145 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски
Днес в цялата страна ще бъде почетена 145-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.
Българската страна провежда възпоменателната гала за обесването на Васил Левски всяка година на 19 февруари. Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 година, време, в което е бил в действие и се е датирало по Юлианския календар.
През 1916 година в България е въведен Григорианският календар. Така датирането преди неговото въвеждане се трансформира по следния метод: към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и обратно във времето се прибавят 12 дни. Следователно датата 6 февруари 1873 година по Юлианския календар (т.нар. остарял стил) се трансформира в 18 февруари 1873 година по Григорианския календар.
И по този начин, през днешния ден се навършват 144 години от обесването на Апостола на свободата.
През лятото и есента на 1872 година цяла България почнала да живее в предреволюционен напредък. Вътрешната революционна организация (ВРО), чийто главен уредник, идеолог и лидер бил таман Васил Левски, обхванала в мрежата си съвсем цялата страна и насочвала към непосредствена подготовка на общонационалното българско въстание.
Но в изискванията на този напредък се показали някои признаци на разлагане. Първият асистент на Апостола - Димитър Общи, почнал да оспорва неговата власт, да интригантства, да сее раздори сред комитетите. Д. Общи съумял да настрои против Левски някои организации. Така единството на ВРО било застрашено. Апостола изискал от БРЦК да в профил Д. Общи от поста пръв прокурист, само че неговите думи не били послушани от Букурещ.
В тази конюнктура на 22 септември 1872 година, макар възбраната на Васил Левски, Д. Общи провел грабеж на турската поща в прохода Арабаконак. Османската полиция попада в следите на групата и арестува Общи и неговите приятели. И с цел да показват пред света своето дело като политически акт на една революционна организация, а не като разбойнически грабеж, Д. Общи и съратниците му почнали да разкриват комитетите и дейците, които познавали.
Турското държавно управление, незнаещо до тогава за големия обсег на придвижването, ускорява полицейско-разузнавателните органи, разкрива доста комитети, унищожава или обезврежда първокласни революционни дейци. ВРО, като всяка тайна организация, ударена в центъра, стартира да се разпада.
Ударът заварил Левски в Южна България. Той незабавно предизвестил комитетите за заплахата и тръгнал за Букурещ, с цел да разиска дружно с другите членове на БРЦК създалото се състояние. В Сливен до него идва писмо от Любен Каравелов, писано на 2 ноември 1872 година, в което се предлага неотложно " покачване на революцията ".
" Трябва да се върви на пердах, упорствал Каравелов, без да губим минутка. На сичките тадявашни юнаци са писа и щат да заминат насреща и надяваме се на помощ от Сърбия и Черна гора. "
Васил Левски обаче отхвърля да извърши заповедта на БРЦК, тъй като за него революцията трябвало да докара до освобождението на България, а не до излишно проливане на българска кръв. Разбиранията на Левски, че не може да се прави въстание, преди да се приготви народът за победоносна битка, и че не трябва да се разчита на непозната помощ, " преди самички да изтъчем платното ", са споделяни и от доста вътрешни дейци и комитети.
Далновидността на Апостола в този сериозен миг става още по-очевидна, като се вземе поради, че след разкриването на ВРО посланиците на западните страни побързали да предложат на Високата врата военна помощ, в случай че тайната българска организация стартира въстание.
Часът е предопределен и Левски взема решение бързо да се придвижи до Букурещ, с цел да отбрани своите разбирания. На 25 декември 1872 година на път към Дунава той дошъл в Ловеч, само че заради полицейските предохранителни ограничения не можал да се срещне с ръководителя на локалния комитет поп Кръстю, а се задоволил единствено да прибере архива на комитета, книжата, които, в случай че попаднели в турски ръце, можели да разкрият изцяло националната организация. През идната нощ Левски останал в село Къкрина, с цел да пренощува в ханчето на доверения комитетски човек Христо Цонев - Латинеца.
Но тук, на 27 декември, бил хванат от турската полиция. Тя разполага с негова снимка и с тъкмо изложение на особените му белези.
Васил Левски е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Съществуват догатки, че повода за неговото залавяне е изменничество от съидейник. Спори се за името на предателя - Поп Кръстю или Марин Поплуканов. Според други изследвания изменничество по отношение на Левски не е имало.
До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там излиза наяве кой е той. При Къкрина отиват едвам няколко заптиета, а при положение, че са знаели кого залавят, сходна малобройност не би била разумна. Левски, който е охраняван единствено от 20 заптиета по време на пътя си от Търново до София, се е надявал на вятъра до последно, че ще бъде освободен от съидейници.
В София Левски е предаден на съд. Апостола построява отбраната си на основите на правата на християните съгласно Хатихумаюна, с цел да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Османската империя. Левски се разграничава от активността на Димитър Общи, с цел да избегне престъпни обвинявания.
Очаквало се Великото везирство да освободи всички с изключение на обирачите на пощата, тъй като политически развой не е в полза на Турция и вреди на престижа ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се санкционират строго единствено ръководителите.
Смъртната присъда на Апостола е издадена на 14-ти и е доказана на 21 януари 1873 година Процесът приключва, а комисията е иззела функционалностите на съд, което е неприемливо по законите на самата империя. 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама да бъдат обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София.
В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София - отец Тодор Митов. В изповедта си споделя: " Каквото съм правил, в изгода народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България. "
Свещеник Тодор Митов свидетелства: " След като свърших обреда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето отдолу под краката му, той извика: Боже, избави България! "
Така приключва своя живот най-великият наследник на България - гениалният уредник, политик и идеолог на българската национална гражданска война.
Левски е останал в българската история на първо място с безсмъртието на своите прозрения. Когато се построява неговият облик, обичайно се подчертава върху човешките му добродетели. Те несъмнено вършат Левски същински обичан наследник на народа. Но основното не е в това, че той е бил безумно самоуверен, че е държал сметка за всеки изхарчен лев на организацията, че е бил фанатично жертван на делото на революцията. Този прочувствен облик на Левски закрива действителното великолепие на неговото дело.
Преди всичко Апостола е популярен национален лидер - уредник. Като никой различен в българската история, и то в изискванията на рабски боязън, отчаяние и тотална тирания, той съумява да сътвори мощна национална организация.
Левски е талантлив политик на революционна България. Неговите прозрения за самостоятелност и автономия на българското придвижване, разрастващо се измежду хаоса на Източния въпрос, добре разбрани и осмислени, имат съвсем непреходно значение в българската история. Дръзкото отменяне на политическата настойчивост на непознатите сили е изстрадан исторически урок, надълбоко оценен и осмислен в политическата идеология и революционната процедура на Васил Левски.
Левски е популярен и със своите хрумвания за бъдещия свят - свят на националното пълноправие и на човешката независимост. Макар и да е заел своите хрумвания от европейската демократична мисъл, той ги преработва, с цел да сътвори от тях платформа и знаме на националната пробуда, на националното придвижване.
Със своята политическа идеология, със своите качества на жител на новия свят, със своята талантливост на уредник и политик Левски изпреварва българското развиване с цели десетилетия. И може би са прави тези познавачи на неговото дело, които считат, че в случай че беше живял в някоя по-голяма страна и в случай че беше писал на някой по-популярен език, той щеше да бъде прочут на света като един от най-големите мъже на XIX век.
Българската страна провежда възпоменателната гала за обесването на Васил Левски всяка година на 19 февруари. Обесването на Апостола от османците се случва на 6 февруари 1873 година, време, в което е бил в действие и се е датирало по Юлианския календар.
През 1916 година в България е въведен Григорианският календар. Така датирането преди неговото въвеждане се трансформира по следния метод: към датите (събитията) през XX век (от 1900 до 1916 г.) се прибавят 13 дни, а към датите (събитията) през XIX век и обратно във времето се прибавят 12 дни. Следователно датата 6 февруари 1873 година по Юлианския календар (т.нар. остарял стил) се трансформира в 18 февруари 1873 година по Григорианския календар.
И по този начин, през днешния ден се навършват 144 години от обесването на Апостола на свободата.
През лятото и есента на 1872 година цяла България почнала да живее в предреволюционен напредък. Вътрешната революционна организация (ВРО), чийто главен уредник, идеолог и лидер бил таман Васил Левски, обхванала в мрежата си съвсем цялата страна и насочвала към непосредствена подготовка на общонационалното българско въстание.
Но в изискванията на този напредък се показали някои признаци на разлагане. Първият асистент на Апостола - Димитър Общи, почнал да оспорва неговата власт, да интригантства, да сее раздори сред комитетите. Д. Общи съумял да настрои против Левски някои организации. Така единството на ВРО било застрашено. Апостола изискал от БРЦК да в профил Д. Общи от поста пръв прокурист, само че неговите думи не били послушани от Букурещ.
В тази конюнктура на 22 септември 1872 година, макар възбраната на Васил Левски, Д. Общи провел грабеж на турската поща в прохода Арабаконак. Османската полиция попада в следите на групата и арестува Общи и неговите приятели. И с цел да показват пред света своето дело като политически акт на една революционна организация, а не като разбойнически грабеж, Д. Общи и съратниците му почнали да разкриват комитетите и дейците, които познавали.
Турското държавно управление, незнаещо до тогава за големия обсег на придвижването, ускорява полицейско-разузнавателните органи, разкрива доста комитети, унищожава или обезврежда първокласни революционни дейци. ВРО, като всяка тайна организация, ударена в центъра, стартира да се разпада.
Ударът заварил Левски в Южна България. Той незабавно предизвестил комитетите за заплахата и тръгнал за Букурещ, с цел да разиска дружно с другите членове на БРЦК създалото се състояние. В Сливен до него идва писмо от Любен Каравелов, писано на 2 ноември 1872 година, в което се предлага неотложно " покачване на революцията ".
" Трябва да се върви на пердах, упорствал Каравелов, без да губим минутка. На сичките тадявашни юнаци са писа и щат да заминат насреща и надяваме се на помощ от Сърбия и Черна гора. "
Васил Левски обаче отхвърля да извърши заповедта на БРЦК, тъй като за него революцията трябвало да докара до освобождението на България, а не до излишно проливане на българска кръв. Разбиранията на Левски, че не може да се прави въстание, преди да се приготви народът за победоносна битка, и че не трябва да се разчита на непозната помощ, " преди самички да изтъчем платното ", са споделяни и от доста вътрешни дейци и комитети.
Далновидността на Апостола в този сериозен миг става още по-очевидна, като се вземе поради, че след разкриването на ВРО посланиците на западните страни побързали да предложат на Високата врата военна помощ, в случай че тайната българска организация стартира въстание.
Часът е предопределен и Левски взема решение бързо да се придвижи до Букурещ, с цел да отбрани своите разбирания. На 25 декември 1872 година на път към Дунава той дошъл в Ловеч, само че заради полицейските предохранителни ограничения не можал да се срещне с ръководителя на локалния комитет поп Кръстю, а се задоволил единствено да прибере архива на комитета, книжата, които, в случай че попаднели в турски ръце, можели да разкрият изцяло националната организация. През идната нощ Левски останал в село Къкрина, с цел да пренощува в ханчето на доверения комитетски човек Христо Цонев - Латинеца.
Но тук, на 27 декември, бил хванат от турската полиция. Тя разполага с негова снимка и с тъкмо изложение на особените му белези.
Васил Левски е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Съществуват догатки, че повода за неговото залавяне е изменничество от съидейник. Спори се за името на предателя - Поп Кръстю или Марин Поплуканов. Според други изследвания изменничество по отношение на Левски не е имало.
До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там излиза наяве кой е той. При Къкрина отиват едвам няколко заптиета, а при положение, че са знаели кого залавят, сходна малобройност не би била разумна. Левски, който е охраняван единствено от 20 заптиета по време на пътя си от Търново до София, се е надявал на вятъра до последно, че ще бъде освободен от съидейници.
В София Левски е предаден на съд. Апостола построява отбраната си на основите на правата на християните съгласно Хатихумаюна, с цел да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Османската империя. Левски се разграничава от активността на Димитър Общи, с цел да избегне престъпни обвинявания.
Очаквало се Великото везирство да освободи всички с изключение на обирачите на пощата, тъй като политически развой не е в полза на Турция и вреди на престижа ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се санкционират строго единствено ръководителите.
Смъртната присъда на Апостола е издадена на 14-ти и е доказана на 21 януари 1873 година Процесът приключва, а комисията е иззела функционалностите на съд, което е неприемливо по законите на самата империя. 60 подсъдими са наказани на затвор и изгнание и двама да бъдат обесени - Димитър Общи и Васил Левски.
На 18 февруари 1873 година присъдата е изпълнена в покрайнините на София.
В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София - отец Тодор Митов. В изповедта си споделя: " Каквото съм правил, в изгода народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България. "
Свещеник Тодор Митов свидетелства: " След като свърших обреда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето отдолу под краката му, той извика: Боже, избави България! "
Така приключва своя живот най-великият наследник на България - гениалният уредник, политик и идеолог на българската национална гражданска война.
Левски е останал в българската история на първо място с безсмъртието на своите прозрения. Когато се построява неговият облик, обичайно се подчертава върху човешките му добродетели. Те несъмнено вършат Левски същински обичан наследник на народа. Но основното не е в това, че той е бил безумно самоуверен, че е държал сметка за всеки изхарчен лев на организацията, че е бил фанатично жертван на делото на революцията. Този прочувствен облик на Левски закрива действителното великолепие на неговото дело.
Преди всичко Апостола е популярен национален лидер - уредник. Като никой различен в българската история, и то в изискванията на рабски боязън, отчаяние и тотална тирания, той съумява да сътвори мощна национална организация.
Левски е талантлив политик на революционна България. Неговите прозрения за самостоятелност и автономия на българското придвижване, разрастващо се измежду хаоса на Източния въпрос, добре разбрани и осмислени, имат съвсем непреходно значение в българската история. Дръзкото отменяне на политическата настойчивост на непознатите сили е изстрадан исторически урок, надълбоко оценен и осмислен в политическата идеология и революционната процедура на Васил Левски.
Левски е популярен и със своите хрумвания за бъдещия свят - свят на националното пълноправие и на човешката независимост. Макар и да е заел своите хрумвания от европейската демократична мисъл, той ги преработва, с цел да сътвори от тях платформа и знаме на националната пробуда, на националното придвижване.
Със своята политическа идеология, със своите качества на жител на новия свят, със своята талантливост на уредник и политик Левски изпреварва българското развиване с цели десетилетия. И може би са прави тези познавачи на неговото дело, които считат, че в случай че беше живял в някоя по-голяма страна и в случай че беше писал на някой по-популярен език, той щеше да бъде прочут на света като един от най-големите мъже на XIX век.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ