Днес влиза в сила Общ европейски регламент за защита на

Днес влиза в действие Общ европейски правилник за отбрана на персоналните данни, с който се вкарват или уголемяват съществуващи права, които засягат всички европейски жители. Новите правила постановат редица отговорности за фирмите, които варират съгласно мащаба и метода на потребление на данните, написа Българска телеграфна агенция.
Ето някои от главните правила в общоевропейския правилник, доста от които към този момент са обезпечени от разнообразни национални закони:

- Правото да си осведомен: щом консуматор на интернет дава за прилагане част от персоналните си данни, занапред нататък той ще би трябвало да знае защо ще бъдат употребявани те, какъв брой време ще се съхраняват и дали ще напущат рамките на Европейския съюз, като информацията за това би трябвало да е "ясна и елементарна ".
- Правото на достъп до персоналните данни, на поправяне и на премахването им: потребителят на дадена услуга би трябвало да може безпроблемно да изиска копие от персоналните си данни. В случай на неточност, изключително в случай че тя би могла да нанесе вреда, организацията или компанията е длъжна при поискване да поправи в най-кратък период съхраняваната информация. Потребителят може също да изиска изтриване на данни, като отдръпна единодушието си за използването им.
- Правото да бъдеш пропуснат: към този момент известно на интернет-потребителите, това право разрешава изтриване на линкове. Това значи при търсене на наличие повече да не се появяват линкове, които ощетяват обещано лице. Теоретично обаче това право не се отнася за свободата на изложение или осведоменост и не се ползва при положение, че публичният интерес има превес.
- Правото на прекачване на данни: по предписание промяната на доставчика на даден електронен адрес, без да се изгуби предходната преписка, е допустимо по силата на правилото за "преносимост на данните ". Това обаче може да засегне доставчика на електрическа енергия или банка да вземем за пример. Компанията, която потребителят напуща, би трябвало да може да трансферира данните към новия снабдител или, в случай че това не е допустимо, да съобщи всички данни на потребителя във файлов формат, който разрешава въвеждането им в друга система.
- Правото на достъп до автоматизирана система: защото логаритмите играят все по-важна роля в процесите по взимане на решение, да вземем за пример за влизане в университет, би трябвало да е налице и опция за оборване и искане на човешка интервенция.
- При неуважение на тези права има опция да се подаде несъгласие пред Националната комисия за информатика и свободи (НКИС) във всяка европейска страна, която ще има грижата да го съобщи на комисията в страната, където се намира съответната компания или организация. Окончателното решение ще се взема от групата на всички национални комисии - Г28 - и ще е в действие във всички европейски страни.
Компаниите са наранени в друга степен според от вида данни, които събират, от метода на използването им или размера им. Основното при тези най-често дребни и междинни компании е да е предпазена базата данни на клиентите или доставчиците им.
Компаниите би трябвало да показват ясно данните, които са им нужни, както и метода за отбраната им. Те са длъжни да ги актуализират постоянно, само че също да осведомят клиентите или подизпълнителите за събираните данни и задачата на събирането им, както и за всички нужни средства за гарантиране на правата им.
Компаниите ще са длъжни да посочат кой дава отговор за базите данни и кой във компанията има достъп до тях. Освен това те ще би трябвало да обезпечат всички нужни ограничения за отбрана, изключително на данните от внимателно естество.