Днес внезапно е починал един от видните членове на гражданското

Днес ненадейно е умрял един от видните членове на гражданското обединяване "Единни за смяна " във Видин Георги Минков. Мъжът е развивал личен бизнес в крайдунавския град в областта на търговията. Той е взел участие в редица митинги в името на регионалния център и се е борил за правата на жителите. Включвал се е в самодейността за отбрана на Референдума, както и за новото трасе на Е-79.
Лидерът на гражданското обединяване Росица Кирова разгласява във фейсбук трогателнен пост за умрелия. Ето какво написа тя:

"Да си отидеш в деня на Ботев!
Не диря символика. Боли ме. Тъжно е и необяснимо.
Жорката е повече от един от нас!
Той носеше жар, непреклонност, порив и голямо сърце - с усмивка! Заедно мечтаехме за Видин, за другия град...
Нека ви опиша от къде познавам Георги Минков.
Като приказка, приказка до безкрайност. Приказка за положителното и неприятното. За битката с несправедливостта. За музиката, която и през днешния ден прегръща положителната му душа...
Беше преди доста години. Видин имаше кмет, който бе решил да апортира Общинския пазар в частно сдружение. И по този начин да забогатее (кмета, не града, схваща се).
А аз обезверено имах вяра, че ползите на общността са над всичко...
Така се срещнахме. Той организираше хората от пазара в тяхната битка за правдивост. Тогава желаеха помощ и дружно поведохме първата си борба (за мен тя беше от първите борби за Видин).
Бяхме непоколебими. Затова успяхме. Може би и по тази причина не спряхме!
Всеки избор, всеки митинг, всяка среща на инакомислещи, на всички места живота ни срещаше... Почти 20 години...почти.
Заедно стояхме пред Парламента в отбрана на Референдума, дружно отбранявахме изборните секции през 2015та, дружно настоявахме в студа за новото трасе на Е79, дружно. Без съмнение.
Той просто искаше нормалност и не се отхвърляше.
Беше непосредствен, откровен и надълбоко честен.
Обожаваше рок енд рол и музиката въобще.
Когато се събирахме в офиса на "Единни за смяна " Георги все повтаряше, че би трябвало да сме непреклонни, с цел да успеем.
Всеки нов ден за него започваше с усмивка, а когато без мотив ми изпращаше по някоя ария, благодарях на Господ, че ни е срещнал.
Какво е да си отидеш в деня на Ботев?
Може би това е единствено едно начало, на различен, по-дълъг път.
Път в светлината.
Ще ни липсваш, Жорка! "