “. От Федералния запас на Съединени американски щати.
Но това е химера. Поне за през днешния ден. В края на краищата казусът с " непълното обезпечаване " в Америка през днешния ден не се разисква нито на по-високите, нито на по-ниските равнища на обществото.
P.S. Както е известно, в Съветския съюз не е имало банкови рецесии. Причината е елементарна: в Съюз на съветските социалистически републики банките бяха организации с цялостно обезпечаване на отговорности.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ