Почитаме днес велики мъченици, които науката иска да отрече
Днес Църквата празнува паметта на Св. 26 Зографски мъченици и на Св. мъченици Евлампий и Евлампия.
Зографските мъченици са починали за вярата в 1276 година. Повече от седем века след тяхната гибел, в българската историческа просвета се вършат съществени опити самото битие на Зографските мъченици да бъде отречено. Латините в 1276 година изгарят 26-те зографски иноци и миряни. Но тяхното злочинство унищожава единствено тленните обвивки на мъчениците. Светлата им памет остава и до през днешния ден да носи прославата им.
През 1274 година византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Целта на така наречен Лионска уния била да получи от Запад помощ против арабите. През 1278 година той издал декрет унията да се вкарва посредством всички насилствени ограничения. Светогорските монаси изпратили обръщение до императора, в което твърдо отстоявали невъзможността да одобряват унията. Освен това те го молили да държи това обучение, което е приел от св. отци.
Във Византия и Св. Гора пристигнали папски пратеници, с цел да ревизират използването на Лионската уния. Някои манастири ги приели от боязън, само че други не, и по тази причина потърпевши. В това число бил и българският Зографски манастир.
Тези, които се нахвърлили против манастира, били скитащи рицари-кръстоносци. Игуменът Тома предиздвикал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери. А той с 21 монаси и 4 миряни се заключили в манастирската кула.
Кръстоносците запалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26 бранители на Православието починали измежду пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 година Не са известни имената на четиримата миряни.
Известни са единствено имената на монасите: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. От всички единствено духовник Партений не умрял в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и по този начин имал опция да опише всичко на завърналите се по-късно в манастира братя.
През 1873 година, с цел да не рухне кулата, монасите я съборили сами, като издигнали на нейно място монумент. Осветили го на 10 октомври.
Св. мъченици Евлампий и Евлампия
През време на жестокото Максимианово гонение на християните живял в град Никодимия благороден момък на име Евлампий. Бил разгорещен християнин. Заедно с други християни той се скрил в една пещера край града. Групата го изпратила един ден в града за самун. Като влизал в града, той видял залепен на градските врати царски декрет. Заповядвало се да бъдат излъчени християните на гибел.
Евлампий гласно изразил учудването си, че самичък императорът опустошава страната си, като избива най-верните си жители. Християните считали за собствен дълг да се молят за царя, категорично да извършват всички негови повели, когато те не са противни на Христовия закон. Изобщо за своята благост и почтеност те заслужавали изцяло названието положителни и честни жители.
Езичници фанатици чули тия думи на Евлампий, хванали го и незабавно го завели при съдията. Отначало съдията се опитал ласкаво да увещае Евлампий да се поклони на боговете.
"Не погубвай младостта си – споделил му той. – Не нанасяй непочтеност на целия собствен прочут жанр. Ако послушаш царската заръка и се поклониш на боговете, ще получиш богати блага и почетен ранг. Ще бъдеш почитан от всички в града. Храмовете са отворени. Да отидем дружно и да се поклоним на боговете! "
"С лъжливи думи и подли обещания ти няма да ме отвърнеш от моя Христос ", декларирал момъкът.
Съдията доста се разгневил, а Евлампий траял: "По-добре е да послушаш моите думи: последвай положителния съвет и познай същинския Бог! Той ще ти даде не краткотрайна и суетна популярност, а популярност безконечна и същинска. Неговите блага надвишават всички благосъстояния. На Тоя Бог аз се покланям. Към Него насочвам молитвите си ".
Гневът на съдията се уталожил. И отново почнал да прави опити да убеди Евлампий да принесе жертва на боговете. След това го заплашил с мъчения и най-сетне, отначало ядосан, заповядал на своите хора да го бият грубо. Евлампий умерено понесъл ударите. Твърдостта му усилила яростта на съдията. Той замислял все по-страшни изтезания.
Заповядал да го сложат на нагорещена до зачервяване решетка. Мъченикът към този момент очаквал гибелта, когато внезапно почувствал нови сили в себе си. Той се изправил здрав и незасегнат. Всички присъстващи изпаднали в учудване.
Чувствайки в себе си плодородна, свръхестествена мощност, Евлампий изказал предпочитание да отиде в езическия храм. Съдията се зарадвал. Той помислил, че мъченикът се е съгласил най-сетне да извърши жертвоприношение.
Придружен от огромно голям брой народ, Евлампий бил заведен в езическото капище. Там имало огромен кумир. Евлампий се обърнал към него с думите: "В името на Господа Иисуса Христа, идоле неми и глухи, падни на земята и се обърни на прахуляк! "
Веднага идолът паднал и се разсипал. Присъстващите извикали: "Велик и мощен е християнския Бог! " Озлобен, съдията не желал да повярва. Заповядал да предадат Евлампий на нови мъчения. Мъченикът имал сестра, госпожица, която се наричала Евлампия.
Щом чула, че брат й търпи мъчения за Христа и Неговото избавително дело, бързо се затекла към съдилището. Промъкнала се през тълпата. Приближила се до брат си и извикала: "Нали една майка ни е раждала? Нали в Единия Бог тя ни е научила да имаме вяра? Защо ти да страдаш за Христа, пък аз да съм лишена от тая чест? Защо не си ми обадил за това по-рано, та дружно да приемем страданията за нашия Бог? И аз желая да умра за Бога, и аз съм християнка! "
След това Евлампия се обърнала към съдията и му споделила: "И аз съм служителка Христова! Христос е мой живот, наслада на душата ми. И аз за Него съм подготвена да изтърпя същите премеждия, които понася моят брат Евлампий! "
Съдията заповядал да бият девойката по лицето. После по негова заповед братът и сестрата трябвало да бъдат хвърлени в казан с кипящо масло. Евлампий пръв влезнал в котела. И оттова увещавал сестра си да не се бои, тъй като Божията помощ няма да ги остави. Като се прекръстила, Евлампия влезнала също в котела.
Господ изстудил врялото масло. Мъчениците радостно пеели хвалебни песни на Бога. Разгневеният арбитър измислил нови мъчения. Избодени били очите на Евлампий. Братът и сестрата били хвърлени в огнена пещ. Но Господ не оставил правилните си чиновници: смекчавал жестокостта на мъченията.
След като се убедил, че не може да реализира задачата си, съдията осъдил мъчениците на гибел. Главата на Евлампий била отсечена с меч. Евлампия предала душата си на Бога, преди още палачът да е дигнал меча си и над нея.
Зографските мъченици са починали за вярата в 1276 година. Повече от седем века след тяхната гибел, в българската историческа просвета се вършат съществени опити самото битие на Зографските мъченици да бъде отречено. Латините в 1276 година изгарят 26-те зографски иноци и миряни. Но тяхното злочинство унищожава единствено тленните обвивки на мъчениците. Светлата им памет остава и до през днешния ден да носи прославата им.
През 1274 година византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Целта на така наречен Лионска уния била да получи от Запад помощ против арабите. През 1278 година той издал декрет унията да се вкарва посредством всички насилствени ограничения. Светогорските монаси изпратили обръщение до императора, в което твърдо отстоявали невъзможността да одобряват унията. Освен това те го молили да държи това обучение, което е приел от св. отци.
Във Византия и Св. Гора пристигнали папски пратеници, с цел да ревизират използването на Лионската уния. Някои манастири ги приели от боязън, само че други не, и по тази причина потърпевши. В това число бил и българският Зографски манастир.
Тези, които се нахвърлили против манастира, били скитащи рицари-кръстоносци. Игуменът Тома предиздвикал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери. А той с 21 монаси и 4 миряни се заключили в манастирската кула.
Кръстоносците запалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26 бранители на Православието починали измежду пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 година Не са известни имената на четиримата миряни.
Известни са единствено имената на монасите: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. От всички единствено духовник Партений не умрял в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и по този начин имал опция да опише всичко на завърналите се по-късно в манастира братя.
През 1873 година, с цел да не рухне кулата, монасите я съборили сами, като издигнали на нейно място монумент. Осветили го на 10 октомври.
Св. мъченици Евлампий и Евлампия
През време на жестокото Максимианово гонение на християните живял в град Никодимия благороден момък на име Евлампий. Бил разгорещен християнин. Заедно с други християни той се скрил в една пещера край града. Групата го изпратила един ден в града за самун. Като влизал в града, той видял залепен на градските врати царски декрет. Заповядвало се да бъдат излъчени християните на гибел.
Евлампий гласно изразил учудването си, че самичък императорът опустошава страната си, като избива най-верните си жители. Християните считали за собствен дълг да се молят за царя, категорично да извършват всички негови повели, когато те не са противни на Христовия закон. Изобщо за своята благост и почтеност те заслужавали изцяло названието положителни и честни жители.
Езичници фанатици чули тия думи на Евлампий, хванали го и незабавно го завели при съдията. Отначало съдията се опитал ласкаво да увещае Евлампий да се поклони на боговете.
"Не погубвай младостта си – споделил му той. – Не нанасяй непочтеност на целия собствен прочут жанр. Ако послушаш царската заръка и се поклониш на боговете, ще получиш богати блага и почетен ранг. Ще бъдеш почитан от всички в града. Храмовете са отворени. Да отидем дружно и да се поклоним на боговете! "
"С лъжливи думи и подли обещания ти няма да ме отвърнеш от моя Христос ", декларирал момъкът.
Съдията доста се разгневил, а Евлампий траял: "По-добре е да послушаш моите думи: последвай положителния съвет и познай същинския Бог! Той ще ти даде не краткотрайна и суетна популярност, а популярност безконечна и същинска. Неговите блага надвишават всички благосъстояния. На Тоя Бог аз се покланям. Към Него насочвам молитвите си ".
Гневът на съдията се уталожил. И отново почнал да прави опити да убеди Евлампий да принесе жертва на боговете. След това го заплашил с мъчения и най-сетне, отначало ядосан, заповядал на своите хора да го бият грубо. Евлампий умерено понесъл ударите. Твърдостта му усилила яростта на съдията. Той замислял все по-страшни изтезания.
Заповядал да го сложат на нагорещена до зачервяване решетка. Мъченикът към този момент очаквал гибелта, когато внезапно почувствал нови сили в себе си. Той се изправил здрав и незасегнат. Всички присъстващи изпаднали в учудване.
Чувствайки в себе си плодородна, свръхестествена мощност, Евлампий изказал предпочитание да отиде в езическия храм. Съдията се зарадвал. Той помислил, че мъченикът се е съгласил най-сетне да извърши жертвоприношение.
Придружен от огромно голям брой народ, Евлампий бил заведен в езическото капище. Там имало огромен кумир. Евлампий се обърнал към него с думите: "В името на Господа Иисуса Христа, идоле неми и глухи, падни на земята и се обърни на прахуляк! "
Веднага идолът паднал и се разсипал. Присъстващите извикали: "Велик и мощен е християнския Бог! " Озлобен, съдията не желал да повярва. Заповядал да предадат Евлампий на нови мъчения. Мъченикът имал сестра, госпожица, която се наричала Евлампия.
Щом чула, че брат й търпи мъчения за Христа и Неговото избавително дело, бързо се затекла към съдилището. Промъкнала се през тълпата. Приближила се до брат си и извикала: "Нали една майка ни е раждала? Нали в Единия Бог тя ни е научила да имаме вяра? Защо ти да страдаш за Христа, пък аз да съм лишена от тая чест? Защо не си ми обадил за това по-рано, та дружно да приемем страданията за нашия Бог? И аз желая да умра за Бога, и аз съм християнка! "
След това Евлампия се обърнала към съдията и му споделила: "И аз съм служителка Христова! Христос е мой живот, наслада на душата ми. И аз за Него съм подготвена да изтърпя същите премеждия, които понася моят брат Евлампий! "
Съдията заповядал да бият девойката по лицето. После по негова заповед братът и сестрата трябвало да бъдат хвърлени в казан с кипящо масло. Евлампий пръв влезнал в котела. И оттова увещавал сестра си да не се бои, тъй като Божията помощ няма да ги остави. Като се прекръстила, Евлампия влезнала също в котела.
Господ изстудил врялото масло. Мъчениците радостно пеели хвалебни песни на Бога. Разгневеният арбитър измислил нови мъчения. Избодени били очите на Евлампий. Братът и сестрата били хвърлени в огнена пещ. Но Господ не оставил правилните си чиновници: смекчавал жестокостта на мъченията.
След като се убедил, че не може да реализира задачата си, съдията осъдил мъчениците на гибел. Главата на Евлампий била отсечена с меч. Евлампия предала душата си на Бога, преди още палачът да е дигнал меча си и над нея.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ