Народна библиотека Иван Вазов в Пловдив буди ума на хората вече 140 години
Днес, в Деня на националните будители, Народна библиотека " Иван Вазов " в Пловдив прави подарък за своите читатели- издава безвъзмездни карти за идната година. Това е подучване и покана за нови визити, продължение на една традиция, която датира от 140 години.
Най- огромната обществена библиотека в България е основана през 1879 година в Източна Румелия по персоналната самодейност и с напъните на възрожденеца Йоаким Груев, тогава шеф на Дирекцията на Народното просвещение. Тогава, в интервала, когато Пловдив е столица, тук живеят и творят Найден Геров, Йоаким Груев, Константин Величков, Христо Г. Данов. По-късно идват Иван Вазов, Петко Славейков, Петко Каравелов, Захари Стоянов.
Идеите на Йоаким Груев, Константин Величков и Петко Каравелов, които стоят в основата на основаването на библиотеката, са тя да бъде общообразователна, универсална и да има функционалности на теоретичен институт. По тази проекция библиотеката се развива и до през днешния ден. След Съединението Народната библиотека в Пловдив наедно с Народната библиотека в София попадат в полето на два указа от 1887 и 1897, съгласно които всяка новоиздадена българска книга се подава в тях, по този начин те имат цялостен списък на българското книгоиздаване. В архива на Народната библиотека в Пловдив са и изданията на периодическия щемпел, както и ръкописна и възрожденска книжнина, неповторими сбирки от редки и скъпи издания. През 1886 година стартират книгообменни връзки в страната, а от 1909 година с чужбина. През 1904 година стартира издаването на Годишник.
Днес Пловдивската национална библиотека е общодостъпна универсална научна библиотека с фонд от 1 925 000 библиотечни документа . Годишно се осъществят ок. 120 000 визити и се заемат ок. 295 000 библиотечни документа. Библиотеката има богат повсеместен фонд от научна, художествена литература, ръкописи, палеотипи, старопечатни, редки и скъпи издания, богат справочен фонд, български и непознати периодически издания, аудиовизуални и електронни документи, истински творби на изкуството, персонални библиотеки.
Дълги години Народната библиотека се обитава в днешния Музей на Съединението - постройка, строена в началото за потребностите на Народното събрание на Източна Румелия, само че по този начин и не употребена за тази цел. През 70-те Пловдив строи нова огромна постройка до Цар Симеоновата градина, в която Народна библиотека " Иван Вазов " се намира и в този момент. 100 години след началото стартира работа по автоматизиране на библиотечно- осведомителните процеси посредством система за автоматизирано осведомително обслужване, а бурното нахлуване на новите технологии през днешния ден дават израз в дигитализиране на писменото благосъстояние и разширение на достъпа на читателите. Освен цифров център, през днешния ден библиотеката поддържа два чуждоезикови културни центъра Deutscher lesesaal и American Space, лаборатория за консервация и реституция, издателство, книговезница и цифрова печатница.
В живота на Народна библиотека " Иван Вазов " в Пловдив участват освен книгите- обичайно тук има клубни форми, музикално- просветителни цикли, изложения, срещи с създатели и актьори. С просветителна цел се употребява филмотеката, съдържаща 600 игрални филми , съхраняват се неповторими краеведски сбирки и издания- плакати, материали за сбирки и изложения на пловдивски художници, фотоси и аудиозаписи от министър председатели от Драматичния и Кукления спектакъл, Оперното филхармонично сдружение, планове на декоративно- монументални творби на пловдивски художници.
Тази година с редица прояви като научни конференции, кръгли маси, изложения и концерти Народна библиотека " Иван Вазов " отбелязва 140-тата си годишнина , а концепциите, заложени първоначално, не престават да се осъществят с възрожденски дух и благодарение на новите технологии.
Най- огромната обществена библиотека в България е основана през 1879 година в Източна Румелия по персоналната самодейност и с напъните на възрожденеца Йоаким Груев, тогава шеф на Дирекцията на Народното просвещение. Тогава, в интервала, когато Пловдив е столица, тук живеят и творят Найден Геров, Йоаким Груев, Константин Величков, Христо Г. Данов. По-късно идват Иван Вазов, Петко Славейков, Петко Каравелов, Захари Стоянов.
Идеите на Йоаким Груев, Константин Величков и Петко Каравелов, които стоят в основата на основаването на библиотеката, са тя да бъде общообразователна, универсална и да има функционалности на теоретичен институт. По тази проекция библиотеката се развива и до през днешния ден. След Съединението Народната библиотека в Пловдив наедно с Народната библиотека в София попадат в полето на два указа от 1887 и 1897, съгласно които всяка новоиздадена българска книга се подава в тях, по този начин те имат цялостен списък на българското книгоиздаване. В архива на Народната библиотека в Пловдив са и изданията на периодическия щемпел, както и ръкописна и възрожденска книжнина, неповторими сбирки от редки и скъпи издания. През 1886 година стартират книгообменни връзки в страната, а от 1909 година с чужбина. През 1904 година стартира издаването на Годишник.
Днес Пловдивската национална библиотека е общодостъпна универсална научна библиотека с фонд от 1 925 000 библиотечни документа . Годишно се осъществят ок. 120 000 визити и се заемат ок. 295 000 библиотечни документа. Библиотеката има богат повсеместен фонд от научна, художествена литература, ръкописи, палеотипи, старопечатни, редки и скъпи издания, богат справочен фонд, български и непознати периодически издания, аудиовизуални и електронни документи, истински творби на изкуството, персонални библиотеки.
Дълги години Народната библиотека се обитава в днешния Музей на Съединението - постройка, строена в началото за потребностите на Народното събрание на Източна Румелия, само че по този начин и не употребена за тази цел. През 70-те Пловдив строи нова огромна постройка до Цар Симеоновата градина, в която Народна библиотека " Иван Вазов " се намира и в този момент. 100 години след началото стартира работа по автоматизиране на библиотечно- осведомителните процеси посредством система за автоматизирано осведомително обслужване, а бурното нахлуване на новите технологии през днешния ден дават израз в дигитализиране на писменото благосъстояние и разширение на достъпа на читателите. Освен цифров център, през днешния ден библиотеката поддържа два чуждоезикови културни центъра Deutscher lesesaal и American Space, лаборатория за консервация и реституция, издателство, книговезница и цифрова печатница.
В живота на Народна библиотека " Иван Вазов " в Пловдив участват освен книгите- обичайно тук има клубни форми, музикално- просветителни цикли, изложения, срещи с създатели и актьори. С просветителна цел се употребява филмотеката, съдържаща 600 игрални филми , съхраняват се неповторими краеведски сбирки и издания- плакати, материали за сбирки и изложения на пловдивски художници, фотоси и аудиозаписи от министър председатели от Драматичния и Кукления спектакъл, Оперното филхармонично сдружение, планове на декоративно- монументални творби на пловдивски художници.
Тази година с редица прояви като научни конференции, кръгли маси, изложения и концерти Народна библиотека " Иван Вазов " отбелязва 140-тата си годишнина , а концепциите, заложени първоначално, не престават да се осъществят с възрожденски дух и благодарение на новите технологии.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ