Мира Колчагова: Добротата има значение
Днес в поредицата " Смели девойки ", въодушевена от акцията " Живей InSync " на Activia, ви срещаме с Мира Колчагова, едно градско момиче, приело планината за собствен дом. Мира е от тези хора, които посрещат трудностите на живота със храброст и ги преодоляват с мъдрост. От няколко години Мира и нейният брачен партньор ръководят едно от най-хубавите ски учебни заведения в Банско, където се пробват да научат децата освен на обич към спорта, само че и към природата.
Коя е Мира Колчагова тук и в този момент?
Опасявам се, че отговорът на този въпрос ще се получи прекомерно дълъг, по тази причина ще се опитам да бъда сбита и стегната.
Работеща жена с натоварено всекидневие, неравно разпределено сред професионалния ми и персонален живот - постоянно в изгода не на персоналния. Забързана в дните си, нерядко неспокойна в нощите си и неуморно търсеща хубост във всичко - в човешките взаимоотношения, в заобикалящия ме свят и хората, в мислите, в изрече...
Не изцяло давам отговор на характерностите на средностатистическия вид жена на моята възраст, обществен статус и фамилно състояние, само че и в никакъв случай не съм излизала трагично отвън рамките. Обичам да пътувам и знам по какъв начин да го върша за хората с мен и за себе си изчерпателно, вълнуващо и незабравимо. Чета доста. Търся непрестанно. Тук и в този момент съм това, което сама сътворих от себе си с годините. Не позволявам външно въздействие с изключение на в неизбежната доза, произлизаща от общуването с хората, с които съм в непосредствен контакт. Често не съм удовлетворена от себе си, самокритична съм, чакам повече, само че пък това ме кара да не преставам напред.
С какво това издание на Мира е по-добро от предходното?
Намирам себе си за не толкоз по-различна от преди. В общи линии всичко, което съм през днешния ден, е било заложено в мен по някакъв метод отпреди. Така го чувствам. Да, липсва ми възприятието за дързост и равнодушие на отминалите години, само че пък има други неща, които реализирах със себе си във времето и които одобрявам.
Днес съм съвсем на 40, целеустремена, спокойна и добра. Научих се да се групирам в себе си, да управлявам процесите. Достатъчно самоуверена съм, с цел да не ми липсва храброст в живота и да не изгубвам възприятието си за комизъм. Днес палитрата ми е по-богата, по-устойчива съм на всевъзможни ветрове и по-сензитивна.
След 30-те интуицията ми внезапно проработи безотказно и през днешния ден всеки ден ми оказва помощ да предвидя развиването на събития, дейности, реакции - мои и на хората към мен, както и да ги обуздавам, когато се постанова. Не ми харесва това, че с годините развих по-цинично отношение към живота, и на моменти поставям доста старания да управлявам това чувство. В предходното издание това не съществуваше.
Коя е най-голямата смяна, която си предприемала в живота си, най-смелата ти постъпка? Какво ти донесе тя?
Най-голямата смяна в живота ми пристигна, когато поех по пътя на любовта . Преди 20 години срещнах сегашния си брачен партньор и още тогава разпознах в него моето момче. Беше обич от пръв взор - от този момент знам, че такава съществува.
Бях на 18 и преди малко се бях впуснала в образованието си в Софийски университет, което съчетавах с забавна и вълнуваща работа. Една извънредно авторитетна дама в туризма и удивителен човек - госпожа Донка Соколова, съзря тогава у мен капацитет и ми даде късмет, посредством който реализирах доста за възрастта си. Пътувах доста, обиколих невероятни места по света с работата си, срещах се с разнообразни хора и сътворих контакти и другарства, доста от които вардя и до през днешния ден. Не можех да желая нищо повече от живота тогава.
Но взех решение да вървя след момчето си в Банско, откъдето е родом и където се завърна няколко години след запознанството ни и живота ни в София. Тогава не се поколебах нито за момент. Напуснах работата си и оставих всички мои най-важни и обичани хора на 150 км от мен. По това време даже не си представях какъв брой непреодолими ще се окажат тези 150 км, изключително когато имах най-силна потребност от поддръжката на приятелите си. Откровено казано, тогава не съм схващала тази своя постъпка като смела - беше просто обич.
Но да, наложи се да привикна с доста неща, с напълно нов темп на живот, с нови хора, с нов град с друг пулс, даже с природата. Никога преди не се бях чувствала по този начин всекидневно респектирана от природата - близостта на планината ме смайваше, островърхите контури на Пирин, в които всеки ден се стопира погледът ми, нерядко даже ме плашеха.
Но истината е, че в действителност се усещах добре на това място след забързания живот в София, а и доста от хората от кръга на брачна половинка ми, които срещнах тук, и сама бих избрала за свои другари през днешния ден. Посветих се напълно на бизнеса на брачна половинка ми - нерешителен опит за ски учебно заведение по това време, който с годините и с общите старания и на други другари доразвихме и превърнахме в бизнес идея с съответни форми на реализация и обмисляне. Изработихме, спечелихме и защитихме безупречна известност и се гордеем със основаното. С годините клиентите ни се трансфораха в наши другари и всяко изпитание от наша страна си заслужава още повече сега.
А аз през днешния ден обичам планината, познавам и почитам разпоредбите й и карам ски с голямо наслаждение - все неща, които в никакъв случай преди не съм си представяла като вероятни, даже не и като възможни.
С кое най-вече се гордееш в живота си?
Нещата, с които се гордея в живота си, не са свързани с съответни достижения и проявления, а по-скоро с метаморфозите, през които прекосих през годините, без да се трансформира изцяло. Гордея се със своята адаптивност, адекватност, употреба . Гордея се със съобразителността си и с това, че се научих да опознавам хората за доста малко време, без да бъркам фрапантно в преценката си. Отново ще загатна внезапно сработилата моя вътрешен глас...
За кое най-вече ти би трябвало храброст през днешния ден?
Категорично през днешния ден най-вече храброст ми би трябвало, с цел да не изневерявам на себе си и да резервирам същността си такава, каквато я одобрявам, макар всички външни въздействия. Процесът е непрекъснат и изисква мощен запас. И да, би трябвало ми храброст и за новата смяна, в чийто ход съм сега и която аз и животът ми приготвяме. Мисля, че е нов стадий. Осъзнат и подготвян. Дължах го на себе си. За да си остана вярна до дъно. По някакъв метод посредством непринудено решение за смяна, обвързвана с професионалния ми живот, съумях да се върна към личната си природа, без да напущам лоното на живота си, почнал тук преди 15 години съвсем.
А защо не ти доближава храброст?
Не мога да отговоря на този въпрос еднопосочно. Вероятно нещата, за които не ми доближава храброст, са прекалено много, с цел да не мога да се спра на нещо съответно сега. Мисля, че главно не ми доближава храброст да приема нещата, които не мога да трансформира , да се съглася с тях и да притихна - загубата на непосредствен човек най-много.
Кога си InSync ( в естетика със себе си ) ?
Когато съм с приятелките си - моите, най-близките, най-истинските. Те са част от моето „ аз “ и единствено покрай тях се усещам напълно себе си - приключена и пълноценна. Те са девойки, на които мога да кажа всичко, даже това, което пред себе си замлъквам. Момичетата, които постоянно ме схващат и даже не е належащо да приказвам, девойките, с които се смеем до зори и също толкоз дълго плачем. Говорим с часове по телефона, пишем, споделяме. Случвало се е да паднем на улицата едновременно, само че на 150 км разстояние една от друга, мислим непрестанно за едни и същи неща, едни и същи неща ни вълнуват. Тази естетика е незаменима. Разстоянието посред ни ни оказа помощ да осъзнаем какъв брой доста потребност имаме една от друга и през днешния ден сме по-близки от всеки път. Невероятно е, тъй като животът на всяка една от нас се промени стремглаво, само че ние сме си все дружно. Те са моите 3/4 от нашето прелестно цяло. Обичам да чувствам, че наподобявам на тях.
Живееш в относително малко градче, какви се дамите към теб? Кое ги стимулира, кое ги кара да се усещат добре?
Труден въпрос. Истината е, че и тук съм се заобиколила единствено с дами, които наподобяват на мен, имат моите желания, усещания и въжделения. Не са доста. Напоследък, с актуалното начинание в живота ми, имам ново попълнение от сродни души и това ме прави доста щастлива. Намерих ги в новата си работа. Дишам надълбоко и чувствам задоволство.
Имаш две дъщери, на какво искаш да ги научиш?
Много съм щастлива с тях. Прекрасни са и в множеството случаи са доста по-съобразителни и умни от мен. Много се надявам да им предам моето отношение към образованието - непременно да то бъде навременно и солидно. Вярвам, че за една жена това е от блестящо значение.
За страдание, нямам доста време за директно образование в прав текст. Затова съм подхванала различен метод - отнасям се с дъщерите си по този начин, както чакам те да се отнасят с мен и с хората в близост. Резултатът идва постепенно, от време на време липсва тотално, само че аз съм търпелива и не преставам в този жанр. Искам да ги науча, че добротата има значение, както и да ги науча да възпитат у себе си креативен дух и отношение към всичко, което ни заобикаля. Да имат друг взор върху нещата. Ежедневно, а не по изключение. Това прави живота прелестен. Дори когато не е... Все неща, които с думи не знам по какъв начин да им обясня. Предпочитам с дейности - по-лесно е, лишава по-малко от скъпото ни време, което все не ни доближава, а и резултатът е обезпечен, въпреки и да се бави и да изисква самообладание. Готова съм на това и им го дължа.
Коя е Мира Колчагова тук и в този момент?
Опасявам се, че отговорът на този въпрос ще се получи прекомерно дълъг, по тази причина ще се опитам да бъда сбита и стегната.
Работеща жена с натоварено всекидневие, неравно разпределено сред професионалния ми и персонален живот - постоянно в изгода не на персоналния. Забързана в дните си, нерядко неспокойна в нощите си и неуморно търсеща хубост във всичко - в човешките взаимоотношения, в заобикалящия ме свят и хората, в мислите, в изрече...
Не изцяло давам отговор на характерностите на средностатистическия вид жена на моята възраст, обществен статус и фамилно състояние, само че и в никакъв случай не съм излизала трагично отвън рамките. Обичам да пътувам и знам по какъв начин да го върша за хората с мен и за себе си изчерпателно, вълнуващо и незабравимо. Чета доста. Търся непрестанно. Тук и в този момент съм това, което сама сътворих от себе си с годините. Не позволявам външно въздействие с изключение на в неизбежната доза, произлизаща от общуването с хората, с които съм в непосредствен контакт. Често не съм удовлетворена от себе си, самокритична съм, чакам повече, само че пък това ме кара да не преставам напред.
С какво това издание на Мира е по-добро от предходното?
Намирам себе си за не толкоз по-различна от преди. В общи линии всичко, което съм през днешния ден, е било заложено в мен по някакъв метод отпреди. Така го чувствам. Да, липсва ми възприятието за дързост и равнодушие на отминалите години, само че пък има други неща, които реализирах със себе си във времето и които одобрявам.
Днес съм съвсем на 40, целеустремена, спокойна и добра. Научих се да се групирам в себе си, да управлявам процесите. Достатъчно самоуверена съм, с цел да не ми липсва храброст в живота и да не изгубвам възприятието си за комизъм. Днес палитрата ми е по-богата, по-устойчива съм на всевъзможни ветрове и по-сензитивна.
След 30-те интуицията ми внезапно проработи безотказно и през днешния ден всеки ден ми оказва помощ да предвидя развиването на събития, дейности, реакции - мои и на хората към мен, както и да ги обуздавам, когато се постанова. Не ми харесва това, че с годините развих по-цинично отношение към живота, и на моменти поставям доста старания да управлявам това чувство. В предходното издание това не съществуваше.
Коя е най-голямата смяна, която си предприемала в живота си, най-смелата ти постъпка? Какво ти донесе тя?
Най-голямата смяна в живота ми пристигна, когато поех по пътя на любовта . Преди 20 години срещнах сегашния си брачен партньор и още тогава разпознах в него моето момче. Беше обич от пръв взор - от този момент знам, че такава съществува.
Бях на 18 и преди малко се бях впуснала в образованието си в Софийски университет, което съчетавах с забавна и вълнуваща работа. Една извънредно авторитетна дама в туризма и удивителен човек - госпожа Донка Соколова, съзря тогава у мен капацитет и ми даде късмет, посредством който реализирах доста за възрастта си. Пътувах доста, обиколих невероятни места по света с работата си, срещах се с разнообразни хора и сътворих контакти и другарства, доста от които вардя и до през днешния ден. Не можех да желая нищо повече от живота тогава.
Но взех решение да вървя след момчето си в Банско, откъдето е родом и където се завърна няколко години след запознанството ни и живота ни в София. Тогава не се поколебах нито за момент. Напуснах работата си и оставих всички мои най-важни и обичани хора на 150 км от мен. По това време даже не си представях какъв брой непреодолими ще се окажат тези 150 км, изключително когато имах най-силна потребност от поддръжката на приятелите си. Откровено казано, тогава не съм схващала тази своя постъпка като смела - беше просто обич.
Но да, наложи се да привикна с доста неща, с напълно нов темп на живот, с нови хора, с нов град с друг пулс, даже с природата. Никога преди не се бях чувствала по този начин всекидневно респектирана от природата - близостта на планината ме смайваше, островърхите контури на Пирин, в които всеки ден се стопира погледът ми, нерядко даже ме плашеха.
Но истината е, че в действителност се усещах добре на това място след забързания живот в София, а и доста от хората от кръга на брачна половинка ми, които срещнах тук, и сама бих избрала за свои другари през днешния ден. Посветих се напълно на бизнеса на брачна половинка ми - нерешителен опит за ски учебно заведение по това време, който с годините и с общите старания и на други другари доразвихме и превърнахме в бизнес идея с съответни форми на реализация и обмисляне. Изработихме, спечелихме и защитихме безупречна известност и се гордеем със основаното. С годините клиентите ни се трансфораха в наши другари и всяко изпитание от наша страна си заслужава още повече сега.
А аз през днешния ден обичам планината, познавам и почитам разпоредбите й и карам ски с голямо наслаждение - все неща, които в никакъв случай преди не съм си представяла като вероятни, даже не и като възможни.
С кое най-вече се гордееш в живота си?
Нещата, с които се гордея в живота си, не са свързани с съответни достижения и проявления, а по-скоро с метаморфозите, през които прекосих през годините, без да се трансформира изцяло. Гордея се със своята адаптивност, адекватност, употреба . Гордея се със съобразителността си и с това, че се научих да опознавам хората за доста малко време, без да бъркам фрапантно в преценката си. Отново ще загатна внезапно сработилата моя вътрешен глас...
За кое най-вече ти би трябвало храброст през днешния ден?
Категорично през днешния ден най-вече храброст ми би трябвало, с цел да не изневерявам на себе си и да резервирам същността си такава, каквато я одобрявам, макар всички външни въздействия. Процесът е непрекъснат и изисква мощен запас. И да, би трябвало ми храброст и за новата смяна, в чийто ход съм сега и която аз и животът ми приготвяме. Мисля, че е нов стадий. Осъзнат и подготвян. Дължах го на себе си. За да си остана вярна до дъно. По някакъв метод посредством непринудено решение за смяна, обвързвана с професионалния ми живот, съумях да се върна към личната си природа, без да напущам лоното на живота си, почнал тук преди 15 години съвсем.
А защо не ти доближава храброст?
Не мога да отговоря на този въпрос еднопосочно. Вероятно нещата, за които не ми доближава храброст, са прекалено много, с цел да не мога да се спра на нещо съответно сега. Мисля, че главно не ми доближава храброст да приема нещата, които не мога да трансформира , да се съглася с тях и да притихна - загубата на непосредствен човек най-много.
Кога си InSync ( в естетика със себе си ) ?
Когато съм с приятелките си - моите, най-близките, най-истинските. Те са част от моето „ аз “ и единствено покрай тях се усещам напълно себе си - приключена и пълноценна. Те са девойки, на които мога да кажа всичко, даже това, което пред себе си замлъквам. Момичетата, които постоянно ме схващат и даже не е належащо да приказвам, девойките, с които се смеем до зори и също толкоз дълго плачем. Говорим с часове по телефона, пишем, споделяме. Случвало се е да паднем на улицата едновременно, само че на 150 км разстояние една от друга, мислим непрестанно за едни и същи неща, едни и същи неща ни вълнуват. Тази естетика е незаменима. Разстоянието посред ни ни оказа помощ да осъзнаем какъв брой доста потребност имаме една от друга и през днешния ден сме по-близки от всеки път. Невероятно е, тъй като животът на всяка една от нас се промени стремглаво, само че ние сме си все дружно. Те са моите 3/4 от нашето прелестно цяло. Обичам да чувствам, че наподобявам на тях.
Живееш в относително малко градче, какви се дамите към теб? Кое ги стимулира, кое ги кара да се усещат добре?
Труден въпрос. Истината е, че и тук съм се заобиколила единствено с дами, които наподобяват на мен, имат моите желания, усещания и въжделения. Не са доста. Напоследък, с актуалното начинание в живота ми, имам ново попълнение от сродни души и това ме прави доста щастлива. Намерих ги в новата си работа. Дишам надълбоко и чувствам задоволство.
Имаш две дъщери, на какво искаш да ги научиш?
Много съм щастлива с тях. Прекрасни са и в множеството случаи са доста по-съобразителни и умни от мен. Много се надявам да им предам моето отношение към образованието - непременно да то бъде навременно и солидно. Вярвам, че за една жена това е от блестящо значение.
За страдание, нямам доста време за директно образование в прав текст. Затова съм подхванала различен метод - отнасям се с дъщерите си по този начин, както чакам те да се отнасят с мен и с хората в близост. Резултатът идва постепенно, от време на време липсва тотално, само че аз съм търпелива и не преставам в този жанр. Искам да ги науча, че добротата има значение, както и да ги науча да възпитат у себе си креативен дух и отношение към всичко, което ни заобикаля. Да имат друг взор върху нещата. Ежедневно, а не по изключение. Това прави живота прелестен. Дори когато не е... Все неща, които с думи не знам по какъв начин да им обясня. Предпочитам с дейности - по-лесно е, лишава по-малко от скъпото ни време, което все не ни доближава, а и резултатът е обезпечен, въпреки и да се бави и да изисква самообладание. Готова съм на това и им го дължа.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ