И патриотите предлагат промени в НПК, свързани с бързото следствие
Днес в деловодството на Народното събрание ПГ на „ Обединени патриоти “ внесе законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) по отношение на бързото разследване, което разрешава на хора даже и с предходни тежки закононарушения да получават понижени присъди за действията си, оповестиха от Вътрешна македонска революционна организация.
Припомняме, че точно Вътрешна македонска революционна организация с съдружните си сътрудници от НФСБ, още преди три години направи такива оферти, които обаче не получиха поддръжката от парламентарно показаните партии. Те предвиждаха недопустимост на по-леката присъда при тези действия.
Свидетели сме на следващия случай – убитото по нечовечен метод момиченце в с. Сотиря, който още веднъж потвърждава, че имаме потребност от незабавни промени в Наказателно-процесуален кодекс, нещо, което Вътрешна македонска революционна организация от години държи като теза.
Ето и текста на импортираните през днешния ден промени:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На съображение член 87, алинея 1 от Конституцията на Република България и член 76, алинея 1 от ПОДНС, внасяме законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с претекстове към него и предварителна оценка на въздействието, според методологията – приложение към ПОДНС.
Молим, законопроектът да бъде показан за разглеждане и гласоподаване, според открития ред.
ЗАКОН за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс
(обн., Дъждовни води, бр. 86 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 46 и 109 от 2007 година, бр. 69 и 109 от 2008 година, бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 година, бр. 15, 32 и 101 от 2010 година, бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г.–бр. 93 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 година, бр. 17, 52, 70 и 71от2013г., бр. 21 от 2014 година, бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 година, бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 година и бр. 13, 63 и 101 от 2017г., бр. 7, 44, 87 и 96 от 2018г., бр. 7 и 16 от 2019г.)
Параграф единствен. В Глава Двадесет и седма се основава нов чл.369а със следния текст:
„ Чл. 369а. Съкратено правосъдно разследване по член 371, т. 2 не се позволява при съзнателно причиняване на гибел или тежка телесна щета. "
МОТИВИ
Институтът на съкратеното правосъдно разследване е диференцирана процедура по Глава Двадесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс, който е в действие от 29.04.2006 година Сега настоящият Наказателно-процесуален кодекс е претърпял многократни промени, както една част от тях, с най-голяма социална значителност, а точно ограничението на приложното поле на института с въвеждането на наредбата на чл.369а и последвалата ѝ анулация със ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс от 28.05.2010 година В първичната му редакция, чл.369а гласи: „ Съкратено правосъдно разследване не се позволява при съзнателно причиняване на гибел или тежка телесна щета, или когато деецът е бил в пияно положение ". С анулацията на тази наредба се даде опция за осъществяване на кратко правосъдно разследване за всички закононарушения от особената част на Наказателен кодекс. От значимо значение в тази връзка е и наредбата на чл.58а от Наказателен кодекс, съгласно който според член 373, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, при осъществяване на кратко правосъдно разследване в хипотезата на чл.372, ал.4 от Наказателно-процесуален кодекс, в случаите на постановяване на неоправдателна присъда, наказването се дефинира при привилегированите условия на същия.
Промяната в законодателството с анулацията на чл.369а и въвеждането на чл.58а от Наказателен кодекс, докара освен до безпорядък при използването на втория с неговото друго пояснение, само че и до спорна процедура на съдилищата и най-много до необятен публичен спор по отношение на това, до каква степен възможно е използването му във връзка с закононарушения, за които са планувани най-тежките санкции – пожизнен затвор и пожизнен затвор без право на подмяна.
Ситуация, в която за обществото все по-осезаема е неналичието на доверие в правосъдната система, подбудена от чувството за безотговорност на причинителите на тежките закононарушения, с даването на опция за анулация на най-тежките планувани в Наказателен кодекс присъди, единствено въз основа на направено от тях признание, както и последващото съкращаване на постановяваните присъди, нуждата от възобновяване на чл.369а е не просто спорен въпрос, а сериозен проблем, обвързван с невъзможността за ефикасна битка с тежките закононарушения у нас.
Примерите в тази връзка са доста: убийствата пред „ Соло " на Кирил Въжаров и Васил Александров от София, варненската студентка Радостина Евтимова, Живко Иванов от Добрич, Андрей Монов от София и Илиян Димитров от село Лъга. Един от най-фрапиращите в това отношение случай, е този с жестокото убийството на студентката от В.Търново – Вероника Здравкова, чийто палач, рецидивист, с голям брой предходни противообществени прояви – излежал присъди за обири, нахлуване и ликвидиране и който в деня на осъществяване на закононарушението е следвало да бъде в пандиза, където да излежава следващата си присъда, получи на първа инстанция от Великотърновския областен съд 30 години отнемане от независимост, което е оптималното наказване, което може да му бъде наложено, защото делото се гледа по съкратена процедура по искане на обвинения. Убийството по изключително нечовечен метод на русенската журналистка Виктория Маринова, породи остри реакции в обществото против анулацията на член 369а от Наказателно-процесуален кодекс. Още доста случаи на тежки закононарушения можем да изброим през последната година, където наложената присъда не подхожда на осъщественото действие, защото причинителите са се възползвали от предоставената им законова опция.
Очевидно е, че актуалната нормативна уредба разкрива действителна заплаха от, в случай че не накърняване, то сигурно ограничение на главната задача, прокламирана в член 1, алинея 1 от Наказателен кодекс - „...да пази от незаконни похищения личността и правата на жителите и цялостния открит в страната правов ред “. Без тежест остава претекстът за бързината на правосъдие, защото е противоречиво, до каква степен в действителност е такова то, а въпреки това е въпрос на правдивост – морална и правно обоснована, както и на социална нужда от реализирането на същата да се възвърне действието на чл.369а от Наказателно-процесуален кодекс.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
I.Основания за законодателната самодейност
Поради повишаване на броя на тежките закононарушения в страната и всеобщото възползване от страна на причинителите им, от законовата опция за кратко правосъдно разследване и произнасянето на по-лека присъда и несъответствието на закононарушението с съответното на него наказване, се постанова въвеждане на наредбата на член 369а. Отмяната на тази норма разреши на причинителите на най-тежки закононарушения – убийства и нанасяне на тежки телесни повреди, да получат близки по тежест присъди с причинителите на по-леки закононарушения. По този метод в обществото остава възприятието за безотговорност и неправда в правораздаването.
II.Заинтересовани групи
Инициативата ще засегне всички български жители, а директно потърпевшите и причинителите на тежки закононарушения. Ще даде опция за обективен правосъден развой, предварителна защита и понижаване на тежките закононарушения.
III.Анализ на разноските и изгодите
Законопроектът не планува разноски за страната. Като изгоди могат да бъдат посочени понижаване на възприятието за неправда и неустановеност измежду българските жители. Приемането на законопроекта ще докара до понижаване на основаното напрежение и усмиряване на българското общество.
IV.Административна тежест и структурни промени
С приемането на законопроекта не се плануват административни промени като закриване, обединение или основаване на нови административни структури. Не се планува и въвеждане или изменяне на регулаторни режими и такси.
V.Въздействие върху нормативната базаЗаконопроектът не планува смяна на други нормативни актове.
Припомняме, че точно Вътрешна македонска революционна организация с съдружните си сътрудници от НФСБ, още преди три години направи такива оферти, които обаче не получиха поддръжката от парламентарно показаните партии. Те предвиждаха недопустимост на по-леката присъда при тези действия.
Свидетели сме на следващия случай – убитото по нечовечен метод момиченце в с. Сотиря, който още веднъж потвърждава, че имаме потребност от незабавни промени в Наказателно-процесуален кодекс, нещо, което Вътрешна македонска революционна организация от години държи като теза.
Ето и текста на импортираните през днешния ден промени:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На съображение член 87, алинея 1 от Конституцията на Република България и член 76, алинея 1 от ПОДНС, внасяме законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с претекстове към него и предварителна оценка на въздействието, според методологията – приложение към ПОДНС.
Молим, законопроектът да бъде показан за разглеждане и гласоподаване, според открития ред.
ЗАКОН за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс
(обн., Дъждовни води, бр. 86 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 46 и 109 от 2007 година, бр. 69 и 109 от 2008 година, бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 година, бр. 15, 32 и 101 от 2010 година, бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г.–бр. 93 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 година, бр. 17, 52, 70 и 71от2013г., бр. 21 от 2014 година, бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 година, бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 година и бр. 13, 63 и 101 от 2017г., бр. 7, 44, 87 и 96 от 2018г., бр. 7 и 16 от 2019г.)
Параграф единствен. В Глава Двадесет и седма се основава нов чл.369а със следния текст:
„ Чл. 369а. Съкратено правосъдно разследване по член 371, т. 2 не се позволява при съзнателно причиняване на гибел или тежка телесна щета. "
МОТИВИ
Институтът на съкратеното правосъдно разследване е диференцирана процедура по Глава Двадесет и седма от Наказателно-процесуалния кодекс, който е в действие от 29.04.2006 година Сега настоящият Наказателно-процесуален кодекс е претърпял многократни промени, както една част от тях, с най-голяма социална значителност, а точно ограничението на приложното поле на института с въвеждането на наредбата на чл.369а и последвалата ѝ анулация със ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс от 28.05.2010 година В първичната му редакция, чл.369а гласи: „ Съкратено правосъдно разследване не се позволява при съзнателно причиняване на гибел или тежка телесна щета, или когато деецът е бил в пияно положение ". С анулацията на тази наредба се даде опция за осъществяване на кратко правосъдно разследване за всички закононарушения от особената част на Наказателен кодекс. От значимо значение в тази връзка е и наредбата на чл.58а от Наказателен кодекс, съгласно който според член 373, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, при осъществяване на кратко правосъдно разследване в хипотезата на чл.372, ал.4 от Наказателно-процесуален кодекс, в случаите на постановяване на неоправдателна присъда, наказването се дефинира при привилегированите условия на същия.
Промяната в законодателството с анулацията на чл.369а и въвеждането на чл.58а от Наказателен кодекс, докара освен до безпорядък при използването на втория с неговото друго пояснение, само че и до спорна процедура на съдилищата и най-много до необятен публичен спор по отношение на това, до каква степен възможно е използването му във връзка с закононарушения, за които са планувани най-тежките санкции – пожизнен затвор и пожизнен затвор без право на подмяна.
Ситуация, в която за обществото все по-осезаема е неналичието на доверие в правосъдната система, подбудена от чувството за безотговорност на причинителите на тежките закононарушения, с даването на опция за анулация на най-тежките планувани в Наказателен кодекс присъди, единствено въз основа на направено от тях признание, както и последващото съкращаване на постановяваните присъди, нуждата от възобновяване на чл.369а е не просто спорен въпрос, а сериозен проблем, обвързван с невъзможността за ефикасна битка с тежките закононарушения у нас.
Примерите в тази връзка са доста: убийствата пред „ Соло " на Кирил Въжаров и Васил Александров от София, варненската студентка Радостина Евтимова, Живко Иванов от Добрич, Андрей Монов от София и Илиян Димитров от село Лъга. Един от най-фрапиращите в това отношение случай, е този с жестокото убийството на студентката от В.Търново – Вероника Здравкова, чийто палач, рецидивист, с голям брой предходни противообществени прояви – излежал присъди за обири, нахлуване и ликвидиране и който в деня на осъществяване на закононарушението е следвало да бъде в пандиза, където да излежава следващата си присъда, получи на първа инстанция от Великотърновския областен съд 30 години отнемане от независимост, което е оптималното наказване, което може да му бъде наложено, защото делото се гледа по съкратена процедура по искане на обвинения. Убийството по изключително нечовечен метод на русенската журналистка Виктория Маринова, породи остри реакции в обществото против анулацията на член 369а от Наказателно-процесуален кодекс. Още доста случаи на тежки закононарушения можем да изброим през последната година, където наложената присъда не подхожда на осъщественото действие, защото причинителите са се възползвали от предоставената им законова опция.
Очевидно е, че актуалната нормативна уредба разкрива действителна заплаха от, в случай че не накърняване, то сигурно ограничение на главната задача, прокламирана в член 1, алинея 1 от Наказателен кодекс - „...да пази от незаконни похищения личността и правата на жителите и цялостния открит в страната правов ред “. Без тежест остава претекстът за бързината на правосъдие, защото е противоречиво, до каква степен в действителност е такова то, а въпреки това е въпрос на правдивост – морална и правно обоснована, както и на социална нужда от реализирането на същата да се възвърне действието на чл.369а от Наказателно-процесуален кодекс.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
I.Основания за законодателната самодейност
Поради повишаване на броя на тежките закононарушения в страната и всеобщото възползване от страна на причинителите им, от законовата опция за кратко правосъдно разследване и произнасянето на по-лека присъда и несъответствието на закононарушението с съответното на него наказване, се постанова въвеждане на наредбата на член 369а. Отмяната на тази норма разреши на причинителите на най-тежки закононарушения – убийства и нанасяне на тежки телесни повреди, да получат близки по тежест присъди с причинителите на по-леки закононарушения. По този метод в обществото остава възприятието за безотговорност и неправда в правораздаването.
II.Заинтересовани групи
Инициативата ще засегне всички български жители, а директно потърпевшите и причинителите на тежки закононарушения. Ще даде опция за обективен правосъден развой, предварителна защита и понижаване на тежките закононарушения.
III.Анализ на разноските и изгодите
Законопроектът не планува разноски за страната. Като изгоди могат да бъдат посочени понижаване на възприятието за неправда и неустановеност измежду българските жители. Приемането на законопроекта ще докара до понижаване на основаното напрежение и усмиряване на българското общество.
IV.Административна тежест и структурни промени
С приемането на законопроекта не се плануват административни промени като закриване, обединение или основаване на нови административни структури. Не се планува и въвеждане или изменяне на регулаторни режими и такси.
V.Въздействие върху нормативната базаЗаконопроектът не планува смяна на други нормативни актове.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ