Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски
Днес Църквата празнува паметта на свещеномъченик Терапонт, свещеник Сардикийски и на свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски). Единият е страдалец на ранно-християнската Църква, другият е потърпевш, съгласно преданието, от турците.
В българската литература към този момент много учени изрекоха мнение, че евентуално светец с името Терапонт от София, респективно, както ще забележим от Трън, не съществува, а имаме разбъркване и интерполация на личността на св. Терапонт Сардийски върху св. Терапонт Сердикийски. Заслужават внимание проучванията върху появяването на култа към св. Терапонт в България на М. Лачев, Г. Вълчинова, М. Стоянов и други.
Данните за българския светец Терапонт са доста нищожни. Пръв за него оповестява Матей Граматик в своето " Мъчение на Никола Нови Софийски ". Като разказва страданията на този Христов страдалец на вярата в София през 1555 година, Матей Граматик дава и малко известие за други светци, просияли в днешната българска столица. За св. Терапонт той написа:
" Послушай! Казвам за блажения и популярен светец, който в действителност е свят, свещеномъченика Терапонт. Той беше гражданин на това място и презвитер на светата божия Сардикийска черква. От божествените трудове научихме, че той, откакто живя добре и с доста добродетели, по време на гоненията от незаконните езичници беше затворен поради изповядването на Христовата религия. Подир доста страдания и оскърбления, окован в тежки вериги, той бе изведен от своя град и на разстояние един ден път стигна мястото, където бе посечен и одобри блажената за Христа кончина. Говори се, че след посичането на блажения, там, където е изтекла неговата кръв, след известно време израснал огромен дъб. И в този момент той може да се види; ония, които отиват там с религия, получават разнообразни изцеления. "
Прави усещане, че Матей Граматик употребява Сарди(ка), вместо Сердика, както е вярно да се изпише античното името на София. Това вероятно идва да подскаже, че на Матей Граматик не е било известно съществуването на столицата на антична Лидия, малоазийския град Сарди, в който е потърпевш свещеник Терапонт, чиято памет честваме също през днешния ден. Тази неточност на смесването на двата града се среща даже и през днешния ден. Неотдавна ми попадна книга, в която се приписваше софийско жителство на св. Мелитон Сардийски.
Точно смесването на малоазийския Сарди с нашата Сердика евентуално е повода, съгласно откривателите, за появяването на втория светец с името Терапонт. Освен това Матей Граматик назовава св. Терапонт не Софийски, както в тази ситуация прави със св. Никола, на чиято мъченическа гибел е бил очевидец, а " Сардикийски ", което идва да покаже, че той не е познавал директно или от първа ръка живота на св. Терапонт. Това си проличава и от описанието на живота на мъченика, което писателя прави, макар че в житието е изработен съгласно мен много неудачен опит да се даде някакво разяснение на използването Сердика - Средец - София.
Нещо повече, някак нереалистично е страдалец от интервала на османското настъпление в България да носи името Сердикийски, а не Софийски или най-малко Средецки. Сердика като име на града се заменя още при започване на ІХ в. от Средец, а още в самото начало на ХІV в. стартира да се използва името София. Всичко това поддържа теорията, че Матей Граматик употребява евентуално житие на епископа на Сарди, св. Терапонт, като погрешно интерпретира името на града.
Вторият извор, в който се загатва името на св. Терапонт Софийски, е " Историята " на преп. Паисий Хилендарски. За мъчениците в София преп. Паисий написа:
" В град София се намират трима свети мъченици
1) свети Георгия;
2) свети Николае;
3) свети Терапонтия. тоя светец бил духовник в Трън, където в този момент отива доста народ за излекуване. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молебствия се дава при тоя дъб доста излекуване. Така и светите Георгия и Николае потърпевши от безбожните турците през Селимовото царуване; и техните свети мощи дават излекуване в тоя град София ".
Сравняването на сведенията от текста на Матей Граматик и преп. Паисий подсказва, че преп. Паисий употребява написаното от Матей Граматик и (или през) незнаен нам източник, който има в основата си казаното от Матей Граматик. В поддръжка на незнайния към този момент нам източник е обстоятелството, че преп. Паисий указва на гр. Трън като място, където е служил и се е подвизавал светеца.
Двете къси жития на св. Терапонт Сардийски и св. Терапонт Сердикийски изумително си наподобяват, което също свидетелства в интерес на възможното комплициране у Матей Граматик.
В Житието на свещеник Терапонт Сардийски четем:
" По времето на римския император Деций (249–251 г.) подбудителят на осмото навсякъде гонение против християните Валериан заемал висока работа и бил освен благосклонен, само че даже и благоразположен към почитателите на Христа. Църковният историк Евсевий Кесарийски (263–339) написа:
" Целият му дом е цялостен с християни, една Божия община ". Обаче битката му с опозиционните детайли го подтикнала към едно гонение, което се изявило като изключително грубо, и било съпроводено с два поредни едикта (от 257 и 258 година).
Жертва на втория едикт, предусещащ смъртно наказване за духовните лица, които откажат да признаят римската държавна вяра, станал свещеномъченик Терапонт, свещеник на тогавашната Лидийска столица град Сарди, който се намирал на североизток от Ефес, и от 133 година прочие Хр. влизал в състава на римската провинция Мала Азия. Св. Терапонт сполучливо разпространявал християнството и по тази причина бил най-жестоко изтезаван от локалния шеф Юлиан. Той бил затварян и подлаган на апетит и жадност, воден в тежки окови до градовете Синаон Фригийски и Анкира Галатийска. Когато стигнали до реката Асталин привързали съблечения мъченик за четири кола на земята и го били грубо, до момента в който се посочили костите му и земята се напоила с почтената му кръв. Сухите колове покарали вейки, от листата на които болните получавали излекуване. На 27 май 259 година св. страдалец Терапонт бил посечен с меч. "
В описанието на св. Терапонт Сердикийски, както към този момент споменахме нагоре, след посичането от кръвта израства дъбово дърво, от което болните получават излекуване. Според непокътнатото поверие, част от това дърво се съхранява в софийския храм " Св. Петка Параскева ".
Не по-малко забавен въпрос съставлява и този за превръщането в националната памет на св. Терапонт Сердикийски в св. Терапонтий Трънски (свещеник от гр. Трън) и разпространяването на култа към светеца в Западна България (Софийско, Годечко и Трънско). В Трън се появява пещера, която се сочи като леговище на светеца. Изгражда се и параклис на негово име, който обаче е изгорял от турците при започване на ХІХ в. В житието на свещеник Терапонт Сардийски се загатва за реката Хермус (Ермус), в чиято котловина е ситуиран града Сарди. Вероятно по този начин, както Сарди се трансформира в Сердика, реката Ермус намира своя български аналог в река Ерма, която пък тече около гр. Трън...
Изображения на св. Терапонтий са известни от XIX в. - икони в софийската черква " Св. Параскева ", в Перник, в трънската черква " Св. Петка ", стенна живопис в църквата " Св. Димитър " в с. Ярловци, Трънско, където е имало и негова икона. В Трънско и Годечко са съществували фолклорни традиции, свързани със светеца, уважаван като врач и настойник на реколтата. За св. Терапонт ни припомня и храмът " Св. Вмч. Мина " в квартал Слатина, София. Построеният през 1872 година храм е бил отдаден в началото на " Св. Троица ", защото по поверие тук до края на ХІV в. е имало манастир " Св. Троица ", опустошен от турците, а останките на манастира са се виждали даже до ХVІІ век. През Втората международна война до 1957 година храмът носи името на св. Терапонтий Сердикийски (Софийски) заради друго поверие, че това е било мястото, на което е бил посечен светецът. Твърде евентуално е някой от подвизаващите се в манастира " Св. Троица " да е бил този, който през днешния ден Църквата ни празнува като св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски.
Източник: Pravoslavieto.com
В българската литература към този момент много учени изрекоха мнение, че евентуално светец с името Терапонт от София, респективно, както ще забележим от Трън, не съществува, а имаме разбъркване и интерполация на личността на св. Терапонт Сардийски върху св. Терапонт Сердикийски. Заслужават внимание проучванията върху появяването на култа към св. Терапонт в България на М. Лачев, Г. Вълчинова, М. Стоянов и други.
Данните за българския светец Терапонт са доста нищожни. Пръв за него оповестява Матей Граматик в своето " Мъчение на Никола Нови Софийски ". Като разказва страданията на този Христов страдалец на вярата в София през 1555 година, Матей Граматик дава и малко известие за други светци, просияли в днешната българска столица. За св. Терапонт той написа:
" Послушай! Казвам за блажения и популярен светец, който в действителност е свят, свещеномъченика Терапонт. Той беше гражданин на това място и презвитер на светата божия Сардикийска черква. От божествените трудове научихме, че той, откакто живя добре и с доста добродетели, по време на гоненията от незаконните езичници беше затворен поради изповядването на Христовата религия. Подир доста страдания и оскърбления, окован в тежки вериги, той бе изведен от своя град и на разстояние един ден път стигна мястото, където бе посечен и одобри блажената за Христа кончина. Говори се, че след посичането на блажения, там, където е изтекла неговата кръв, след известно време израснал огромен дъб. И в този момент той може да се види; ония, които отиват там с религия, получават разнообразни изцеления. "
Прави усещане, че Матей Граматик употребява Сарди(ка), вместо Сердика, както е вярно да се изпише античното името на София. Това вероятно идва да подскаже, че на Матей Граматик не е било известно съществуването на столицата на антична Лидия, малоазийския град Сарди, в който е потърпевш свещеник Терапонт, чиято памет честваме също през днешния ден. Тази неточност на смесването на двата града се среща даже и през днешния ден. Неотдавна ми попадна книга, в която се приписваше софийско жителство на св. Мелитон Сардийски.
Точно смесването на малоазийския Сарди с нашата Сердика евентуално е повода, съгласно откривателите, за появяването на втория светец с името Терапонт. Освен това Матей Граматик назовава св. Терапонт не Софийски, както в тази ситуация прави със св. Никола, на чиято мъченическа гибел е бил очевидец, а " Сардикийски ", което идва да покаже, че той не е познавал директно или от първа ръка живота на св. Терапонт. Това си проличава и от описанието на живота на мъченика, което писателя прави, макар че в житието е изработен съгласно мен много неудачен опит да се даде някакво разяснение на използването Сердика - Средец - София.
Нещо повече, някак нереалистично е страдалец от интервала на османското настъпление в България да носи името Сердикийски, а не Софийски или най-малко Средецки. Сердика като име на града се заменя още при започване на ІХ в. от Средец, а още в самото начало на ХІV в. стартира да се използва името София. Всичко това поддържа теорията, че Матей Граматик употребява евентуално житие на епископа на Сарди, св. Терапонт, като погрешно интерпретира името на града.
Вторият извор, в който се загатва името на св. Терапонт Софийски, е " Историята " на преп. Паисий Хилендарски. За мъчениците в София преп. Паисий написа:
" В град София се намират трима свети мъченици
1) свети Георгия;
2) свети Николае;
3) свети Терапонтия. тоя светец бил духовник в Трън, където в този момент отива доста народ за излекуване. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молебствия се дава при тоя дъб доста излекуване. Така и светите Георгия и Николае потърпевши от безбожните турците през Селимовото царуване; и техните свети мощи дават излекуване в тоя град София ".
Сравняването на сведенията от текста на Матей Граматик и преп. Паисий подсказва, че преп. Паисий употребява написаното от Матей Граматик и (или през) незнаен нам източник, който има в основата си казаното от Матей Граматик. В поддръжка на незнайния към този момент нам източник е обстоятелството, че преп. Паисий указва на гр. Трън като място, където е служил и се е подвизавал светеца.
Двете къси жития на св. Терапонт Сардийски и св. Терапонт Сердикийски изумително си наподобяват, което също свидетелства в интерес на възможното комплициране у Матей Граматик.
В Житието на свещеник Терапонт Сардийски четем:
" По времето на римския император Деций (249–251 г.) подбудителят на осмото навсякъде гонение против християните Валериан заемал висока работа и бил освен благосклонен, само че даже и благоразположен към почитателите на Христа. Църковният историк Евсевий Кесарийски (263–339) написа:
" Целият му дом е цялостен с християни, една Божия община ". Обаче битката му с опозиционните детайли го подтикнала към едно гонение, което се изявило като изключително грубо, и било съпроводено с два поредни едикта (от 257 и 258 година).
Жертва на втория едикт, предусещащ смъртно наказване за духовните лица, които откажат да признаят римската държавна вяра, станал свещеномъченик Терапонт, свещеник на тогавашната Лидийска столица град Сарди, който се намирал на североизток от Ефес, и от 133 година прочие Хр. влизал в състава на римската провинция Мала Азия. Св. Терапонт сполучливо разпространявал християнството и по тази причина бил най-жестоко изтезаван от локалния шеф Юлиан. Той бил затварян и подлаган на апетит и жадност, воден в тежки окови до градовете Синаон Фригийски и Анкира Галатийска. Когато стигнали до реката Асталин привързали съблечения мъченик за четири кола на земята и го били грубо, до момента в който се посочили костите му и земята се напоила с почтената му кръв. Сухите колове покарали вейки, от листата на които болните получавали излекуване. На 27 май 259 година св. страдалец Терапонт бил посечен с меч. "
В описанието на св. Терапонт Сердикийски, както към този момент споменахме нагоре, след посичането от кръвта израства дъбово дърво, от което болните получават излекуване. Според непокътнатото поверие, част от това дърво се съхранява в софийския храм " Св. Петка Параскева ".
Не по-малко забавен въпрос съставлява и този за превръщането в националната памет на св. Терапонт Сердикийски в св. Терапонтий Трънски (свещеник от гр. Трън) и разпространяването на култа към светеца в Западна България (Софийско, Годечко и Трънско). В Трън се появява пещера, която се сочи като леговище на светеца. Изгражда се и параклис на негово име, който обаче е изгорял от турците при започване на ХІХ в. В житието на свещеник Терапонт Сардийски се загатва за реката Хермус (Ермус), в чиято котловина е ситуиран града Сарди. Вероятно по този начин, както Сарди се трансформира в Сердика, реката Ермус намира своя български аналог в река Ерма, която пък тече около гр. Трън...
Изображения на св. Терапонтий са известни от XIX в. - икони в софийската черква " Св. Параскева ", в Перник, в трънската черква " Св. Петка ", стенна живопис в църквата " Св. Димитър " в с. Ярловци, Трънско, където е имало и негова икона. В Трънско и Годечко са съществували фолклорни традиции, свързани със светеца, уважаван като врач и настойник на реколтата. За св. Терапонт ни припомня и храмът " Св. Вмч. Мина " в квартал Слатина, София. Построеният през 1872 година храм е бил отдаден в началото на " Св. Троица ", защото по поверие тук до края на ХІV в. е имало манастир " Св. Троица ", опустошен от турците, а останките на манастира са се виждали даже до ХVІІ век. През Втората международна война до 1957 година храмът носи името на св. Терапонтий Сердикийски (Софийски) заради друго поверие, че това е било мястото, на което е бил посечен светецът. Твърде евентуално е някой от подвизаващите се в манастира " Св. Троица " да е бил този, който през днешния ден Църквата ни празнува като св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски.
Източник: Pravoslavieto.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ