Мениджърът, който удвои гиганта VMware
" Днес в софийския ни офис са 1100 души. Ще ги удвоим. Считаме екипа за доста кадърен и явно главен в цялата организация за продуктите ни за ръководство ", споделя Пат Гелсингър
© Цветелина Белутова Профил
Пат Гелсингър е едно от най-уважаваните имена в Силициевата котловина. Изпълнителен шеф е на софтуерната компания VMware от септември 2012 година Преди това е основен действен шеф на софтуерната група ЕМС. Преди ЕМС е първият основен софтуерен шеф на Intel Corporation. Под ръководството му VMware съумява да удвои приходите си. Автор е на книгата " Да балансираш сред фамилията, вярата и работата си ". Завършил е Университета в Станфорд. През лятото на тази година беше разгласен за най-хубавия основен изпълнителен шеф в Съединени американски щати съгласно годишното изследване на уеб страницата Glassdoor. Компанията
VMware e обществена компания, занимаваща се с облачни услуги и програмен продукт за виртуализация и услуги. Създадена е през 1998 година в Пало Алто. През 2004 година главен акционер в нея става групата ЕМС, а сега подобен е компютърният колос Dеll Technologies, който преди време се сля с EMC. VMware има и център за разработки в София, който е измежду най-големите й в международен мащаб. В момента в него работят към 1100 експерти, като проектите са той да продължи да се разраства. Приходите на софийското сдружение " ВиЕмУеър България " за 2018 година доближиха 108 млн. лева
Общо VMware има над 24 000 чиновници в целия свят, а приходите на компанията за предходната година бяха 8.97 милиарда $ Къде виждате VMware след три до пет години?
Продължаваме да следваме визията си да бъдем главната инфраструктура за нашите клиенти. Ние не произвеждаме хардуер и приложения, а сме оня софтуерен пласт, който им разрешава да бъдат цифрови компании. В предишното работихме с всеки сървър - без значение дали HP, Dell, IBM. Но в бъдеще това ще са Amazon, Microsoft Azure, Гугъл Cloud, частни облаци. Наскоро обявихме партньорства с Oracle, Гугъл и други в тази сфера. Можем да работим с всевъзможни приложения и технологии - без значение дали остарели, или нови. Една от обичаните ми дребни смешки е: Защо Бог сътвори Земята за 7 дни? Защото не е имал остаряла технология, която да размени. Всеки, който работи в IT, знае - днешните нови приложения са утрешната остаряла технология. Трябва да развием старите приложения, а в това време да можем да работим и с новите. Именно този аспект на VMware е доста мощен - даваме опция на клиентите да свържат предишното с бъдещето. И то посредством свързване на всяко устройство, без значение дали смарт телефони, EDGE или IoT. Тези области са доста сполучливи за нас, само че също по този начин предоставяме от ден на ден благоприятни условия за разработчиците и към технологията Kubernetes. Преди 20 години програмният език Java беше разгласен за бъдещето, през днешния ден ние считаме Kubernetes за бъдещето. Ние залагаме доста на този език като промишлен стандарт и оказваме помощ на клиентите освен да започват своите приложения, само че и да ги построяват. Придобиванията от VMware на фирмите Pivotal и Heptio са доста значима част от тази тактика.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Последната част, която добавихме към тази тактика, е сигурността. Както наскоро споделих по време на конференцията RSA - промишлеността за киберсигурност не работи. Искаме от клиентите повече пари, само че в това време има от ден на ден пробиви. И това е по този начин от 10 години. Вярваме в нуждата за създаване на повече сигурност непосредствено вътре в платформата, а не посредством прибавянето на разнообразни външни артикули. Точно по този начин ще използваме и компанията Сarbon Black, която наскоро придобихме. Така че можем да кажем, че оказваме помощ на клиентите да построяват, употребяват, ръководят, свързват и пазят своите приложения и инфраструктура. И VMware е неповторимо позиционирана като компания, която прави тези пет неща вероятни за всички наши клиенти.
Планирате ли да продължите със тактиката за придобиване на млади и обещаващи стартъпи, както и на компании с потвърдени артикули?
Да. По-скоро методът, по който разказвам тактиката ни, е, че вършим органични и неорганични нововъведения. Има неща, които сами създаваме и в това време сме в положение да купуваме активи и да ускорим растежа им, като ги прибавим към нашата платформа. Така че ще продължим да вършим и двете неща. Към този миг сме създали осем придобивания през тази година. Тепърва би трябвало да ги интегрираме, само че все пак чакам да създадем няколко и през идната година. Само посредством покупко-продажбите за Carbon Black и Pivotal близо 4000 души бяха добавени към компанията. Така че това са много огромни екипи, които да се интегрират и да стартират да работят под шапката на VMware.
Къде е мястото на R&D центъра ви в София във вашите световни проекти?
Много се гордея с офиса в София. Когато пристигнах за първи път тук, бяхме малко над 200 души. Тогава срещнах Диана (Диана Стефанова, ръководещ шеф на развойните центрове на VMware за България и EMEA - бел. ред.) и й споделих: удвоете ги. А те ми дадоха отговор: не сме сигурни, че можем да растем толкоз бързо. Но достигнахме 400 души и още веднъж споделих: удвоете ги. Днес сме 1100 души, тъй че какво ще създадем? Ще ги удвоим. Считаме екипа за доста кадърен и явно главен в цялата организация за продуктите ни за ръководство - точно това е най-големият принос от центъра в София. Но с течение на времето те се причислиха към от ден на ден продуктови области за компанията - вземат участие повече във vSphere, в нашите професионални услуги, а продуктите за ръководство стават по-интегрирани с нашите оферти за поддръжка. Така че центърът уголемява наличието си във всяко едно от тези неща. За нас региона на анализите и машинното образование е извънредно значима стратегически. Днес клиентите ни се обаждат сами, само че на следващия ден желая аз да им звъня и да кажа: " Прогнозираме, че това са областите, в които може да имате някои проблеми. Но освен това - предприехме стъпки за отстраняването им ". Вярваме, че сферата за аналитични прогнози и планирана поддръжка освен ще направи инфраструктурата на клиентите ни по-устойчива, само че и ще усъвършенства удовлетвореността на клиентите, като понижи оперативните им разноски. Така че тези области за нас са извънредно сериозни и стратегически и огромна част от тази работа продължава и в София. Имаме екипи по целия свят: в Пало Алто, Индия и така нататък, само че мисля, че в сегашния миг София ще бъде третият ни максимален център.
Колко сложен беше преходът ви от Intel, където сте работили 30 години, към EMC и VMware?
Беше доста сложен избор. Когато сте работили на обещано място тридесет години, към този момент умерено можете да кажете, че сте част от мебелировката. Израснах в Intel, започнах в компанията на 18 години. След 30 години на едно място не можеш да си представиш нещо друго. Със брачната половинка ми мислихме върху това решение в продължение на 4-5 месеца. И в началото тя сподели не. В това лято на офертата от страна на ЕМС най-малкото ни дете отиде в лицей, а първите ни две деца се ожениха и къщата беше празна. Идеята за промяна на работата и града идваше прекалено много за жена ми. Но колкото повече го обсъждахме, толкоз повече го харесвахме като идващото ни премеждие. И по този начин се преместихме в Бостън.
Що се отнася до мен персонално - когато си в една компания дълго време, не знаеш нищо по-различно. Но когато преминеш към нова компания и просвета (а Intel и EMC са доста разнообразни компании), внезапно преминаваш през доста бърза фаза на образование. Така че за мен в професионален проект беше доста работлив интервал на личностно израстване - нови умения, нови пазари, нови клиенти. В огромна степен това ме приготви и за прекосяването ми към VMware, която в действителност беше " в фамилията " - EMC държеше 80% от акциите на VMware. От идването ми във VMware минаха седем години и през това време съвсем утроихме размера на компанията. Беше доста работлив интервал както за VMware, по този начин и за мен персонално. Сега имам седем внуци, които живеят в региона на Долината, тъй че брачната половинка ми е доста щастлива.
Това ли решение да напуснете Intel е най-трудното в кариерата ви?
Да, на много високо място в класацията е. Този интервал на преход беше доста сложен, тъй като когато си бил на обещано място 30 години, се чувстваш като вкъщи си. Усещах и голяма преданост към хора като Анди Гроув и Гордън Мур - извънредно значими фигури в промишлеността. Тогава те към този момент се бяха отдръпнали от Intel, само че все едно духовете им ме задържаха там - усещах напускането си съвсем като изменничество към тях.
Може би вторият най-труден интервал за мен беше сливането на Dell и EMC. Това беше най-предизвикателната година в кариерата ми, защото за доста къс интервал от време акциите на VMware се обезцениха на половина, в това време един от синовете ми получи диагноза рак, аз си счупих крайници, а не беше и ясно дали след сливането ще остана в компанията - имаше клюки, че ще бъда уволнен. Един ден с Майкъл Дел бяхме на събитие и таман щяхме да излезем на сцената, когато получих известие от моя шеф на връзките: " Пат, следва да излезе публикация, която споделя, че скоро ще бъдеш уволнен ". И аз го поглеждам: " Майкъл, има ли нещо, за което не сме говорили ". Беше извънредно бурно време за компанията, за промишлеността и за мен персонално.
Как успяхте да се справите с този интервал?
В такива интервали доста одобрявам цитата на Чърчил: " Когато си в пъкъла, продължавай напред ". Говори за избрана увереност. Затова споделих на Борда на шефовете, че в случай че не ме уволнят, подсигурявам, че ще преведа компанията през този сложен интервал. Ако си водач, когато нещата вървят добре, ти не си водач, а мажоретка. Лидерът е още по-критично значим в интервали на компликации. Дори израженията на мениджъра са доста значими - всеки в компанията желае да разбере по лицето ти дали изглеждаш печален, изтощен, благополучен, оптимистичен.
В такива интервали е ясно, че разчиташ и на своите ментори. Защото се нуждаеш от доста препоръки, а също и от поддръжката на фамилията си.
Също по този начин имам доста мощна концепция за вярата, тъй че в такива интервали обичам да споделям: Страхотно е, че получавам заплата от VMware, само че в действителност работя за Бог. И по този начин можете да получите по-дългосрочна позиция - неприятните времена не траят постоянно, нито положителните.
Тогава убедих борда на шефовете да утвърди специфичен грант под формата на акции за задържане на нашите чиновници. Борсовата им цена тогава доближи най-ниското си равнище от 43.58 $ (не че помня тези неща). И успяхме да одобрим подобен грант на цена от към 48 $ на акция. Днес книжата се търгуват към 155-160 $ и всички са удовлетворени, осъзнавайки, че това е било доста извънредно събитие. Много, доста малко компании са в положение да създадат такова нещо. И екипът го хареса. Искам всички, които са част от VMware, да преглеждат този интервал като най-хубавия в кариерата си. Това значи да се радват на плановете, над които работят, и на хората, с които работят.
Участвате ли във всяко разискване на висшия мениджмънт, или предпочитате да делегирате отговорности?
С повишаването на компанията несъмнено би трябвало да делегирате повече. В противоположен случай не можете да растете и стартирате да управлявате на микрониво. Трябва да делегирате и да имате способни водачи на високи позиции. В същото време се считам за " работен " изпълнителен шеф - слизам на терена, виждам се с клиенти, оказвам помощ на екипа да продава и така нататък Харесва ми да се срещна в детайли с техническата и продуктовата тактика на компанията. Вярвам, че една софтуерна компания не може да бъде ръководена посредством ексел, би трябвало да имате и вътрешен глас за другите взаимни отстъпки. Така че обичам да съм покрай взимането на решения за технологиите и продуктите. И когато се сблъскаме с проблеми, не се опасявам да се включа доста по-дълбоко. И заради това висшите мениджъри не се двоумят да се обръщат към мен с разнообразни въпроси, информация или противоположна връзка.
Мисля, че постоянно водачите могат да бъдат прекомерно отдалечени от протичащото се и по този начин е мъчно за тях да бъдат положителни мениджъри. От време на време изпълнителният шеф би трябвало да може да споделя " не, това не е наред, да разгледаме този въпрос по-внимателно ".
Смятате ли, че MBA е наложителна част за висшите мениджъри, или практиката прави един управител добър?
Тъй като нямам МВА, не мога да кажа. Но като цяло хората би трябвало да мислят върху кариерната си траектория като едно " T ". Започвате в една област и се движите отвесно нагоре. Но откакто се издигнете, би трябвало да получите по-широк набор от умения, тъй като да вземем за пример би трябвало да можете да разговаряте с юридическия екип, финансите, продажбите и така нататък Така че, до момента в който вървите нагоре в кариерата си значително по вертикала, би трябвало да придобиете тези разнообразни умения. И в този смисъл MBA е един добър вид. Но не и единственият - можете да получите разнообразни ротационни задачи, можете да скочите от един вертикал в друга област и така нататък
Малка персонална история - когато бях основен действен шеф на ЕМС, присъствах на всяко съвещание на борда и постоянно се срещах с един или двама членове на борда. И постоянно задавах едни и същи два въпроса: по какъв начин се оправям и върху какво би трябвало да работя? И по този начин един път приказвах с Джак Игън - татко му е един от създателите на EMC. И той ми сподели: " Нужни са ти две неща - първо, ние сме компания от Източното крайбрежие, би трябвало да се обличаш като компания от Източното крайбрежие ". А аз бях инженер, обличах се като инженер. Но второто беше надалеч по-важно - той сподели: " Ако в миналото ще управляваш EMC, би трябвало да научиш корпоративните финанси ". Така една година взимах уроци по корпоративни финанси посредством видеоконферентна връзка с учител от Колумбийския университет един път седмично. Спомням си, че през тази година с жена ми бяхме на круиз и тя четеше разказ, а до нея аз се занимавах с учебника за корпоративни финанси от 1100 страници. И двамата се наслаждавахме на четивата си. Смисълът е, че с цел да бъдеш изпълнителен шеф, би трябвало да придобиеш по-широк опит. Така че MBA е един от методите да го извършите, само че има и други. И аз съм доказателство, че можете да го постигнете и без MBA.
Има ли такова нещо като баланс сред професионален и персонален живот и в случай че да, по какъв начин го управлявате?
Работиш интензивно на всяка висша мениджърска позиция. Очевидно е неуместно да се мисли, че такива работни места са лесни, и то в толкоз конкурентна среда. Но в това време твърдо имам вяра и поддържам опцията да намериш баланс в живота си - да имаш време за почивка, да инвестираш в живота на децата си. Трябва да работиш интензивно, с цел да поставяш граници, тъй като работата може да те залее. Желанието ти като чиновник е да бъдеш сполучлив, само че работното място желае повече и повече от теб - да бъдеш все по-успешен. Така работиш от ден на ден и внезапно не можеш да познаеш децата или половинката си. Така в един миг всичко се разпада. Затова постоянно ще чувстваш, че най-хубавият житейски избор е просто да работиш повече. Но по този начин нормално се подготвяш за провал. Вярвам, че би трябвало да намериш балансите. Във VMware имаме политика за неограничени почивни дни - което значи, че в някои години може да почиваш по-малко. Твърдо считам, че е значимо построяването на просвета, която поддържа такива политики, а мениджърите би трябвало да държат чиновниците да я следват и да живеят по този метод. Така те построяват по-високо качество на живот за обособения чиновник, а в дълготраен проект е най-хубавата инвестиция и за компанията.
Когато започвахте кариерата си, имаше ли изпълнителни шефове или други ръководители, на които гледахте като модели на подражателство?
Анди Гроув - известният водач на Intel, беше мой персонален наставник в продължение на 35 години. Повече от всеки различен той повлия най-вече на живота ми. Шегувам се, че Анди Гроув да ви е наставник е все едно да ходите на ортодонт без анестезия. Той беше сложен, корав темперамент. Ако бях и 95% прав, отново бях сбъркал. Беше доста придирчив, само че това пък ме направи по-добър. Менторът е човек, който не споделя единствено " добра работа ", само че и " това беше неуместно " и те провокира да бъдеш по-добър. Всички ние се развиваме, учим и растем от житейския си опит, а доста от нас имат и груби ръбове, които е мъчно да бъдат изгладени. И от време на време са нужни много твърди стъпки, с цел да бъдат изгладени някои от тези груби ръбове, които биха могли да провалят даже кариера или да затруднят работата в екип. Така че Анди беше доста значим за кариерата ми. Но даже и през днешния ден, когато съм изпълнителен шеф на сполучлива компания, към момента имам ментор - пенсиониран изпълнителен шеф на софтуерна компания. Той живее на Източното крайбрежие, а аз на Западния бряг, тъй че всеки петък в 5 часа сутринта му звъня за наставнически диалог. Просто имаш потребност от различен глас в живота си. И освен наставник, само че и кръг от хора, с които имаш безвредни връзки. Лидерите се нуждаят от това, тъй като на върха е самотно. А както загатнах и доскоро, това е част и от моето духовно пътешестване - да се молиш и да помислиш по тези тематики, с цел да вземеш мъдри решения. И някои от тях ще бъдат положителни, а други - неприятни, и това е изцяло ОК.
Интервюто взе Константин Николов
© Цветелина Белутова Профил
Пат Гелсингър е едно от най-уважаваните имена в Силициевата котловина. Изпълнителен шеф е на софтуерната компания VMware от септември 2012 година Преди това е основен действен шеф на софтуерната група ЕМС. Преди ЕМС е първият основен софтуерен шеф на Intel Corporation. Под ръководството му VMware съумява да удвои приходите си. Автор е на книгата " Да балансираш сред фамилията, вярата и работата си ". Завършил е Университета в Станфорд. През лятото на тази година беше разгласен за най-хубавия основен изпълнителен шеф в Съединени американски щати съгласно годишното изследване на уеб страницата Glassdoor. Компанията
VMware e обществена компания, занимаваща се с облачни услуги и програмен продукт за виртуализация и услуги. Създадена е през 1998 година в Пало Алто. През 2004 година главен акционер в нея става групата ЕМС, а сега подобен е компютърният колос Dеll Technologies, който преди време се сля с EMC. VMware има и център за разработки в София, който е измежду най-големите й в международен мащаб. В момента в него работят към 1100 експерти, като проектите са той да продължи да се разраства. Приходите на софийското сдружение " ВиЕмУеър България " за 2018 година доближиха 108 млн. лева
Общо VMware има над 24 000 чиновници в целия свят, а приходите на компанията за предходната година бяха 8.97 милиарда $ Къде виждате VMware след три до пет години?
Продължаваме да следваме визията си да бъдем главната инфраструктура за нашите клиенти. Ние не произвеждаме хардуер и приложения, а сме оня софтуерен пласт, който им разрешава да бъдат цифрови компании. В предишното работихме с всеки сървър - без значение дали HP, Dell, IBM. Но в бъдеще това ще са Amazon, Microsoft Azure, Гугъл Cloud, частни облаци. Наскоро обявихме партньорства с Oracle, Гугъл и други в тази сфера. Можем да работим с всевъзможни приложения и технологии - без значение дали остарели, или нови. Една от обичаните ми дребни смешки е: Защо Бог сътвори Земята за 7 дни? Защото не е имал остаряла технология, която да размени. Всеки, който работи в IT, знае - днешните нови приложения са утрешната остаряла технология. Трябва да развием старите приложения, а в това време да можем да работим и с новите. Именно този аспект на VMware е доста мощен - даваме опция на клиентите да свържат предишното с бъдещето. И то посредством свързване на всяко устройство, без значение дали смарт телефони, EDGE или IoT. Тези области са доста сполучливи за нас, само че също по този начин предоставяме от ден на ден благоприятни условия за разработчиците и към технологията Kubernetes. Преди 20 години програмният език Java беше разгласен за бъдещето, през днешния ден ние считаме Kubernetes за бъдещето. Ние залагаме доста на този език като промишлен стандарт и оказваме помощ на клиентите освен да започват своите приложения, само че и да ги построяват. Придобиванията от VMware на фирмите Pivotal и Heptio са доста значима част от тази тактика.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Последната част, която добавихме към тази тактика, е сигурността. Както наскоро споделих по време на конференцията RSA - промишлеността за киберсигурност не работи. Искаме от клиентите повече пари, само че в това време има от ден на ден пробиви. И това е по този начин от 10 години. Вярваме в нуждата за създаване на повече сигурност непосредствено вътре в платформата, а не посредством прибавянето на разнообразни външни артикули. Точно по този начин ще използваме и компанията Сarbon Black, която наскоро придобихме. Така че можем да кажем, че оказваме помощ на клиентите да построяват, употребяват, ръководят, свързват и пазят своите приложения и инфраструктура. И VMware е неповторимо позиционирана като компания, която прави тези пет неща вероятни за всички наши клиенти.
Планирате ли да продължите със тактиката за придобиване на млади и обещаващи стартъпи, както и на компании с потвърдени артикули?
Да. По-скоро методът, по който разказвам тактиката ни, е, че вършим органични и неорганични нововъведения. Има неща, които сами създаваме и в това време сме в положение да купуваме активи и да ускорим растежа им, като ги прибавим към нашата платформа. Така че ще продължим да вършим и двете неща. Към този миг сме създали осем придобивания през тази година. Тепърва би трябвало да ги интегрираме, само че все пак чакам да създадем няколко и през идната година. Само посредством покупко-продажбите за Carbon Black и Pivotal близо 4000 души бяха добавени към компанията. Така че това са много огромни екипи, които да се интегрират и да стартират да работят под шапката на VMware.
Къде е мястото на R&D центъра ви в София във вашите световни проекти?
Много се гордея с офиса в София. Когато пристигнах за първи път тук, бяхме малко над 200 души. Тогава срещнах Диана (Диана Стефанова, ръководещ шеф на развойните центрове на VMware за България и EMEA - бел. ред.) и й споделих: удвоете ги. А те ми дадоха отговор: не сме сигурни, че можем да растем толкоз бързо. Но достигнахме 400 души и още веднъж споделих: удвоете ги. Днес сме 1100 души, тъй че какво ще създадем? Ще ги удвоим. Считаме екипа за доста кадърен и явно главен в цялата организация за продуктите ни за ръководство - точно това е най-големият принос от центъра в София. Но с течение на времето те се причислиха към от ден на ден продуктови области за компанията - вземат участие повече във vSphere, в нашите професионални услуги, а продуктите за ръководство стават по-интегрирани с нашите оферти за поддръжка. Така че центърът уголемява наличието си във всяко едно от тези неща. За нас региона на анализите и машинното образование е извънредно значима стратегически. Днес клиентите ни се обаждат сами, само че на следващия ден желая аз да им звъня и да кажа: " Прогнозираме, че това са областите, в които може да имате някои проблеми. Но освен това - предприехме стъпки за отстраняването им ". Вярваме, че сферата за аналитични прогнози и планирана поддръжка освен ще направи инфраструктурата на клиентите ни по-устойчива, само че и ще усъвършенства удовлетвореността на клиентите, като понижи оперативните им разноски. Така че тези области за нас са извънредно сериозни и стратегически и огромна част от тази работа продължава и в София. Имаме екипи по целия свят: в Пало Алто, Индия и така нататък, само че мисля, че в сегашния миг София ще бъде третият ни максимален център.
Колко сложен беше преходът ви от Intel, където сте работили 30 години, към EMC и VMware?
Беше доста сложен избор. Когато сте работили на обещано място тридесет години, към този момент умерено можете да кажете, че сте част от мебелировката. Израснах в Intel, започнах в компанията на 18 години. След 30 години на едно място не можеш да си представиш нещо друго. Със брачната половинка ми мислихме върху това решение в продължение на 4-5 месеца. И в началото тя сподели не. В това лято на офертата от страна на ЕМС най-малкото ни дете отиде в лицей, а първите ни две деца се ожениха и къщата беше празна. Идеята за промяна на работата и града идваше прекалено много за жена ми. Но колкото повече го обсъждахме, толкоз повече го харесвахме като идващото ни премеждие. И по този начин се преместихме в Бостън.
Що се отнася до мен персонално - когато си в една компания дълго време, не знаеш нищо по-различно. Но когато преминеш към нова компания и просвета (а Intel и EMC са доста разнообразни компании), внезапно преминаваш през доста бърза фаза на образование. Така че за мен в професионален проект беше доста работлив интервал на личностно израстване - нови умения, нови пазари, нови клиенти. В огромна степен това ме приготви и за прекосяването ми към VMware, която в действителност беше " в фамилията " - EMC държеше 80% от акциите на VMware. От идването ми във VMware минаха седем години и през това време съвсем утроихме размера на компанията. Беше доста работлив интервал както за VMware, по този начин и за мен персонално. Сега имам седем внуци, които живеят в региона на Долината, тъй че брачната половинка ми е доста щастлива.
Това ли решение да напуснете Intel е най-трудното в кариерата ви?
Да, на много високо място в класацията е. Този интервал на преход беше доста сложен, тъй като когато си бил на обещано място 30 години, се чувстваш като вкъщи си. Усещах и голяма преданост към хора като Анди Гроув и Гордън Мур - извънредно значими фигури в промишлеността. Тогава те към този момент се бяха отдръпнали от Intel, само че все едно духовете им ме задържаха там - усещах напускането си съвсем като изменничество към тях.
Може би вторият най-труден интервал за мен беше сливането на Dell и EMC. Това беше най-предизвикателната година в кариерата ми, защото за доста къс интервал от време акциите на VMware се обезцениха на половина, в това време един от синовете ми получи диагноза рак, аз си счупих крайници, а не беше и ясно дали след сливането ще остана в компанията - имаше клюки, че ще бъда уволнен. Един ден с Майкъл Дел бяхме на събитие и таман щяхме да излезем на сцената, когато получих известие от моя шеф на връзките: " Пат, следва да излезе публикация, която споделя, че скоро ще бъдеш уволнен ". И аз го поглеждам: " Майкъл, има ли нещо, за което не сме говорили ". Беше извънредно бурно време за компанията, за промишлеността и за мен персонално.
Как успяхте да се справите с този интервал?
В такива интервали доста одобрявам цитата на Чърчил: " Когато си в пъкъла, продължавай напред ". Говори за избрана увереност. Затова споделих на Борда на шефовете, че в случай че не ме уволнят, подсигурявам, че ще преведа компанията през този сложен интервал. Ако си водач, когато нещата вървят добре, ти не си водач, а мажоретка. Лидерът е още по-критично значим в интервали на компликации. Дори израженията на мениджъра са доста значими - всеки в компанията желае да разбере по лицето ти дали изглеждаш печален, изтощен, благополучен, оптимистичен.
В такива интервали е ясно, че разчиташ и на своите ментори. Защото се нуждаеш от доста препоръки, а също и от поддръжката на фамилията си.
Също по този начин имам доста мощна концепция за вярата, тъй че в такива интервали обичам да споделям: Страхотно е, че получавам заплата от VMware, само че в действителност работя за Бог. И по този начин можете да получите по-дългосрочна позиция - неприятните времена не траят постоянно, нито положителните.
Тогава убедих борда на шефовете да утвърди специфичен грант под формата на акции за задържане на нашите чиновници. Борсовата им цена тогава доближи най-ниското си равнище от 43.58 $ (не че помня тези неща). И успяхме да одобрим подобен грант на цена от към 48 $ на акция. Днес книжата се търгуват към 155-160 $ и всички са удовлетворени, осъзнавайки, че това е било доста извънредно събитие. Много, доста малко компании са в положение да създадат такова нещо. И екипът го хареса. Искам всички, които са част от VMware, да преглеждат този интервал като най-хубавия в кариерата си. Това значи да се радват на плановете, над които работят, и на хората, с които работят.
Участвате ли във всяко разискване на висшия мениджмънт, или предпочитате да делегирате отговорности?
С повишаването на компанията несъмнено би трябвало да делегирате повече. В противоположен случай не можете да растете и стартирате да управлявате на микрониво. Трябва да делегирате и да имате способни водачи на високи позиции. В същото време се считам за " работен " изпълнителен шеф - слизам на терена, виждам се с клиенти, оказвам помощ на екипа да продава и така нататък Харесва ми да се срещна в детайли с техническата и продуктовата тактика на компанията. Вярвам, че една софтуерна компания не може да бъде ръководена посредством ексел, би трябвало да имате и вътрешен глас за другите взаимни отстъпки. Така че обичам да съм покрай взимането на решения за технологиите и продуктите. И когато се сблъскаме с проблеми, не се опасявам да се включа доста по-дълбоко. И заради това висшите мениджъри не се двоумят да се обръщат към мен с разнообразни въпроси, информация или противоположна връзка.
Мисля, че постоянно водачите могат да бъдат прекомерно отдалечени от протичащото се и по този начин е мъчно за тях да бъдат положителни мениджъри. От време на време изпълнителният шеф би трябвало да може да споделя " не, това не е наред, да разгледаме този въпрос по-внимателно ".
Смятате ли, че MBA е наложителна част за висшите мениджъри, или практиката прави един управител добър?
Тъй като нямам МВА, не мога да кажа. Но като цяло хората би трябвало да мислят върху кариерната си траектория като едно " T ". Започвате в една област и се движите отвесно нагоре. Но откакто се издигнете, би трябвало да получите по-широк набор от умения, тъй като да вземем за пример би трябвало да можете да разговаряте с юридическия екип, финансите, продажбите и така нататък Така че, до момента в който вървите нагоре в кариерата си значително по вертикала, би трябвало да придобиете тези разнообразни умения. И в този смисъл MBA е един добър вид. Но не и единственият - можете да получите разнообразни ротационни задачи, можете да скочите от един вертикал в друга област и така нататък
Малка персонална история - когато бях основен действен шеф на ЕМС, присъствах на всяко съвещание на борда и постоянно се срещах с един или двама членове на борда. И постоянно задавах едни и същи два въпроса: по какъв начин се оправям и върху какво би трябвало да работя? И по този начин един път приказвах с Джак Игън - татко му е един от създателите на EMC. И той ми сподели: " Нужни са ти две неща - първо, ние сме компания от Източното крайбрежие, би трябвало да се обличаш като компания от Източното крайбрежие ". А аз бях инженер, обличах се като инженер. Но второто беше надалеч по-важно - той сподели: " Ако в миналото ще управляваш EMC, би трябвало да научиш корпоративните финанси ". Така една година взимах уроци по корпоративни финанси посредством видеоконферентна връзка с учител от Колумбийския университет един път седмично. Спомням си, че през тази година с жена ми бяхме на круиз и тя четеше разказ, а до нея аз се занимавах с учебника за корпоративни финанси от 1100 страници. И двамата се наслаждавахме на четивата си. Смисълът е, че с цел да бъдеш изпълнителен шеф, би трябвало да придобиеш по-широк опит. Така че MBA е един от методите да го извършите, само че има и други. И аз съм доказателство, че можете да го постигнете и без MBA.
Има ли такова нещо като баланс сред професионален и персонален живот и в случай че да, по какъв начин го управлявате?
Работиш интензивно на всяка висша мениджърска позиция. Очевидно е неуместно да се мисли, че такива работни места са лесни, и то в толкоз конкурентна среда. Но в това време твърдо имам вяра и поддържам опцията да намериш баланс в живота си - да имаш време за почивка, да инвестираш в живота на децата си. Трябва да работиш интензивно, с цел да поставяш граници, тъй като работата може да те залее. Желанието ти като чиновник е да бъдеш сполучлив, само че работното място желае повече и повече от теб - да бъдеш все по-успешен. Така работиш от ден на ден и внезапно не можеш да познаеш децата или половинката си. Така в един миг всичко се разпада. Затова постоянно ще чувстваш, че най-хубавият житейски избор е просто да работиш повече. Но по този начин нормално се подготвяш за провал. Вярвам, че би трябвало да намериш балансите. Във VMware имаме политика за неограничени почивни дни - което значи, че в някои години може да почиваш по-малко. Твърдо считам, че е значимо построяването на просвета, която поддържа такива политики, а мениджърите би трябвало да държат чиновниците да я следват и да живеят по този метод. Така те построяват по-високо качество на живот за обособения чиновник, а в дълготраен проект е най-хубавата инвестиция и за компанията.
Когато започвахте кариерата си, имаше ли изпълнителни шефове или други ръководители, на които гледахте като модели на подражателство?
Анди Гроув - известният водач на Intel, беше мой персонален наставник в продължение на 35 години. Повече от всеки различен той повлия най-вече на живота ми. Шегувам се, че Анди Гроув да ви е наставник е все едно да ходите на ортодонт без анестезия. Той беше сложен, корав темперамент. Ако бях и 95% прав, отново бях сбъркал. Беше доста придирчив, само че това пък ме направи по-добър. Менторът е човек, който не споделя единствено " добра работа ", само че и " това беше неуместно " и те провокира да бъдеш по-добър. Всички ние се развиваме, учим и растем от житейския си опит, а доста от нас имат и груби ръбове, които е мъчно да бъдат изгладени. И от време на време са нужни много твърди стъпки, с цел да бъдат изгладени някои от тези груби ръбове, които биха могли да провалят даже кариера или да затруднят работата в екип. Така че Анди беше доста значим за кариерата ми. Но даже и през днешния ден, когато съм изпълнителен шеф на сполучлива компания, към момента имам ментор - пенсиониран изпълнителен шеф на софтуерна компания. Той живее на Източното крайбрежие, а аз на Западния бряг, тъй че всеки петък в 5 часа сутринта му звъня за наставнически диалог. Просто имаш потребност от различен глас в живота си. И освен наставник, само че и кръг от хора, с които имаш безвредни връзки. Лидерите се нуждаят от това, тъй като на върха е самотно. А както загатнах и доскоро, това е част и от моето духовно пътешестване - да се молиш и да помислиш по тези тематики, с цел да вземеш мъдри решения. И някои от тях ще бъдат положителни, а други - неприятни, и това е изцяло ОК.
Интервюто взе Константин Николов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ