Днес всеки родител се стреми да се държи като приятел,

Днес всеки родител се стреми да се държи като другар, да бъде демократичен. Безвъзвратно са отминали времената на педагогиката на пръчката, а прочее и въобще на наказванията. Свободата на децата се е трансформирала в заветна цел на милиони майки и татковци по целия свят. Нещо повече: в надали не мерило за положително родителство.И всички ние се стараем да отглеждаме у децата си чувството, че всичко се върти към тях, че не съществува нищо по-важно и по-спешно от реализирането на техните стремежи. Деца,какво ви се яде за вечеря? Къде ви се върви на отмора? Какво ще гледаме тази вечер по малкия екран? Допитваме се до тях по всеки въпрос, тъй като почитаме мнението им.Наложила се е визията за детето като възрастен в смален размер.И незабелязано малчуганите стартират да се разпореждат еднолично в фамилната среда. Нещо повече: да тероризират родителите си с всевъзможни прищявки и прищевки. Защо толкоз ни е боязън да упражняваме властта си като родители? От безволие ли сме я преотстъпили на децата, които драговолно са я узурпирали и са се трансформирали в пълновластни господари на актуалния западен свят?
Тези въпроси, вероятно породили се в главата не на един или двама родители, занимават живо и Давид Еберхард – прочут шведски психиатър и публицист, татко на осем деца (деветото е напът). Преките му наблюдения на скандинавската фамилна среда, персоналният му опит и клиничната му процедура го подтикват да сложи без заобикалки въпроса за неуспеха на демократичното образование – неуспех, забележим навсякъде в страните от по този начин наречения западен свят. Прекомерното робуване на детските стремежи вещае проблеми и за родителя, и за бъдещия младеж и зрял човек. Еберхард приканва родителите да не се опасяват да слагат граници и условия. Не рестриктивните мерки провалят децата, а неналичието им.
Развенчавайки редица необятно публикувани легенди за детската душeвност, детското здраве и възпитанието на децата, нашумелият психиатър вдъхва самочувствие у родителя и го приканва доста усърдно да сортира източниците си на информация. Оказва се, че в актуалното общество битуват редица старателно насаждани заблуди – в това число неправилното разбиране какъв брой нежни и раними са децата – които не почиват на научни доказателства или действителни обстоятелства. Авторитетният експерт цитира голям брой извършени научни проучвания и с тяхна помощ илюстрира какъв брой несъстоятелни са по-разпространените наставнически опасения. Не е нездравословно нито да хвалим децата си, нито да ги наказваме – несъмнено, с мярка. Написана на понятен език, книгата на Давид Еберхард има капацитета да се трансформира в библия за мислещия актуален родител, който не желае да абдикира от отговорността си.